DOMINUS VOBISCUM
Кръстен Път
Страданието на Исус да бъде винаги в нашите сърца
Кръстният път или Via Crucis е древен акт на преданост, който християните извършват, за да си спомнят и представят страстта и смъртта на Исус Христос по пътя към Голгота. Кръстният пункт произлиза от латински Кръстов път и това означава „кръстосан път“.
Кръстният път се състои от четиринадесет станции, в които е свързано това, което Исус е преживял и страдал от момента на осъждането си на погребението си. През 1991 г. обаче папа Йоан Павел II добавя последна станция, номер петнадесет, за да добави момента на възкресението на Исус Христос.
Произходът на кръстоносните пътеки датира от ранните години на християнството, когато християните почитали онези места, които били свързани с живота и смъртта на Исус Христос в Йерусалим. Всъщност се казва, че самата Мария, майката на Исус, ежедневно е посещавала всяко от тези пространства.
Няма обаче сигурен произход, но този обичай се разпространяваше и се практикуваше всеки път от по-голям брой хора, които се стремяха да посетят светите места, където Исус Христос беше през цялата си страст, смърт и възкресение.
След това, след кръстоносните походи, предаността за извършване на кръстоносните пътища се разшири и увеличи до други територии, където имаше християни, така че обичаят да се прави нещо много подобно на това, което беше направено в Йерусалим, беше възприет, за да се прояви вяра, благодаря любовта към Бога и спомнянето на жертвата на Исус Христос за спасението на човечеството.
По този начин, преданоотдадените, които не са имали възможност да достигнат Йерусалим, могат да извършват кръстопът в своите градове или градове, за да култивират и съживят своята християнска вяра.
Въпреки това на францисканците се приписва разпространението на Кръстопътните пътища, след като са получили индулгенция от папа Инокентий XI, така че те са били натоварени да пазят светите места или Светата земя, където е бил Исус. По същия начин францисканците създадоха четиринадесетте кръстови пътища в своите църкви, които непременно трябваше да бъдат предшествани от францискански свещеник.
Известно време по-късно папа Бенедикт XIV през 1742 г. помоли всички свещеници да поставят станциите, представени с кръст в църквите. Години по-късно ограничението, че само францисканците могат да ръководят кръстопът, беше премахнато и беше разширено за всички епископи като цяло, но в рамките на тяхната епархия.
Кръстният път се състои от четиринадесет станции, в които хората се молят и размишляват за страстта, смъртта и възкресението на Исус Христос. По време на неговото развитие, независимо дали е в църква или на открито, заедно с представления, хората се молят с уважение и всичко, което живее Исус Христос и неговите последователи, се помни.
НАЧАЛО
Кръстния път е размишление върху Страданията на божествен Спасител. Той ни учи колко ни е обичал Исус Христос и колко ние трябва да го обичаме.
Съзерцаването на разпнатия Исус, за многобройни души, е било средство за придобиване на светост. Всички ще намират в това набожно упражнение утеха в своите скърби, ободрение към по-съвършено изпълняване на Исус Христовите заповеди, сила за по-християнски живот, уповавание да споделят славата на обичния Спасител, след като споделят Неговите скърби и страдания.
В много църкви са окачени икони, които представляват страданията на Исуса Христа. Нека обичаме да се спираме често, едно по eдно пред тия изображения; нека следваме с Исуса тоя Кръстен път.
ПОДГОТВИТЕЛНА МОЛИТВА
О Исусе, любезни наш Спасител, ето ни смирено коленичили пред нозете Ти, за да измолим божественото Ти милосърдие. за нас и за душите на починалите верни. Благоволи да ни приложиш безкрайните заслуги на светото Ти Страдание, върху което ще размисляме сега. Направи щото в този път на въздишки и сълзи, в който влизаме, сърцата ни тъй да се покъртят, че да прегърнем с радост всичките противности, страдания и понижения на този живот. И ти, о блажена Марио, която първа си ни научила да следваме Кръстния път, измоли от поклоняемата Света Троица, да благоволи да приеме като удовлетворение за толкова обиди, що и се нанасят, чувствата на скърб и любов, с които Животворящия Дух ще ни препълни през това свето упражнение.
Отче наш… Радвай се…
Слава на Отца и на Сина и на Светия Дух…
Помилвай ни, Господи
Помилвай ни.
В началото на всяко спиране казваме:
Покланяме Ти се Христе и Те благославяме
Защото чрез светия си кръст си изкупил света.