КРЪСТЕН ПЪТ 35
В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин.
Господи, Исусе Христе,
Води ме по този свещен път,
Който веднъж те отведе до твоята кръстна смърт,
Води моята мисъл, моите спомени
Над моето плахо сърце,
И позволи ми да видя това, което си сторил
От любов към мен и целия свят.
Смили се над нас, Господи,
Смили се над нас.
I. Исус е осъден на смърт.
Водещ: Покланяме Ти се, Исусе Христе, и те благославяме.
Народ: Защото чрез светия Ти кръст си изкупил света.
“А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали; тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Варава. И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Варава, или Исуса, наричан Христос? Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Варава. Пилат им каза: а какво да сторя с Исуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат!” (Мт 27, 15-17).
Исусе, Ти стоиш съвем сам пред Пилат. Никой не говори за Теб. Никой не Те защитава. Ти посвети целия си живот в полза на другите, вслушвайки се в гласовете на низшите, поддържайки тези, които бяха отхвърлени от други. Те не изглежда да си спомнят това, тъй като се приготвят да те осъдят на смърт.
Като дете понякога се чувствам самотен. Понякога чувствам, че другите не се застъпват за мен и не ме защитават когато съм уплашен. Понякога чувствам, че се отнасят към мен несправедливо, особено когато съм нахокван или поправян.
Като възрастен понякога се чувствам уплашен и изоставен. Понякога чувствам също, че се отнасят към мен несправедливо или ме винят за неизвършени от мен неща. Трудно ми е когато хората ме критикуват в къщи или на работа.
Помогни ми да ти бъда благодарен за това, което направи за мен, помогни ми да приема критиката и несправедливостта както Ти направи и да не се оплаквам. Помогни ми да се моля за тези които са ме наранили.
II. Исус приема кръста на рамото си.
“Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници, и Му облякоха багреница и като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го; и почнаха да Го поздравяват: радвай се, Царю Иудейски! Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се. След като Му се наприсмиваха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат” (Мк 15, 16-20).
Исусе, като прие своя кръст, Ти знаеше, че ще трябва да го носиш до своята смърт на Голгота. Ти знаеше, че това няма да е лесно, но въпреки това го прие.
Като дете понякога аз не обичам прудностите, които се изпречват на пътя ми. Понякога се опитвам да ги прехвърля на другите или те да ги решават вместо мен. Понякога се обърквам, когато някой ме помоли да направя и най-малкото нещо, с което да помогна на другите.
Като възрастен, понякога се чувствам неоценен. Понякога усещам, че ако приема повече отговорност, аз ще почувствам жал към самия себе си, въпреки че кръстовете, които другите носят са по-големи от моя собствен. В моето самосъжаление аз не протягам ръка за помощ.
III. Исус пада за първи път под кръста.
“И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота” (Ио 19, 17).
Исусе, кръстът, който носиш е много тежък. Твоите сили отслабват и Ти падаш. Никой не изглежда да иска да Ти помогне. Войниците бързат да се приберат по домовете си и затова те Ти крещят и се опитват да Те изправят, за да продължиш наново.
Като дете понякога аз започвам да правя нещо, но после то ми омръзва. Аз бързам да свърша и понякога не завършвам моята работа добре. Понякога не обръщам досдтатъчно внимание на това, което би трябвало да направя. Когато нещата станат трудни за мен, понякога аз се отказвам.
Като възрастен понякога аз отлагам нещата. Отказвам се много лесно и понякога не върша моята работа така добре, както аз зная бих могъл да свърша.
Исусе, който натоварен с тежкото бреме за моите грехове, уморен си паднал на земята. Аз ги мразя, аз ги ненавиждам; аз Те моля да ги опростиш; нека Твоята милост ми помогне, никога вече да не ги повторя.
IV. Исус среща прискръбната си майка.
“И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израил и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата за да се открият мислите на много сърца. Той тръгна с тях и дойде в Назарет. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си” (Лк 2, 34-35).
Исусе, Ти се чувстваш толкова самотен сред всички тези хора, крещящи срещу теб. Ти не харесваш думите, които те отправят към Теб и ти гледаш да срещнеш приятелско лице сред тълпата. Ти виждаш своята майка. Тя не може да спре болката, но Ти помага да видиш, че тя е на твоя страна, че тя страда заедно с Теб. Тя разбира всичко и страда.
Като дете понякога, аз чувствам сякаш много неща се случват. Понякога другите деца се заяждат с мен или ме наричат с обидни имена. Аз изпитвам нужда да се огледам наоколо, за да видя приятелски лица и за помощ от която се нуждая. Необходимо ми е да споделя моите неприятности с тези, които истински са загрижени за мен.
Като възрастен, понякога не чувствам съкрушен от много неща. Животът е пълен със съревнования и аз се тревожа толкова много за моето бъдеще и за тези, които имат някакъв контрол върху него. Аз трябва да помня, че да бъдеш възрастен, това не означава, че трябва да разрешиш всяка трудност съвсем сам. Аз трябва да се огледам наоколо за приятелски лица и да потърся помощта, от която се нуждая.
Исусе, най-много страдаш, Дево Мария, най-скръбна майка, ако с моите грехове съм ви причинил болка и страдание в миналото, с милостта и помощта на Господ Бог болката и страданието няма да се повторят никога вече.
V. Киринеецът помага на Исуса да носи кръста Си.
“И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Исуса” (Лк 23, 26).
Исусе, войниците стават нетърпеливи, това им е отнело повече време, отколкото те са очаквали. Те се страхуват, че няма да стигнеш до хълма, където ще бъдеш разпънат. Силите Те напускат, тогава войниците грабват човек от тълпата и го карат да Ти помогне да носиш Твоя кръст. Той просто беше излязъл да види какво става, но най неочаквано сега той Ти помага да носиш кръста.
Като дете понякога аз виждам хора, които се нуждаят от моята помощ. Понякога аз се преструвам, че не чувам моито родители, когато те ме викат. Аз се скривам, когато зная, че другите биха потърсили моята помощ.
Като възрастен понякога аз се опитвам да извърша най-малкото, което бих могъл да сторя. Другите може би се нуждаят от моята помощ, но аз пренебрегвам техните нужди. Дори когато съм молен за помощ, аз понякога твърдя, че съм много зает.
Исусе, благословен, трижди благословен да бъде този, който Ти помогна да носиш кръста. Благословен ли ще бъда и аз, ако Ти помогна да носиш кръста, търпеливо привеждайки глава под кръстовете, които Ти ми изпращаш през моя живот. О, Исусе, дай ми твойта милост да направя това.
VI. Вероника избърсва лицето на Исуса.
“Гърба Си подложих на биещите, и страните Си – на удрящите; лицето Си не скривах от поругание и заплюване. И Господ Бог Ми помага; затова не се срамувам, затова държа лицето Си като кремък, и зная, че няма да остана посрамен.” (Ис 50, 6-7)
Исусе, неочаквано една жена излиза от тълпата. Нейното име е Вероника. Ти виждаш колко е загрижена за Теб, като взема кърпа и започва да изтрива кръвта и потта от твоето лице. Тя не може да направи много, но предлага малката помощ, която е по силите и.
Като дете понякога аз зная хора, които биха приели малка помощ и разбиране. Те биха могли да бъдат дразнени и подигравани от другите или да бъдат просто тъжни и самотни. Понякога аз се чувствам зле, че другите не се притичват на помощ, но и аз не помагам също.
Като възрастен, за чувствам нуждата около мен. Понекога членове на моето семейство копнеят за моето внимание, а аз дори не се опитвам да ги забележа. Понякога човек, с когото работя съвместно, приятел или роднина се нуждае от помощ или разбиране, но аз не се отзовавам.
Исусе, които позволи да се отпечата Твоето свято лице на кърпата с която Вероника обърса потта от твоето чело, отпечатаи го дълвоко в моята душа, аз Те моля, за последния спомен от Твоите горчиви мъки.
VII. Исус пада за втори път под кръста.
“Защото Той изникна пред Него като младочка и като израстък из суха земя; няма в Него ни изглед, нито величие; ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него. Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице си; Той беше презиран, и ние за нищо Го не смятахме” (Ис 53, 2-3).
Това е втория път, когато Ти падаш на пътя. Тъй като кръстът става все по-тежък и тежък, все по-трудно е за Теб да се изправиш.Но Ти продължаваш да се бориш и опитваш отново и отново, докато не се изправяш и тръгваш. Ти не се предаваш.
Като дете понякога някои неща ме потискат. Другите изглежда намират
начин да направят нещата по-лесни за разбиране и учене. Всеки път, когато не успявам, все по-трудно е за мен да опитам отново.
Като възрастен, понякога аз мисля, че би трябвало да зная повече отколкото зная. Аз ставам нетърпелив към себе си и намирам за трудно да вярвам в силите си, когато не успявам. Лесно е да се отчаяш за малките неща и понякога аз го правя.
Помогни ми когато нещата изглеждат трудни за мен. Дори когато е тежко, помогни ми да се изправя и да продължа да се опитвам, както Ти направи. Помогни ми да направя всичко възможно без да се сравнявам с другите.
Исусе, често съгрешавам и често от грях те привеждам под тежестта на кръста. Помогни ми да се поуча от твоята милост, за да не падна отново.
VIII. Исус утешава Иерусалимските жени.
“А Исус, като се обърна към тях, рече: дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си; понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили! Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни и на хълмовете: затрупайте ни! Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?” (Лк 23, 28-31).
Исусе, докато носиш своя кръст, ти виждаш група жени по пътя. Когато минаваш край тях, Ти виждаш, че те са тъжни. Ти спираш за малко при тях, за да ги насърчиш. Въпреки, че Ти си изоставен от своите приятели и страдаш, Ти спираш и се опитваш да им помогнеш.
Като дете понякога аз мисля много за себе си и за това, което искам. Аз мисля върху какво аз искам и бих искал другите да се опитват да ми се харесат.
Като възрастен, понякога аз действам като дете. Толкова съм погълнат от мисли за себе си, че забравям за нуждите на другите. Приемам ги за даденост и често пренебрегвам техните нужди.
Помогни ми да мисля повече за другите, помогни ми да помня, че другите също имат проблеми. Помогни ми да откликвам на техните молби, дори когато съм зает и ангажиран с моите лични проблеми.
Исусе, който успокои набожните жени в Иерусалим, които плачеха като Те виждаха окървавен и облян в сълзи. Успокой моята душа с твоята нежност. Нека моето сърце винаги да бъде твое.
IX. Исус пада за трети път под кръста.
“Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога. А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме”
(Ис 53, 4-5).
Исусе, твоят път беше дълъг. Ти падаш отново под своя кръст. Ти знаеш, Твоето пътуване е към края си. Ти се бориш и бориш. Ти ставаш и продължаваш да вървиш.
Като дете, понякога аз не намирам време. Намирам за трудно да се спогаждам с моите сестри и братя, понякога не съм искрен, понякога съм мързелив. Изкушен съм да спра да опитвам отново и отново. Просто е много трудно понякога.
Като възрастен аз често чувством, че би трябвало да победя моята слабост. Аз се обезкуражавам, когато се сблъсквам със същия проблем отново и отново. Понякога се уморявам. Когато имам проблеми със здравето ставам обезсърчен и потиснат.
Помогни ми за кръста, който носиш. Помогни ми да продължа да се надявам, че аз мога да направя промените, от които се нуждая в моя живот. Ти не се отказа, Аз мога да имам силата да се изправя отново и да продължа напред.
Исусе, всички горчиви беди, които Ти понесе когато за трети път тежкият кръст те приведе към земята. Аз те умолявам да не падна отново в грях. О, Исусе, по-скоро бих желал да умра, отколкото да те оскърбя отново.
X. Войниците събличат дрехите на Исуса.
“Войниците пък, като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му (и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки войник,) и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял отгоре до долу. Тогава рекоха си един другиму: да го не раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде; за да се сбъдне реченото в Писанието: „разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие“. Тъй направиха войниците” (Йо 19, 23-24).
Войниците забелязват, че Ти имаш нещо ценно по себе си. Те свалят твоята дреха и хвърлят зарове за нея. Твоите рани са отново открити. Някои хора от тълпата Ти се присмиват. Те Те дразнят и приканват да направиш чудо. Те не съзнават, че ти ще направиш най-голямото чудо!
Като дете понякога съм изкушен да повтарям истории, които зная, че са нечисти и непочтителни. Понякога се опитвам да изглеждам като възрастен, използвайки груби и лоши думи.
Като възрастен, понякога повтарям истории за други, които са непочтителни. Аз мога да се забавлявам с мисли, които не са чисти, понякога давам лош пример на младите около мен.
Помогни ми да опазя себе си чист. Помогни ми да казвам неща, които да извисят хората около мен. Помогни ми да преодолея светските желания и да заприличам поне малко на Теб. Помогни ми да давам добър пример на другите.
Исусе, съблечен и измокрен със злъч, съблечи ме за любовта към земните неща и помогни ме да мразя изкушенията и греха.
XI. Исус е закован на кръста.
„И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво. А Исус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие“ (Лк 23, 33-34).
Ти си разпънат на кръста, който носи толкова дълго. Войниците вземат големи гвоздеи и ги забиват в твоите ръце и нозе. Ти се чувстваш изоставен от хората, които си обичал толкова много. Те изглежда са полудели. Ти не си направил нищо лошо освен добро, и въпреки това, те забиват гвоздеи в твоите ръце и нозе.
Като дете понякога аз наранявам другите. Понякога се съюзявам с приятели и причиняваме болка на останалите. Понякога казвам или правя неща, които нараняват моите братя и сестри. Аз се питам какво те биха мислили за себе си ако вярват във всичко, което аз казвам за тях.
Като възрастен, понякога аз дискриминирам хората. Дори без умисъл аз съдя другите заради техния цвят, интелигентност, материално състояние или име. Забравям, че съм роден да бъда като брат или сестра на всички хора. Понякога използвам сурови думи когато говоря с моите деца или членове на семейството.
Помогни ми отново да погледна към хората около мен. Помогни ми да видя болката, която съм причинил на другите. Бъди с мен, за да ми помогнеш да изкупя вредата, която съм им сторил.
Исусе, твоята агония, когато жестоките гвоздеи пробиват нежните Ти ръце и нозе, и ги приковават към кръста, разпни моята плът за Християнско покаяние.
XII. Исус умира на кръста.
„Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час; и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата. Исус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна” (Лк 23, 44-46).
Щом Исус увисва на кръста, той забравя за войниците, които са го разпънали и се моли за своята майка и приятели. Исус искаше всички ние да можем да живеем завинаги с Господ Бог, затова той даде всичко, което имаше за нас.
Исусе, позволи ми за няколко минути да размишлявам върху твоята любов към мен. Помогни ми да Ти благодаря за твоята готовност да отидеш на смърт за мен. Помогни ми да изразя своята любов към теб. Исусе, три часа ти вися в агония и умря за мен. Позволи ми да умра преди да съгреша и да жиевея за твоята любов в искрена служба.
XIII. Исус е снет от кръста.
“И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат. Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него.
А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите; но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода” (Ио 19, 31-34).
Исусе, колко жестоко беше екзекутиран и колко внимателно беше свален от кръста. Твоите мъки и страдания са свършили и Ти си положен в скута на своята майка. Мръсотията и кръвта са избърсани. Обграден си с любов.
Като дете, понякога, аз се отнасям по-добре към другите когато са тъжни или ги боли. Когато някой умре, аз ставам внимателен и грижовен. Забелязвам дабрите и хубави неща, които хората казват за починалия.
Като възрастен, аз съм загрижен когато някой почине. Само ако можех да се науча да виждам хубавите неща, докато бяха още живи. Ако можех да кажа на тези които бяха около мен, колко много ги обичам, когато все още имах възможност да го сторя.
Помогни ми да видя доброто в тези около мен, особено в тези, които най-много обичам. Помогни ми да бъда по-внимателен и любящ.
О, Мария, Майко прискръбна, острието на скръбта пробожда твоята душа когато виждаш Исус да лежи бездиханен на твоите гърди, почувствай за мен омразата към греха, защото грях уби Твоя син и нарани Твоето сърце.
XIV. Исус е положен в гроба.
„И като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган“ (Лк 23, 53).
Исусе, твоето тяло е приготвено за погребение. Йосиф ти даде своя собствен гроб. Той положи твоето тяло вътре и търколи голям камък пред него. После се прибра в къщи. Какъв тежък ден.
Като дете понякога аз се опитвам да запазя всичко за себе си. Намирам за трудно да деля своите вещи с моите братя, сестри и приятели.
Като възрастен аз също мога да бъда егоист. Мога да трупам неща и да ги пазя само за себе си. Опитвам се да бъда сигурен, че имам това, което искам,преди да споделя това какво имам с някой друг.
Помогни ми да мисля за Идсиф от Ариматея, който рикува своя собствен живот, като прие да погребе Исусовото тяло. Помогни ми да мисля как Йосиф обичаше Исус толкова много, че му отстъпи своя собствен гроб.
Исусе, до твоето тяло в гроба, аз също бих искал да легна. Но ако живея, нека да бъде за теб, за да мога един ден да се наслаждавам с Теб в рая на плодовете от Твоите страдания и горчива смърт.
Заключителна молитва
Исусе Христе, умрял и възкръснал, благодарим Ти за тайната на Твоето страдание, чието възпоменание е благоразумието на нашия живот.
Така както нашият основател Свети Павел от Кръста ни е завещал, ние подновяваме нашата вяра, в която страданието е най-великото дело на божествена любов и е врата към въвеждане в света на Божественото милосърдие. Това е най-ефикасното средство за всяка доброта. Ние вярваме, че това страдание съдържа всичко: цялата любов на Бога към нас, а така също нашата любов в Теб към Бога, прошката, надеждата, спасението.
Приеми, че Твоето страдание е винаги в сърцата ни.
