Генерални Аудиенции

Църквата е хранилище на силата на ключовете на прошката

20 ноември 2013 – Папа Франциск

Църквата е хранилище на силата на ключовете на прошката

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Миналата сряда говорих за опрощението на греховете, споменато по специален начин при Кръщението. Днес нека продължим с темата за опрощението на греховете, но по отношение на „силата на ключовете“, както я наричат, която е библейски символ на мисията, която Исус е поверил на апостолите.

Преди всичко трябва да помним, че главният агент в опрощаването на греховете е Светият Дух. При първото си явяване пред апостолите, в горницата, Възкръсналият Исус направи жеста на дишане върху тях с думите: „Приемете Светия Дух. Ако простите греховете на някого, простени са им; на когото задържите греховете, ще се задържат” (Йоан 20:22,23). Исус, преобразен в тялото си, вече е новият човек, който предлага пасхалните дарове, плодът на неговата смърт и възкресение. Какви са тези подаръци? Мир, радост, прощение на греховете, мисия, но преди всичко той дава Духа, който е източникът на всичко това. Дъхът на Исус, придружен от думите, с които той предава Духа, означава предаването на живота, новия живот, прероден от прошката.

Но преди да направи този жест на дишане и предаване на Светия Дух, Исус разкрива раните в ръцете и хълбоците си: тези рани представляват цената на нашето спасение. Светият Дух ни носи Божието прощение „като минава през” раните на Исус. Тези рани той искаше да запази; дори сега в небето той показва на Отца раните, с които ни изкупи. Със силата на тези рани греховете ни са простени: така Исус даде живота си за нашия мир, за нашата радост, за дара на благодатта в нашите души, за опрощението на нашите грехове. Много е красиво да гледаш Исус по този начин!

И стигаме до втория елемент: Исус даде на апостолите силата да прощават грехове. Малко е трудно да се разбере как човек може да прощава грехове, но Исус дава тази сила. Църквата е хранилище на силата на ключовете, на отваряне или затваряне на прошката. Бог прощава на всеки човек в Своята суверенна милост, но Той сам пожела онези, които принадлежат на Христос и на Църквата, да получат прошка чрез служителите на общността. Чрез апостолското служение Божията милост ме достига, греховете ми са простени и радостта ми е дарена. По този начин Исус ни призовава да живеем помирението и в църковното, общностното измерение. И това е много красиво. Църквата, която е свята и същевременно нуждаеща се от покаяние, ни придружава в пътя на обръщането през целия ни живот. Църквата не е господарка на силата на ключовете, а слуга на служението на милосърдието и се радва всеки път, когато може да предложи този божествен дар.

Може би мнозина не разбират църковното измерение на прошката, защото индивидуализмът, субективизмът винаги доминира и дори ние, християните, сме засегнати от това. Разбира се, Бог прощава лично на всеки каещ се грешник, но християнинът е свързан с Христос, а Христос е обединен с Църквата. За нас, християните, има още един дар, има и допълнително задължение: да преминем смирено през църковната общност. Трябва да го оценим; това е дар, лек, защита, както и увереността, че Бог ми е простил. Отивам при моя брат свещеник и казвам: „Отче, аз направих това…”. А той отговаря: „Но аз ти прощавам; Бог да ти прости”. В този момент съм сигурен, че Бог ми е простил! И това е красиво, това е да имаме увереността, че Бог винаги ни прощава, той никога не се уморява да ни прощава. И никога не трябва да се уморяваме да искаме прошка. Може да се срамувате да кажете греховете си, но както са казвали нашите майки и нашите баби, по-добре е да си червен веднъж, отколкото жълт хиляда пъти. Изчервяваме се веднъж, но след това греховете ни са простени и продължаваме напред.

И накрая, последна точка: свещеникът е инструментът за опрощение на греховете. Божието опрощение ни се дава в Църквата, то ни се предава чрез служението на нашия брат, свещеника; и той също е човек, който като нас, нуждаещи се от милост, наистина става инструмент на милостта, дарявайки ни с безграничната любов на Бог Отец. Свещениците и епископите също трябва да се изповядват: всички сме грешници. Дори папата се изповядва на всеки 15 дни, защото и папата е грешник. И изповедникът чува това, което му казвам, съветва ме и ми прощава, защото всички имаме нужда от тази прошка. Понякога чувате някой да твърди, че се изповядва директно пред Бог… Да, както казах преди, Бог винаги слуша, но в Тайнството на помирението той изпраща брат да даде своята прошка, сигурността на прошката, в името на църква.

Службата, при която свещеникът поема служение, от името на Бог, да прощава грехове, е много деликатна и изисква сърцето му да бъде мирно, свещеникът да има мир в сърцето си; да не малтретира верните, но да бъде мек, добронамерен и милостив; че той знае как да посее надежда в сърцата и най-вече да е наясно, че братът или сестрата, които се приближават до Тайнството на помирението, търсейки прошка, правят това точно както много хора са се обръщали към Исус, за да бъдат изцелени. Свещеникът, който не е с такова разположение на ума, е по-добре да не извършва това тайнство, докато не се обърне към него. Покаялите се верни имат право, всички верни имат право да намерят в свещениците слуги на Божията прошка.

Скъпи братя, като членове на Църквата съзнаваме ли красотата на този дар, който Бог ни предлага? Чувстваме ли радостта от това изцеление, от това майчинско внимание, което Църквата оказва към нас? Умеем ли да го ценим с простота и старание? Нека не забравяме, че Бог никога не се уморява да ни прощава; чрез служението на свещениците той ни държи близо в нова прегръдка и ни възражда и ни позволява да се издигнем отново и да подновим пътуването. Защото това е нашият живот: непрекъснато да се издигаме отново и да възобновяваме нашето пътуване.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 20 ноември 2013 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.