КРЪСТЕН ПЪТ 40
МOЛИТВА ЗА ВЪВЕДЕНИЕТО
Спасителю, Исусе Христе, погледни нашата общност, събрна в името на Твоето страдание. Искаме да преживеем връхната му точка от присъдата до изпълнението. Знаем, че това не е последната фаза на Твоето земно присъствие, но обобщение на човешката промяна. Твоето пътуване към смъртта и Възкресението преосмисля пътя на всеки човек, семейство, общност.
Заставайки до Теб с тази мисъл, дай ни едно обновено разбиране на Твоята любов към Бога и човечеството и направи ни способни да намерим в Твоето страдание нашия живот и историята на света.
Скръбна Майка там стоеше
Где на кръст й Син висеше
Сълзи тя проливаше.
I СПИРАНЕ
ПИЛАТ ОСЪЖДА ИСУСА НА СМЪРТ
Свещеник: Покланяме Ти се Исусе Христе и Те благославяме,
Всички: Защото чрез светия си кръст си изкупил света.
Да се реши, че някой трябва да умре е най-абсурдното. Никой няма право да отнема живот. Но дяволът, който поначало е убиец, трови човешките отношения, стигайки до тази точка. Разпнете го! Осъдете го на смърт! След разменените реплики между Пилат и тълпата, Пилат и Исус, става ясно, че омразата и любовта не могат да съществуват съвместно, че властта никога няма да разбере любовта и да приеме този акт като жертва.
Исус прие да бъде осъден, тъй като никой не можеше да си позволи да Го осъди и понеже щеше да бъде убит се почувства свободен и сигурен, че живее, тъй като човешкото достойнство не може да се отнеме дори и в смъртта.
Свещеник: Помилвай ни Господи!
Всички: Господи, помилвай ни!
От меч остър наранена
Бе душа й огорчена
И сломена от печал.
II СПИРАНЕ
ИСУС ПРИЕМА КРЪСТНОТО ДЪРВО
Свещеник: Покланяме Ти се Исусе Христе и Те благославяме,
Всички: Защото чрез светия си кръст си изкупил света.
Получавайки Кръста, Исус прие света както и създаването на греха, а се подложи на смъртта, за да го изкупи. Това е последният стадий на Въплъщението: след като е приел задължението към човешкия род да бъде отпор на греха, без самия Той да го е поел, сега отива да освободи човешкия род от греха.
Да бъдеш християнин е да продължиш тези Христови дела: да получиш Кръста – това е всекидневния живот, а да си носиш Кръста с достойнство, така както ти е даден до края на живота – това е призвание. Това е желанието на Отца.
Свещеник: Помилвай ни Господи!
Всички: Господи, помилвай ни!
Как бе тъжна, наскърбена
Майката благословена
На единородний Син!
III СПИРАНЕ
ИСУС ПАДА ПЪРВИ ПЪТ ПОД КРЪСТА
Свещеник: Покланяме Ти се Исусе Христе и Те благославяме,
Всички: Защото чрез светия си кръст си изкупил света.
Кръстът е тежък, трудно е да свикваме да го носим. Исус не успява на време да събере малкото му останала сила. Пада на земята с лице в прахта.
Задълженията в живота могат да ни заварят неподготвени и да ни накарат да претърпим неуспех. Работата, учението, семейството, бащината и майчина отговорност, енорията, изборът, приятелите, честността, религиозното посвещаване, могат да станат Кръст, който често пъти те поваля на земята. Исус споделя дори тази възможност, но не се отказва от пътя си. Няма трудност, която би го спряла, веднъж избрал да се отдаде, Той стига до край.
Свещеник: Помилвай ни Господи!
Всички: Господи, помилвай ни!
Колко мъки тя търпеше
И сърцето я болеше
Сина свой кат гледаше!
IV СПИРАНЕ
ИСУС СРЕЩА НАСКЪРБЕНАТА СИ МАЙКА
Свещеник: Покланяме Ти се Исусе Христе и Те благославяме,
Всички: Защото чрез светия си кръст си изкупил света.
Една среща на погледи, може би такава среща не ще се повтори. Оживява в съзнанието едно взаимоотношение, в което цари една топла атмосфера между майка и син. Близоста между Исус и майка му е дълбочината, с която Бог е свързал майката и детето. Да промълвим и да се присъединим към тази случка, която е Божието намерение. Укрепени, да продължим присъствието си в общността.
Любовта, която майката дарява е присъща само на жена, която я притежава. Не може да се срещне Мария без да се върви напред с Кръста.
Свещеник: Помилвай ни Господи!
Всички: Господи, помилвай ни!
Сълзи кой не ще пролее,
Щом кат види как жалее
Майката Исусова?
V СПИРАНЕ
СИМЕОН ПОМАГА НА ИСУСА ДА НОСИ КРЪСТА
Свещеник: Покланяме Ти се Исусе Христе и Те благославяме,
Всички: Защото чрез светия си кръст си изкупил света.
Симон Киренеецът е уморен след прекарания тежък ден на полето. Предчувствам, че този нещастник би имал нужда от помощ. Но защо да се задълбочавам, няма смисъл. Кой би трябвало да мисли за това? Това са въпросите, които вътрешно си задаваме. Ние носим в себе си гласът, който се мъчи да заглуши задължението да помогнем на по-слабия.
Когато успея да се освободя от егоизма си и споделя трудностите на ближния, тогава нося Христовия Кръст.
Свещеник: Помилвай ни Господи!
Всички: Господи, помилвай ни!
Скръб кого не ще облада,
Щом кат види колко страда
Майката Исусова!
VI СПИРАНЕ
ВЕРОНИКА ПОДАВА КЪРПАТА НА ИСУСА
Свещеник: Покланяме Ти се Исусе Христе и Те благославяме,
Всички: Защото чрез светия си кръст си изкупил света.
И тази сцена ще се случи няколко пъти. Исус познава толкова хора. Жените не успяват да му се надсмеят или да останат безразлични към обстановката. Има и групи, които Го следват, плачейки и изричайки думи на нежност. Някои Го следват с кърпа, за да Го избършат, често се срещат отпечатъци със следи от кръвта му.
Всеки път, когато помагам на нуждаещ се, лицето на Исус се отпечатва трайно.
Свещеник: Помилвай ни Господи!
Всички: Господи, помилвай ни!
Тя видя Го, че загина
През бичуване кат мина
За греховний свой народ.
VII СПИРАНЕ
ИСУС ПАДА ВТОРИ ПЪТ ПОД КРЪСТА
Свещеник: Покланяме Ти се Исусе Христе и Те благославяме,
Всички: Защото чрез светия си кръст си изкупил света.
Да паднеш, да претърпиш неуспех, да не успееш в нещо. Човешката история е пълна с падения, грешки и фалити в развитието на цивилизацията, на техниката, на човешките отношения, на връзките между народите. Падат самотници, групи, общности. Много падения се определят като греховни.
“Вечно същите падения” трябва ли да ги определим като униние. Няма нищо странно, просто това е положението. Удивлението идва от това, че е дадено да станем и да продължим. Исус пада, защото ние да можем да станем при нашите падения.
Свещеник: Помилвай ни Господи!
Всички: Господи, помилвай ни!
Тя видя как чедо мило
Изоставено, унило,
Богу Дух предаваше.
VIII СПИРАНЕ
ИСУС УТЕШАВА ЙЕРУСАЛИМСКИТЕ ЖЕНИ
Погрешно е да смятаме, че можем да се доближим до страданията на Исус: а именно да наблюдаваме без да участваме, да ридаем без да променим живота си. Исус ни предупреждава за опасността: “страданието е също и една ваша действителност не е само моя”. Това е една лична реалност, но също социална и обществена.
Не е достатъчно да се ридае, необходимо е да се наемем да отстраним причините на страданието. Може да има невинни, може да има виновни, но какво значение има това.
Свещеник: Помилвай ни Господи!
Всички: Господи, помилвай ни!
От твоята скръб голяма
Искам, Майко, дял да взема
С теб до гроб да плача аз.
IX СПИРАНЕ
ИСУС ПАДА ТРЕТИ ПЪТ ПОД КРЪСТА
Свещеник: Покланяме Ти се Исусе Христе и Те благославяме,
Всички: Защото чрез светия си кръст си изкупил света.
Неизбежно е осъдените да падат по пътя си, на земята от време на време. Два, три, че и повече пъти, по причина на праха и камъните по пътя, изнервени, обезкуражени, изплашени. Някой би сметнал, че настъпва смъртта. Исус е изтощен от една безсънна нощ, от бичуването и от другите мъчения. Няколкократно се чувства изнемощял под Кръста.
Той си дава сметка колко е трудно за всяко човешко същество да върви напред с Кръста, да приема Божия промисъл, който неизбежно минава през кръстния път. Той върви напред, за да осигури на всички сила, за да могат да продължат.
Свещеник: Помилвай ни Господи!
Всички: Господи, помилвай ни!
С твойто чедо наранено
И от рани уморено
Мъките ще споделя.
X СПИРАНЕ
ВОЙНИЦИТЕ СЪБЛИЧАТ ИСУСА
Свещеник: Покланяме Ти се Исусе Христе и Те благославяме,
Всички: Защото чрез светия си кръст си изкупил света.
Да докараш едно човешко същество до пълно разсъбличане. Да отнемеш домът му, семейството му, храната, удобствата в живота му, дори и дрипите от гърба му. Как по друг начин да го унищожиш?
Случва се всеки път да се отнеме на другите това, което притежават в повече от останалите, отрича се правото на уеднаквявяне, накърнява се доброто им. Исус приема унижението на разсъбличането, за да защити достойнството на всички разсъбличени. Заедно с тях, призовава, че не е допустимо да се разпределя това, което не ни принадлежи. Не трябва да се насилва, изтощава или злоупотребява с човешкото тяло, нито да се ограбват или похабяват даровете, които Бог е дал в живота на всеки.
Свещеник: Помилвай ни Господи!
Всички: Господи, помилвай ни!
Направи догде живея
Сълзи с тебе все да лея
За разпнатия твой Син!
XI СПИРАНЕ
ИСУСА ПРИКОВАВАТ НА КРЪСТА
Свещеник: Покланяме Ти се Исусе Христе и Те благославяме,
Всички: Защото чрез светия си кръст си изкупил света.
Прикован на Кръста. Издигнат е на високо върху Кръста, добре набит в земята. Застигнат е от подигравки, които му причиняват повече болка от раните по ръцете и краката. Чувства се изоставен. Трудно е да си представим една по-тягостна обстановка: физическа болка, срам, самота. Но сред всичко това има нещо още по-голямо – любовта. Любовта го кара да се чувства свободен, истински, господар на себе си – Цар и промълвя.:
“Господи, прости им, те не знаят какво вършат”. “днес ще бъдеш с Мен в рая.” “ето твоят син – ето твоята майка”. “Жаден съм”. Ясно е, че изживява най-напрегнатия момент в своя живот. Разтворените му ръце, като че обхващат цялата вселена.
Свещеник: Помилвай ни Господи!
Всички: Господи, помилвай ни!
С теб при кръста ще застана
И другар на теб ще стана
На горчивия ти плач.
XII СПИРАНЕ
ИСУС УМИРА ВЪРУ КРЪСТА
Свещеник: Покланяме Ти се Исусе Христе и Те благославяме,
Всички: Защото чрез светия си кръст си изкупил света.
Изнемощял, краят Му не трая дълго. Той е изтощен от любов и от немощта на тялото си. Не умира, а дава живот на приятелите си, както им бе обещал. Какво е човечността? Той казва: “Отче, в твоите ръце предавам духа си”, но когато поисква, когато осъзнава, че всичко е направено за добро и нищо не е забравено и “всичко е изпълнено” Той е готов да тръгне.
Издъхна. С последният си дъх, разпръсква Духа си по света. Тогава е краят на греха и началото на новия съюз с Бог. Ново време може да започне. Това е новото начало на човешката история, започването и за отделни хора, може да е всеки момент. Това е последната Божия дума, няма защо да се чака друга.
Свещеник: Помилвай ни Господи!
Всички: Господи, помилвай ни!
Не отвръщай взор от мене
Дево преблагословена
И стори да плача с теб!
XIII СПИРАНЕ
ИСУСА СВАЛЯТ ОТ КРЪСТА
Свещеник: Покланяме Ти се Исусе Христе и Те благославяме,
Всички: Защото чрез светия си кръст си изкупил света.
Кратка пауза между двата бряга на жовота – раждането и смъртта. Преди да го положат в недрата на земята, Исус почива в скута на майка си Мария.
Смъртта е иконата на греха. Грехът се свежда до следното: отнема живота, унищожава хората, задушава стойностите, угасва щастието.
В тази смърт е силата на любовта, посята като една мина в едрото на греха, която ще се възпламени с възкресението, разгласяйки завинаги силата на злото, Мария държи в ръцете си надеждата.
Свещеник: Помилвай ни Господи!
Всички: Господи, помилвай ни!
Дево нека твойта сила
Да ми служи за закрила
Във деня на общий съд!
XIV СПИРАНЕ
ИСУСА ПОЛАГАТ В ГРОБА
Свещеник: Покланяме Ти се Исусе Христе и Те благославяме,
Всички: Защото чрез светия си кръст си изкупил света.
Последна надежда за победа над силата на злото. Исус изчезва завинаги в гроба, отстъпен му от приятел.
В началото и по-късно светът продължава да се удивлява от възкресението. Тишината, изчезването му, липсата…
Докато Исус затворен вътре не говори, не обикаля, не присъства. Неговата любов е активна и повече действаща от всякога. Гробът и недрата на земята се готвят за Възкресение.
Свещеник: Помилвай ни Господи!
Всички: Господи, помилвай ни!
И умре ли ми телото
Направи та във небето
Слава да наследя аз!
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА МОЛИТВА
Исусе Христе, умрял и възкръснал, благодарим ти за тайната на Твоето страдание, чието възпоменание е благоразумието на нашия живот.
Ние вярваме, че това страдание съдържа всичко: цялата любов на Бога към нас и нашата любов към Бог, прошката, надеждата, спасението.
Твоето страдание е винаги в сърцата ни.
