В един антикварен магазин имало кутия, забравена върху един шкаф. Била там от много години. Докато един ден, по време на чистене, била намерена. Собственикът на магазина не помнил някога да я виждал. Почистили я от праха, който я покривал и видели, че върху капака било написано “Кутия на желанията”. Сложили я на видно място като рядкост, за да могат клиентите, които идват да правят покупки, да си намислят по едно желание.
Един ден влязъл мъж да купи антична статуетка. Докато плащал, видял кутията, отворил я и си пожелал нещо:
-Искам нова кола, паркирана пред магазина.
Разбира се желанието му не било изпълнено. Други клиенти влизали в магазина и всеки изказвал своето желание; някой искал перлена огърлица, друг – златен часовник, трети – да стане най-богатия човек на света. Имало и някой, който искал да бъде по-слаб, по-висок или да не остарява никога. Никое желание не било изпълнено. Докато един ден не влязъл един просяк, който поискал чаша вода. Собственикът му дал с удоволствие. Когато я изпил, спрял се и погледнал кутията. Помолил собственика да му позволи да изрази своето желание преди да се отдалечи. Той му отговорил: -Разбира се! От всички, които са влизали тук, ти си най-нуждаещ се; да видим дали кутията ще чуе?
Тогава просякът отворил кутията и казал:
-Искам една сребърна чаша за собственика на този магазин! Затворил кутията и си отишъл. Собственикът останал много озадачен от това желание.
Никой не поискал нещо за другите. Това бил добър знак за признателност заради чашата вода, която той предложил. Но, когато отворил кутията на желанията, видял с учудване, че вътре има невиждана сребърна чаша. Желанието се било изпълнило. Просякът му се отблагодарил по този начин. Този път „Кутията на желанията“ проработила.
Когато се молиш за другите, Господ дава и на теб обилно!
Да не го забравяме!
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Кутията на желанията
В един антикварен магазин имало кутия, забравена върху един шкаф. Била там от много години. Докато един ден, по време на чистене, била намерена. Собственикът на магазина не помнил някога да я виждал. Почистили я от праха, който я покривал и видели, че върху капака било написано “Кутия на желанията”. Сложили я на видно място като рядкост, за да могат клиентите, които идват да правят покупки, да си намислят по едно желание.
Един ден влязъл мъж да купи антична статуетка. Докато плащал, видял кутията, отворил я и си пожелал нещо:
-Искам нова кола, паркирана пред магазина.
Разбира се желанието му не било изпълнено. Други клиенти влизали в магазина и всеки изказвал своето желание; някой искал перлена огърлица, друг – златен часовник, трети – да стане най-богатия човек на света. Имало и някой, който искал да бъде по-слаб, по-висок или да не остарява никога. Никое желание не било изпълнено. Докато един ден не влязъл един просяк, който поискал чаша вода. Собственикът му дал с удоволствие. Когато я изпил, спрял се и погледнал кутията. Помолил собственика да му позволи да изрази своето желание преди да се отдалечи. Той му отговорил: -Разбира се! От всички, които са влизали тук, ти си най-нуждаещ се; да видим дали кутията ще чуе?
Тогава просякът отворил кутията и казал:
-Искам една сребърна чаша за собственика на този магазин! Затворил кутията и си отишъл. Собственикът останал много озадачен от това желание.
Никой не поискал нещо за другите. Това бил добър знак за признателност заради чашата вода, която той предложил. Но, когато отворил кутията на желанията, видял с учудване, че вътре има невиждана сребърна чаша. Желанието се било изпълнило. Просякът му се отблагодарил по този начин. Този път „Кутията на желанията“ проработила.
Когато се молиш за другите, Господ дава и на теб обилно!
Да не го забравяме!