КРЪСТЕН ПЪТ 28
I. Исус е осъден на смърт.
Пилат отговори пак и им рече: „Какво искате да сторя с Този, когото вие наричате Юдейски Цар?” Те отново закрещяха: „Разпни го!” Пилат им рече: „Та какво зло е сторил Той?” Но те още по-силно закрещяха: „Разпни го!” (Мк 15,12-14)
Исусе, осъдиха те на смърт, въпреки това, че си невинен. Не разбирам защо тълпата е така ожесточена… Все пак ти беше приятел на всички, особено на най-бедните и беззащитните. Винаги беше готов да помогнеш на страдащите. Но сега всички те изоставиха, всички те забравиха, всички те предадоха… Ние също сме от хората, които много често Те изоставят, забравят, предават…
Исусе, помогни ни да не позволим на нашето сърце да бъде завладяно от егоизма. Помогни ни никога повече да не предаваме Теб и нашите ближни. Дай ни силата да понесем случаите, в които ние сме предадени от хората, които обичаме и научи ни винаги да прощаваме, така, както Ти правиш.
II. Исус приема кръста на рамото си.
А към всички казваше: „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва.” (Лк 9,23)
Исусе, вървиш по пътя към Голгота безмълвен и смирен. Въпреки тежестта на кръста, въпреки умората, въпреки болката, Ти продължаваш напред. Научи и нас да носим кръста си като Теб. Помогни ни да осъзнаем, че точно в моментите, в които се чувстваме сами и мислим, че никой не може да ни разбере, Ти си най-близо до нас. Обдари ни с Твоето живо присъствие в нашия живот и дай ни сила, за да продължаваме да вървим по Кръстния път на нашия живот, който ще ни доведе при Теб.
Господи Исусе, помогни ни да носим всеки ден нашите малки кръстове с Твоето смирение и мълчание. И винаги когато сме на път да се оплакваме и да недоволстваме, помогни ни да си спомним за Теб и за Твоя кръст.
III. Исус пада за първи път под кръста.
Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Но Той бе наранен поради нашите престъпления, бит бе поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, което ни донесе мир, и с Неговите рани ние се изцелихме. (Ис 53)
Исусе, не можеш повече да издържаш, тежестта на кръста е прекалено голяма и Те поваля на земята. Тежестта на нашия грях, на нашата омраза, на нашата завист Те повали на земята…Тежестта на нашите интереси, на нашите желания, на нашите вещи те накара да вкусиш кал. Господи, Ти падна, за да предпазиш нас от падане; помогни ни да се научим и ние да се грижим за нашите братя, дори с цената да паднем на земята като Теб.
Исусе, Ти каза: „Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно; блажени скърбящите, защото те ще се утешат; блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят; блажени милостивите, защото ще бъдат помилвани; блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога; блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии… Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят заради Мене; радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата.” (Мт 5,1-12)
IV. Исус среща прескръбната си майка.
А Исус, като видя майка Си и стоящия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: „Жено, ето сина ти!” После казва на ученика: „Ето майка ти!” (Йо 19,26-27)
Господи, Твоята Майка върви след Теб по пътя на кръста. Върви заедно с Теб, страда заедно с Теб, и заедно с Теб спасява света. По същия начин Мария придружава и нас по нашия кръстен път. По същия начин, по който следва Сина си. Със същото внимание, със същата загриженост, със същата любов. Да, придружава ни, защото Исус я направи и наша майка.
Господи, благодарим Ти за дара на Твоята Майка. Благодарим Ти затова, че в каквато и ситуация да се намираме имаме някой, на когото можем да разчитаме безрезервно.
V. Киренеец помага на Исус да носи кръста.
И накараха някого си Симон Киринеец, баща на Александър и Руф, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му. (Мк 15,21)
Господи, на нас също ни се случва, минавайки покрай някой, да го видим, че страда, че не може повече да носи кръста си. Но много често или почти никога не сме склонни да дарим помощта си, правим се, че нищо не сме видели, че нищо не сме разбрали. Мислим си: „Защо ни е да се месим, не е наша работа… Нека всеки сам се оправя…” Исусе, научи ни, и ние като Симон, да помагаме на хората, които срещаме по пътя си. Помогни ни да им подаваме ръка винаги когато е необходимо, за да могат да се изправят и да продължат да носят кръста си.
Исусе, помогни ни да открием, че е много по-хубаво да даряваш, отколкото да получаваш. Дай ни радостта да поставим нашия живот в служение на нашите ближни.
VI. Вероника избърсва лицето на Исус.
Моето сърце ти каза: „Лицето Ти ще търся, Господи; да не скриеш от мене лицето си; да не отхвърлиш с гняв слугата си.” (Пс 27,8-9)
Какво облекчение Ти донесе жеста на Вероника. Ако се беше поколебала дори миг, вече щеше да е късно. Но тя преминава през войниците и достига до Теб, за да избърши обляното Ти с кръв лице. Колко лица срещаме и ние всеки ден… Господи, благодарим Ти, че ни обичаш толкова много и ни даряваш хора, които да избърсват лицата ни, сълзите ни, страданията ни, притесненията ни… Сега и ние Те молим да ни покажеш накъде да тръгнем, кое лице да избършем, на кого да помогнем, кого да прегърнем; но най-вече Те молим във всички тези лица да открием Твоето лице.
Исусе, помогни ни да бъдем за всички източници на мир, спокойствие и облекчение. Не позволявай да затваряме сърцата си за нашите братя от страх или егоизъм.
VII. Исус пада за втори път под кръста.
Всички, които ме гледат, подиграват ми се, свиват устните си, клатят глава и казват: „Той се уповава на Господа, нека го избави, нека го избави, понеже има благоволение в него.” (Пс 22,7-8)
Исусе, за втори път падаш по пътя към Голгота. Тежестта на кръста става все по-силна, но Ти правиш усилие и отново се изправяш на крака. Готов си да продължиш Твоя път; път, който ще Те отведе до смъртта; смъртта, която ни донася спасението.
Господи, дари ни Твоята сила, за да можем да се изправяме след всяко падане под тежестта на нашите грехове, слабости и недостатъци.
VIII. Исус утешава йерусалимските жени.
И след Него вървяха няколко жени, които плачеха и жалееха за Него. А Исус се обърна към тях и рече: „Дъщери йерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си.” (Лк 23,27-28)
Плачат, ридаят… Разбираемо е, виждат Го в такова ужасно състояние. Но Той им казва да не плачат само за Него, но да плачат също и за греховете на човечеството. Тази покана Исус отправя и към нас. Иска да плачем за хората, които продължават да Го осъждат на смърт и днес; за хората, които продължават да са безразлични към мъката и страданието на своя ближен; за хората, които мислят единствено и само за себе си.
Господи, знаем, че Ти не искаш само нашите сълзи, но най-вече нашата искрена помощ към най-бедните и нуждаещите се братя. Научи ни да раздаваме на всички около нас Твоята Любов, Милосърдие и Прошка.
IX. Исус пада за трети път под кръста.
Макар и да е Божи Син, Той се научи на послушание чрез онова, което претърпя; и като се усъвършенства, стана за всички, които Му са послушни, пример за вечно спасение. (Евр 5,8-9)
Исусе, още веднъж падна на земята, повален от мъката, болката, изтощението… Но въпреки всичко намери сили и стана отново. По този начин ни казваш, че броят на нашите падения не е от значение, важното е след всяко от тях да намерим сили да се изправим и да продължим напред. Караш ни да разберем, че пред Твоите очи най-голяма стойност имат не греховете ни, но желанието ни да се разкаем за тях и да тръгнем по пътя на Спасението.
Господи, не позволявай трудностите и изпитанията да ни обезкуражават и отегчават. Помогни ни да си спомняме, че не сме сами по кръстния път на нашия живот, че Ти вървиш заедно с нас.
X. Исус е съблечен от дрехите си.
„Разделиха дрехите Ми и за одеждата Ми хвърлиха жребий.” (Пс 22,18)
Господи, отнеха Ти и последното нещо, което Ти беше останало – Твоята дреха. Сега не Ти остава нищо друго освен мъката, изтощението, страданието. Лицето Ти е обляно в кръв, тръните от венеца се забиват все по-навътре, болката става все по-непоносима… Тялото Ти е покрито с рани, с белези от камшици… Но Ти приемаш всичко това от любов към всеки един от нас.
Молим Те, Исусе, помогни ни да приемем страданието като част от нашия живот. Като средството, което ще ни доведе при Теб.
Исусе, отнеха Ти всичко, което можаха, но не успяха да забранят на сърцето Ти да обича. Не успяха да унищожат Твоята велика любов. И знам, че днес, точно сега, в този момент Ти ни прегръщаш с тази огромна и безкрайна Любов!
XI. Исус е прикован на кръста.
Защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е пратил. (Йо 6,38)
Господи, колко ли мъчително е било забиването на пироните в ръцете и нозете Ти. Каква ужасна и непоносима болка… Кръвта облива цялото Ти тяло…
„Болката беше нетърпима, но Аз я понесох заради теб и заради твоите братя. Дори да трябваше да бъда разпнат само заради един човек, аз щях да го понеса, защото Любовта Ми е безгранична. Моето прободено сърце няма да престане да ти повтаря колко много те обичам!”
Господи Исусе, разпнат на кръста от любов към всички нас, помогни ни да обичаме всички хора, които срещаме по кръстния път на нашия живот. И когато някой ни причини зло, дай ни силата да извикаме като Теб: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят!”
XII. Исус умира на кръста.
И Исус извика със силен глас и рече: „Отче, в Твоите ръце предавам духа си!” И като рече това, издъхна. (Лк 23,46)
Господи, Ти умря на кръста. Но Твоята смърт не е една незначителна смърт, тя има смисъл и стойност, защото Ти не умря за себе си, а за всички нас. Твоята смърт е знак на Твоята прошка. По този начин нашата смърт също получава едно ново значение – тя се превръща в път към истинския живот с Теб.
Един ден ще се срещнем с нея очи в очи. Господи, бихме желали тази среща да бъде възможно най-безболезнена. Но затова е необходимо да умираме по малко всеки ден. Да умира нашият егоизъм, нашият грях, нашата гордост, нашето безразличие.
Господи Исусе, благодарим Ти затова че умря за нас! Помогни и на нас да умрем за Теб, да умрем за нашите братя!
XIII. Исус е свален от кръста.
И ето, един човек на име Йосиф, който беше човек добър и праведен, който не беше се съгласил с намерението и делото им, човек, който очакваше Божието царство, отиде при Пилат и поиска Исусовото тяло. (Лк 23,50-52)
Господи, тялото Ти е свалено от кръста и предадено в ръцете на Твоята майка, която Те прегръща, както тогава, когато беше малък. Каква трогателна и мъчителна гледка, колко тъжни погледи, колко викове, колко сълзи…
Ние обаче знаем, че след смъртта следва и възкресението, затова нашата мъка е изпълнена и с надежда за новия живот, за истинския живот, за вечния живот с Теб в прегръдката на Бог Отец.
XIV. Исус е сложен в гроба.
Йосиф, като взе тялото, обви Го в чиста плащаница, и Го положи в своя нов гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, отиде си. (Мт 27,59-60)
Господи, тялото Ти е положено в гроба. На входа му е поставен един огромен камък и Ти оставаш вътре сам в тишината на смъртта. Сълзите продължават да се стичат от очите на хората, сърцата им продължават да бъдат тъжни.
Но ние знаем, че след малко ще възкръснеш и ще победиш завинаги смъртта, болката, тъгата.
Господи, Твоят гроб е надежда за света. Върху този празен гроб, който е свидетелство за Твоето възкресение, църквата гради цялата си вяра.
XIII. Исус е възкръснал.
„И вие сега сте наскърбени, но Аз пак ще ви видя и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме.” (Йо. 16,22)
Да, Господи, тази радост е радостта на твоето възкресение. Надеждата посята в сърцето ни даде плод, поникна. Ти си възкръснал, победил си смъртта, даде ни спасение и отвори пак вратите на рая. Благодарим Ти Господи за това и те молим, да ни научиш непрестанно да усъвършенстваме вярата си в Твоето възкресение, защото в него се съдържа и нашето възкресение.
