КРЪСТЕН ПЪТ 27
Боже, който изкупи човека с предрагоценната кръв на Твоя възлюбен Син, дай на всички онези, които ще преминат пътя на кръста със сърце изпълнено с любов, опрощение на греховете и един ден вечния живот, който ще бликне от светия Ти кръст. Чрез Христа нашия Господ. Амин.
I. Исус е осъден на смърт.
В Йерусалим, Ирод, Пилат Понтийски и израилевият народ се вдигнаха на бунт против Твоят свет слуга, когото Си помазал, като Месия, за да изпълни Твоята воля. И така се сбъдна древното пророчество: “И Господ възложи върху Него греховете на всички ни” (Ис VIII,VI). Осъждането на Исус, който нямаше никаква вина, заслужи прошка и възвърна надеждата на грешните.
Господи на Вселената, в часа на всеобщия съд, когато ще отделиш овцете от козите и житото от плевелите, спаси ни. Спаси ни, когато поискаш сметка, колко сме обичали, а сега опрости ни лекотата, с която съдим нашите ближни.
II. Исус приема кръста на рамото си.
Исус е натоварен с кръста, дървото на робите. И ето, че Той се превръща в знак на Божието милосърдие и на нашето спасение. Кръстът става дори правило за живота на христовите ученици, така както сам Исус каза: “Ако иска някой да върви след Мене, да вземе кръста си и да Ме последва” (Лк IX,IIIII) Християните се гордеят с кръста на Господ Исус Христос, чрез който светът за тях е разпнат и те за света.
Господи, обожаваме Твоят свет кръст в страданието, което обхваща нашето сърце и душа. Обожаваме Те в страданията от недоразуменията, които пробождат сърцата ни; обожаваме Те в мъката, в която е потопено човечеството.
III. Исус пада за първи път под кръста.
Всичкото зло извършено в историята от грешните хора е стоварено върху раменете на Единствения невинен човек: една огромна тежест, която Го поваля. Всеки наш грях прави по-тежък Христовия кръст. Исус пада поради тежестта на нашите грехове: “Той понесе греховете на мнозина” (Ис VIII,XII). Но Изкупителят не остава на земята, става и поема пътя към Голгота. Тежкият товар на кръста ще бъде носен до върха на Голготския хълм и от този хълм ще блесне за нас освобождението от греха.
Господи Исусе, въздигни ни от нашите падения и от повтарящите се грехове, които застрашават надеждата ни в Тебе. Въздигай ни всеки път, когато пътят е труден и когато нашият кръст тежи повече от колкото са силите ни.
IV. Исус среща прескръбната си Майка.
По пътя на кръста е също и Мария. Тя е там със своите сълзи, със своето лице белязано от страданието, със своето прободено сърце. Мария страда заедно със своя Син. Мария е там, за да Го подкрепи със своето мълчаливо присъствие. Майката на един Цар, увенчан с тръни, разбира, че страданието прието от любов ще спаси човечеството.
О, Майко Марио, направи да можем да те срещнем по пътя на кръста, който е път за всички, по пътя на страданието, което очиства и изкупва в часа на отчаянието и разочарованието.
V. Симон помага на Исус да носи кръста.
Симон от Киринея, завръщайки се от полската работа, е принуден да носи кръста, макар и несъзнателно той участва в изкуплението на света. Исус го прие като ценен съдружник на своето страдание и той стана пример за всички онези, които се съединяват със страданието.
Господи, дай ни сили и ние като Симон да облекчим тежестта на Твоя кръст.
VI. Вероника избърсва лицето на Исус.
Лицето на Исус, облято с кървава пот е най-хубавото лице измежду човешките синове. Той изкачва Голгота, където ще бъде разпънат, но и от където ще дойде спасението за всички нас. Милосърдието на една жена успяла да избърши неговата кървава пот, открива под маската на страданието, прекрасните черти на Сина на Мария. Едно лице, което е идеалът на нашия живот, защото всички сме повикани да станем подобни на Сина Божи.
Господи, нека блесне лицето Ти за нас, за да се познае на земята Твоя път и за всички да се очертае пътят на спасението, за да не се загубим, като пътници без светлина.
VII. Исус пада за втори път под кръста.
Исус пада за втори път под товара на кръста. “Душата ми е в прах хвърлена: оживи ме по Твоето слово”, така се молеше древният автор на псалма. Исус паднал на земята, обръща се в сърцето си към Отца със същата молитва, от името на цялото човечество. Небесният Отец го въздига и му посочва отново пътя, с Него цялото човечество продължава да следва същия път на кръста.
Господи, подкрепи ни с Твоята бащинска ръка, тогава когато изглеждаме победени и примирени и не желаем повече да вървим. Подкрепи ни, когато пътят към царството ни изтощава и гледаме само към земята. Подкрепи ни, когато не успяваме повече да направим и една крачка напред по пътя, който води към Отца.
VIII. Исус утешава йерусалимските жени.
И след него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за него. Но Исус, като се обърна към тях каза: “Дъщери йерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си.” Господ Исус, открива с тези думи едно друго страдание, в Неговото сърце. Нещастията на Неговия народ и ужасната трагедия, която ще порази неговите съграждани. Никоя от човешките горчивини, които обхващат човешкото сърце не Му е спестена.
Господи, да слезе Твоето милосърдие върху нас, върху нашите грешки и върху злините причинени от нашите грехове. Да слезе милосърдието Ти върху Твоя народ, върху неговите изневери, върху неговите страдания, върху цялото човечество и върху твърдостта на сърцата ни.
IX. Исус пада за трети път под кръста.
Под кръста пада изтощен Синът на живия Бог. Дори за Него кръстът е тежък. Изживява унижението и горчивината на силите, които не знаят повече да държат един твърде тежък товар. И така Исус изцяло победен в Своята немощ пада, но Той намира сили да стане и да продължи пътя към Голгота.
Господи Исусе, тайната на Твоята слабост нека да бъде наша сила, когато не можем да стоим повече и да се държим под ударите на нещастието. Господи, тайната на Твоята слабост да бъде наша сила, когато се огъваме пред силата на злото.
X. Исус е съблечен от дрехите си.
“Разделиха дрехите ми и за одеждата ми хвърлиха жребий.” Преди да се доближи до кръстното дърво, Исус, оставя завинаги знаците на своето земно положение и се уподобява на Адам, какъвто той е бил преди греха, в онзи рай, който само жертвата на Христа щеше да го отвори за нас. По подобие на новия Адам, също и ние в кръщението сме “съблечени от стария човек с неговите действия”.
Господи Исусе, молим те да ни освободиш от сянката на греха. Освободи ни от склоността към злото.
XI. Исус е прикован на кръста.
Господ Исус, достигна хълма на Голгота, това е най-близката точка между небето и земята. Чрез него цялото човечество се връща към радостта и към славата на Отца. “Аз когато ще бъда издигнат от земята ще привлека всички към Себе си.” Най-ужасното страдание е причина за най-голямата радост в света. Затова нека съзерцаваме всеки ден Разпънатия и заедно с апостол Павел да кажем: “ние проповядваме Христа разпънатия, който за Юдеи е съблазън, а за елини безумство.., но за призваните Божия сила и Божия премъдрост.” Господи Исусе, помогни ни да останем верни на кръста, особено пред изкушенията на властта, силата и успеха, пред удоволствията, които ни предлага светът.
XII. Исус умира на кръста.
“Отче, в твоите ръце предавам духа си”. Това е последната въздишка на Сина Божи. Исус приемайки волята на Отца, споделя напълно нашата съдба на наказани грешници. И ние също споделяме Неговата мисия на разпънат Спасител. Всичко, което се случва на Христовия ученик, в живота, в страданието, в радостта и в смъртта, всичко се превръща в Него и чрез Него в извор, който възобновява цялата вселена. Господи Исусе, бъди с нас в последния ни час, за да ни спасиш от нашите слабости и нашите страхове, така че нашата смърт да бъде жертва за нашите грехове и за изкупването на света.
XIII. Исус е свален от кръста.
Исус, свален от кръста, е положен в обятията на Неговата майка. Дева Мария, образ на бъдещата света Църква, продължава в своето сърце, изкупителното страдание, което нейният Син, вече угаснал, не можеше да продължи. Свърши се. От кръста не се слиза докато чашата на волята Божия не е изпита до последната капка. Господи Исусе, помогни ни да ти бъдем верни до края на живота си.
XIV. Исус е сложен в гроба.
Както житното зърно е положено в земята за бъдещата жътва, така и тялото на Исус е положено в гроб. От гроба ще излезе обновеното човечество, радостно и участващо в славата на Бога. Също и ние чрез кръщението сме погребани заедно с Него в смъртта. Защото, ако сме в едно с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението му. О, Марио, направи нашия живот да бъде скрит с Христа в Бога, от шума на света и от безполезните човешки думи. Освободи ни от желанията за слава и почести.
XV. Исус е възкръснал.
“Аз съм с вас до свършека на света”. Исус останал верен на обещанията си. И ние ако ще останем верни на нашите кръщелни обещания, ще възкръснем заедно с Христа. Заедно с Него ще имаме възможност да съзерцаваме Божието лице и заедно с ангелите ще пеем:осанна и слава на Всемогъщия Бог.
Заключителна молитва.
Милостиви и милосърдни Исусе Христе! На твоето безкрайно величие поднасяме този кръстен път. Искаме чрез него да благодарим за твоите неописуеми мъки и позорна смърт и да си изпросим опрощение на греховете и на заслужените наказания и помощ за душите в чистилището.
Исусе, Спасителю и Изкупителю наш, не позволявай твоята света кръв да бъде напразно пролята за нас и цената на твоята смърт да бъде изгубена за нас. Ти ни ръководи тук на земята и чрез силата на своето страдание възкреси ни за нов живот и въведи ни в живота вечен, където искаме да те хвалим и величаем през вековете на вековете. Амен.
