КРЪСТЕН ПЪТ 47
I. Исус е осъден на смърт
Срещу Пасха, подучено от фарисеите, множеството ревеше в неистова ярост и безумие “Разпни го!”. Тълпата се поддаде на манипулацията. Хората забравиха твърде бързо радостното посрещане на Исус в Йерусалим, когато, застилайки пътя пред него с цветя, викаха “Осанна!”
Какво падение! Всяко падение е бързо и лесно. Трудно е извисяването към истината. Затова тогава хората бързо изминаха своя път от “Осанна!” до “Разпни го!” Пилат счете, че ръцете му са чисти от невинно пролятата кръв. Той избра пътя на оправданието си. Някой друг да е виновен, не аз.
О, Исусе! Без никаква вина аз Те осъдих на смърт. Аз Те убих чрез моите беззакония. Заради мен Ти трябваше не само от Бог да станеш човек, а и да загубиш човешкия си живот. Благодаря Ти, че прие смъртната присъда, която аз Ти отредих. Благодаря Ти, че ме спаси от смъртта на грешниците, от вечната смърт!
II. Исус приема кръста на рамото си
А мисълта на Исус е друга – трябва да се спасят хората. Въпреки всичко. Нищо че са толкова жестоки и озверели. Нали заради тях проповядваше милост, състрадание и любов към ближния. Може би у всеки има нещо добричко. Но те не повярваха. Приеха всичко само за романтични брътвежи Трябва да им се покаже пътят към спасението и живота. Трябва да им се покаже Истината за смисъла на живота. Но как да се избавят хванатите в капана на илюзиите и заблудите хора? Как да се спасят от мрака на лабиринта? Има изход. Един – нагоре, по-високо от стените на лабиринта. Към простора на синевата – където се реят орлите. Само че до простора на синевата се достига с криле. Трябва да се полети. На хората трябва пример – да им е покаже как. Но сега вместо криле ще влачи чак до лобното място тежката греда. Ще му стигнат ли силите да я довлачи? Колко слабо е тялото човешко. А за полет и дума да не става. Наистина, разперените страни на гредата приличат на криле, но….
Господи, любовта Ти към мен е толкова голяма, че Ти ме спаси, вземайки тежкия кръст върху себе си. Приемайки греховете ми, Ти трябваше да изтърпиш болката, причинена от всички пъти, когато аз съм забравил, че всеки ден е подарък от Теб. Зная, че ти никога не ми даваш по-тежък кръст от този, който аз мога да нося. Моля те да ме дариш с Твоето търпение, за да понеса изпитанията, пред които ме изправят собствените ми грешки.
III. Исус пада за първи път под кръста
Орлите са търпеливи в очакването си. Те знаят, че смъртта е близо. И ето – той пада от изнемога. Тежка е гредата. Бремето е непосилно. Хората злорадо гледат. Други състрадателно плачат. Дали той е обещаният цар? Дали това, което проповядваше е истина? Дали не ги залъгваше с евтини чудеса? Не е той обещаният спасител. Не е синът на Бога. Какво остана от величието на силата му? Сега се вижда, че няма сила дори да помръдне кръста. Е, чаровен беше, добър лечител и красиво говореше, но празни приказки – любовта, спасението, милостта, храмът. Защо не се отказа от това пред съда? Можеше и да го пуснат. А той – истината, че истината. Ето ти сега истина. Твърдоглавец. Нещастник. Сам си е виновен.
Боже мой! Чрез бичовете на своите грешки и чрез трънения венец, който Ти дадох, аз направих така, че Ти да паднеш под огромния товар на греховете ми. Моля Те, прости за слабостите ми и ми помогни да осъзная всичко, което съм Ти сторил!
IV. Исус среща прескръбната си майка.
Продължава да търси с поглед. Колко много хора! Много са жителите на Йерусалим! Разливат се на шумни талази вън от крепостните стени, сякаш освободени от капана на големия град. Заблуда! Капанът е вътре в тях. Имат нужда от помощ, от просветление, но не знаят това.
Болят изтръпналите от побоя места. Тръните на венеца се впиват остро в главата. Погледът търси в тълпата.
И изведнъж…. Мираж ли е? Тя ли е? “Майчице!”Мисълта, неизречена, надвива болката. “Майчице, моя, добричка. Аз съм, ето ме! Твоят син! Нали ме позна! Сълза се спира в левия ъгъл на прехапаните ти устни. В гърлото напира буцата на онази мъка, която само майките знаят. Раменете ти се тресат от конвулсивни ридания. Дано съм бил достоен твой син и син на Отца си!
Майко Марио, прости ми, че те измъчих, като направих така, че да видиш Сина си, истинския Бог, в мъчение и унижение. И Ти Исусе, моля те, дай ми прошка за допълнителната болка от това да видиш Своята майка да страда за Теб!
V. Киринеецът помага на Исус да носи кръста
“Още съм на крака. Чудно. И сякаш ми е по-леко. На гърба ми няма товар. Зад мен върви друг човек. И той носи греда. Четирима ли сме осъдените? Отче, разбрах, той носи моята греда. Кой е той? Идвал ли е да слуша като говорех на хората за милостта? Бил ли е с множеството, когато разказвах притчата за орача и семето? Вече е съвсем до мен. Казва си името. Симон, Симон Киринеецът. Смелост е в такъв момент да казваш името си. Приятелю, благодаря ти! Докараха те от нивата, за да облекчиш мъките ми. Състраданието и милостта говорят вече в душата ти? Нима семето е покълнало? Колко е хубаво!
О, Боже! Не само, че не Ти помогнах в пътя ти към Голгота, а и наблюдавах как се мъчиш. Моля те, помогни ми да съм Симон Киренеец за всички, които имат нужда от мен!
VI. Вероника изтрива лицето на Исус
Каква задуха. Трудно се диша. Струйките пот, сякаш галят, стичайки се. Не е само пот. Кръв. Небето пари. Боли от бодлите на венеца. Потта подлютява болките от раните по лицето. Слънцето стои като закачено. Само орлите плуват горе на свобода. Колко хора! Нямат ли край? Люти в очите от потта. Този венец от тръни е ужасен. Дано издържа до горе. Как бучи кръвта в слепоочията. Земята и небето се сливат. Писък на жена. Виждам я. Сякаш е полудяла. Спуска се към мен. Пробила е кордона. Виждам лицето й. Тя е – Вероника – дето прислужваше толкова пъти с другите жени. Откъде тази смелост, жено? Сега е толкова опасно някой да показва, че ме познава. Ще патиш от властите! Бърше лицето ми с края на разбрадената кърпа и говори неразбрано. Шепне нещо, сподавено в плач. Нищо не чувам. Пепелява кърпа, грубо тъкана. Приятно гали. Нежно. Кърпата почервенява. Чак сега долавям по хлипащите й устни: “Исусе, прости!”
Господи, Твоето лице бе обляно с кръв на болка и с пот от тежестта на тази болка. Как съжалявам, че така те нараних! Моля Те, дай ми силата да вървя по кървавите Ти следи, за да получа спасението на душата!
VII. Исус пада за втори път под кръста
Осъденият вече едвам се влачи. Устните му съвсем са побелели, погледът мътен. Шумът на тълпата се носи на вълни, сред които се чуват отделни крясъци. Вълните се блъскат в осъдения Исус и сякаш го заклащат. Могат да го отнесат. Аха, аха, ще падне. Не всички са близо да го следват с поглед. Засега зрелището е привилегия на тези, които са най-близо. Достъпно за всички ще бъде, когато го приковат и изправят кръста.
Исусе, за втори път Ти се строполи на земята. Моите беззакония и липсата ми на разкаяние само увеличиха Твоите болки, като по този начин направиха пътя ти до Голгота още по-труден!
VIII. Исус утешава Йерусалимските жени
Най-после, ето Го. Бавно приближава, едвам пристъпвайки. Една мисъл връхлита жените и прониква под забрадките: “Колко е отслабнал! Колко е изстрадал! Боже, няма ли помощ за него? Няма помощ за него.”
Като стадо сърни, сякаш подплашени от невидима опасност, групата жени, пробива мъжката стена и се спуска изведнъж към Исус.
“Исусе, прости ни! Исусе, кой сега ще ни учи? Какво да правим без Теб?” Силни ръце, стиснали копия, ги избутват назад, искат да ги откъснат от Него. А те са вперили поглед в лицето му и жадно чакат. Търпението ше се възнагради. Попуканите Му устни помръдват едва. В единия край. Нещо като усмивка. Погледът на добротата ги обгръща с болка. Слухът им е напрегнат до своя предел. Дано не изпуснат нещо.
Пряко сили той проговаря: “Бъдете благословени заради милостта си! Милост ще срещнете в царството небесно! Сълзите ви ще бъдат изтрити. Не скърбете, виждам, че не сте ме загубили. И аз ще бъда винаги с вас.”
В момент, когато Ти, Боже, страдаше, пак намери сила да утешиш йерусалимските жени, внушавайки им, че не трябва да плачат за Тебе, а за себе си и за собствените си деца. Моля Те, дай ми способността да оплаквам всичките си грехове и да съжалявам за огромната болка, която Ти причиних.
IX. Исус пада за трети път под кръста
Отново силен гръмовен възглас на тълпата. Исус пада. Този път няма да може да стане. Войскарите на Йудейския прокуратор, конника Пилат от Понт, се разтичват наоколо. Този път наистина няма да може да стане. Тълпата е разочарована. Удоволствието от зрелището няма да е пълно. Очакванията бяха по-други. Тълпата реве срещу центуриона: “Нека войниците го вдигнат! Да го изправят на крака!”
През шумотевицата пробиват гласовете на двамата фарисеи: “Граждани на Йерусалим, видяхте ли самозвания пророк и спасител! Лъжовния син на Бога! Такава е участта на лъжата! Сега познахте, че ви е мамил!”
Човешката ми слабост, лошите чувства у мен Те изтощиха дотам, Господи, че Ти за трети път падна под кръста. Моля Те, помогни ми да Те обичам с цялото си сърце и да бъда опора за тези мои братя и сестри, които имат нужда да ги изправя на крака, за да чакат своята Гологота!
X. Войниците събличат дрехите на Исус
На Голгота всичко е вече готово. Осъдените току-що са пристигнали. Приведени са под товара на гредите. Трите стълба са изправени. Центурионът остро и късо изстрелва заповеди. Кохортата се подрежда и огражда мястото на смъртната казън. Другите войници подготвят необходимите инструменти. Донасят и гвоздеите. Процедурата е рутинна. Ще бъде извършена безупречно. Не се изисква мисъл. Мисълта се е сгърчила под горещите шлемове.Тълпата приижда и се реди в нетърпеливо очакване.
О, Исусе, страданията Ти не ме спряха да те огорчавам, аз съблякох дрехите ти и хвърлях жребие за тях. Аз не превързах раните Ти и Ти дадох да вкусиш от горчилката на човешките страдания!
XI. Исус е прикован към кръста
Сръчни удари с чука. Ритмичните звуци отекват над множеството и скъпернически отброяват малкото му останало време. Пращят сухожилията на китките. Немощни стонове. Другите двама крещят от неистови болки с изкривени уста. Издути са вените на вратовете им, лъснали от потта. Главите им се тресат от страдания. Телата се гърчат. Не, това не е всичко. Има още. Горе. Когато ги вдигнат заедно с гредите на стълбовете. Когато се приковават краката боли още повече.
Въжетата са готови. Започват вдигането. Тълпата реве и заглушава виковете на осъдените.
Никакво съжаление не изпитах аз към Тебе, нищо не ме спря да кова с гвоздеи Твоето тяло и да наблюдавам как се мъчиш да изтърпиш униженията и болките, за да ме спасиш.
XII. Исус умира на кръста
Да се извиси глава над останалите е велико постижение. Особено на кръста-това зверско средство за мъчение и смърт.
Отвисоко се виждат другите. Почти като от пиедестал. Незавиден пиедестал. Дали друг би пожелал да стори това заради другите? Едва ли. Но има нещо по-важно от собствената физическа смърт – Истината. Боли. Много боли. Но трябва да се понесат страданията. Още малко. Смъртта е освобождение и полет. Още малко. Докога? Имало е случаи, когато разплатите престъпници са крещели от безумна болка живи и на следващия ден. При добро разположение войниците биха могли да проявят малко милост и да им спестят болките като им пребият пищялите със здрава тояга. Дали? Орлите горе летят. И сякаш са се спуснали по-ниско. Усещат. Те знаят мириса на кръвта и на мъртвата плът. Тишина настава над плешивия хълм. Множеството се умълчава. Затова и гласът на войника отеква самотно, но ясно. Центурионе, да ги пуснем ли?
Три часа, Господи, Ти се бори за спасението ми. Аз не осъзнах тогава какво Ти причиних. Тогава не разбрах колко трудно бе не само да живееш, но и да умреш за мен. Всичко, което Ти се случи, аз го причиних!
XIII. Исус е снет от кръста
Да го въведат! – прокураторът на Йудея направи знак към охраната и се върна към мислите си. „Щял да възкръсне! Глупости! Трябва да се докладва в Рим. Императорът се интересува за тукашните случки. Ще напишем писмо. Няма опасност за Рим. Безобиден лечител. Влиянието му върху тълпите е неутрализирано. Народът поиска да бъде разпнат. Неговите хора го предадоха. За пари. А той не можеше да си купи преданост. О, богове! Какъв ден!
Ти предаде дух и аз трябваше да гледам последиците от глупостта си. Пресветата Ти майка се мъчи заедно с Теб и трябваше да понесе смъртта на своя единствен Син – моя Бог. Господи, дай ми сили, за да Те оплаквам ведно със Светата Дева Мария!
XIV. Исус е положен в гроба
Голгота връщаше наистина мъртвия изкъпан. Чист. Не можеше да бъде измит само срамът, позорът от тази пошла екзекуция.
Ще ви съпроводим до там! Такава е заповедта! А войниците ще останат на стража до изгрева! Чак тогава ще ги сменят! – гняв бе изписан по лицето на стотника. Наистина дъждът бе престанал, но легионерът искаше да се прибере в центурията, където вече сигурно виното се лееше в изобилие. Понесоха тялото. Гробът не бе далеч. В тишината на мрака се сливаха в едно само мокрото шляпане на дузина чифта крака и немощните проплаквания на жените. Дори оръжията на войниците не дрънчаха. Сякаш мракът стенеше с безутешна, но превъзмогната, овладяна болка. Някъде напред унило и протяжно глъхнеха удари от конски подкови. Пристигнаха. Гробът бе нов, скоро изсечен. Жените повиха мъртвеца и хлипаха кухо. Мъжете го положиха вътре.
Сега си вървете! – тишината се сепна от резкия глас на стотника. – Ние ще останем!
О, Исусе, Боже мой, три дена Ти бе погребан, оставяйки ме да размисля за това, че аз те убих. Моля те, Господи, когато и аз умра, дай ми спасението и ме утеши с Твоята славна смърт на кръста на моите грехове!
XV. Исус възкръсва
Рано сутринта в първия ден на седмицата Мария Магдалена и Мария, майката на Яков, заедно с други жени и Симон Петър вървяха към на гроба на Иисус, за да помажат тялото на мъртвия с благовония. Из пътя не говореха, всеки бе потънал в своята скръб. Завчерашната екзекуция ги бе потресла и те, с разбити сърца, тъгуваха за загубата, която ги бе сполетяла. Мислите им бяха объркани.
Гробът не бе далеч и, когато стигнаха, спряха като заковани. Огромният камък бе отвален от гроба, преместен настрани, а двамината от стражата лежаха възнак – единият отляво, другият отдясно на гроба – като мъртви. Уплаха застина по лицата на жените. Мария Магдалена се спусна към гроба, но тялото не бе вътре. Изхлипа безпомощно.
Защо плачете? – чу се топлият глас на единия.
Мария Магдалена едва повдигна замъглени от сълзи очи и хлипайки продума:
Защото дигнали Господа мой от гроба и не знаем де са го положили. В страх тя отстъпи назад. Другият меко допълни:
Защо дирите живия при умрелите? Не си ли спомняте, когато ви говореше още в Галилея, че ще възкръсне…
След мъченията, на които аз те подложих, след твоята славна смърт, Ти Господи, възкръсна със слава от мъртвите, за да осъзная, че единствения начин и аз да получа възкресението е да те следвам винаги и във всичко.
Обичам Те, Господи и искам по всичко да приличам на Теб