КРЪСТЕН ПЪТ 33
Начална молитва:
Господи Исусе, Твоето Страдание го виждаме в историята на цялото човечество: една история, в която добрите биват унизявани; кротките биват нападани; честните биват потискани и чистите по сърце са подигравателно осмивани.
Кой ще е победителя? Кой ще каже последната дума?
Господи Исусе, ние вярваме, че Ти си последното Слово: в Теб добрите са вече победители; в Теб кротките тържествуват, а честните – са възнаградени, а чистите по сърце блестят като ярки звезди по нощното небе.
Господи Исусе, сега ще изминем заедно с Теб Кръстния път, като знаем, че Твоя Кръстен път е и наш път. Но ние сме сигурни в едно – пътя не свършва на Кръста, но продължава отвъд, върви към Царството на Живота и във възпламеняването на Радостта, Която никой не ще ни отнеме.
Първо Спиране: Исус е осъден на смърт.
Четене от Светото Евангелие според Матей: „Пилат каза на народа: „А какво да сторя с Исус, наричан Христос?”Всички викнаха: „Да бъде разпнат!”Управителят рече: „Та какво зло е сторил?” Но те още по-силно закрещяха: „Да бъде разпнат!”Тогава им пусна Варава, а Исус бичува и Го предаде да бъде разпнат” /Мт.27, 22-23.26/
Това осъждане го познаваме добре: то е ежедневна новина! Но има един въпрос, който като огън гори в душата ни: защо е възможно да се осъди Бога? Защо Бог, Който е всемогъщ, се е облякъл в тази немощна дреха на слабостта? Защо Бог се оставя да бъде нападнат от гордостта, от човешката арогантност и нахалство? Защо Бог мълчи?
Божието мълчание е нашето мъчение, то е и нашето изпитание! Но е също очистване на нашия забързан и често пъти изпълнен с грешки живот, Божието мълчание е лекарството за нашето желание за отмъщение.
Божието мълчание е като една земя, в която умира нашето високомерие и разцъфтява истинската вяра, смирената вяра, вярата, която не поставя въпроси на Бога, но се уповава на Него с доверието на едно дете.
Молитва: Господи, колко е лесно да се осъжда! Колко е лесно да грабнем и да хвърляме камъни по другия: камъните на нашите хули и клевети, на нашите клюки, на нашето безразличие и забрава. Господи, Ти избра да вземеш страната на победените, на унизените и осъдени души. Помогни ни, да не ставаме никога палачи и убийци на незащитените братя; помогни ни да бъдем смели защитници на слабите; помогни ни да отхвърлим водата, с която Пилат си изми ръцете, понеже тя не измива, но ги замърсява с невинна кръв.
Второ спиране: Исус е натоварен с Кръста.
Четене от Светото Евангелие според Матей: „След това войниците на управителя отведоха Исус в преторията и събраха край Него цялата дружина. И като Го съблякоха, облякоха Му багреница; и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръстиков прът; след това заставаха на колене пред Него, присмиваха Му се и казваха: „Радвай се, Царю Юдейски!” /Мт.27, 27-31/
В Страданието на Христос се е отключила човешката омраза, нашата омраза, на всички по света. В Страданието на Христос нашата злоба е отговорила на Неговата доброта, нашата раздразнена гордост се е възпламенила срещу смирението на Човешкия Син; нашата поквара се е събудила и се е нахвърлила срещу сияещата Божия чистота! И така ние…сме станали Кръста на нашия Бог. Ние, глупаво опълчили се; ние с нашите абсурдни грехове изградихме Кръста на нашата тревога и нещастие: ние изградихме нашето наказание.
Но Бог взе Кръста на Своите рамене, Той взе нашия Кръст и ни провокира силно с величието на Своята любов. Бог взема Кръста! Неизчерпаемо, велико Тайнство на доброта; Тайнство на безкрайно смирение, което ни засрамя, че сме все още горделиви!
Молитва: Господи Исусе, ти дойде в нашата действителност, и я намери враждебна на Теб, враждебна на Бога; полудяла от високомерие, от надменност; една действителност, която мами човек да се мисли, че е велик…като негова сянка.Господи Исусе, ти не се нахвърли върху злото и злите на света, но Си се оставил ние да се нахвърлим върху Теб – ние, всеки един от нас! Излекувай ме Исусе, с Твоето търпение, изцери ме с Твоето смирение, помогни ми да бъда отново Твой образ и подобие, едно творение малко и нищожно, но обичано безкрайно много от Теб!
Трето спиране: Исус пада за първи път под Кръста.
Четене от книгата на пророк Исайя: „Той взе върху Себе си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога. А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние блуждаехме като овци, отбихме се от пътя си – и Господ възложи върху Него греховете на всинца ни”. /Ис.53, 4-6/
Според човешкото мислене Бог не може да падне…а всъщност Той пада в Исуса Христа по пътя към Голгота. Защо? Това не може да бъде като знак на слабост, но само и единствено знак на любов: едно послание изпълнено с любов към нас. Падайки под товара на Кръста, Исус ни припомня, че греха тежи много, греха принизява и разрушава човека, греха наказва и носи болка: и поради това греха е едно зло за човека!
Но Бог ни обича и желае нашето добро; и любовта Го тласка да вика на глухите, на всички нас, които не искаме да чуем, Той вика: „Излезте от греха, защото ви носи скръб, болка и печал, отнема ви мира и радостта; взема ви живота и пресъхва у вас извора на истинската свобода и на вашето достойнство. Излезте! Излезте!”
Молитва: Господи, ние изгубихме днес съзнание за грях! В нашия свят се извършва една подла пропаганда, една малоумна защита на злото, едно абсурдно служене на дявола, една лудо желание да нарушаваме Твоите заповеди, живеем с една лъжлива и неуважителна свобода, която величае прищявката, порока и егоизма, представяйки ги като придобивки на нашия свят. Господи Исусе, отвори ни очите: стори така, че да видим тинята, в която сме затънали, тинята на греховете ни, и познавайки я, да оплачем това наше състояние със сълзи на покаяние, които ще ни очистят, ще очистят свободата ни, за да бъде освободена от злото и греха. Отвори ни очите, Исусе!
Четвърто спиране: Исус среща Прескръбната Си Майка
Четене от Светото Евангелие според Лука: „В храма Симеон ги благослови, като каза на Мария, Майката на Исус: „Ето, Този Младенец ще е причина за гибел и въздигане на мнозина в Израил; и ще бъде предмет на противоречия, за да се открият помислите на много сърца; а на Тебе самата скръбта за Него ще прониже като меч душата Ти”. А Исус растеше, преуспяваше в мъдрост, възраст и любов пред Бога и хората”.
/Лк.2, 34-35.51/
Всяка майка е жива картина на любовта, дом на нежността, пълно себеотдаване, понеже една истинска майка обича дори когато не е обичана. Мария е Майката на Исус, Майката Божия! В нея женствеността няма никаква сянка от греха, в Нея любовта не е обезпокоявана от егоизма, който затваря и обездвижва сърцето. Мария е Майката! Нейното Пречисто Сърце е винаги до Пресветото Сърце на Сина, то вярно страда и носи Кръста на Сина, чувства в своята плът всички рани от тялото на Исус. Мария е Майката! И продължава да бъде Майка за нас, за винаги!
Молитва: Господи Исусе, всички се нуждаем от Твоята Майка! Всички имаме глад за една истинска и вярна любов, каквато е имала Мария. Имаме нужда от любов, която да е стабилна и да не се клати от временните чувства, една любов, която да бъде сигурно прибежище във време на страх, на болка и на изпитание.
Господи Исусе, имаме нужда от жени, от съпруги, от майки, които да дадат едно красиво, приветливо лице на нашия свят.
Господи Исусе, имаме нужда от Мария: Жената, Съпругата, Майката, която не деформира и не отрича никога любовта, а я приема и живее истински.
Господи Исусе, молим Те за всички жени по света!
Пето спиране: Киринеецът помага на Исус да носи Кръста.
Четене от Светото Евангелие според Матей: „А като излизаха срещнаха един човек от Кирена, на име Симон; него накараха да носи Кръста Му. Исус рече на учениците си: „Ако някой иска да Ме следва, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва”. /Мт.27,32; 16,24/
Симон Киринеецът, ти си един малък, беден и напълно непознат селянин, за който не говорят историческите книги. И въпреки това, ти, Симоне създаваш история. Ти си написал една от най-красивите глави в човешката история: тази, в която ти носиш Кръста на един друг, непознат за теб, и по този начин облекчаваш теглото Му, така ,че да не смачка жертвата. С този пример, ти, Симоне, ни даваш отново достойнство на всеки от нас, и ни припомняш, че сме действително хора, само ако престанем да мислим само за себе си. Ти ни припомняш, че Христос ни чака на пътя, на стълбището в нашия блок, в болницата, в затвора, Той ни очаква в периферията на нашите селища, Христос ни очаква в бедния, в нуждаещия се! Ще Го познаем ли? Ще Му помогнем ли? Или ще умрем ли в собствения си егоизъм?
Молитва: Господи Исусе, в нашия свят отслабва и угасва любовта, и той става все по-студен, мрачен, бездушен, негостоприемен, непоносим. Разчупи веригите, които ни спъват, за да стигнем до ближния. Помогни да намерим истинското си лице, на синове Божии, в милосърдната любов.
Господи Исусе, благосъстоянието в живота и лукса, ни изчерпва от човечността, забавлението е станало чисто удоволствие и дрога: и бездуховното ни общество ни задушава с реклами, които афишират егоизма, в който умираме.
Господи Исусе, запали отново у нас искрицата на човечността, която Бог е поставил в сърцата на хората в началото, при Сътворението. Освободи душите ни от примките на егоизма, и ще открием отново радостта да живеем истински и живота ни да стане красив като песен.
Шесто спиране: Вероника изтрива лицето на Исус
Четене от книгата на пророк Исайя: „В Него няма ни изглед, нито величие; ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него. Той беше презрян и унизен пред хората, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лицето си; Той беше презиран и ние за нищо не Го смятахме”. /Ис.53, 2-3/
Лицето на Исус е цялото в пот, обляно от кръв, покрито от храчки на безочливи грешници. Кой би имал куража да се доближи до Исус? Една жена! Една жена излиза пред всички, пред тълпата, държейки запалено светилото на човечността… и изтрива с кърпа Лицето: и намира Лицето!
Колко хора днес са без лица, безлични! Колко хора са изтласкани от обществото, принудени да живеят на ръба на оцеляването, изоставени дори от близките си, жертви на безразличието, което убива безразличните. Жив е само онзи човек, който гори от любов, който носи в сърцето си огън от любов, и може да види Христос, Който страда и ни очаква в онзи, който страда: днес!
Да, точно днес! Понеже утре ще бъде твърде късно!
Молитва: Господи Исусе, достатъчен е един жест, и света би се променил. Достатъчен е един жест и в семейството ще се върне мира; достатъчен е един само жест и просяка на улицата отвън вече няма да е сам; достатъчен е само жест и болния ще усети една подадена му ръка в болката и самотата, една ръка, за да излекува и болния и „здравия”. Господи, достатъчен е само един жест, и бедните ще седнат на трапеза и няма да се хранят до контейнера, и така ще свалят тъгата от лицата на егоистите, които не могат да са щастливи сами на масата.
Господи Исусе, достатъчен е само един жест! Помогни ни да го направим, помогни ни, понеже света се изчерпва от радост, помогни ни, Исусе!
Седмо спиране: Исус пада за втори път под Кръста
Четене от книгата на пророк Йеремия: „Праведен ще бъдеш Ти, Господи, ако почна да се съдя с Тебе; и при все това ще говоря с Тебе за правосъдие: защо пътят на нечестивите успява, и всички вероломци добруват?.” /Йер.12,1/
Нашата арогантност, нашето насилие, нашата несправедливост тежат върху плещите на Исус. Тежат – и Христос пада за втори път под товара на Кръста, натоварен с нашите грехове, и в същото време ни открива непоносимата тежест на нашия грях. А днес, по-специално, какво тежи на Пресвятото Тяло на Исус? Със сигурност е болезнено Страдание на Бога престъпленията по отношение на семейството и разрушаването на християнското семейство. Сякаш днес живеем в свят, в който се извършва едно анти-Сътворение, противно напълно на Божието Сътворение, един човешки замисъл напълно противоположен на Божествения план, една дяволска гордост, с която се е облякъл човека, с която мисли да помете семейството, така както Бог го е замислил и осъществил. Съвременният човек би желал да създаде отново човечеството, но променяйки изцяло правилата на самия живот вложени от Бога-Творец в началото, така, както Го е замислил и желал. Но, да вземе мястото на Бог, без да бъде Бог, е за човека най-безумната арогантност и най-страшния грях. Падането на Христос ни отваря очите и ни открива отново красивото, истинското, святото лице на семейството, това лице от което всички се нуждаем.
Молитва: Господи Исусе, семейството е една Божия мечта поверена на човечеството; семейството е една искрица от Небето, споделена с човешкия род; семейството е това огнище на живота, от което сме получили живот и където постоянно се ражда любовта.
Господи Исусе, ела и влез в нашите домове, и ни научи на истинския живот. Запали в нас светлината на Твоята любов, и ни покажи красотата на човешките връзки и взаимоотношения, водени от любовта, която ражда живот: живота, който се подхранва от самото Божие дихание, диханието на Бога, Който е Любов. Господи Исусе, спаси семейството, за да се спаси живота! Господи Исусе, спаси моето, нашето семейство!
Осмо спиране: Исус утешава Йерусалимските жени.
Четене от Светото Евангелие според Лука: Следваше Го голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него. А Исус се обърна към тях и рече: „Дъщери йерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си. Понеже наближават дни, когато ще се каже: „Блазе на бездетните, на утроби неродили и на гърди некърмили. Защото ако това правят със зеленото дърво, как ще постъпят със сухото?”
Майчиният плач на Йерусалимските жени напоява с милост Кръстния път на Исус, облекчава свирепостта на смъртното наказание и ни припомня, че всички сме чеда Божи: чеда, излезли от една майчина прегръдка. Но плачът на Йерусалимските жени е само една малка капка от реката от сълзи пролети от майки: майки на разпнати, майки на убийци, майки на наркомани, майки на терористи, майки на насилници, майки на луди:….но винаги майки.
Но плачът на майките не е достатъчен. Плачът трябва да премине в любов, която възпитава; в сила, която води; в строгост, която поправя грешките; в диалог, който изгражда; в присъствие, което говори! Плачът трябва да парализира другите плачове.
Молитва: Господи Исусе, Ти познаваш майчиния плач, Ти виждаш във всеки дом кът на болка и страдание, Ти познаваш мълчаливите въздишки на много майки, ранени от децата си: ранени понякога до смърт….и оставащи живи с болка.
Господи Исусе, разтопи съсиреците на жестокост, които пречат на обръщението на любовта по артериите на нашите семейства. Направи така, че отново да разберем, че сме чеда, и така да дадем на нашите майки – на земята или вече на Небето – гордостта, че са ни родили и радостта да благославят деня на нашето раждане.
Господи Исусе, изтрий сълзите на майките, за да се върне усмивката по лицата на чедата им, по лицата на всички.
Девето спиране: Исус пада за трети път под Кръста.
Четене от книгата на пророк Авакум: „Но не си ли Ти отвека Господ, Бог мой, Светий мой? Ние няма да умрем! Ти, Господи, само за съд си го допуснал. Скало моя! За наказание си го Ти назначил. На чистите Твои очи не е свойствено да гледат злодейство, и да гледаш на притеснение Ти не можеш. Защо гледаш злодейци, и си безмълвен, когато нечестивец поглъща оногова, който е по-праведен от тего?”/Авак.1,12-13/
Френският философ Паскал точно е отбелязал: „Исус ще страда до края на този свят; не бива да се спи през това време”. А днес къде Исус страда? Нашият свят е разделен на зони на благосъстояние и на зони на крайна нищета и мизерия…това е страданието на Исус днес. Всъщност нашия свят е съставен от две стаи: в едната се разпилява и прахосва, а в другата се умира от глад; в едната се умира от изобилие, а в другата – от недостиг; в едната се страхуват от затлъстяване, а в другата – молят и просят за милост. Защо да не отворим врата между тези стаи? Защо да не направим една обща трапеза? Защо не разбираме, че бедните са лечението за богатите? Защо? Защо? Защо сме толкова слепи?
Молитва: Господи Исусе, Ти си нарекъл безумец човека, който живее за да трупа земни богатства! Да, безумец е всеки, който мисли, че притежава нещо, защото един е само Господарят, от когото идват всички блага – Бог. Господи Исусе, света е твой, само твой. И Ти, в любовта си, си го дарил на всички хора, за да може този свят да бъде дом за храна и подслон на всеки човек. Безумецът трупа за себе си блага, но в това дело той краде от живота на другия. Господи Исусе, стори така, че да свърши тази неправда, която разделя света на луксозни вили и на мизерни бараки.
Господи Исусе, научи ни да живеем като истински братя и сестри!
Десето спиране: Войниците събличат дрехите на Исус.
Четене от Светото Евангелие според Йоан: А войниците, като разпнаха Исуса, взеха горните Му дрехи, които разделиха на четири дяла – по един дял за всеки войник, а също и долната Му дреха. Долната не беше шита, а изтъкана изцяло. Тогава си казаха един на друг: „Да не я раздираме, а да хвърлим за нея жребий на кого да бъде”. Това стана, за да се сбъдне казаното в Писанието:”Разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребий”. /Йo.19, 23-24/
Войниците събличат долната дреха /хитона/ на Исус със сила като крадци и се опитват да Му откраднат по този начин достойнството и човешката свян и целомъдрие. Но Исус е целомъдрието в човешка личност, Исус е достойнството за всеки човек и за тялото на всеки човек. И унизеното Тяло на Исус започва да обвинява всички унижения на човешкото тяло, сътворено от Бога като лице на душата и езика, на който да говори любовта. Но днес, в нашия свят, човешкото тяло е често продавано и купувано по улици и пътища, по телевизия, по световната врежа, навсякъде.
Кога ще разберем, че с това убиваме варварски любовта? Кога ще разберем, че без чистотата, човешкото тяло не може да живее нито да дава нов живот?
Молитва: Господи Исусе, около чистотата на човека по лукав начин бе наложено едно голямо мълчание: едно нечисто мълчание! Дори разпространиха лъжата, че чистотата е враг на любовта. А е вярно обратното, о Господи! Чистотата е наложителното условие, за да може да обича човека: за да обича истински, за да обича вярно.
Ако някой не управлява тялото си, а е роб на инстинкта, как би могъл да дарява себе си? Само чистото сърце може да обича; само чистия може да обича без да мърси. Господи Исусе, чрез силата на Пресветата Ти Кръв, пролята от любов към нас, дари ни нови, чисти сърца, за да се новороди в света любовта, за която всички копнеем.
Единадесето спиране: Исус е прикован на Кръста.
Четене от Светото Евангелие според Матей: „А след като го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребий, за да се изпълни реченото от пророка: „Разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребий”. После седнаха там и останаха да Го пазят. И поставиха над главата Му надпис с обвинението Му: „Този е Исус, Юдейският Цар”. Тогава бяха разпнати с Него двама разбойника: единият отдясно, а другият отляво. А минувачите Го хулеха, като клатеха глава и казваха: „Ти, Който разрушаваш храма и в течение на три дни го съграждаш, спаси Себе Си! Ако Си Син Божи, слез от Кръста!” Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите Му се присмиваха и говореха: „Други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Израилски Цар, нека слезе от Кръста и ще повярваме в Него” /Мт.27, 35 – 42/
Тези ръце на Исус, които са благославяли всички, сега са приковани с гвоздеи на Кръста, тези нозе, които са обикаляли Галилея и Юдея, за да се сее в душите надежда и любов, сега са прободени на Кръстното дърво.
Защо, о Господи? От любов! Защо трябва да страдаш? От любов! Защо е необходим Кръста? От любов! Защо, Исусе, не Си слязъл от Кръста като отговор на нашите провокации? Не слязох от Кръста, за да не тържествува арогантността и силата на този свят, а само любовта – единствената сила, която може да променя света. Защо, о Господи, си платил толкова тежка цена? За да ви кажа, че Бог е любов, безкрайна, всемогъща любов. Вярвате ли Ми?
Молитва: Разпнати Исусе, често пъти сме лъгани, напускани и разочаровани в този свят, само Ти, Единствен, не ще ни оставиш и няма никога да ни разочароваш. Ти си позволил, нашите ръце да прободат на Кръста Твоите свети ръце, за да ни научиш, че Твоята любов е истинска, искрена, вярна и неотменима. Разпнати Исусе, очите ни виждат Твоите прободени ръце, но готови да ни дадат истинска свобода за духа, виждаме Твоите нозе обездвижени от болка и приковани на Кръста, но още готови да вървят и да ни дават кураж и ние да вървим с Тебе. Разпнати Исусе, на Кръста свършва измамата за един живот и щастие без Бог. Ние се завръщаме при Теб – единствена надежда и единствена свобода, радост и Истина. Разпнати Исусе, смили се над нас, грешниците!
Дванадесето спиране: Исус умира на Кръста.
Четене от Светото Евангелие според Йоан: При Кръста на Исус стояха Неговата Майка, и сестрата на Майка Му, също и Мария Клеопова, както и Мария Магдалина. А Исус, като видя Майка Си и стоящия там ученик, когото обичаше, каза на Майка си: „Ето сина ти, Жено!” После каза на ученика: „Ето Майка ти!” И оттогава ученикът я прибра при себе си. /Йo.19, 25 – 27/
Човекът безумно е помислил: Бог умря! Но ако Бог умре, кой ще ни дарява все още живота? Ако Бог умре, какво е живота? Животът е Любов! Тогава Кръстът не е смъртта на Бог, но момента на счупване на крехката черупка обвиваща човечеството, взето от Бога, за да се напои щедро с Любов, Която го обновява тотално. От Светият Кръст се раждат: новия живот на Савел /Павел/, обръщането във вярата на Свети Августин, от Кръста се ражда щастливата бедност на Свети Франциск от Асизи, прекрасната доброта на Свети Винкентий от Паола, от Кръста се ражда героичната смърт на Максимилиан Колбе, от Кръста се ражда чудната каритативна любов на Блажената Майка Тереза от Калкута и смелостта на Папа Йоан-Павел Втори, от Кръста се ражда революцията на любовта: и поради това Кръста не е смъртта на Бога, но раждането на Неговата любов в света. Благословен да бъде Светия Христов Кръст!
Молитва: Господи Исусе, в тишината на тази нощ се чува Твоя глас: „Жаден съм! Жаден съм за любовта ти!” В тишината на тази нощ се чува Твоята молитва: „Отче прости им! Отче, прости им!”. В тишината на историята се чува Твоя вик: „Всичко е изпълнено”. Какво се е изпълнило? „Дадох ви всичко, казах ви всичко, донесох ви най-прекрасното благовестие: Бог е любов! Бог ви обича! В тишината на сърцето се чувства нежността на последния Ти дар: „Ето твоята Майка: моята майка!” Благодарим Ти, Исусе, задето повери на Блажената Дева Мария мисията да ни припомня всеки ден, че смисъла на всичко в живота е Любовта: Любовта на Бога, посадена в света като един Кръст! Благодарим Ти, Исусе!
Тринадесето спиране: Исус е снет от Кръста.
Четене от Светото Евангелие според Матей: „Там бяха също много жени, които гледаха отдалеч. Те бяха последвали Исус от Галилея и Му служеха. А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея, на име Йосиф, който също беше ученик на Исус. Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото. А когато се намираха в Галилея, Исус им рече: „Синът човешки ще бъде предаден в човешки ръце и ще Го убият, а на третия ден ще възкръсне”. И те се натъжиха твърде много”. /Мт.27,57 – 58/
Престъплението е извършено: ние убихме Исус! И Неговите рани горят в сърцето на Мария, докато една само болка обгръща Майката със Сина. „Пиета” – Дева Мария оплаква Своя мъртъв Син, положен в обятията й. Да, този образ вика, трогва и ранява дори онзи, който обича да ранява другите. „Пиета” – когато я гледаме и съзерцаваме, сякаш изпитваме състрадание към Бог, а всъщност е вярно обратното – Бог има състрадание към нас, грешните. „Пиета”! Болката вече не е без надежда и никога вече не ще бъде безсмислена, понеже Бог е дошъл да страда с нас. А може ли да се губи надежда когато Бог е с нас?
Молитва: О, Марио, в Твоя Син ти прегръщаш всеки човешки син и чувстваш мъката на всички майки по света. О, Марио, Твоите сълзи преминават през нашите времена, те се стичат по лицата и отразяват плача на всеки страдащ. О, Марио, ти познаваш силата на болката…но вярваш! Вярваш, че облаците не могат да изгасят слънцето, вярваш, че нощта подготвя зазоряването и новия ден. О, Марио, Ти, Която си пяла Своя „Маньификат”, научи на онази песен, която побеждава страданието, което винаги подготвя един нов живот, както в раждането. О, Марио, моли се за нас! Моли се за нас, за да можем да бъдем хора на благата надежда.
Четиринадесето спиране: Исус е положен в гроба.
Четене от Светото Евангелие според Матей: „Йосиф Ариматейски взе тялото на Исус, обви Го в чиста плащатица, и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скала; и като превали голям камък върху входа на гроба, си отиде. А там бяха Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба”. /Мт.27, 59 – 61/
Понякога нашия живот прилича на една дълга и печална велика събота. Всичко изглежда свършило, злото – победило и по-силно от доброто. Но вярата ни разширява кръгозора, с нея виждаме далече, виждаме първите лъчи на един нов ден, отвъд този наш ден. Само вярата ни гарантира, че последна е думата на Бога, само Неговата дума! Вярата е наистина един малък светилник, но единствен, който може да осветли нощта на света, в който живеем: и нейната крехка светлина се разпръсква с първите лъчи на новия ден: денят на Възкръсналия Христос.
Тогава живота не свършва в гроба, но се възпламенява по нов начин, така е станало с Исус веднъж завинаги, като беше казал, така е станало и така ще стане за всички нас.
Молитва: Господи Исусе, Велики петък е деня на мрака, деня на омразата без причина, деня на убийство на Праведника! Но това не е края – последна е думата на Пасхата, на триумфиращия живот, на крайната победа на Доброто. Господи Исусе, велика събота е деня на празнотата, ден на страх и на объркване, ден, в който всичко изглежда, че е свършило.
Но и велика събота не е последния ден: последният ден е Пасхата, Светлината, Която се запалва от празния гроб, за да освети всеки човек, Любовта, Която побеждава всяка омраза, и изпълва сърцето.
Господи Исусе, докато живеем в толкова „велики петъци” на тъга и печал, и се повтаря скръбта на толкова „велики съботи”, дай ни твърдата вяра на Дева Мария, за да вярваме в истинския ден на Твоята Пасха, дари ни Твоя светъл поглед, за да видим проблясъка на последния ден в живота, Твоята Пасха: „едно ново Небе и една нова земя”, вече започнали в Теб, Исусе – Разпнат и Възкръснал. Амин