Един човек слизал всеки ден в недрата на земята, да копае сол. Носел със себе си кирка и една лампа.
Една вечер, докато се връщал към повърхността през един криволичещ и задушен тунел, лампата паднала от ръката му и се счупила на земята.
В първия момент миньорът бил доволен:
-Най-накрая! Не можех повече с тази лампа. Трябваше да я нося винаги с мен, да внимавам къде я слагам, да мисля за нея дори по време на работа. Сега имам един товар по-малко. Чувствам се много по-свободен! Вървя по този път от години, не мога да се изгубя!
Но, без лампата, пътят бързо го забавил. В тъмнината всичко било различно. Направил няколко крачки, но се блъснал в една стена. Учудил се: -Не беше ли това правилния тунел? Как успях да се объркам толкова бързо?
Опитал се да се върне, но спрял до брега на езерото, което събирало водата на един извор.
-Не е много дълбоко, но ако попадна вътре, в тъмното, ще се удавя със сигурност!-помислил си той.
Легнал на земята и започнал да върви пълзешком. Наранил си ръцете и коленете. Очите му се насълзили, когато усетил, че в действителност е успял да измине само няколко метра и че се намирал там, от където е тръгнал. Станало му безкрайно мъчно за неговата лампа.
Зачакал смирено някой да слезе, да дойде да го потърси и да го отведе по правия път с някоя догаряща свещ.
Вярата е твоята лампа. Не позволявай никога да намалее светлината й, или да угасне!
Подхранвай я със Словото на Бог и Молитва!
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Лампата на миньора
Един човек слизал всеки ден в недрата на земята, да копае сол. Носел със себе си кирка и една лампа.
Една вечер, докато се връщал към повърхността през един криволичещ и задушен тунел, лампата паднала от ръката му и се счупила на земята.
В първия момент миньорът бил доволен:
-Най-накрая! Не можех повече с тази лампа. Трябваше да я нося винаги с мен, да внимавам къде я слагам, да мисля за нея дори по време на работа. Сега имам един товар по-малко. Чувствам се много по-свободен! Вървя по този път от години, не мога да се изгубя!
Но, без лампата, пътят бързо го забавил. В тъмнината всичко било различно. Направил няколко крачки, но се блъснал в една стена. Учудил се: -Не беше ли това правилния тунел? Как успях да се объркам толкова бързо?
Опитал се да се върне, но спрял до брега на езерото, което събирало водата на един извор.
-Не е много дълбоко, но ако попадна вътре, в тъмното, ще се удавя със сигурност!-помислил си той.
Легнал на земята и започнал да върви пълзешком. Наранил си ръцете и коленете. Очите му се насълзили, когато усетил, че в действителност е успял да измине само няколко метра и че се намирал там, от където е тръгнал. Станало му безкрайно мъчно за неговата лампа.
Зачакал смирено някой да слезе, да дойде да го потърси и да го отведе по правия път с някоя догаряща свещ.
Вярата е твоята лампа. Не позволявай никога да намалее светлината й, или да угасне!
Подхранвай я със Словото на Бог и Молитва!