КРЪСТЕН ПЪТ 29
Да Те видя в светлина.
Да Те видя в тъмнина.
Защото знам, че ме крепиш
и мислите ми Ти следиш.
В най-тъжния ми ден,
щом Ти ще си до мен…
Обичам Те Господи
I. Исус е осъден на смърт.
Защо Господи остави Го на произвола на съдбата,
защо ругаеха и хулеха Го дори децата?
Постави Го в ръцете на заблудените хора,
и гледаше очите Му пълни с умора,
(от спора на грешните хора.)
II. Исус поема кръста на рамото си.
И ето, задава се Той с Неговата „награда”
и от нея няма никаква пощада.
Овците от Неговата зелена ливада,
изработиха Му те тази ужасна изненада.
III. Исус пада за първи път под кръста.
Защо стана така, защо падна точно сега,
Когато трябва да има поне малко доброта.
И защо Твоите стада, които викаха „Господи, благодаря!”
Сега казват: „Ха-Ха, Юдейския ни Цар падна!”.
IV. Исус среща своята Майка.
Застава пред Него собствената му майка,
Застава с влажни очи от сполетелите Го беди.
Божия майко не плачи,
Той като гълъб при Баща Си ще отлети.
V. Киринеецът помага на Исус.
И ето намира се човек, който да помогне,
На Исус, който не може да смогне.
След смъртта си Киринеецът ще бъде награден,
и в добри условия да живее, ще бъде пригоден.
VI. Вероника избърса лицето на Исус.
В кърпата остава отпечатъка на Лицето,
На Бога с рана в сърцето.
Гледам аз, този отпечатък тъжен,
Но крепи ме той в живота ми смътен.
VII. Исус пада за втори път под кръста.
И пак падна нашият Спасител
и смееше му се някакъв страничен зрител.
Гледаше ли го в този момент Ангел Пазител?
…
VIII. Исус утешава Йерусалимските жени.
Те плачеха за Него тъй пресилно,
и лееха те сълзи тъй проливно,
а Той ги утешаваше с нежни думи,
които за тях звучаха безумни.
IX. Исус пада за трети път под кръста.
Тежък става кръста му грозен,
защото грехът ни за изкупване е невъзможен!
Не, не е невъзможен – Той стана отново.
Вдигна очи и продума без слово.
X. Исус съблечен от дрехите си.
Дрехите си Той свали,
за да могат да се хвърлят пари.
Д бъде унижаван пред народа,
като Го мислят за човек от друга порода.
XI. Исус прикован на кръста.
Изпита Той болка необяснима,
болка, не за двама или трима.
Болка, от завист и предателство,
смърт, заради любов и приятелство.
XII. Исус умира на кръста.
Черното вече се спусна от небето,
Бог идва да си вземе Детето,
осъдено от Неговите творения,
заради техните прегрешения.
XIII. Исус е свален от кръста.
Взеха те безжизненото му тяло,
още така младо и бяло!
Положиха Го в нейните ръце,
завинаги близо до съкрушеното й сърце.
XIV. Исус е сложен в гроба.
Поставиха те благословеното тяло в гроба,
все едно отново е в майчината утроба.
Тяло, чакащо живот без насилие и злина,
затова човече, довърши с мен тази добрина.
XV. Исус възкръсва.
Ти си светлината в тъмнината.
Ти си доброто в небесата.
Да открехнем душите си,
за да се чуят мечтите ни.
Да кажем „Да” на Господ.
В Тебе вричам се…
И мечтая…
Някой ден…
Да Те видя.
