КРЪСТЕН ПЪТ 3
Тука сме заедно, за да преживеем отново пътя, който Исус Христос премина за нашето спасение. Всичко това е било две хиляди години и повече, но пътят продължава също и днес, във всеки човек, който страда, заради някаква болка, заради злото, заради другите.
Да тръгнем с Исус, да вървим заедно със страдащите. Да приемем на нашето рамо и в нашето сърце страданията на света, за да го спасим.
Исус е осъден на смърт
“Пилат отново издигна глас, като желаеше да пусне Исуса. Но те крещяха: разпни Го, разпни! Той и трети път им рече: какво зло е сторил Тоя? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт; затова след като Го накажа, ще Го пусна. Но те продължаваха с крясъци да настояват да бъде разпнат; и техният вик и този на първосвещениците надделя. И Пилат реши да бъде, според както искат те, и пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, когото искаха, а Исуса предаде на волята им” (Лк 23, 20-25)
Господи, ти си Праведникът, и си умрял за несправедливите. Несправедливи присъди, наречени политически или заради горделивост и завист, които се повтарят също и днес. Ние не искаме да си измием ръцете, като Пилат. Искаме да бъдем заедно с бедните и със слабите. Исусе, помогни ни!
II. Исус поема кръста на рамото си
“Пилат им казва: вашият Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря. И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Исуса и Го поведоха. И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота” (Ио 19,15-17).
Господи Исусе, ти си избрал труден път и тежестта на кръста. Един избор, който светът отрича, който също и ние не приемаме, защото предпочитаме удобни пътища. Но знаем, че само кръстът спасява света. Господи, помогни ни да приемаме тази логика и да отричаме един свят, който е удобен, за да имаме единствена цел в живота, която си Ти.
III. Исус пада за първи път под кръста
“Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Исус Христос, който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеците; и по вид се оказа като човек, смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна” (Фил 2, 5-8).
Ти Господи, си избрал последното място. Точно последното. Твойто падане те е накарало да ядеш прахта. Ние не искаме да се подлагаме, да заемем по ниско място. Но знаем, че ако приемем унижението можем да се надяваме да построим един свят изграден върху диалога между по-праведни и по-спокойни хора.
IV. Исус среща своята Майка
“И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето Тоя лежи заради падането и ставането на мнозина в Израиля и за обект на противоречия, а на самата тебе меч ще прониже душата за да се открият мислите на много сърца” (Лк 2,34-35).
Господи, човечеството, това в което живеем днес ние с претекста да дадем права на жената ни отнема ролята на майка. Благодарим ти, защото ти си роден също от една жена. Благодарим ти, защото на Мария твоята майка си дал пълнота на благодат, тоест любов.
Помогни ни да защитаваме ценностите на жените и на майчинството.
V. Киренеецът помага на Исус
“След като Му се наприсмиваха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат.
И накараха някого си Симона Киренееца, баща на Александра и Руфа, който минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му.” (Мт 15, 20-21)
Господи Исусе, примерът на Симон от Киренее е покана за всеки от нас, за да вземем кръста на другите. Как можем да плачем над твоето страдание и да ти кажем, че искаме да носим твоя кръст, ако после не помагаме на тези, които живеят близо до нас. Помогни ни Господи, да приложим на практика това, за което приказваме.
VI. Вероника избърса лицето на Исус
“В Него няма ни изглед, нито величие; ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него Той беше презрян унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лицето си; Той беше презиран, и ние за нищо не Го смятахме, Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван”.(Ис 53, 2-4).
Твоето лице е останало отпечатано на платно. Днес ние го наричаме „синдоне“. Но твоето лице ние виждаме в лицата на страдащите, на децата умиращи от глад, на тези които плачат. Също ние искаме да имаме куража на Вероника да покажем нашата солидарност с Тебе, отивайки там, където има едно лице за избърсване, където има смут за отнемане, една утеха да донесем.
VII. Исус пада за втори път
“Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: чрез Неговата рана се изцерихте. Защото бяхте като заблудени овци (без пастир), но сега се завърнахте при Пастира и Пазителя на вашите души” (1Птр 2, 24-25).
Твоето второ падане е знак за изчерпване на твоите сили. Твоето тяло не беше повече в състояние да следва твоя дух, който искаше да даде всичко до края. Господи дай на нас едно щедро сърце способно да ни поддържа в моментите на слабости, когато искаме да спрем и да се върнем обратно.
VIII. Исус утешава Йерусалимските жени
“И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него. А Исус, като се обърна към тях, рече: дъщери йерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си; понеже, ето, наближава времето, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили. Тогава ще почнат да казват на планините; паднете върху нас и на хълмовете: затрупайте ни! Защото, ако това правят със зеле ното дърво, какво ще бъде със сухото?”.(Лк 23, 26-31).
Господи, ние винаги плачем над повалените неща, над лошото, което виждаме или усещаме, плачем когато виждаме мизерия, глад, смърт, но не плачем никога над причините за всички тези неща. Причините за всичко това са нашите грехове, нашият егоизъм, властта, която иска да смачка другите, по-слабите. Научи ни да познаваме истинските лоши неща за човечеството и да им се противопоставяме.
IX. Исус пада за трети път
“А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него и чрез Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние блуждаехме като овци, отбихме се всеки от пътя си, и Господ възложи върху Него греховете на всинца ни” (Ис 53, 5-6).
Твоето трето падане, Господи ни призова към трагедията на греха, която влизайки в човечеството го унищожи. Ти смазан под тежестта на кръста си паднал на земята, ти си образ на човечеството паднало под вината и вече неспособно да се изкачи към светлината. Благодарим, Ти, защото твоето страдание и твоята смърт позволяват на всички нас да станем и да се надяваме.
X. Исус съблечен от дрехите си
“Тогава ще каже и на ония, които са от лявата му страна: идете си от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме споходихте” (Мт 25, 41-43).
Твоето голо тяло е за нас знак за голяма част от хората, които се виждат с отнети права в живота, които са без земя, без къща, без най-нужните неща, тези които са жертва на егоизъм. Молим Те за всички тези твои и наши братя, и искаме да ни дадеш желание да облечем нашите братя, както би било твоето тяло.
XI. Исус е прикован на Кръстa
“Чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа, и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби ще предаде Себе Си за мене” (Гал 2, 19-20).
Господи Исусе, на твоя кръст ти разпъваш също и нас, защото единствено е нашето и твоето събитие, от както ти умря за нас, за всеки от нас, така и ние трябва да дадем живота си за нашите братя, тогава за тебе. От деня на твоята смърт цялото човечеството е едно цяло обединени от твоята кръв. Смъртта на другите е нашата смърт, събитието на другите е нашето събитие. Цялото човечество се е изкачило с Теб на кръста, защото от там може да се качи при Отца Ти.
XII. Исус умира на кръста
“Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва (защото писано е:проклет е всеки, който виси на дърво)” (Гал 3,13).
Господи, всеки път, когато умира един невинен човек, ти си който умираш. Но също всеки път, когато умира грешник, също си ти, който умираш. Защото ти си умрял за всички, за праведните и за грешниците. В случай, че праведните не вярват в праведни, и грешниците не загубват доверие. Благодаря Исусе!
XIII. Исус е свален от кръста
“Тогава дойдоха войниците и пробиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него. А когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял, не Му пробиха пищелите; но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага потече кръв и вода. И който видя, засвидетелства, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие. Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: „кост Негова няма да се строши“ (Ио 19, 32-35).
Ние вярваме в тебе, Господи Исусе, ние гледаме тебе. Нашите грехове и нашите страдания ни потискат, принуждават. Но преди те тежаха на тебе. Ние гледаме към тебе с душа пълна с вяра, защото само от твойте рани може да ни докосне спасението.
XIV. Исус е сложен в гроба
“А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея, на име Йосиф, който също тъй беше ученик на Исуса; той отиде при Пилата и поиска тялото Исусово. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото; а Йосиф, като взе тялото, обви Го в чиста плащеница и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък върху вратата гробни, отиде си” (Мт 27, 57-60).
Ние също слизаме с тебе в гроба и там очакваме твоето присъствие, което ще ни освободи и ще ни повика да влезем в твоето царство. Ние вярващите правим собствено очакването и надеждата на всички хора.
XV. Исус възкръсна от мъртвите
“И ето, Ангел Господен слезе от небето, видът му беше като светкавица, а дрехата му бяла като сняг; и пазачите, уплашени от него, се разтрепериха и станаха като мъртви. Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Исус; няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал; идете та разкажете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите, и ето, преварва ви в Галилея; там ще Го видите” (Мт 28, 3-7).
Човечеството очаква Някой, който да го освободи, но много не го знаят. Ние напротив, знаем че ти си възкръснал и че един ден ще ни повикаш да възкръснем с Теб! Ела Господи Исусе!
