Кръстен път, отслужен в Римския Колизеум, в присъствието на Негово
Светейшество Папа Бенедикт XVI /Велики петък – 2012/
Начална молитва:
В името на Отца, и Сина и Светия Дух. Амин.
Първо Спиране: Исус е осъден на смърт.
Покланяме Ти се Исусе Христе, и Те благославяме.
Защото чрез Светия си Кръст си изкупил света.
„Пилат каза на народа: „А какво да сторя с Исус, наричан Христос?” Всички
викнаха: „Да бъде разпнат!” Управителят рече: „Та какво зло е сторил?” Но те
още по-силно закрещяха: „Да бъде разпнат!” Тогава им пусна Варава, а Исус бичува
и Го предаде да бъде разпнат” /Мт.27, 22-23.26/
Размишление:
Пилат не открива особена вина, за да накаже Исус, но се поддава на влиянието на
обвинителите и Назарееца бива осъден на смърт.
Сякаш те чуваме, Исусе да мълвиш: „Да, бях осъден на смърт, много хора, които
мислеха, че ме обичат и разбират, се вслушаха в клеветите и ме обвиниха. Не
разбраха това, което казах. Предадоха ме. Изправиха ме пред съда и ме осъдиха, на
смърт – чрез разпятие. Най-низката смърт. ”
Не малко семейства страдат, заради изневяра на един от съпрузите – най-скъпият
човек. Къде се изгуби радостта от близостта, от хармоничния живот? Къде се изгуби
онова усещане за „едно цяло”? Къде отиде обещанието „през всички дни на живота
ми”?
Да те гледам, Исусе, Предаденият – означава да изживея заедно с Теб момента, в
който любовта и приятелството, което съществуваше между нас, като двойка, се
разпадат. Означава да почувствам в сърцето си раните от изневярата, от изгубеното
доверие и сигурност.
Да те гледам, Исусе, точно сега, когато ме осъжда човека, който сякаш не помни
силната връзка, която съществуваше между нас, пълното ни даряване един на друг.
Само ти, Исусе, можеш да ме разбереш. Да ми вдъхнеш смелост. Да ми кажеш
истината, дори и да е болезнена, и трудна за възприемане. Ти можеш да ми
вдъхнеш сила, за да не си позволя на свой ред да обвинявам и да не се предавам,
заради любовта, която изпитвам към скъпоценните ми същества, които ме чакат
вкъщи и на които сега съм една-единствена опора.
Отче наш…
Второ спиране: Исус е натоварен с Кръста.
Покланяме Ти се, Исусе Христе и Те благославяме
Защото чрез Светия Си Кръст си изкупил света.
„След това войниците на управителя отведоха Исус в преторията и събраха
край Него цялата дружина. И като Го съблякоха, облякоха Му багреница; и
сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната
ръка тръстиков прът; след това заставаха на колене пред Него, присмиваха Му
се и казваха: „Радвай се, Царю Юдейски!” И след като Го оплюха, взеха
тръстиковия прът и Го заудряха по главата. А когато Му се наприсмяха,
съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на
разпятие”. / Мт.27, 27-31/
Размишление:
Пилат предава Исус в ръцете на първосвещениците и пазачите. Войниците премятат
през крехките му рамене морава дреха, а главата му увенчават с трънен венец,
осмиват го, заплюват го, бичуват го през нощта. А на идната утрин, го натоварват с
непосилна тежест – кръстът, на който биват приковани злодеите за порицание, за да
видят всички какъв е краят на престъпниците. Голяма част от неговите другари
избягват.
Вече 2000 години тези събития се повтарят в историята на църквата и човечеството…
чак до днес, защото се нанасят удари на Тялото Христово – Църквата и я нараняват
отново, и отново.
Да те видя, Исусе, така кървящ, сам, изоставен, охулен, ме кара да се запитам: „Не
сме ли точно като онези хора, мъже и жени, които ти така възлюби,
облагодетелства, просвети? И ние се спотайваме от страх да не бъдем въвлечени и
да пострадаме, забравяйки напълно, че сме Твои последователи ”.
Но още по-лошо е, Исусе, че аз увеличих болката ти. Лично аз и ние, като съпрузи, и
нашите семейства. Ние също увеличихме тежестта на твоя кръст, направихме я
нечовешка. И продължаваме да го правим винаги когато не се обичаме достатъчно,
когато се обвиняваме взаимно, когато не си прощаваме, когато не си мислим
доброто.
Прекалено заети сме да слушаме гордостта си, правотата си – винаги и на всяка
цена, унижаваме хората около нас, дори и човека, който е свързал завинаги живота
си с нашия.
Забравили сме, че Ти самия, Исусе, ни каза: „Каквото и да сте направили на един от
тия мои малки братя, на мен сте го направили”. Точно така каза: „На мен”.
Отче наш…
Трето спиране: Исус пада за първи път под Кръста.
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме
Защото чрез Светия Си Кръст си изкупил света.
„Той взе върху Себе си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме,
че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога. А Той бе изпоранен за
нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде
върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние блуждаехме като
овци, отбихме се от пътя си – и Господ възложи върху Него греховете на всинца
ни”. / Ис.53, 4-6/
Размишление:
Исус пада. Раните, тежестта на кръста, стръмния, неравен път, тълпата…но не само
те са причина за неговата немощ. А какво друго? Навярно тежестта от трагедията,
която застига живота му – трудно е да разпознаеш Бога в лицето на Исус, човекът у
него е така крехък, че се препъва и пада.
Исусе, там, по пътя към Голгота, насред върволица от хора, които те хулят, викат и
пищят, след като падна, ти се изправи и опита да продължиш. Дълбоко в сърцето си
знаеше, че цялото това страдание има смисъл, усещаше, че си поел върху си
тежестта на безбройните наши недостатъци, предателства и провинения.
Исусе, твоето падане ни причинява болка, защото знаем, че вината е наша или на
нашата немощ, не само физическа, защото цялото ни същество е слабо. Как бихме
искали никога да не падаме. Но в края на краищата е нужно тъй малко –
миниатюрно камъче, изкушение или инцидент и се отклоняваме, поддаваме се,
падаме.
Бяхме обещали да следваме Исус, да уважаваме и да се грижим за хората, които той
постави близо до нас. Да, в действителност ги обичаме или поне ни се струва, че го
правим. Ако ги изгубим, страдаме и то не малко. Но след това отново биваме
погълнати от рутината на ежедневието.
Колко пъти падат нашите семейства! Колко раздели, колко изневери! А и разводи,
аборти, изоставяния! Исусе, помогни ни да осъзнаем какво е любов, научи ни да
искаме прошка!
Отче наш….
Четвърто спиране: Исус среща Прескръбната Си Майка
Покланяме ти се, Исусе Христе, и Те благославяме
Защото чрез Светия Си Кръст си изкупил света.
„В храма Симеон ги благослови, като каза на Мария, Майката на Исус: „Ето, Този
Младенец ще е причина за гибел и въздигане на мнозина в Израил; и ще бъде
предмет на противоречия, за да се открият помислите на много сърца; а на Тебе
самата скръбта за Него ще прониже като меч душата Ти”. А Исус растеше,
преуспяваше в мъдрост, възраст и любов пред Бога и хората”.
/Лк.2, 34-35.51/
Размишление:
По пътя към Голгота Исус вижда майка си. Погледите им се срещат. Всичко става
ясно. Мария знае кой е Синът и. Знае от къде идва. Знае коя е мисията му. Мария
знае как да бъде негова майка, но знае също, че е и негова дъщеря. Вижда го как
страда заради цялото човечество, заради хората от миналото, настоящето и
бъдещето. И тя страда заедно с него.
Разбирам, Исусе, че ти не искаш да караш майка си да страда по този начин. Но
трябва да я въвлечеш в твоята божествена и страдалческа история. Такъв е Божия
промисъл за спасението на цялото човечество.
За всички мъже и жени от този свят, но по специален начин за нас, семействата,
срещата на Исус с неговата майка – там, на кръстния път е вълнуващо събитие
винаги актуално. Исус се лиши от майка си, за да може всеки от нас и ние съпрузите
също да имаме майка, която ще е винаги на разположение и винаги ще бъде с нас.
Понякога, за съжаление, забравяме този факт. Но ако се замислим, ще си дадем
сметка, че доста често сме прибягвали до нея през нашия семеен живот. Колко
близка сме я чувствали в трудни моменти! Колко пъти сме и поверявали децата си,
колко пъти сме я молили да помогне, когато са болни или когато имат нужда от
морална подкрепа!
И колко пъти Мария ни е изслушвала, усещали сме я близо до нас, чувствали сме
как ни приласкава със своята майчина любов.
В кръстния път на всяко семейство Мария е пример за мълчание, което дори и от
най-разкъсващата болка сътворява живот.
Отче наш…
Пето спиране: Симон Киринеецът помага на Исус да носи Кръста Си.
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме
Защото чрез Светия Си Кръст си изкупил света.
„А като излизаха срещнаха един човек от Кирена, на име Симон; него накараха да
носи Кръста Му. Исус рече на учениците си: „Ако някой иска да Ме следва, нека се
отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва”. /Мт.27,32; 16,24/
Размишление:
Навярно Симон Киринейски се държи като всеки един от нас, когато изневиделица
се изправим пред трудност, изпитание, болест, непредвидима тежест, непосилно
тежък кръст. Защо? Защо точно на мен? Защо точно сега? Господ ни кани да го
следваме и ние не знаем къде и как.
Най-добре ще е, Исусе, ако сме плътно зад теб, ако откликваме на твоите молби.
Много семейства могат да потвърдят от собствен опит, че не е необходимо да се
бунтуваме. По-добре е да ти дадем съгласието си, защото Ти си Господ на Небето и
на Земята.
Но не само заради това искаме да ти кажем „да”, а и защото ни обичаш безкрайно,
повече от родителите, от брятата и сестрите, от съпруга или съпругата, от децата.
Обичаш ни с любов, която прекрачва границите, която е отвъд всичко и всички,
която иска да бъдем щастливи, здрави и силни с Теб, завинаги.
В трудни за семейството моменти, когато сме изправени пред тежко решение, само
ако в сърцето цари мир и сме готови да приемем това, което Бог иска от нас, ще
бъдем озарени от светлината, която ще ни помогне да различим и понесем
собствения си кръст.
Киринееца ни напомня и за всички хора, които са били близо до нас, когато
тежестта на кръста се е стоварила с цялата си сила върху нас или семейството ни.
Припомня ни и за доброволците, които в различни части на света щедро са се
посветили на защита и помощ за страдащите. Тази спирка ни учи още, че е нужно
смирено да се оставяме да бъдем подпомогнати, когато имаме нужда, както и
обратното – да се превърнем в „киринейци” за други нуждаещи се.
Отче наш…
Шесто спиране: Вероника изтрива лицето на Исус
Покланяме Ти, Исусе Христе и Те благославяме
Защото чрез Светия Си Кръст си изкупил света.
„В Него няма ни изглед, нито величие; ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед,
който да ни привлича към Него. Той беше презрян и унизен пред хората, мъж на
скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лицето си; Той беше
презиран и ние за нищо не Го смятахме”. / Ис.53, 2-3/
Размишление:
Вероника, почувствала в сърцето си кой е всъщност Исус, е една от неговите
последователки и тъй като го обича искрено, страда наравно с него. Точно в този
момент вижда лицето му, това лице, което толкова пъти и е говорило, чиито думи
толкова силно са докосвали душата и. Вижда го обезобразено, окървавено,
съсипано, но въпреки всичко – благо и смирено.
И не удържа желанието си да смекчи поне малко неговите страдания. Спуска се и
попива с кърпа потта и кръвта, стичащи се по това лице.
Колко пъти в живота си сме избърсвали сълзите и потта от лицето на човек, който
страда? Правили ли сме го? Може би сме имали възможност да помогнем на някой
болен или сме подали ръка на някой безработен, чужденец, или сме изслушали
някой затворник. И за да го успокоим, навярно сме „изчистили” лицето му, гледайки
го състрадателно.
И все пак рядко си спомняме, че у всеки наш малък брат в нужда се криеш Ти, Сине
Божий. Колко би бил различен живота ни, ако тази мисъл присъстваше в съзнанието
ни всеки миг! Рано или късно ще трябва да проумеем, че всеки човек на тази земя
притежава достойнство и чест. Всеки човек, красив или не, надарен или не, още от
утробата на майката до последните дни от живота всъщност си Ти, Исусе. И не само
това. Всеки един наш брат си всъщност Ти.
Съзерцавайки те, така смазан, неприличащ на себе си, там, на Голгота, ще разберем
заедно с Вероника, че можем да те срещнем и познаем във всяко едно човешко
създание.
Отче наш…
Седмо спиране: Исус пада за втори път под Кръста
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме
Защото чрез Светия Си Кръст си изкупил света
„Праведен ще бъдеш Ти, Господи, ако почна да се съдя с Тебе; и при все това ще
говоря с Тебе за правосъдие: защо пътят на нечестивите успява, и всички
вероломци добруват?” /Йер.12,1/
Четене от книгата на Псалмите: Не ревнувай на злодейците, не завиждай на ония,
които вършат беззаконие. Още малко, и нечестивеца не ще го има; ще
погледнеш на мястото му, и – няма го. А кротките ще наследят земята и ще се
насладят с много мир”. /Пс.36, 1-2.10.11/
Размишление:
Докато следва неравния път към Голгота, Исус пада за втори път. Можем да си
представим неговата немощ и безсилие, особено след ужасната нощ, в която беше
подложен на нечовешки изтезания. Може би не само изтощението, мъченията и
тежестта на кръста го повалят на земята…Исус се е натоварил с неизмерима тежест,
с нещо изключително лично и дълбоко, което го кара да се чувства все по-отпаднал
с всяка крачка.
Виждаме те, все едно си някой беден човечец, който трябва да заплати житейските
си грешки. Сякаш нямаш повече нито физически, нито психически сили, за да
посрещнеш утрешния ден. И падаш.
Сякаш разпознаваме в твоето лице самите себе си, Исусе. Обаче, ти се изправяш
отново, твърдо решен да продължиш. И то заради нас, заради всички нас, за да
дадеш сили ние на свой ред да се изправим. Слаби сме, но Твоята любов е много
над нашите недостатъци, защото ни приема винаги и ни разбира.
Нашите грехове, с които си се натоварил, те притискат неимоверно, ще те смачкат,
но твоето милосърдие и любов са безкрайно по-големи от нашите провинения. Да,
Исусе, благодарение на Теб ще се изправим. Сгрешихме. Поддадохме се на
изкушенията в света ни и то само за да изпитаме удовлетворение, за да чуем, как
някой ни казва, че все още ни желае, че ни харесва или дори, че ни обича.
Понякога е трудно да удържим нашите обещания за брачна вярност. Няма ги вече
тръпката и свежестта на връзката ни. Всичко се повтаря монотонно и всяко нещо
става все по-трудно, и ти се приисква да избягаш.
Но ще се опитаме да станем, Исусе, без да попадаме в примката на най-голямото от
всички изкушения: това, да не вярваме, че любовта ти може всичко.
Отче наш…
Осмо спиране: Исус утешава Йерусалимските жени.
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме
Защото чрез Светия Си Кръст си изкупил света
Следваше Го голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него. А
Исус се обърна към тях и рече: „Дъщери йерусалимски, не плачете за Мене, а
8
плачете за себе си и за чедата си. Понеже наближават дни, когато ще се каже:
„Блазе на бездетните, на утроби неродили и на гърди некърмили. Защото ако
това правят със зеленото дърво, как ще постъпят със сухото?”
/Лк.23, 27-29.31/
Размишление:
Сред тълпата, която следва Исус има група жени от Ерусалим, които го познават.
Виждайки го така измъчен, те се смесват с останалите и го придружават по пътя към
Голгота. Плачат.
Исус ги вижда и приема тяхното състрадание и милост. В този драматичен момент
иска да се обърне към тях, за да преодолеят тъгата си. Той би искал те и всички ние
не само да милеем, да изпитваме жалост, а да преродим сърцата си, за да бъдем
способни да признаем грешките си, за да бъдем способни да поискаме прошка, за
да бъдем способни да започнем нов живот.
Исусе, колко пъти, заради умора или необмисляне, от егоизъм или страх, затваряме
очи и не приемаме реалността! И най-вече, оставаме пасивни, не сме дейни
участници и строители на живота, не посрещаме нуждите на нашите братя, близки и
далечни. Продължаваме да живеем спокойно както ни е угодно, порицаваме злото
и хората, които го причиняват, но не променяме живота си и не даваме нищо от
себе си, за да преобразим нещата, да надвием злото, за да тържествува
справедливостта.
Много често нещата не се подобряват, защото ние не сме се потрудили, за да ги
променим. Отдръпнали сме се настрани – не причиняваме зло никому, но и не
правим добро при всяка възможност и на всяка цена. Навярно някой плаща заради
нас и нашето бездействие.
Исусе, дано тези думи ни пробудят, дано ни дарят онзи малък пламък и сила, която
движи твоите свидетели от Евангелието, която е вдъхновявала мъчениците, бащи,
майки или синове, които чрез кръвта си, съединена с Твоята, отвориха и
продължават да ни откриват пътищата към доброто в света ни.
Отче наш…
Девето спиране: Исус пада за трети път под товара на Кръста.
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме
Защото чрез Светия Си Кръст си изкупил света.
„Но не си ли Ти отвека Господ, Бог мой, Светий мой? Ние няма да умрем! Ти,
Господи, само за съд си го допуснал. Скала моя! За наказание си го Ти назначил. На
чистите Твои очи не е свойствено да гледат злодейство, и да гледаш на
притеснение Ти не можеш. Защо гледаш злодейци, и си безмълвен, когато
нечестивец поглъща оногова, който е по-праведен от него?”
„Отговори ми Господ и рече: „Запиши видението и начертай ясно на скрижали,
та който чете, лесно да може да прочете, защото видението се отнася още
към определено време; то говори за свършека и няма да излъже; па и да се забави,
чакай го, защото бездруго ще се сбъдне, няма да се отмени”
/Авак.1, 12-13; 2,2-3/
Размишление:
Изкачването е кратко, но Исус е прекалено изтощен – физически и психически.
Усеща цялата омраза на първосвещениците, на тълпата, която все едно иска да
стовари върху него целия гняв натрупан през дългите години на подтисничество.
Сякаш всички търсят отплата, показвайки надмощие над Исус.
И ти падаш, падаш, Исусе, за трети път. Вече ще се поддадеш. Но ето, че с последни
сили се изправяш и продължаваш гибелния си кръстен път.
Нясно сме колко наши братя по целия свят страдат и са подложени на ужасни
изпитания, защото са твои последователи, Исусе. Отправили са се заедно с теб към
Голгота и ще останат с теб до край, въпреки, че Твоето Тяло – Църквата страда от
преследвания и гонения вече две хиляди години.
Искаме, заедно с тези наши братя, да ти поднесем сърцето си, живота си, нашата
слабост, немощ, нашите малки и големи житейски страдания. Живеем устремени
към собствено благополучие, без да се опитваме всячески, с цялата си сила да се
изправим, за да изправим на крака и цялото човечество. Можем да го сторим, точно
както направи и Исус.
Семействата ни са потопени в тази реалност, живота им е вкопчен в стремежа към
просперитет, който сякаш се превръща в единствена цел. Децата ни растат, нека да
свикнат с красотата на простите неща, нека се научат на саможертва, на
себеотрицание. Да се опитаме да изпълним живота им със смисъл, със социални
връзки, които са позитивни и креативни, да им дадем това, което искат – спорт,
занимания, но без тези неща да бъдат само начин за запълване на времето и за
доказване, че се постига всичко наумено.
Точно затова, Исусе, се нуждаем от Твоите слова, които искаме да
засвидетелстваме: „Блажени бедните, блажени кротките, блажени миротворците,
блажени изгонените заради правдата…”
Отче наш…
Десето спиране: Войниците събличат дрехите на Исус.
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме
Защото чрез Светия си Кръст си изкупил света
А войниците, като разпнаха Исуса, взеха горните Му дрехи, които разделиха на
четири дяла – по един дял за всеки войник, а също и долната Му дреха. Долната
не беше шита, а изтъкана изцяло. Тогава си казаха един на друг: „Да не я
раздираме, а да хвърлим за нея жребий на кого да бъде”. Това стана, за да се
сбъдне казаното в Писанието:”Разделиха дрехите Ми помежду си и за
облеклото Ми хвърлиха жребий”. /Йн.19, 23-24/
Размишление:
Исус е в ръцете на войниците. Като всички осъдени, той е съблечен, за да бъде
унижен, за да се покаже, че е едно нищо.
Безразличието, презрението, незачитането на човешкото достойнство, заедно с
лакомията, алчността, личния интерес: „Те взеха дрехите на Исус”.
Усещаш, Исусе, смущението и дискомфорта, който изпитва всеки един човек, взет
на прицел от хората, които не зачитат човешката чест.
Колко братя страдат по тази причина. Понякога и ние не отдаваме нужното
уважение на близките ни, смятаме че ги „притежаваме” – децата, съпругът,
съпругата, роднината, познатия, непознатия. В името на нашата измислена свобода
нараняваме другите: пълно безхаберие и недобро поведение в начина ни на
общуване един-другимо.
Исус, който се оставя да бъде изложен на показ пред целия свят – тогавашен,
днешен и бъдещ, ни призовава да отдадем нужното уважение към човешката
личност, към достойнството, което Бог е дал на всеки мъж, на всяка жена и което
никой и никога не бива да нарушава, защото е сътворено по Божий образ и
подобие. На нас е поверена задачата да насърчаваме зачитането на човешката
личност и на нейното тяло. По особен начин се пада на нас, семействата,
задължението да свържем тези два основополагащи и неразривни компонента:
достойнство и пълното даряване на самия себе си.
Отче наш…
Единадесето спиране: Исус е прикован на Кръста.
Покланяме ти се, Исусе Христе, и Те благославяме
Защото чрез Светия Си Кръст си изкупил света.
„А след като го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребий, за да се
изпълни реченото от пророка: „Разделиха дрехите Ми помежду си и за
облеклото Ми хвърлиха жребий”. После седнаха там и останаха да Го пазят. И
поставиха над главата Му надпис с обвинението Му: „Този е Исус, Юдейският
Цар”. Тогава бяха разпнати с Него двама разбойника: единият отдясно, а
другият отляво. А минувачите Го хулеха, като клатеха глава и казваха: „Ти,
Който разрушаваш храма и в течение на три дни го съграждаш, спаси Себе Си!
Ако Си Син Божи, слез от Кръста!” Също и първосвещениците заедно с
книжниците и стареите Му се присмиваха и говореха: „Други спаси, а Себе Си не
може да спаси. Ако Той е Израилски Цар, нека слезе от Кръста и ще повярваме в
Него” /Мт.27, 35 – 42/
Размишление:
Там, на Голгота, войниците приковаха Исус на кръста. Пилат написа: „Исус,
Назареец, цар юдейски”, за да го подиграе и унижи юдеите. И така, без да иска,
този надпис удостовери царствеността на Исус – цар на едно Царство, неограничено
от времето и пространството.
Можем да си представим болката, която е изпитвал Исус, нечовешка, жестока,
непосилна. Ето я тайната: защо Бог, станал човек от любов към нас, се остави да
бъде прикован на кръста, извисявайки се към небесата, сред ужасни мъчения –
физически и духовни?
От любов. От любов. Това е законът на любовта, той подтиква към саможертва в
името на другия. Така правят и майките, които посрещат смъртта, за да дарят живот
на децата си или родителите, които са изгубили син във война или по време на
терористичен акт и решават да не търсят възмездие.
Исусе, там, на Голгота, впечатляваш всички нас – хората от миналото, настоящето и
бъдещето. От кръста ни научи да обичаме. Сега започваме да разбираме тайната на
онази съвършена радост, за която говореше на апостолите на тайната вечеря.
Трябваше да слезеш от небесата, да станеш дете, да порастнеш и да страдаш, за да
ни покажеш, чрез живота си какво е истинска любов.
Гледайките на кръста, ние, като семейство, съпрузи, родители и деца, се учим да се
обичаме и да обичаме, да се приемаме, да даряваме себе си, да бъдем
признателни.
Който умее да страда, знае как да превърне страданието в любов.
Отче наш….
Дванадесето спиране: Исус умира на Кръста.
Покланяме ти се, Исусе Христе, и Те благославяме
Защото чрез Светия Си Кръст си изкупил света.
„А от шестия до деветия час настана тъмнина по цялата страна; а около
деветия час Исус извика с висок глас: „Или! Или! Лама савахтани?, сиреч: Боже
Мой, Боже Мой! Защо си Ме изоставил?”Исус, като извика пак силно, издъхна”
/Мт.27, 45 – 46.50/
Размишление:
Исус е на кръста. Очакват го горчиви, ужасни часове, изпълнени с нечовешки
физически страдания.
„Жаден съм”, казва Исус. И му бива подадена гъба, напоена с оцет. Неочаквано от
него се надига вик: „Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?”
Богохулство ли е това? Осъдения рецитира Псалма? Как да възприемем един Бог,
който вика, който се оплаква, който не знае, който не разбира? Божият Син, който
стана човек, се чувства изоставен от своя Отец?
Исусе, досега ти беше с нас, беше като нас, като изключим греха! Ти, Божият Син
станал човек, се оприличи на нас дотолкова, че пожела да бъдеш заедно с нас, Ти,
който си Светец пожела да бъдеш с нас, грешниците, далеч от Бога, в ада на онези,
които живеят без Бог. Ти пожела тъмнината, за да ни дадеш светлината. Премина
през раздялата, за да ни дариш единство. Прие болката, за да ни завещаеш
Любовта. Почувства се отхвърлен, изоставен и увиснал между Небето и Земята, за
да откриеш живота ни в Бог.
Тайната ни обгръща все повече с всяка стъпка от Твоето Страдание. Исусе, ти не
пазиш ревностно съкровището на Твоето равенство с Бога, а ставаш все по-беден, за
да обогатиш нас.
„В Твоите ръце предавам духа си”. Как успя, Исусе, в тази отчайваща бездна да се
уповаваш на Любовта на Отца, да се оставиш изцяло в Неговите ръце, да умреш за
Него?
Само ако те съзерцаваме, само и единствено с Теб ще можем да посрещнем
нещастията, страданията на невинните, униженията, безчинствата, смъртта.
Исус възприема своята смърт като дар, предназначен за мен, за нас, за семейството
ми, за всеки човек, за всяко семейство, за всеки народ, за цялото човечество. Чрез
смъртта се ражда нов живот.
Отче наш…
Тринадесето спиране: Исус е снет от Кръста.
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме
Защото чрез Светия си Кръст си изкупил света
„Там бяха също много жени, които гледаха отдалеч. Те бяха последвали Исус от
Галилея и Му служеха. А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея,
на име Йосиф, който също беше ученик на Исус. Той отиде при Пилат и поиска
тялото на Исус. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото.
А когато се намираха в Галилея, Исус им рече: „Синът човешки ще бъде предаден в
човешки ръце и ще Го убият, а на третия ден ще възкръсне”. И те се натъжиха
твърде много”. / Мт.27, 55.57 – 58; 17, 22 – 23/
Размишление:
Мария вижда как умира синът и – Божи син, но и неин син. Знае, че е невинен, но е
поел върху себе си греховете ни. Майката дарява Сина си, а Синът – дарява Майка
си. На Иван, на нас.
Исус и Мария, ето едно семейство, което там, на Голгота изживява страданието на
най-трудната раздяла. Смъртта ги откъсва един от друг или поне изглежда така,
защото това са майка и син, свързани не само чисто човешки, но и божествено. И
двамата даряват…от любов. И двамата се оставят изцяло на Божията Воля.
Празнотата в сърцето на Мария се запълни от друг син, който представлява цялото
човечество. А любовта на Мария към всеки един от нас е продължение на любовта,
която тя изпитваше към Исус. Така е, защото в учениците тя ще може да вижда
неговия образ и ще продължава да живее за тях, за да ги подкрепя, за да им помага,
за да ги насърчава да опознаят Божията любов, та да могат свободно да се обръщат
към Отца.
Какво предизвикват у мен, у нас, у семейството ни Майката и Синът на Голгота?
Можем само да спрем безмълвни пред тази гледка. Можем да доловим, почти
осезаемо как тази Майка и този Син ни даряват безценен и неповторим дар. Чрез
тях ще съумеем да отворим сърцата и хоризонтите си отвъд този свят.
Там, на Голгота, близо до теб, Исусе, умрял за нас, нашите семейства приемат
Божия дар: дар на любовта, която се е устремила към безкрайността.
Отче наш…
Четиринадесето спиране: Исус е положен в гроба.
Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме
Защото чрез Светия Си Кръст си изкупил света.
Четене от Светото Евангелие според Матей: „Йосиф Ариматейски взе тялото на
Исус, обви Го в чиста плащатица, и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в
скала; и като превали голям камък върху входа на гроба, си отиде. А там бяха
Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба”. /
Мт.27, 59 – 61/
Четене от книгата на Псалмите: „Затова се възрадва сърцето ми, и се развесели
езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда., защото Ти не ще оставиш
душата ми в ада и не ще дадеш на Твоя светия да види тление. Ти ще ми посочиш
пътя на живота: пълна радост е пред Твоето лице, блаженство е в Твоята
десница навеки”. /Пс.15, 9 – 11/
Размишление:
Злокобно мълчание цари на Голгота. Иван разказва, че там се е намирала градина, в
която имало все още неизползван гроб. Точно там учениците на Исус полагат тялото
му.
Полагат безжизненото тяло на онзи Исус, чиято същност на Бог, станал човек,
разкриваха малко по малко. И изведнъж, без Него, апостолите се изгубват в
непозната за тях самота. Не знаят какво да правят и как да се държат. Не им остава
друго, освен да се уповават един на друг, да станат още по-сплотени. Точно в този
момент у всички тях узрява все по-силно вярата, чрез спомена за делата и словата
на Исус, които на времето не разбираха изцяло.
В този момент те се превръщат в Църква, която очаква Възкресението и слизането
на Светия Дух. Там е и майката на Исус, Мария, поверена на Иван. И така, събрани
заедно с нея, около нея, очакваха…Очакваха появата на Господ.
Знаем, че Христос възкръсна три дни след като беше положен в гроба и ще живее
вечно, и ще бъде завинаги с нас. Ще ни придружава в земния ни път, в радост и
тъга.
Исусе, направи така, че да се обичаме взаимно, бъди с нас всеки ден, както ти самия
обеща: „Където двама или трима са събрани в моето име, аз съм с тях”.
Отче наш….
