кръстен път 55

КРЪСТЕН ПЪТ 55

 

Въведение

Господи, Боже мой,

под благия поглед на нашата небесна Майка

ние се приготвяме да Те придружим по пътя на страданието, благодарение на което бяхме изкупени.

Искаме да изстрадаме това, което Ти изстрада; да поднесем нашето бедно и разкаяно сърце на Теб, който си невинен и си готов да умреш за нас, които сме единствените виновни.

Майко моя, скръбна Дево Марийо,

помогни ми да преживея отново тези горчиви часове, които твоят Син пожела да прекара на земята, за да можем ние, които сме създадени от шепа пръст, да заживеем в libertatem gloriae filiorum Deiв свободата на славата на Божиите чеда!


• Текст, принадлежащ към главата „Въведение“ в книгата „Кръстен път“ от Хосемария Ескрива. Link: https://escriva.org/bg/via-crucis/intro/vviedieniie/

 

I-о СПИРАНЕ: Исус е осъден на смърт

Вече минава десет часът сутринта. Процесът е към своя край. Няма решителни доказателства. Съдията знае, че враговете са му Го предали от завист, и се опитва да се измъкне по абсурден начин: чрез избора между Варава — престъпник, обвинен в кражба и убийство — и Исус, наричан Христос. Народът избира Варава. Пилат възкликва:

А какво да сторя с Исус? (Мат. 27:5—22).

Казват му всички: — Да бъде разпнат!

Съдията настоява: — Та какво зло е сторил?

И отново отговарят, крещейки:

Да бъде разпнат! Да бъде разпнат!

Пилат се изплашва пред нарастващия смут. Поръчва да донесат вода и си измива ръцете пред тълпата, като казва:

Невинен съм за Кръвта на тоя Праведник; вие му мислете! (Мат. 27:24).

И след като заповядва да бичуват Исус, Го предава да бъде разпнат. Настъпва мълчание в озверелите и бесни гърла. Сякаш Бог е вече победен.

Исус е сам. Далеч са дните, в които словото на Богочовека разпалвало светлина и надежда в сърцата, дългите редици от болни, които бивали изцелявани, триумфалната глъчка в Йерусалим, когато Господ стигнал там, яздейки кротко осле.

Колко жалко, че хората не дадоха път на Божията любов. Колко жалко, че не разпознахме деня на Божието посещение.

Размишления

1. Исус се моли в Гетсиманската градина: Pater miОтче мой (Мат. 26:39), Abba, Pater!Ава, Отче (Марк. 14:36). Бог е мой Отец, макар че ми изпраща страдания. Обича ме силно, макар че ме ранява. Исус страда, за да изпълни волята на Отца… А аз, който на свой ред искам да изпълня святата Божия воля, вървейки по следите на Учителя, нима ще се оплаквам, ако в моя житейски път се натъкна на страданието?

Това би било знак, че съм Божие чедо, и че Той се отнася с мен както с божествения Си Син. И тогава, като Него, ще мога да стена и да ридая сам в своята Гетсиманска градина, но коленичил на земята, признал собственото си нищожество, ще се издига към Господ един вик, изтръгнат от дълбините на душата ми: Pater mi, Abba, Pater,… fiat!Отче мой, Ава, да бъде Волята Ти!

2. Залавянето:… Venit hora: ecce Filius hominis tradetur in manus peccatorum – Дойде часът: ето, Син човеческий се предава в ръцете на грешниците (Марк. 14:41)… Значи, грешният човек има своя час? Да, а Бог — Своята вечност!…

Исусови окови! Окови, доброволно приети от Христос, оковете ме, помогнете ми да стана съпричастен със страданията на моя Господ, за да може това тленно тяло да се смири… Защото няма среден път — или аз ще го обуздая, или то ще ме докара до оскотяване. По—добре да бъда роб на своя Бог, отколкото роб на плътта.

3. По време на това подобие на процес Господ мълчи. Iesus autem tacebat – Но Исус мълчеше (Мат. 26:63). След това Той отговаря на въпросите на Каяфа и на Пилат, но пред леконравния и нечист цар Ирод, не казва дори дума (срв. Лук. 23:9): грехът на похотта го прави толкова покварен, че Ирод не чува дори гласа на Спасителя.

Ако в много среди се противят на истината, мълчи и се моли, обезщетявай… и се надявай! Дори в душите, които изглеждат погубени, остава докрай способността отново да обикнат Бог.

4. Присъдата е на път да бъде произнесена. Пилат казва подигравателно: Ecce rex vesterЕто вашия Цар (Иоан. 19:14). Първосвещениците отговарят разярено: ”Ние нямаме друг цар, освен кесаря“ (Иоан. 19:15). Господи! Къде са Твоите приятели? Къде са Твоите поданици? Изоставили са Те. Това отстъпление продължава вече двадесет века… Всички бягаме от кръста, от Твоя свети кръст. Кръв, мъка, самота и една неутолима жажда за души… са свитата на Твоята царственост.

5. Ecce homo!Ето Човека! (Иоан. 19:5). Сърцето се трогва, съзерцавайки святата човешкост на Господ, сведена до една рана.

А ако Го попитаме: ”Защо са тези рани насред ръцете Ти?“, Той ще отговори: ”От това, че ме биха вкъщи ония, които Ме обичат“ (Зах. 13:6). Гледай Исус! Всяка дълбока рана е упрек; всеки удар на бича — причина за болка заради твоите обиди и заради моите.

 

II-о СПИРАНЕ: Исус е натоварен с кръста

Извън града, на северозапад от Йерусалим, има един малък хълм: на арамейски е наречен Голгота; на латински locus Calvariae: лобно място.

Исус се предава безпомощен на изпълнението на присъдата. Нищо не трябва да Му бъде спестено и на Неговите рамене пада тежестта на позорния кръст. Но чрез силата на любовта кръстът ще се превърне в трон, от който Христос ще царува.

Жителите на Йерусалим и чужденците, пристигнали за Пасхата, се тълпят по улиците на града, за да видят как минава Исус от Назарет, Царят на юдеите. Глъчката е голяма и на моменти се спуска за кратко тишина: може би, когато Христос отправя поглед към някого:

Ако някой иска да върви след Мен… да вземе кръста си и Ме последва (срв. Мат. 16:24).

С каква любов Исус прегръща дървото, което ще Го убие! Нима не е вярно, че когато преудолееш страха от кръста — от това, което хората наричат кръст — и когато ангажираш волята си да приеме Божията воля, ти изпитваш радост и изчезват всички физически и морални страдания?

Наистина леко и благо е Христовото бреме. С него сякъш болката избледнява и остава единствено радостта от това, че участваме в изкупителните Христови страдания. (буквалния превод е ”С него нямат значение болките, само радостта да знаем, че сме съизкупители заедно с Него.“ — може да оставим ”съизкупители“, но трябва да напишем бележка, която да пояснява какво се има предвид с думата ”съ—изкупители“)

Размишления

1. Войниците се подготвят… Исус е подложен на присмех и става предмет на подигравки за околните. Точно Той, Който обходи градове и села, като вършеше добрини и изцеляваше болестите на всички (срв. Деян. 10:38)!

Водят на смърт Него, добрия Учител, Исус, Който дойде да помогне на нас, които бяхме далечни.

2. За Христос има приготвена свита и дълго шествие, сякъш е празник. Съдниците искат да се насладят на победата с дълги и жестоки мъчения.

Исус няма да срещне смъртта в един миг… Дават Му време, за да може Неговото любящо и страдащо сърце да стане едно цяло с благата воля на Отца.

Ut facerem voluntatem tuam, Deus meus, volui, et legem tuam in medio cordis mei – Желая да изпълня волята Ти, Боже Мой, и Твоят закон е в сърцето ми (Пс. 39:9): в пътя на Твоите откровения се радвам, Боже мой, и Твоят закон е в дълбините на сърцето ми.

3. Колкото повече си предан на Христос, толкова повече благодат ще получаваш, за да бъдеш полезен през земния живот и за да придобиеш вечната радост.

Но трябва да се решиш да следваш пътя на отдадеността: с кръста на рамо, с усмивка на уста, с ведрост в душата.

4. Чуваш как някой ти нашепва: ”Как тежи игото, което си приел свободно!“… Това е гласът на дявола, бремето… на твоята горделивост.

Поискай от Господ смирение и ти също ще разбереш онези думи на Христос: Iugum enim meum suave est, et onus meum leveИгото Ми е благо и бремето Ми леко (Мат. 11:30), които аз превеждам свободно така: Моето иго е истинската свобода, Моето иго е истинската любов, Моето иго е братското единство, Моето иго е плодотворния живот. Моето иго е живот.

5. В заобикалящата ни среда съществува един вид страх от кръста, от Господния кръст. Факт е, че хората започнаха да наричат ”кръст“ всички неприятни неща, които се случват в живота, и не умеят да ги понасят със свръхестествен поглед, като Божии чеда. Премахват дори кръстовете, поставени от нашите предци по пътищата!

Чрез Христовите страдания кръстът е престанал да бъде символ на наказание и се е превърнал в знак за победа. Кръстът е емблемата на Изкупителя: in quo est salus, vita et resurrectio nostra — в него е нашето спасение, нашият живот, нашето възкресение.

 

III-о СПИРАНЕ: Исус пада за първи път

Кръстът наранява, разкъсва с тежестта си Христовите рамене.

Навалицата е станала огромна. Войниците едва успяват да удържат развълнуваната тълпа, която побесняла, като река извън коритото си, се стича по йерусалимските тесни улици.

Изтощеното тяло на Исус вече се олюлява под тежестта на огромния кръст. От неговото Сърце, изпълено с любов, едва достига полъх на живот към изранените му членове.

Надясно и наляво Господ вижда тази тълпа, която броди като стадо без пастир. Би могъл да ги призове един по един, с имената им, с нашите имена. Сред тях са онези, които се били нахранили при умножаването на хляба и рибите, онези, които били изцелени от болестите си, онези, които били поучавани на брега на езерото, на планината и при входа на храма.

Остра болка пронизва душата на Исус и Той, съвсем изнемощял, пада на земята.

Ние сме като онемели: вече знаем защо Христовия кръст тежи толкова много. И оплакваме нищетата си, както и ужасната неблагодарност на човешкото сърце. От дъното на душата се изтръгва един акт на истинско разкаяние, което ни освобождава от низостта на греха. Исус е паднал, за да се изправяме ние след всяко наше падане.

Размишления

1. Защо си тъжен?… За това, че си претърпял провал в духовната битка?

Бъди весел! Защото следващия път, с Божията благодат и с твоето смирение, ще победиш!

2. Докато има духовна борба, има и духовен живот. Господ иска от нас точно това: да Го обичаме на дело, чрез малките ежедневни добрини.

Ако си победил в малките неща, ще победиш и в големите.

3. “Този човек умира. Вече нищо не може да се направи…

Това се случи преди години в една мадридска болница. Един мъж от ромски произход се изповяда и в момента, в който свещеникът му подаде разпятието, той започна да вика толкова силно, че не успявахме да го накараме да замълчи:

— С тази моя нечиста уста не мога да целуна Господ!

— Дерзай! Защото след малко ти ще Го прегърнеш и ще Го целунеш в Небето!

… Виждал ли си някога по—потресаваща проява на разкаяние?

4. Говориш, а не те слушат. Но и когато те слушат, не възприемат. Хората не те разбират!… Съгласен съм. Във всеки случай, за да може твоят кръст да има цялата значимост на Христовия кръст, е необходимо за сега да работиш така, без да бъдеш зачитан. Други ще те разберат.

5. Колко много хора с горделивостта си и въображението си се упътват към голготи, които не са Христови!

Кръстът, който трябва да носиш, е Божия кръст. Не носи никакъв човешки кръст. Ако паднеш в този капан, поправи се незабавно, като размислиш върху това, че Христос е страдал безкрайно повече от любов към нас!

 

IV-о СПИРАНЕ: Исус среща Мария, Своята свята Майка

Исус токущо се е изправил от първото Си падане, когато среща Своята свята Майка край пътя, по който върви.

Дева Мария гледа Исус с безкрайна обич и Исус гледа Своята Майка. Техните очи се срещат, всяко от двете сърца излива в другото своята болка. Душата на Дева Мария е потопена в горчивина, в Исусовата горчивина.

”Минаващи по пътя! Погледнете и вижте има ли болка като Моята болка!“ (Плач. Иер. 1:12).

Но никой не се досеща за това, никой не го забелязва, само Исус.

Сбъднало се е пророчеството на Симеон: ”И на сама тебе меч ще прониже душата“ (Лук. 2:35).

В тъжната самота на Христовите страданията св. Богородица, приемайки Божията Воля, сякъш излива върху Своя Син елея на майчината нежност, на съпричастността и на вярността.

Подавайки ръка на Дева Мария, ние също искаме да утешаваме Христос, като приемаме винаги и във всичко волята на Неговия Отец, на нашия Отец.

Само така ще вкусим сладостта на Христовия кръст и ще го прегърнем със силата на Любовта, носейки го победоносно по всички пътища на земята.

Размишления

1. Сълзи кой не ще пролее когато види как жалее Майката Исусова?

Нейният Син е ранен… А ние, страхливците, се държим на страна от Него, като се противопоставяме на Божията воля.

Свята Майко, научи ме да произнеса и аз моето ”да“, което като твоето да се съедини с вика, който Христос отправя към Своя Отец: Non mea voluntas – Нека бъде не Моята воля… (Лук. 22:42) — да не бъде моята воля, а Божията!

2. Колко (човешка) нищета! Колко много обиди! Моите, твоите, тези на цялото човечество…

Et in peccatis concepit me mater mea! – Ето, в беззаконие съм заченат и в грях ме роди майка ми! (Пс. 50:7). Като всички хора съм роден с петното на греха на нашите прародители. Освен това…, моите лични грехове: обмислени, желани, извършени беззакония.

За да ни очисти от тази гнилота, Христос понизи Себе си и прие образ на раб (срв. Фил. 2:7), въплъщавайки се в непорочната утроба на св. Богородица, Негова Майка и наша Майка. Той прекара тридесет години незабелязан от хората, работейки като обикновен човек близо до св. Йосиф. Проповядвал е. Извършвал е чудеса… А ние Му се отплащаме с един кръст.

Имаш ли нужда от други мотиви за покаяние?

3. Исус е очаквал тази среща с Майка Си. Колко много детски спомени! Витлеем, далечният Египет, градчето Назарет… Дори сега, на Голгота, желае тя да е близо до Него.

И ние имаме нужда от нея!… В мрака на нощта малките деца, когато се страхуват, викат: ”Мамо!“.

Аз също трябва да викам многократно със сърцето си: ”Майко! Мамо! Не ме оставяй!“.

4. За да постигнем пълното себеотдаване в Божиите ръце, все още ни предстои един път, който трябва да изминем. Ако още не си го постигнал, не се притеснявай: продължавай да полагаш усилия! Ще дойде ден, в който няма да виждаш друг път, освен Него — Исус, Неговата свята Майка и духовните средства, които Божественият Учител ни остави.

5. Ако имаме силна вяра, ще възприемаме земните събития като нещо относително, както са правили светците… Христос и Неговата Майка няма да ни изоставят и всеки път, когато изпадаме в нужда, те ще бъдат близо до нас, за да дадат мир и увереност на сърцата, които им принадлежат.

 

V-о СПИРАНЕ: Симон Киринеец помага на Исус да носи кръста

Исус е изнемощял. Неговият ход става все по—бавен и войниците бързат да приключат; и така, когато излизат от града през Старата порта, те намират един мъж, който се връщал от полето, наречен Симон Киринеец, баща на Александър и Руф, и го заставят да носи Исусовия кръст (срв. Марк. 15:21).

В сравнение с всички Христови страдания тази помощ е много малка. Но за Христос е достатъчна дори една усмивка, една дума, жест, малко обич, за да излее обилно Своята благодат в душата на приятеля.

Няколко години по—късно синовете на Симон стават християни и цялата християнска общност ги познава и цени. Всичко е започнало с една съвсем неочаквана среща с кръста.

Аз се открих на ония, които не питаха за Мене; намериха Ме ония, които Ме не дириха (Ис. 65:1).

Понякога кръстът ни спохожда, без да сме го търсили. Това е знак, че Христос ни търси. И ако твоето сърце започне да негодува против този неочакван кръст, който вероятно е и по—тягостен, ти не го утешавай! И ако въпреки това, то поиска утеха, ти, изпълнен с умиление, му кажи дискретно: ”О сърце мое, сърце, разпънато на кръст!“

Размишления

1. Искаш ли да знаеш по какъв начин да покажеш благодарност към Христос за всичко, което е направил за нас?… С любов! Няма друг път.

За любовта се отплаща с любов. Но доказателство за обичта е способността да се жертваш. Така че, кураж! Отречи се от себе си и вземи Неговия кръст! Тогава ще бъдеш сигурен, че Му отвръщаш за любовта с любов.

2. Не е късно, нито всичко е изгубено… Макар че така ти изглежда. Дори да ти го повтарят хиляди зложелателни гласове. Дори да те обсаждат подигравателни и невярващи погледи…Дошъл е часът, в който трябва да поемеш върху себе си кръста: изкуплението се извършва сега и Исус има нужда от много киринейци.

3. Една благородната душа, за да направи щастлив любимия човек, е готова да се жертва. Една велика душа, за да облекчи болките на едно измъчено лице, побеждава чувството на отвръщение и служи без много гримаси…

Научи се да усмиряваш капризите си. Приемай трудностите, без да ги преувеличаваш, без да драматизираш, без… истерия. И ще направиш по—лек Христовия кръст.

4. ”Днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син човеческий дойде да подири и да спаси погиналото“ (Лук. 19:9—10).

Закхей, Симон Киринеец, Димас, стотникът… Сега знаеш защо Господ потърси теб. Благодари Му!… Но ”opere et veritate“ – с конкретни действия.

5. Как можеш да заобичаш истински светия Христов кръст?… Като го желаеш!… Моли Господ да ти даде сили, за да можеш да издигнеш кръста във всички сърца, надлъж и нашир по света! Освен това поднасяй Му обезщетения с радост! Стреми се да Го обичаш и с трепета на сърцата, които още не Го обичат!

 

VI-о СПИРАНЕ: Една благочестива жена отрива лицето на Исус

Няма в Него ни изглед, нито величие. Ние Го видяхме и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него. Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи и ние отвръшахме от Него лице си. Той беше презиран и ние за нищо Го не смятахме“ (Ис. 53:2—3).

А Този, Който минава, е Божият Син, Който сякъш е обезумял от обич към нас!

Една жена на име Вероника си пробива път сред тълпата. Тя носи сгъната кърпа от бял лен, с която отрива с дълбоко уважение лицето на Исус. Христос оставя отпечатан светия Си лик върху трите части на кърпата.

Ликът на Исус, който се е усмихвал на децата и се е преобразил в слава на планината Тавор, сега е неузнаваем поради многото страдания. Но именно тези страдания ни очистват; потта и Кръвта, които помрачават и изкривяват чертите на Неговото лице, очистват нашите души.

Господи, помогни ми да се реша да премахна чрез покаянието жалката маска, която съм си изработил със своите грехове!

Едва тогава, чрез съзерцанието и чрез изкупването на греховете, моите черти постепенно ще заприличат на Твоите. Ще се уподобя все повече на Теб.

Ще бъда втори Христос, същия Христос, ”ipse Christus“.

Размишления

1. Нашите грехове са били причината за Христовите страдания: за изтезанието, което е деформирало преблагия лик на Исус, perfectus Deus, perfectus homoистински Бог и истински човек. И отново нашата нищета е тази, която ни пречи сега да съзерцаваме Христос, като ни Го представя по един неясен и изкривен начин.

Когато зрението ни помътнява, когато погледът се замъглява, трябва да се обръщаме към светлината. А Христос казва: Ego sum lux mundi! – Аз съм светлината на света (Иоан. 8:12). И добавя: ”Който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота“.

2. Обръщай често поглед към святата човешкост на Христос… И Той ще вложи в душата ти един неутолим глад, едно ”огромно“ желание да съзерцаваш Неговия лик.

В този копнеж, който не може да бъде удовлетворен тук на земята, ти ще намираш многократно своята утеха.

3. Св. Петър пише: ”Чрез Исус Христос ни са дарувани твърде големите и драгоценни обещания, та чрез тях да станете участници в божественото естество“ (2 Петр. 1:4).

Това наше богоуподобяване не означава, че преставаме да бъдем човеци… Човеци — да, но изпитващи ужас от тежките грехове. Човеци, които отбягват с отвращение дори и малките прегрешения и въпреки че всеки ден осъзнават своята слабост, те познават добре и Божията сила.

Така нищо няма да може да ни спре: нито хорското мнение, нито страстите, нито плътта, която се бунтува — защото и ние не сме ”цвете за мирисане“ — нито надменността, нито… самотата.

Един християнин никога не е сам. Ако се чувстваш изоставен, това е защото не отправяш поглед към Христос, Който минава толкова близо до теб… може би с кръста.

4. Ut in gratiarum semper actione maneamus! – Нека винаги да блгодарим на Бог. Боже, благодаря, благодаря за всичко: за трудностите в живота, за това, което не разбирам, за страданията!

Ударите на живота са необходими, за да се премахне излишното от големия мраморен блок. По този начин Бог извайва в нашите души образа на Своя Син. Бъди благодарен за тази проява на Божията любов към нас!

5. Когато ние, християните, живеем зле, това е така, защото не разбираме, че нашия живот има божествен смисъл.

Там, където ръката чувства убождането на бодлите, очите откриват букет великолепни рози, изпълнени с ухание.

 

VII-о СПИРАНЕ: Исус пада за втори път

Извън стените на града, Исус, изнемощял, пада за втори път сред виковете на тълпата и блъскането на войниците.

Физическото изтощение и душевните мъки са причина за това повторно падане на Исус. Всички грехове на човеците — включително и моите — тежат върху Неговата свята човешкост.

”Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога. А Той беше изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония. Наказанието за нашия мир биде върху Него и чрез Неговите рани ние се изцелихме“ (Ис. 53:4—5).

Исус пада, но Неговото падане ни повдига отново, Неговата смърт ни възкресява.

Когато падаме в едни и същи грехове, Исус не престава да ни прощава и да изкупва нашата вина. И за да не се отчайваме, Той се изправя с мъка, прегръщайки кръста.

Да не позволяваме спъванията и неуспехите в живота да ни отдалечават от Бог. Както едно дете, чувствайки се слабо, се хвърля разкаяно в силните обятия на баща си , така и ние ще се вкопчим в Христово иго. Само това съкрушение и това смирение ще преобразят нашата човешка слабост в божествена сила.

Размишления

1. Исус е повален от тежкото дърво, а ние — от примамливостта на земните блага.

Той пада, но не изпуска кръста. По този начин Христос изцелява нашето униние, поради което често падаме.

2. Защо си обезсърчен? Заради твоята нищета ли? Заради многото твои поражения? Заради тежкия погром, който претърпя?

Бъди простодушен! Отвори сърцето си! И разбери, че не всичко е загубено! Можеш още да вървиш напред, и то с повече любов, с повече обич, с повече сила.

Мисълта за божията синовност да бъде твое убежище: Бог е твой любящ Отец! Това е твоята опора, това е дъното, в което трябва хвърлиш котва, а пък да става каквото ще на повърхността на житейското море! Така ще намериш радост, сила, оптимизъм, победа.

3. Ти ми каза: ”Отче, преминавам през един наистина труден период“.

И аз ти прошепнах в ухото: поеми на раменете си една малка част от този кръст, само една малка част! И ако дори така не се справяш… остави го целия върху силните рамене на Христос! И още отсега повтаряй с мен: Господи, Боже мой, в Твоите ръце оставям миналото, настоящето и бъдещето, малките и големи неща, малкото и многото, това, което е временно, и това, което е вечно!

И бъди спокоен.

4. Понякога съм се питал кое мъченичество е по—голямо: това на този, който бива убит от Божиите врагове заради християнската вяра, или мъченичеството на този, който прекарва годините си, работейки без друга цел, освен да служи на Църквата и на душите, и остарява, усмихвайки се, и минава незабелязан…

За мен незрелищното мъченичество е по—героично… Следвай този път.

5. За да следваме Христос, за да имаме общение с Него, трябва да стъпчем чрез смирението нашето ”аз“, както се тъпче гроздето в бъчвата.

Ако стъпчем греховното в нас, Исус започва да обитава в нашата душа. И беседва с нас, както във Витания, и ние беседваме с Него задушевно — като с приятел.

 

VIII-о СПИРАНЕ: Исус утешава йерусалимските жени

Сред свидетлите на Кръстния път на нашия Господ, има и някои жени, които не могат да сдържат мъката си и избухват в сълзи, може би спомняйки си славните дни на Христос, когато всички възклицавали учудено: Bene omnia fecit (Марк. 7:37) — Всичко хубаво върши.

Но Христос желае причините за този плач да бъдат по—духовни и ги призовава да плачат най—вече заради човешките греховете, които са причината за страданията и които ще привлекат строгия Божий съд: ”Дъщери йерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си!… Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?“ (Лук. 23:28.31).

Твоите грехове, моите и тези на всички хора се изправят срещу нас; всичкото зло, което сме извършили, и всичко добро, което сме пропуснали да направим; мрачната панорама на престъпленията и на безбройните безчестия, които сме можели да извършим, ако Исус, не ни беше подкрепял със светлината на Своя толкова благ поглед…

Съвсем малко е един живот, за да обезщетяваме Бог!

Размишления

1. Казваш ми, че светците, размишлявайки върху страданията на нашия Господ, са проливали сълзи от мъка. А пък аз….

Може би причината за това е, че ние само присъстваме на спиранията на Кръстния Път, но не сме съпричастни към страданията на Христос.

2. ”Дойде у Своите Си и Своите Го не приеха“ (Иоан. 1:11). Още по—зле, завлякоха Го извън града, за да Го разпнат.

В отговор Христос приканва към покаяние, сега, докато душата е на път и още има време.

Да се съкрушаваме за нашите прегрешения. Да скърбим заради неизчерпаемата злоба на хората, която убива Христос. Да обезщетяваме Бог за тези, които с греховете си правят така, че Христовата жертва на кръста да бъде безплодна за тях.

3. Трябва да бъдем обединители, да разбираме хората и да ги извиняваме.

Никога не издигай кръст в памет на това, че някой е убил еди—кого си! Такъв кръст би бил символ на дявола.

Христовият кръст ни учи да мълчим, да прощаваме и да молим едни за други, за да могат всички да имат душевен мир.

4. Божественият Учител минава често покрай нас и ни гледа. И ако ти погледнеш към Него, ако Го слушаш, ако не Го отблъскваш, Той ще те научи как да придаваш духовен смисъл на всички твои действия…

Тогава, където и да се намираш, ти ще носиш мир и радост на ближните.

5. Колкото и голяма да е способността ти да обичаш, тя никога няма да бъде достатъчна.

Човешкото сърце има огромен коефициент на разширение. Когато обича, то се разширява във възходяща прогресия на обич, която преодолява всички пречки. Ако ти обичаш Христос, няма да има създание, което да не намира място в твоето сърце.

 

IX-о СПИРАНЕ: Исус пада за трети път

Христос пада за трети път на склона на Голгота, когато остават само четиридесет—петдесет стъпки до хълма. Исус не се държи на крака: няма вече сили и лежи изтощен на земята.

”Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане и както агне пред стригачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си“ (Ис. 53:7).

Всички са срещу Него: жителите на града и чужденците, както и фарисеите и войниците и първосвещениците… Всички са палачи. Неговата Майка, моята Майка — Дева Мария, плаче.

Исус изпълнява волята на Своя Отец! Той е лишен от всичко и е съблечен. Всеотдаен е в любовта Си към нас, какво може повече даде? Dilexit me, et tradidit semetipsum pro me (Гал. 2:20), възлюби ме и предаде Себе си за мене, чак до смърт.

Боже мой, стори така, че да намразя греха и да заживея с Теб, прегръщайки светия кръст, за да изпълнявам и аз Твоята блага воля…, освободен от всяка земна привързаност, без други цели освен Твоята прослава…, да бъда всеотдаен, без да пазя за себе си нищо, принасяйки се заедно с Теб в съвършена жертва!

Размишления

1. Христос вече не може да се изправи: толкова е тежко бремето на нашите грехове. Дърпат Го като чувал до мястото на мъчението. Той мълчи и не роптае.

Колко голямо е смирението на Исус. Бог се самопринизява за да издигне нас и за да ни прослави. Разбираш ли сега защо те посъветвах да положиш сърцето си на земята като килим, за да могат другите да вървят по мекото?

2. Колко мъчно се стига до Голгота!

Ти също трябва да победиш себе си, за да не се отклоняваш от правилния път… Тази борба е удивителна. Тя е доказателство за нашата любов към Бог, Който желае да бъдем силни, защото virtus in infirmitate perficitur (2 Кор. 12:9), добродетелта се осъвършенства в немощта.

Нашият Господ знае, че когато се чувстваме слаби, се приближаваме към Него, молим се по—добре, умъртвяваме плътските си страсти, расте и нашата любов към ближните. Така се превръщаме в светци.

Благодари много на Христос, за това че допуска изкушенията… и за това, че ти дава сили да се бориш!

3. Искаш ли да придружиш отблизо, много отблизо Исус?… Отвори святото Евангелие и чети за Христовите страданията! Но не се задоволявай само с четенето. Необходимо е да бъдеш съпричастен към Неговите страдания. Разликата е голяма. Да четеш означава да си спомняш за нещо минало; да бъдеш съпричастен означава да присъстваш на едно събитие, което се случва точно сега, да бъдеш с другите на тези сцени.

И така, остави сърцето ти да говори на нашия Господ и да остане близо до Него! И когато усетиш, че то ”бяга“ от Христос — защото и ти си страхливец, като другите — искай прошка за своето малодушие и за моето!

4. Сякаш светът се срутва върху теб. Не виждаш изход от ситуацията. Този път е невъзможно да се преодолеят трудностите.

Значи, отново си забравил, че Бог е твой Отец: всемогъщ, безкрайно мъдър, милосърден? Той не може да ти изпрати нищо лошо. Това, за което се безпокоиш, всъщност е полезно за теб, макар че твоите плътски очи сега са слепи. Omnia in bonum – Всичко съдейства към добро! Господи, нека бъде Твоята воля, сега и винаги!

5. Сега разбираш колко много страдания си причинил на Христос и изпитваш скръб. Но толкова е лесно да посикаш прошка от Исус и да оплакваш твоите минали прегрешения! Сърцето ти сякъш не може да побере голямото желание да обезщетиш Бог.

Добре. Но не забравяй, че истинското покаяние се състои главно в това да изпълняваме във всеки момент нашите задължения, колкото и да ни струва това!

 

X-о СПИРАНЕ: Исус бива съблечен

Когато Христос достига до Голгота, Му дават да пие вино, смесено с жлъчка, което служи като упойващо вещество, за да се притъпи болката от разпъването. Исус го опитва в знак на благодарност за милосърдното дело, но не го изпива. (срв. Мат. 27: 34). Той се предава на смърт доброволно, от любов към нас.

След това войниците събличат дрехите на Исус.

От петите до главата няма в него здраво място, а струпеи и синини, и гноясали рани, които не са почистени, нито превързани, нито омекчени с елей. (срв. Ис. 1:6).

Войниците вземат дрехите Му и ги разделят на четири части. Но долната дреха е безшевна, затова си казват: ”Да не я раздираме, а да хвърлим за нея жребий на кого да бъде“ (Иоан. 19:24).

По този начин се изпълнило отново Писанието: ”Делят помежду си дрехите Ми и за одеждата Ми хвърлят жребий“ (Пс. 21:19).

Христос е разсъблечен. Той е в състояние на крайна бедност. Лишават Го от всичко, като Му оставят само едно дърво.

Пътят, по който можем да стигнем до Бог е Христос. Но Христос е на кръста, а за да се изкачим на кръста, нашето сърце трябва да е свободно, откъснато от земните блага.

Размишления

1. От преторията до Голгота Христос е претърпял обидите на полудялата сган, жестокостта на войниците, подигравките на синедриона… Гаври и ругатни… Без дори едно оплакване, без дори една дума на протест. Той не роптае дори когато, без много да се церемонят, Му издърпват дрехите от нараненото тяло.

Сега разбирам колко е безмислена склонността да се оправдавам и да изговарям толкова празни думи. И взимам твърдото решение да работя и да страдам за моя Господ без много приказки.

2. Нараненото тяло на Христос е наистина една ”тъжна картина“.

В противовес на тази ”картина“ ми идват на ум толкова много мои капризи, толкова удобства, толкова нехайства, толкова стиснатост… Както и фалшивото състрадание, с което се отнасям към своята плът.

Господи, заради Твоите страдания и заради Твоя кръст, дай ми сили да умъртвяването страстите си и да изтръгна от мен всичко онова, което ме отдалечава от Теб!

3. На теб, който униваш, ще повторя едно много утешително нещо: на тези, които правят това, което им е по—силите, Бог не отказва Своята благодат. Бог е наш Баща и ако едно от Неговите чеда Му каже от сърце: ”Небесни Отче, идвам при Теб; помогни ми“… , и ако се обърне към Божията Майка, която е и наша Майка, ще се справи.

Но Бог е взискателен. Желае истински да Го обичаме; не иска предатели. Трябва да постоянстваме в духовната борба, което означава да постигнем щастието чрез сможертвата.

4. Истинските препятствия, които те отдалечават от Христос — горделивостта, похотливостта — се преодоляват с молитва и покаяние. А да се молим и да умъртвяваме страстите си означава също да се грижем за другите и да забравим за себе си. Ако живееш така, ще видиш, че по—голямата част от твоите спънки ще изчезнат.

5. Когато истински се стремим да бъдем ipse Christus, втори Христос, тогава в нашия живот човешкото се преплита с божественото. Всички наши усилия — дори най—незначителните — придобиват вечно измерение, защото са съединени с жертвата на Исус на кръста.

 

XI-о СПИРАНЕ: Исус е прикован на кръста

Сега разпъват Христос и редом с Него — двама престъпници, единият вдясно, а другият отляво. Междувременно Исус казва: ”Отче! Прости им, понеже не знаят що правят“ (Лук. 23:34).

Обичта бе тази, която отведе Исус до Голгота. И когато се намира на кръста всички Негови жестове и всички Негови думи са думи продиктувани от обичта, от една силна и невъзмутима обич.

С жест на вечен Свещеник, без баща, без майка, без родословие (срв. Евр. 7:3) Той разтваря обятията Си за цялото човечество.

Заедно с ударите на чука, които приковават Исус, отекват пророческите слова на Свещеното Писание: ”Пробиха Ми ръце и нозе. Можеше да се изброят всичките Ми кости, а те гледат и си правят зрелище от Мене“ (Пс. 21:17—18).

”Народе Мой! Какво ти сторих и с какво те отегчавах? Отговори Ми!“ (Мих. 6:3).

И ние, с душа, сломена от болка, да кажем искрено на Исус: ”Аз съм Твой, предавам се в ръцете Ти и се съразпъвам с Теб, за да бъда по пътищата на света една душа, посветена на Теб, на Твоята слава, на изкуплението, на съизкуплението на цялото човечество“! 

Размишления

1. Вече са приковали Исус на кръстното дърво. Войниците са изпълнили безмилостно присъдата. С безкрайна кротост Христос се е оставил в техните ръце.

Не са били необходими толкова много страдания. Христос е можел да избегне тези горчивини, тези унижения, тези изтезания, тази несправедлива присъда, както и позора на кръстната смърт, и гвоздеите, и удара с копие… Но Той е пожелал да изстрада всичко това за теб и за мен. А ние няма ли да Му се отблагодарим?

Когато застанеш сам пред някое разпятие е много вероятно да ти се насълзят очите. Не се сдържай… Но направи така, че плачът да завърши с конкретни решения!

2. Обичам толкова много разпнатия Христос, че всяко разпятие е като един благ упрек на моя Бог:… ”Аз страдам, а ти… проявяваш малодушие. Аз те обичам, а ти Ме забравяш. Аз искам нещо от теб, а ти ми отказваш. Аз, простирайки ръце като вечен свещеник, съм измъчен до краен предел заради теб…. а ти се оплакваш от най-малкото неразбиране, от най-малкото унижение…“

3. Колко са красиви кръстовете по върховете на хълмовете, на върха на големите паметници, по върховете на катедралите!… Но Кръстът трябва да се издига и в недрата на света. Исус иска да бъде въздиган именно там: сред шума на заводите и работилниците, в тишината на библиотеките, грохота на улиците, спокойствието на полята, сплотеността на семействата, събранията, по стадионите… Там, където един християнин може да прекара честно живота, трябва да бъде поставен Кръстът на Христос, който привлича към Себе Си всички неща.

4. След толкова много години онзи свещеник направи чудно откритие: разбра, че святата Литургия е истински труд: operatio Dei, Божие дело. И в онзи ден, отслужвайки я, изпита болка, радост и умора. Почувства в плътта си изтощението от един божествен труд.

На Христос също Му е коствало много първата Литургия, която се е осъщесвила върху кръста.

5. Преди да започнеш да работиш, сложи на масата или до твоите работни инструменти едно разпятие! От време на време отправяй поглед към него… Когато почувстваш умора, твоите очи ще се обърнат към Исус и ще намериш нови сили, за да продължиш да изпълняваш твоите ангажименти.

Защото това разпятие е нещо много повече от портрета на един любим човек — родители, деца, съпруга, годеница… Той е всичко: твой Баща, твой Брат, твой Приятел, твоята най—голяма любов.

 

XII-о СПИРАНЕ: Исус умира на кръста

Отгоре на кръста е написана причината за присъдата: ”Исус Назорей, Цар Юдейски“ (Иоан. 19:19). И всички, които минават от там Го оскърбяват и Му се подиграват:

Ако той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста! (Мат. 27:42).

Един от престъпниците се намесва, за да Го защити:

Тоя нищо лошо не е сторил… (Лук. 23:41).

След това отправя към Исус смирена молба, изпълнена с вяра:

Исусе, спомни си за мене, кога дойдеш в Царството Си (Лук. 23:42).

Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая (Лук. 23:43).

До кръста е Неговата Майка — Дева Мария — с други свети жени. Исус я гледа, после гледа любимия ученик и казва на Майка Си:

Жено, ето син ти.

След това казва на ученика:

Ето майка ти (Иоан. 19:26—27).

Потъмняват небесните тела и земята потъва в мрак. Вече е почти три часът, когато Исус възкликва:

Или’! Или’! Лама’ савахтани’? – Сиреч, ”Боже мой, Боже мой! Защо си Ме оставил?“ (Мат. 27:46).

После, знаейки, че всичко скоро ще приключи, за да изпълни Писанието, казва:

Жаден съм (Иоан. 19:28).

Войниците напояват с оцет една гъба и, след като я надяват на исопова тръст, я доближват до устата Му. Исус вкусва оцета и възкликва:

Свърши се! (Иоан. 19:30). Завесата на храма се раздира по средата и земята трепери, когато Господ вика на висок глас:

Отче! В твоите ръце предавам духа Си (Лук. 23:46).

И издъхва.

Обичай саможертвата, която е източник на вътрешния духовен живот! Обичай кръста, който е олтар на саможертвата! Обичай страданието, така че да можеш като Христос да изпиеш до дъно горчивата чаша.

Размишления

1. Et inclinato capite, tradidit spiritum – И като наведе глава, предаде дух (Иоан. 19:30).

Господ е издъхнал. Учениците Го били чували да казва много пъти: Meus cibus est…, ”Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело“ (Иоан. 4:34). Правил го е докрай, с търпение, със смирение, без да запазва за Себе Си нищо… Oboediens usque ad mortemПослушен дори до смърт (Фил. 2:8): бил е послушен до смърт, и то смърт кръстна!

2. Един кръст. Тяло, приковано в дървото с гвоздеи. Разтворената рана на Сърцето… С Исус остават само Майка Му, няколко жени и един младеж. Апостолите къде са? А тия, които били излекувани от техните болести: куците, слепите, прокажените?… А тия, които Го приветствали?… Никой не отговаря! Христос е заобиколен от мълчание.

Ти също някой ден ще можеш да почувстваш самотата, която нашият Господ е изпитал на кръста. Търси тогава подкрепата на Този, Който умря и възкръсна! Намери прибежище в раните на Неговите ръце, на Неговите нозе, на Неговото Сърце! И ще се възобнови твоята воля да започнеш отново и ще поемеш отново по пътя с по—голяма решителност и плодотворност.

3. Съществува една фалшива аскетика, която представя Господ на кръста мрачен, бунтуващ се. Едно сгърчено тяло, което сякаш заплашва хората: съсипахте Ме, но Аз ще хвърля отгоре ви Своите гвоздеи, Своя кръст, Своите тръни.

Тези хора не познават духа на Христа. Той е изстрадал всичко, което е могъл — и, бидейки Бог, е можел много! — но е обичал повече, отколкото е страдал… И след смъртта позволи едно копие да отвори друга рана, за да може ние да намерим прибежище до Неговото преблаго Сърце.

4. Повтарял съм много пъти онзи стих от евхаристийния химн: Peto quod petivit latro poenitens и всеки път се трогвам — да моля, както моли разкаялият се разбойник!

Той призна, че заслужава онова жестоко наказание… И с една дума спечели Сърцето на Христос и си отвори небесните врати.

5. От кръста виси вече безжизненото тяло на Господ. ”Целият народ… като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди“ (Лук. 23:48).

Сега, когато си разкаян, обещаваш на Исус, че с Негова помощ няма да Го разпъваш никога вече. Кажи го с вяра! Повтори неколкократно: ”Ще Те обичам, Боже мой, защото откак си се родил, от детска възраст, Ти си се оставил в моите обятия, безпомощен, надявайки се, че ще ти бъда верен.“

 

XIII-о СПИРАНЕ: Исус е снет от кръста и е предаден на Неговата Майка

Потопена в скръб, Дева Мария стои до кръста. Св. ап. Йоан е с нея. Но става късно и юдеите настояват нашия Господ да бъде снет оттам.

След като е получил от Пилат предписаното от римския закон разрешение да се погребат осъдените, пристига на Голгота един мъж на име Йосиф, член на синедриона, ”човек добър и справедлив. Той не бе се съгласил с решението и деянията им; из Ариматея, юдейски град, който очакваше тъй също Царството Божие“ (Лук. 23:50—51). ”Дойде също и Никодим (който беше ходил изпреди при Исуса нощя) и донесе около сто литри смес от смирна и алой“ (Иоан. 19:39).

Те не били познати на обществеността като последователи на Божествения Учител. Не били присъствали на великите чудеса и не Го били придружили при триумфалното влизане в Йерусалим. Сега, в трудния момент, когато другите избягали, те не се страхуват, че могат да изгубят репутацията си заради Хритсос.

Заедно вземат Тялото на Исус и го поставят в обятията на Неговата свята Майка. Мъките на Дева Мария продължават.

”Къде отиде твоят Възлюбен, о, най-хубава между жените? Накъде свърна твоят Възлюбен? Ние ще Го потърсим с тебе.“ (Пес. на Песн. 6:l).

Св. Дева Мария е наша Майка и не желаем, нито можем да я оставим сама.

Размишления

1. Дойде да спаси света, а Неговите се отрекоха от Него пред Пилат. Той ни научи на пътя на доброто, а Го влачат по пътя към Голгота. Бе примерен във всичко, а пред Него предпочитат крадец и убиец. Бе роден, за да прощава, а безпричинно Го осъждат на изтезания. Стигна до нас по мирни пътеки, а Му обявяват война. Беше Светлината, а Го предават на властта на мрака. Носеше любов, а Му се отплащат с омраза. Дойде, за да бъде Цар, а Го увенчават с тръни. Стана слуга, за да ни освободи от греха, а Го приковават на кръста. Прие човешка плът, за да ни даде Живот, а ние Му се отплащаме със смърт.

2. Не разбирам твоята представа за християнския живот.

Нима мислиш, че е справедливо нашият Господ да умре разпнат, а ти да се задоволяваш с това да ”я караш някак си“?

Това ”карам я някак си“ нима е съвместимо с трудният и тесен път, за който е говорил Исус?

3. Не допускай обезсърчение в своя апостолат! Не си се провалил, както и Христос не се е провалил на кръста. Кураж!… Продължавай да вървиш срещу течението, закрилян от майчиното и пречисто сърце на св. Богородица: Sancta Maria, refugium nostrum et virtus, ти си мое прибежище и моя сила.

Бъди спокоен. Не се тревожи… Бог има съвсем малко приятели на земята. Не искай да излизаш от света! Не избягвай тежестта на дните, макар че понякога стават много дълги за нас!

4. Ако искаш да бъдеш верен, обичай св. Дева Мария!

От Благовещението до агонията в подножието на кръста, сърцето на нашата Майка е било изцяло отдадено на Исус.

Прибягвай към св. Дева Мария със синовна обич и тя ще измоли за теб вярността и самоотрицанието, които желаеш.

5. ”Не струвам нищо, не мога нищо, нямам нищо, не съм нищо…“

Но Ти се изкачи на кръста, за да мога аз да се възползвам от Твоите безкрайни заслуги.

Възползвам се също и от заслугите на Божията Майка — защото, бидейки неин син, заслугите й са мои — и от тези на св. Йосиф. И си присвоявам добродетелите на светците и на толкова много всеотдайни души…

После хвърлям поглед към своя живот и казвам: ”Ах, Боже мой, моят живот е като мрачна нощ! Само от време на време блесва нещо в тази нощ, и това се случва поради Твоето голямо милосърдие и поради моя малък отклик… Принасям Ти всичко това, Господи; нямам друго.“

 

XIV-о СПИРАНЕ: Исусовото Тяло е положено в гроба

Много близо до Голгота в една градина Йосиф Ариматейски бил поръчал да му изсекат в скалата нов гроб. И бидейки навечерието на великата юдейска Пасха, там полагат Исус. След това Йосиф, ”като привали голям камък върху вратата гробни, си отиде“ (Мат. 27:60).

Без нищо Свое Исус е дошъл на света и без нищо Свое — дори мястото, на което почива — ни е оставил.

Божията Майка — и моя Майка — и жените, които са следвали Учителя от Галилея, след като са наблюдавали всичко внимателно, също си отиват. Пада нощта.

Сега всичко е приключило. Делото на нашето изкупление е извършено. Вече сме Божи чеда, защото Христос умря за нас и Неговата смърт ни изкупи.

Empti enim estis pretio magno (1 Кор. 6:20), ние сме били скъпо купени. Необходимо е да станем съпричастни към живота и смъртта на Христа. Да умрем чрез умъртвяването на плътските страсти и чрез покаянието, за да може Христос да заживее в нас чрез любовта. И да следваме Неговите стъпки, със силното желание да съизкупим всички души.

Да дадем живота си за ближните. Само така ставаме съпричастни към живота на Исус Христос и осъществяваме пълното единение с Него.

Размишления

1. Никодим и Йосиф Ариматейски — тайни ученици на Христа — се застъпват за Него, възползвайки се от високите длъжности, които заемат. В часа на самотата, на пълото изоставяне и на презрението… точно тогава се явяват audacter – дръзновено (Марк. 15:43)…: проявявайки героична смелост!

Аз ще се изкача заедно с тях чак до подножието на кръста, ще прегърна студеното Тяло, трупа на Христос, с огъня на своята любов… Ще Го разкова със своите деяния на обезщетение и чрез умъртвяването на плътските страсти… Ще Го увия в новата ”плащеница“ на моя чист живот и ще Го погреба в живата скала на моето сърце, от което никой няма да може да ми Го отнеме, и там, Господи, можеш да почиваш!

Дори целият свят да Те изостави и да Те презре…, аз ще Ти служа, Господи: serviam!

2. ”Знаете, че не с тленни неща – сребро или злато, сте изкупени от суетния живот… но с драгоценната Кръв на… Христос“ (1 Петр. 1:18—19).

Ние не принадлежим на себе си. Исус Христос ни изкупи със Своите страдания и със Своята смърт. Ние сме живот от Неговия живот. Вече има само един начин да живеем на земята: да умрем с Христа, за да възкръснем с Него, така че да можем да кажем с апостола: ”Вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (Гал. 2:20).

3. Исусовите страдания са неизчерпаем извор на живот.

Понякога подновяваме радостния устрем, който отведе Господ в Йерусалим. Друг път — болката на агонията, приключила на Голгота… Или славата на Неговото възтържествуване над смъртта и над греха. Но винаги подновяваме нашата любов — радостна, скръбна, славна — към Христовото Сърце.

4. Мисли първо за другите! Така ще преминеш през тази земя, оставяйки една плодосна бразда след себе си, въпреки твоите грешки, които са неизбежни.

И когато настъпи часът на смъртта, а той ще настъпи неумолимо, ще я приемеш с радост, като Христос, защото като Него и ние ще възкръснем, за да получим наградата на Неговата любов.

5. Когато виждам, че съм способен на всички ужаси и на всички грешки, извършени от най—жалките хора, разбирам, че мога и да не остана верен докрай… Но за тази моя несигурност се грижи Бог със Своята любов, която ме кара да остана вкопчен като дете в обятията на моя Отец, борейки се всеки ден, за да не се отдалечавам от Него.

Така съм сигурен, че Бог няма да ме изостави. ”Ще забрави ли жена кърмачето си, не ще пожали ли сина на утробата си? Но, ако би и забравила тя, Аз няма да те забравя“ (Ис. 49:15).



XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.