Първо спиране
Исус е осъден на смърт
Един невинен е осъден на смърт, въпреки чудесата и неговата широко демонстрирана божественост… Страхът на един съдя да загуби своята привилегиована позиция… Да разгледаме нашаите недоволства… Да размислим колко пъти сме изказвали дръзки преценки… Да ОБМИСЛИМ нашето духовно невежество, неспособно да разбере възможностите които ни дава живота…
Вместо Него предпочетоха злодея… КАТО НАС… вместо духовността и благородството, предпочитаме почити винаги материалността…
Второ спиране
Исус поема Кръста на рамото си
Понякокога, когато ни най-малко очакваме, живота ни заставя да се натоварим с една тежест, едно бреме, което не желаем… може да е една болест… една незаслужена присъда… едно изпитание, което не можем да избегнем…. рано или късно живота ще сложи пред нас нашата отговорност… да се справим решително и съзнателно и да уредим всичко по най-добрият начин…
Трето спиране
Исус пада за първи път под Кръста
В някои моменти от нашия живот, когато всичко върви срещу нас, ние се чувстваме немощни, неспособни да продължим нашият път. Страдания… отговорност… недостигаеми обективи… те ни веодят да се съмняваме в Бог и в нас самите… въпреки това в сърцето си пазим винаги надеждата, че най- лошото ще отмине и както Исус с усилие отново се вдига, така и ние с нашата вътрешна сила, ще успеем отново да се повдигнем и ще продължим нашият път… няма да загубим нашата вяра… Бог е винаги с нас… всяко изпитание иска само да ни доведе да разберем любовта…
Четвърто спиране
Исус среща прескръбната си майка
Ето, появява се Мария… скръбна майка пред страдащ син… погледите им се срещат със съучастническа привързаност, която може да съществува само между майка и син, извън пределите на дивергенцията на мислите…любовта между майката и сина,е нещо което никой не може да разруши и майката винаги ще бъде готова да помогне, защото обича… Много често не разпознаваме ролята на майката и нейното дълбоко значение… майката е символ на любов и на Мария която загубва своя син, Исус дава нов син… едно ново голямо семейство… цялото ЧОВЕЧЕСТВО…ДА ОБИЧАМЕ МАРИЯ И ДА И’ СЕ МОЛИМ с вяра… за Нея няма затворени врати…
Пето спиране
Киринеец помага на Исус да носи Кръста
Неочаквано Киринееца е заставен да носи Кръста заедно с Исус, и той прави това с любов… изненадващите проблеми в живота не трябва да ни плашат… нека да ги приемем и да позволим, ако някой иска да ни помогне, но най-голямата ни помощ идва от вътрешната светлина която избликва в нас, след като разберем защо се е случило нещо пдобно. Само мирът в сърцето ни може да позволи тази вътрешна светлина. Споделянето на болката е нещо което може да утеши страданието… Виждаме в образа на Киринееца тези, които се посвещават на другите с любов и сподяла на страданията… нека бъдат за тях нашите благодарности…
Шесто спиране
Вероника избърсва лицето на Исус
Вероника обича Исус, който винаги е говорил на душата и’, и иска от нея да извърши този жест на любов… тя му избърсва страдащото окървавено лице, за да утеши неговите страдания… в замяна на това получава кърпата с отпечатък на лицето му… да избършем сълзите на този който страда, означава да видим във всеки страдащ човек наш брат, независимо от нашите чувства и нашата преценка… когато даваме помощ на някого, който е в нужда, трябва да преминем отвъд нашите граници, които могат да бъдата ревност… неприязън или други… само така може да се действа в истинската любов.
Седмо спиране
Исус пада за втори път под Кръста
Тежеста на Кръста… изтезанията… при изкачването по стръмния път Исус грохва и пада за втори път… да падне отново е типично за човека… изкушенията… желанията… усилията да бъдем честни и искрени …да бъдем в помощ… често не са разпознати и тогава можем да паднем отново… целият ни живот се развива между тези състояния, но да се вдигнеш отново е божествено… не сме сами на тази земя… трябва да имаме вяра в ангелите които ни помагат по трудния път на живота и да продължим в нашето дело на любов, винаги и при всякакви обстоятелства…
Осмо спиране
Исус среща Йерусалимските жени
Тук се случва невероятното… жените плачат и Исус ги успокоява приканвайки ги да плачат за себе си и за своите деца… поучението е много ясно… всеки един от нас трябва да изплати своите грехове, които са причина за трагична ситуация… да се плачи след като е извършен факта не служи за нищо, но старанието да се поправят нещата, може би ще даде ризултат… анализирането на нашите действия е решаващо, за да се разбере в какво направление трябва да се движим… за съжеление никой не се отказва от удобен живот и от постигнати привилегии, следователно всички умеем да говорим и да съжеляваме този който е в трудност, но когато става въпрос да влезем в играта, много трудно правим това…
Девето спиране
Исус пада за трети път под Кръста
Исус продължава своя тягостен път… пада още веднъж, тормозен от изтощението… ние също достигаме до една точка в живота, когато мислим, че нямаме повече сили… чувстваме желанието да оставим всичко и да отидем някъде… но къде???… пътя е задължителен и не ни остава нищо друго, освен да извършим едно последно усилие… това са нашите провинения… нашите навици… все същите, които не успяваме да елиминираме от нашия живот и които често ни водят до ръба на пропаста… желаем да сложим край… обаче трябва да намерим в нас силата да реагираме… да разобличим нашата подлост, която наричаме слабост, и да поемем в ръцете си нашия живот, давайки му почтеност в спазването на истинските ценности, които са свобода и справедливост за всички…
Десето спиране
Исус е съблечен от дрехите си
Войниците събличат Исус и си разделят дрехите му…тук са подчертани пороците на човека… желание за власт и налагане на унижения на този който не е като нас… демонстрация на сила и арогантност, които обаче разкриват невежеството на този който върши това… безразличие и презрение към достойнството, са в добро другарство с алчността… да не мислим, че ние не сме така…често под името на любовта, действаме завладявайки тези, които са ни близки и на които не признаваме правото да бъдат самите себе си… никога да не забравяме, че моята свобода свършва там, където започва свободата на другите.
Единадесето спиране
Исус е прикован на Кръста
Вече сме на края на последният акт… Исус е прикован на Кръста, на който поставят оповестение с надписа INRI… направен, за да се присмеят на неговото самопровъзгласяване за СИН НА БОГ… невежеството което не им позволява да разберат тази Тайна, е част от човешката природа, която схваща само аспекта на усещане… само това което засяга сетивата… човекът търси винаги доказателства в ограниченият, завършен свят, който не включва безпределният вечен свят, в този процес на развитие към познанието се намира значението на това спиране… за човека е неразбираемо как един Бог може да остави да го разпънат на Кръст като обикновен човек… неразбираемо е дълбокото значение на дарената любов… неразбираемо е как може голямото страдание, самата смърт, да се превърне в истинсака любов… ето Той ни научи на това…
Дванадесето спиране
Исус умира на кръста
Вече всичко е свършило…след неговия вик „Боже мой…Боже мой защо си ме оставил“… Исус издъхва… Бог станал плът поиска да опита състоянието на човека с всички негови слабости и недостатъци… да изпита изоставянето… загубата на доверие и да изпита голямото страдание в момента на смъртта… Исус умира на Кръста, за да ни покаже, че смъртта не е краят на всичко, а началото на един нов живот, или казано още по-добре, завръщане в дома на Отца… от където сме тръгнали, там ще се върнем… Исус ни разкри своята божествена същност…не скри своите ценности, а поиска да ги сподели с нас…да направим като Него…всяка привързаност към нещата от този живот е безсмислена… да отворим сърцето си и да дарим безусловно нашата любов на всеки който се нуждае, без да правим разлика за расата му, или за неговата вяра… да дадем любов, както Той даде на нас…
Тринадесето спиране
Исус е смъкнат от Кръста
Мария видя, че невинният й син умря… тук е представена драмата на много майки които загубват своя син още млад и без всякаква вина… природни бедствия или случайности могат всеки момент да ни отнесат от тази земя… начина по който става това, няма никакво значение, защото винаги се изпълнява това което е писано… трудно е да се запълни болката, както е трудна и раздялата от този когото обичаме… Сърцата на Исус и Мария, задължени да се разделят в материалният свят се намират отново съединени от лбовта която ги обвързва в универсалността на усещането… Майката и Синът отвориха сърцата си, за да приемат страдащото човечество… свидетелстват, че в обятията на Бог има място за всички…
Четиринадесето спиране
Исус е положен в гроба
Като гледат безжизненият Исус учениците се чувстват изгубени…имат нужда да вярват на това което са видели техните очи и което сега изглежда толкова далече… имат нужда да вярват и се събират заедно , за да си дадат сила един на други, да се окуражават взаимно… вече са обучени… трябва да се научат да вървят сами, правейки съкровище от това което им е дарил живота… заедно с Мария очакват със сигурност да се манифестира техният Господ… очакват гласа, който да ги води в трудният път на живота… да се присъединим и ние с молитва и да запазим в сърцето си вярата в Този Който ни доведе до тук, само за да ни покаже истинският лик на ЛЮБОВТА.
