КРЪСТЕН ПЪТ 31
ВЪВЕДЕНИЕ
Кой от нас би могъл да се взре в Светия Кръст, на който Исус Христос отдаде живота си, без да бъде изпълнен с най-дълбока признателност? Исус Христос, равният на Отца, умира, за да спаси нас. О, Свети Кръст! О най-чист Кръст! Без теб ние не виждаме небето, не виждаме Бога. Без теб няма никакво щастие в предстоящия живот. Нека по-често се приближаваме към подножието на Кръста и в него ще видим ключа, който ще ни отвори небесните врати и ще затвори вратите на ада.
ПЪРВО СПИРАНЕ:
Исус Христос е осъден на смърт
Исус можеше да спаси света, само с един поглед към Своя Отец, но Той пожела да бъде мъж на скърби, на всички възможни страдания. Той страда много повече, отколкото бе нужно, за да ни спаси. Но това да удовлетвори правосъдието на Отца не бе достатъчно за Неговата любов. Има такива, които смятат, че Отец има жестоко сърце. Колко много бъркат! Предвечният Отец, за да обезоръжи Своята справедливост, даде на Сина премилосърдно сърце: а нима можеш да дадеш нещо, което ти самият нямаш… Неговата любов го подбуди да направи това, за което ние никога не бихме се осмелили да молим.
ВТОРО СПИРАНЕ:
Христос е натоварен с Кръста
Нашият Господ е пример за нас. Нека вземем кръста си и тръгнем след Него. Оплакваме се, когато страдаме; по-добре би било да се оплакваме, когато не страдаме, защото нищо не ни прави толкова подобни на Господ. Какво утешение е да страдаш пред очите на Бога и да имаш възможността да си кажеш вечер, при изпитването на съвестта: „Ето, душо моя, днес ти бе за два или три часа подобна на Исус Христос. Бичуваха те, увенчаха те с тръни, разпънаха те заедно с Него…!”. О, единение на душата с Господ Исус Христос в любовта към Неговия Кръст! Страхът от кръста е и нашият най-голям кръст.
ТРЕТО СПИРАНЕ:
Исус пада под тежестта на кръста
Заради нас Господ изстрада в душата Си всичко, което беше възможно да се изстрада. Не се страхувайте от товара си, Господ го носи заедно с вас. Когато си мислим, че всичко е изгубено, ни остава само да възкликнем: „Господи, спаси ни, загиваме!…”. Защото Господ е близо до нас, гледа ни с удоволствие, усмихва се и казва: „Ти наистина Ме обичаш…”.
ЧЕТВЪРТО СПИРАНЕ:
Христос среща Своята пречиста Майка
Каква прекрасна молитва – да просиш от Светата Дева да принесе на Предвечния Отец Нейния белязан от раните Син, за да измолим обръщане на грешниците. Това е най-добрата молитва, която можем да издигнем, защото, в крайна сметка, всички молитви се осъществяват в името на Исус Христос и чрез Неговите заслуги. Всеки път, когато съм бил удостоен с благодат, съм я получавал по този начин. Благодаря на Бога затова, че е толкова благ към грешниците, и нека бъдем сигурни, че колкото и презрени да сме, Тя ще ни помогне да приемем благодатта на обръщането.
ПЕТО СПИРАНЕ:
Симон Киринеец помага на Христос да носи Кръста
Господ ни показва пътя чрез Симон Киринееца. Той призовава приятелите Си да Го следват, да носят кръста. Иска ви се да се молите на Господ, да прекарате целия ден в църквата, но помислете колко добре би било да поработите за някои сиромаси, които познавате и които се намират в огромна нужда: това ще бъде много по-приятно на Бог, отколкото един ден, прекаран от вас пред дарохранителницата.
ШЕСТО СПИРАНЕ:
Света Вероника изтрива с кърпа божествения лик на Спасителя
Не се опитвайте да се харесате на всички. Не се опитвайте да се харесате на някого. Старайте се да се харесате на Бог! Приятелите на Бог се познават по това, че правят това, което не са длъжни да правят. Не величието на делата ни води до заслуги, а чистотата на намеренията, с които ги извършваме. Често става така, че облегчаваш страданията на сиромаха, а се оказва, че това е Господ. Трябва да вършим всичкото добро, на което сме способни, а наградите да очакваме от самия Бог. Когато даваш на Бог, никога няма да сбъркаш.
СЕДМО СПИРАНЕ: Христос пада за втори път
под тежестта на Кръста
Създавайки ни и изкупвайки ни с пролятата Си Кръв на Голгота, Исус желае да ни спасява всеки ден, да ни прощава, да ни избавя от злия дух всеки път, когато попадаме в лапите на нашето нещастие, извършвайки грях. Знам, че ние сме слаби, че можем да паднем и да съгрешим. И все пак, виновните сме ние самите, защото Господ никога не ни отказва Своята благодат. Но да останеш в грях, да го правиш, при положение че имаш всички средства да се изправиш, да оставаш в ненавист към Бога – ето кое никога няма да мога да проумея.
ОСМО СПИРАНЕ:
Христос утешава плачещите жени
Групата злодейци обсипва Христос с най-грозните ругатни и Го води, заедно с двамата разбойници. Под тежестта на Кръста Исус пада на земята; с неимоверно усилие Той се изправя отново. Вместо да мисли за Своите страдания, Той мисли само как да утеши тези, които участват в Неговата болка. Като виждаме, че Бог изстрада толкова заради нас, как можем да оставаме равнодушни и да се оплакваме от тежестта на нашия кръст?
ДЕВЕТО СПИРАНЕ:
Исус пада за трети път под тежестта на Кръста
Само с помощта на Кръста можем да се изкачим на небето. Кръстовете могат да бъдат различни – вътрешни, невидими, и външни, видими. Всеки от нас има свой кръст. Такова е жестокото изкушение, което ни тласка към греха; както и клеветата по наш адрес; както и болестта, която се оказва неизлечима. Всеки кръст се смегчава, когато погледнеш Кръста, на който умря Господ. Желаете ли да облекчите страданията си? Елате заедно с мен в подножието на Кръста, на който бяхме родени в Исус Христос.
ДЕСЕТО СПИРАНЕ:
Исус е съблечен
Вдигнете очи към Кръста и ще видите Бог, от Когото свалиха дрехите. Вас са ви оклеветили? Чуйте тогава богохулствата и проклятията, които изригват срещу Бог, дошъл на земята, за да я изпълни с благословии. Всичко, което казват срещу Него, е неистина, и как отговаря Той? С молитва за тези, които клеветят. Вие страдате, боледувате? Вдигнете очи към Кръста, погледнете към Бог – завързан, умиращ от най-жестоката и тежка смърт. Отче, прости на тези, които ме убиват: заради тях аз отдавам живота Си, заради техните грехове страдам. Какво са нашите страдания, ако ги сравним с онова, което Исус Христос понесе заради нас?
ЕДИНАДЕСЕТО СПИРНЕ:
Христос е разпънат на Кръста
Да проумеем, че сме дело на Божиите ръце, е лесно; но че разпятието е дело на нашите ръце – ето, това е непостижимо! В подножието на Кръста ние разбираме какво е грехът, както и цената на нашата душа и любовта на Бог към хората. В подножието на Кръста придобиваме най-сладките утешения в скърбите, най-голямата твърдост в изкушенията, и в часа на смъртта – най-крепката надежда. Да вървим в подножието на Кръста, да излеем пред него сърцето си и тогава ще узнаем какво Бог е направил за нас и какво ние трябва да направим за Него.
ДВАНАДЕСЕТО СПИРАНЕ:
Христос умира на Кръста
Исус Христос, Който вече ни даде всичко, което можеше да даде, желае да ни направи наследници на най-скъпото и ни дава Своята Майка. Светата Дева ни е дала два пъти живот: при Въплъщението и в подножието на Кръста, и по този начин Тя два пъти е наша Майка. Ако не бе смъртта на нашия Господ, всички хора, взети заедно, не биха могли да изкупят и най-малката лъжа. Никога няма да можем да си представим, никога няма да можем да изречем колко много страда Господ за нас. За да стане това трябва да стигнем до всичката болка, която Му причини грехът. Колко неблагодарно би било да се окажем стиснати спрямо Бог, Който е толкова щедър! Нима не отдаде Той за нас всичката Си Кръв? Нима не отдаде изцяло Себе Си в Светата Евхаристия?
ТРИНАДЕСЕТО СПИРАНЕ:
Исус Христос е снет от Кръста
Ето колко е струвало на моя Спасител поправянето на греха, извършен от мен срещу Бог! Исусе, дай ни свята ненавист към греха, излей в сърцата ни само една капка от горчивината, с която бе изпълнено Твоето Сърце. Ако ние не можем да можем да изтрием греховете си с проливането на собствената си кръв, направи така, че поне да пролеем сълзи за тях.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТО СПИРАНЕ:
Погребението на Христос
О, мой Исусе, присъединявам моите тегоби към Твоите, моите страдания към Твоите. Дай ми благодатта винаги да бъда доволен от мястото, на което ме поставяш. Ще благославям Твоето свято Име, както и всичко, което се случи с мен.
Блажен е онзи, който смело следва своя Учител и носи кръста си, защото само чрез него ще отидем на небето. Кръстът – това е пътят към небето, както е сигурният каменен мост над реката. Ако все още се боите и падате духом, вдигнете очи към Кръста, на който умря Исус Христос, и се сдобийте със смелост.
Обичам Те, Боже и моето единствено желание
е да Те обичам до последния си дъх.
Обичам Те, Боже,безкрайно достоен за обичане, съгласен съм по-скоро да умра,
обичам Те и не мога да живея и за миг,
без да Те обичам.
Обичам Те, Боже, и единствената благодат,
за която Те моля, е да Те обичам вечно.
Обичам Те, Боже, и жадувам небето само затова,
да придобия щастието
от съвършената любов към Теб.
Обичам Те, Боже, безкрайно благ,
и се боя от ада, само защото
там е невъзможно да Те обичам.
Боже мой, ако езикът ми
не може всеки миг да повтаря,
че Те обичам, нека поне сърцето ми
да повтаря тези думи с всяко мое вдишване.
Дай ми благодатта да страдам,
обичайки Те, и да обичам, страдайки.
Обичам Те, о, мой Божествени Спасителю,
защото Ти бе разпънат заради мен, обичам Те, защото заради Теб съм разпънат и аз на земята.
Боже мой, дай ми благодатта да умра,
обичайки Те и чувствайки, че Те обичам.
Колкото повече се приближавам към края,
толкова повече Те умолявам да умножиш любовта ми
и да я направиш съвършена. Амин.
