КРЪСТЕН ПЪТ 32
Исус и Мария, Майка и Син, сега тръгваме с Вас по пътя, който води към Кръста. Признаваме, че често не само сме далеч от вас, но и сме ви причинили тежки обиди с думи или с действия, които са наранили вашите сърца, но преди това, с тези обиди сме ранили наши братя и сестри. Приемете човечество в общението на страданието, защото страдания и рани, приети от всеки човек, допренасят за спасението му и за спасението на цялото човечество.
Първо спиране
Исус е осъден на смърт
Водят ме при Пилат, някой ми подава ръка. Имам мъчителния вид на човек, който отива да умре: главата ми е покрита с тръни, лицето ми е набраздено от кръв, тялото ми премазано и покрито с рани. Виждам и чувам тълпата, която в един глас, без да изпитва милост към мене, крещи, искат да бъда разпнат на Кръста. Ушите ми чуват как скандират: “Да умре, да бъде осъден”. Осъждат ме на смърт. Сега тълпата се весели и приема с радост моята смъртна присъда. Страдам, страдам и търпя, а моето сърце продължава да обича, да обича до лудост. Пилате, ще имам милост към твоята духовна слабост.
Знаех си; знаех за присъдата на Синедриона. Съдът който казваше, че разбира Бога, отрече светлината.
Процесът се проведе: всичко беше предвидено, дори и смъртната присъда. Той, който не беше осъдил никого, Той, който бе простил и на този който беше потънал в калта, Той, който беше приел при себе си всякакви грешници – Той е осъден на смърт.
Следя Го отдалеч, но в страданието съм близо до Него, аз майка му съм с Него.
Второ спиране
Исус поема Кръста на рамото си
Поемам си Кръста. Под този премазващ товар вървя между тъмни и тъжни улици. Разпознавам малко прятели, виждам само неприятели. По улиците е струпано цялото човечество. Каква тежест е над мене, не нося само Кръста, но и цялото човечество. Изкачвам наклона с голяма трудност, но го изкачвам с цялата си любов да дам живот, Моят живот. Само любовта ми дава сила да продължа.
Трябва да носи на раменете си дървения Кръст, изтощен е, изгубил е много кръв. Продължава да върви, олюлява се, залита. Искам да Му помогна, аз да нося тази тежест… не мога да премахна това, но ще изпия чашата заедно с Него… Повдигам очи към небето, търся онзи глас, онзи лик, които тогава ми дадоха Благовещението, искам да узная…, да ми кажат… Не проумявам всичко, но знам, че обичам този Кръст и се съгласявам.
Трето спиране
Исус пада за първи път под Кръста
Падам под тежестта на Кръста, грубата греда пада върху гърдите ми, ранява сърцето ми, а тръните се забиват още по-дълбоко. Главата ми е само болка. Струва ми се, че загубвам живота си. Да го загубя, за да дам живот за вас ме изпълва със сила. От очите ми капят сълзи, дълбоко в мен плача, но не обвинявам никого. Изпълнен съм с любов: отплащам на неблагодарноста с любов.
Виждаш ли Го, да Го видим заедно: Той е Исус, моят Исус, моят Син: този син, когото съм държала в прегръдката си, този син, когото толкова често притисках до мен…
Учениците му спят, никой не мисли за Него.
Сега е сам, напълно сам. Потта Му е кървава. Изглежда, като че ли Отец Го е изоставил. Плача заедно с Него, страдам заедно с Него и шепна онова “Ето ме” повтаряно толково често: “Ето ме, да бъде Твоята воля”.
Четвърто спиране
Исус среща прескръбната си Майка
Към мен идва Майка ми, не отделя поглед от мен. Не я виждам добре, този който ме влачи, бърза. Оставям й сърцето си, свързано с нейното, нашите две сърца, свързани от същата любов и същото страдание. Продължавам моя път. Заедно с Кръста нося и нейното страдание. Моите и нейните сълзи са еднакво горчиви, същата болка, същите подбуди и чувства -спасението на човечеството.
Боже Мой плесниците, оплюването и тръненият венец… до къде е сведен.
Изглежда куп от дрипи, окървавен, окалян.
Обгърната съм в тайнството, което приех в деня на Благовещението.
Вървях след Него, да целувам камъните изцапани от Неговата кръв… моята кръв.
Тълпата продължава да крещи и да проклина. Разбирам защо Той каза: Блажени кротките!
Пето спиране
Киренеец помага на Исус да носи Кръста
Приведен под тежестта на Кръста, не мога да вървя без да се олюлявам. На всяка крачка чувствам, че умирам. Влачат ме с груби въжета. Не поради милост към мен, но от страх, че ще умра преждевременно искат друг да носи Кръста. Не го носи от любов, а по заповед. Не получавам утешение, но сърцето ми раздава любов, много любов. Взеха от мен Кръста, но аз продължавам да чувсвам върху раменете си тежеста на човечеството.
Страхуват се, че Исус ще умре по пътя, а те искат да умре на Кръста. Затова накараха един киренеец, който преминаваше от тук, да поеме Кръста. Изплашен е, но поне го освободи за малко от тежкият Кръст.
Бих искала да го поема аз, неговата майка. Имах голямо желание да направя това, не беше необходимо да ми го заповядат.
Блажен си ти киренеецо, че можеш да му помогнеш, блажен си !
Шесто спиране
Вероника избърсва лицето на Исус
Пристъпвам, покрит с рани по цялото тяло, главата ми е цялата в тръни, обляти в кръв. Към мен идва една жена, която съчувства на моите страдания. С голяма нежност избърсва лицето ми от потта, от плюнките и от прахта. Дълбоко приятелско чувство свързва нашите сърца. Признателен съм и искам да й кажа похвални думи, да знаят всички за нейната любов. Моят лик и любовта, която изтича от сърцето ми се отпечатват върху платното. Този отпечатък за нея е голямо съкровище, изразява любовта, която гори в сърцето ми и побеждава всяко страдание.
Каквъв задух. Трудно се диша. Струйките пот, сякаш галят, стичайки се. Не е само пот. Кръв. Потта подлютява болките от раните по Твоето лице. Този венец от тръни е ужасен, чак аз усещам болката. Земята и небето се сливат. Чувам някакъв писък на жена. Виждам я. Сякаш е полудяла. Спуска се към Исус. Виждам лицето й. Тя е – Вероника – дето прислужваше толкова пъти с другите жени. Блажена тя, къде отива? Бърше лицето на Исус с разбрадената си кърпа и говори неразбрано. Шепне нещо сподавено в плач. Нищо не чувам. Пепелява кърпа, грубо изтъкана. Сигурно нежно гали лицето на Сина ми. Кърпата почервенява. Благодаря ти Вероника, благодаря ти!
Седмо спиране
Исус пада за втори път под Кръста
По средата на пътя падам още виднъж, по зле от първия път. Някой ме удря с бич, боли ме. Застанал съм с привити колене, издърпват въжетата и аз падам с лице на земята. Любовта ме повдига, дори да съм изтощен, сърцето ми шепне, любовта ме насърчава да продължа, въпреки тези ужасни страдания.
Исус вече едвам се влачи. Устните му съвсем са побелели, погледът мътен, не знам какво да правя и аз започвам да се олюлявам. Шумът на тълпата се носи на вълни, сред които се чуват отделни крясъци. Сякаш отблъснат от нарасналата сила на крясъците, Исус се заклаща и рухва в изнемощение. Всички спират. Настава тишина. Какво да правя сега, ще може ли да стане? Отче помогни му, моля Те!
Осмо спиране
Исус среща йерусалимските жени
Сърцето бие тревожно. Жаждата за смърт расте колкото повече наближава моята кончина. Тази пареща жажда в сърцето дава сила на моите стъпки. След мен вървят няколко жени, горчиво оплакват моите страдания. Гледам ги със съчувсвие и тихо им отговарям: не плачете за мен, плачете за вас, вашите грехове са причината за моите страдания. Наближавам планината на смъртта, която ще стане планината на живота за цялото човечество. Напрежението е голямо, чувствам, че ще избухна от желание да видя нов, непокварен свят, изпълнен с любов.
Спряха Го много жени, с тях са и децата им; жените плачат, носят децата си при моя Син.
Техният плач е смелост, солидарност, единен глас: Ние сме с Тебе, ние сме на Твоята страна! Колко много героизъм в тези обикновени, истински жени. Исус им казва: „Плачете за себе си“. Може би иска да каже, че причината за неговата страст е грехът на света. Чувствам, че тези жени Му дават утеха, сила, облекчение. Колко са велики жените! Между тях е Мария от Магдала, със своята безмерна любов. Тя идва близо до мен за да ме подкрепи. Колко много я обичам!
Девето спиране
Исус пада за трети път под Кръста
Пристъпвам едвам, светът е върху мен, смазва ме и ме омърсява със своите грехове. Тежестта е голяма и падам за трети път. Губя съзнание за малко и тръгвам отново. Влачат ме безмилостно, яростта на злодеите жадува да ме види на Голгота. Сърцето ми се разширява за да прегърне целия свят и да привлече цялото човечество. Само чрез смъртта мога да даря живот, живот истински.
Сине мой, пак си на земята, паднал… нямаш повече сили. Войниците се суетят около Тебе. Казват, че трябва да бъдеш изправен. Само да не си вече умрял, не мога да Те видя добре. Слабоват си бил винаги. Няколко удара с бич достигат твоето тяло. Твоето тяло потръпна. Означава, че си жив. Карат Те да станеш, но ти само повдигаш глава. За толкова стигат силите Ти. Яки войнишки ръце Те обхващат и пак те изправят. Олюляваш се, ще се строполиш всеки миг. Вече е близо мястото наречено Голгота. Още малко остава.
Десето спиране
Исус съблечен от дрехите си
Когато ме събличат, правят го с голяма ярост, болките са мъчителни, само Бог ми дава сила да остана прав на крака. Режат ми дрехите , като че ли прорязват сърцето ми, тялото ми трепери, лицето ми е огнено. По пътя към Голгота слушах подигравателните им ехидни думи. Мама иска да ме покрие с наметалото си, но не й позволяват. Мъчително повдигам очи към небето, но веднага ги свеждам, за да усетя дълбоко в мен страданието на моето сърце.
Изход няма. Няма спасение. Отвсякъде е заградено. Войници. Зад тях е тълпата. Хората. Майка съм, пуснете ме…, забранено е. Сине мой, страдам с Тебе, но не издържам повече, сърцето ми е разкъсано, имам чувство, че съблякоха мен …, колко още ще трябва да страдаш…
Единадесето спиране
Исус е прикован на Кръста
Полагат ме на Кръста. Протягам ръце и нозе за да ме разпнат, да обгърна всички в моята прегръдка и така да ви изкупя завинаги. Струва ми се, че ми разкъсват ръцете и краката, толкова силно дърпат, за да ги положат на точните места на Кръста. Един войник жестоко забива гвоздеите. Ударите на чука отекват в мен, струва ми се, че достигат до мен от целия свят. Човечеството стоварва върху мен удар след удар, човек след човека. Гледката на моето ужасно страдание не омекотява тяхните сърца.
Достигнахме до мястото на изтезанието. Страхувам се, че няма да издържа. Какво правят? О, Боже, мой разкъсаха Му дрехите… Раните от бичуването се отвориха отново. Тялото Му е разголено така…, без всякакви задръжки…, безмилостно…, само аз го бях виждала, бях се грижила за Него, измивала, галила.
Отеква пронизително чукане… Навлизат в месата ми тези гвоздеи. Навлиза в душата ми това чукане. Мария от Магдала и Йоан тихо плачат, аз нямам сълзи. Дете мое, съкровище мое, моя радост и моя ласка, мое веселие и моя слава…, докъде те доведоха. Чува се глухо скърцане… Кръста е издигнат. Плът от моята плът, дихание мое… Сине Мой!
Дванадесето спиране
Исус умира на Кръста
Смъртта бързо се доближава до мен. Моят страдащ вик в агония ехти над Голгота, разтърсва и разтреперва цялата земя. Отче, на Теб поверявам моя Дух, моето последно дихание. Всичко е свършено. Тялото ми се предаде жертва в раздялата с Дух. Умрях за да спася вас.
Един вик и издъхна. Престана да страда, три часа в агония…, дадоха Му оня оцет и оная жлъч, Той отказа…, онези подигравателни крясъци…
Аз съм там, под Кръста, но съм и горе, на Кръста с Него.
Дойде един римски войник и заби копието си в подребрието Му… Той вече не усеща нищо, аз изпитах това изтезание и го почувсвах чак до мозъка на костите.
Войникът извади окървавеното копие от подребрието му и остана вкаменен пред моя разпнат Исус… видях сълзи да браздят лицето му.
Той прости на всички, наистина на всички. Измолил го е от Отца.
Тринадесето спиране
Исус е снет от Кръста
Когато ме снемат от Кръста, главата ми виси, извадили са гвоздея от едната ми ръка, мама е седнала с разтворени обятия да ме вземе в своята нежна прегръдка. Положен в нейните ръце, тя ме притиска до сърцето си, мокрят ме сълзите й, проляти от любов.
Любовта бе това, което ме доведе да дам живота си. Моята Майка продължава моята мисия:да обича всички, както аз съм ги обичал. Днес Тя не плаче заради това, че съм умрял, плаче като вижда, че човечеството умира потиснато от греховете. Мария е майка, а аз съм светът. Мария е майка на света.
Заедно с ученика Йоан успях да достигна под Кръста. Някой се смили над нас. Дочух един войник да шепне:“ Това е неговата майка“. Той одобри нашето прсъствие- моето и на Йоан. Каква мъка и каква утеха. Какво нещо е любовта.
Ставам Майка на човечеството. При това известие усещам как сърцето ми се разширява и се изпълва с радост и болка. Прегръщам Йоан, в него сте и всички вие, цялото човечество…
Деца мои…, всички деца мои: вие Го разпнахте, вие Го бичувахте, вие сте тези, които избягахте… Започва моето поръчение на майка за всички: Той ми го даде.
Четиринадесето спиране
Исус е сложен в гроба
Струва ми се, че сам си лягам в гроба. Човешко същество, което е страдало и е умряло, премазано от тежестта на цялото човечество. Божият Живот победи, навлизайки в моето смъртно тяло и го възвърна непокварно и преславно.
Получиха разрешение да погребат моя Син… Смъкнаха Го от Кръста и Го положиха в ръцете ми. Топъл е още. Изтезаното му тяло се успокоява: ведър е , изпълнен с мир, изглежда, сякаш спи. С една влажна кърпа премахнах засъхналата кръв и кал и всичко, което Го беше изцапало. Махнах трънения венец: правех това полека, страхувах се да не Му причиня болка. Леко почистих прекрасната Му коса и я подредих. Покрих Го с моето наметало и докато подготвят погребалния саван и гроба, притискам Го до мен, както когато беше дете и вечер заспивахме така. Диалог ням и жив, изпълнен с любов. Разговор, както знаехме ние двамата да водим, който трая девет месеца, нежни и незабравими, след като произнесох моето „ ДА“. Целувам Те, целувам Те много: чрез тези целувки искам да Ти предам моя живот, както Ти го дадох в Онзи Ден, но е невъзможно, не може…
Исусе мой, моя малка и огромна любов, върна се при своята майка, върнаха те сега и си мислят, че за тебе всичко е свършено; ти ми беше казал, че няма да свърши, напротив…
Аз Ти вярвам, любов моя, кръв от моята кръв, Сине мой любими.
Ти каза, че ще възкръснеш и знаеш, как и колко много ти вярвам: Само ти знаеш.
Идват да Те вземат…, още една прегръдка, още една целувка, още веднъж да те погаля. Ето и погребалният саван… гледам Те до последно.
