Кутията със съкровище

Кутията със съкровище 

          Един селянин копал кладенец на своята нива. След като работил часове със своята лопата, намерил една кутия заровена в земята. Извадил я навън, отворил я и видял това, което никога не бил виждал през живота си: едно приказно съкровище. Кутията била пълна с диаманти, златни монети, красиви украшения, огърлици от перли, смарагди, сапфири и една безконечност от фини неща, които биха доставили радост на всеки крал.

          След като минал първият момент на изненада, селянинът спрял да се възхищава на кутията. Виждайки всичките богатства, които съдържа тя, помислил, че това е един подарък, който Бог му е направил. Не би могъл да бъде само за него, бил голям. Той бил обикновен селянин, който живеел спокойно, обработвайки земята.

          Без да се колебае, натоварил кутията на каруцата и тръгнал по пътя към мястото, където живеел Бог, за да му я даде. Докато бил на пътя, видял една жена, седнала встрани, която плачела. Нейните деца нямали нищо за ядене и били изгонени от къщата, където живеели, защото не можели да платят наема. Селянинът се отнесъл със състрадание към тази жена и мислейки, че Бог няма да има нищо против, отворил кутията, и ù дал две шепи с диаманти и златни монети, необходими, за да разреши проблема.

          Малко по-нататък видял една спряна каруца на пътя. Конят, който я теглил, бил умрял. Неговият стопанин бил отчаян. Изхранвал се, като пренасял товари от едно място на друго. Сега не можел повече да го прави: нямал необходимите пари, за да купи друг кон. Селянинът отворил кутията и му дал необходимото за друг кон.

          Привечер пристигнал в едно село, където пожар бил изгорил всички къщи. Жителите живеели на улицата. Селянинът прекарал нощта с тях и на сутринта оставил необходимото, за да могат да построят отново селото. След това продължил своя път. Срещал непрекъснато някого, който имал проблем. Били толкова много, че когато останало, още малко да стигне до мястото на Бог, му бил останал само един диамант. Разболял се и останал за малко при едно семейство, което го приело да го лекува. За благодарност им дал последния диамант.

          Когато пристигнал в къщата на Бог, Той излязъл да го посрещне. И преди селянинът да може да обясни, за това което беше изгубил, Бог му казал:

          -Добре, че си дошъл, приятелю. Отидох в твоята къща, за да ти кажа едно важно нещо, но не те намерих. Виж, в твоята нива е заровено едно съкровище. Моля те, намери го и го раздели с всички, които имат нужда.

-Ти осъзнаваш ли, че имаш едно съкровище в теб, пълно с вяра, надежда, любов, ум, милосърдие.

-Как споделяш тези дарове с другите?

„Богат е не онзи, който има много, а онзи, който дава много. Който е способен да даде самия себе си, е богат.”