КРЪСТЕН ПЪТ 26
I. Исус е осъден на смърт.
Исус е осъден на смърт, подобно на всички крадци и убийци. Исус е поставен на страната на всички потиснати, болни, безработни, бездомни, малтретирани, затворници. Господи, Ти, който седна на трапезата на осъдените, ти познаваш горчивия вкус на техния мизерен хляб. Но не държиш ли ти в своите ръце разчупения хляб на твоето тяло осъдено на смърт и вино на твоята пролята кръв. Раздели ги, дай ги, защото те са предварителния вкус на твоето Царство. Благодарение на Тебе те ще бъдат първите, които ще влязат там и ще седнат с Тебе на Масата.
II. Исус приема кръста на рамото си.
Исус можеше да се разбунтува, можеше да хвърли дърво по своите мъчители. Но не го прави. Той взе своя кръст, направи една крачка, после следващата. Исус върви с кръста, защото не може да се раздели с него. Чрез своя кръст Исус дава началото на един нов народ и на едно обновено човечество. Господи, никой не може да бъде твой апостол, и да влезе в твоето Царство, ако не вземе своя кръст и не те следва. Помогни, като тебе, да поемем своя кръст и вървейки ден след ден с него на рамо, в надежда и вяра да открием Тебе и живота.
III. Исус пада за трети път под кръста.
Исус пада под товара на кръста, но той става и продължава да върви. Исус черпи сили от светлината, която беше в Него. Господи, светлината, която ти помогна да станеш е светлината на твоя Отец. “Да бъде според волята ти”. В тези думи ти откри нужната ти енергия, за да станеш. Когато животът ни притиска отвсякъде, покажи ни твоето лице на твоя много обичан Син. Когато те съзерцаваме ние ще видим с каква любов Той Те обичаше и с каква любов Той обича и нас.
IV. Исус среща прескръбната си майка.
Всеки от нас в дните на нещастие и траур е получил поне една усмивка и успокоителни думи. Майката на Исус очаква сина си на един завой, гледа го по начин, изразяващ цялата й любов към него, върви с него чак до Голгота, окуражава го, разделя с него страданието му. Господи, твоята Майка винаги показваше любовта си. Но днес това е повече от всякога. Като Тебе тя върви, като Тебе тя плаче, като Тебе тя страда. Така е винаги, когато някой причинява болка на някой от своите братя. Твоята Майка, ти и ние сме винаги свързани. Поради тази причина ние винаги вървим в надеждата.
V. Симон помага на Исус да носи кръста.
Симон Киренеец, е този човек който чрез своя жест, позволи на Исус да напредва и да спаси света. Днес също съществуват хиляди братски жестове, които могат да помогнат на потиснатия да възвърне своето достойнство. Аз, самият, правя ли такива жестове всеки ден към някого? Господи, Ти не отказа помощта на Симон, защото ти имаше нужда от него. Кой знае дали без неговата помощ ти би стигнал до края? Симон, пренебрегвайки страха си и подигравките разби твоята самота.
Дай ни неговия кураж, неговото желание да помогнем на нашите близки, нашите приятели, нашите съседи, така ще станем щастливи.
VI. Вероника избърсва лицето на Исус.
Вероника се приближава до Исус, независимо от подигравките и избърсва лицето му. Днес върху съществуващите портрети на Исус той винаги е изобразен с преметната през него кърпа, обвит с трънен венец – това е лицето на всички страдащи хора.
Господи, дай ни подобна любов като на Вероника. Вкарай я дълбоко в нашите сърца. Благодарение на твоя поглед, вперен в нас, ние те разпознаваме в нашите братя, защото всички те са твой образ и подобие. Помогни ни да избърсваме сълзите от техните лица.
VII. Исус пада за втори път под кръста.
Исус за втори път пада, но отново става и продължава пътя си.
Неговият вътрешен мир няма нищо общо с този смазан и останал без сили човек. В Него има една учудваща воля да живее и да извърви пътя си до край. Господи, ти ни показа, че независимо от предателствата можем да останем прави – с достойнство. Помогни на болния, който смята, че е неизлечим да намери силата, която да го вдигне. Помогни на осъдения, който смята, че цялата земя е един затвор да намери вратата, водеща към свободата. Помогни на потиснатите да открият звездата, която никога не угасва. Дай на всеки сила, която да бъде по-силна от страданието.
VIII. Исус утешава йерусалимските жени.
Исус се спира до една група жени, които плачат. Казва им: “Не плачете за мене, плачете за вас самите”. С тези думи Той иска да каже “ако искате наистина да ми помогнете, променете сърцата си”. Чуйте моето слово и моето послание към вас. Обичайте враговете си. Господи, помогни ни да чуем твоето послание, без което нашите сълзи, нашите ридания и нашите болки никога не ще изчезнат. Нека нашите сълзи измият най-напред нашите сърца и ние ще опознаем радостта да прощаваме и да бъдем опростени. Ние ще бъдем свободни и тази свобода никой не ще може да ни я отнеме.
IX. Исус пада за трети път под кръста.
Това падане е последно: Голготата е на няколко метра. Исус се повдига, за да направи своите последни крачки. Тези последни крачки ни карат да се замислим за всички, които бяха осъдени на смърт, заради Христос. Блаженият Евгений Босилков пише: “Щастлив съм да следвам Учителя, ала тогава не мога да не усетя и тръните от неговия венец”.Един ден ще дойде и нашия час. Часът на страданието и унижението. Да се поучим от последния час на Исус. Господи ти каза:”Този, който сложи ръката си на ралото и гледа назад не може да бъде мой ученик.” Помогни ни да не се отказваме, когато победата е близо. Помогни ни да извървим последните метри заедно с Тебе. Нека заедно с Тебе се насладим на твоята Слава и на твоята победа върху смъртта.
X. Войниците събличат Исус.
Войниците събличат Исус. Неговото тяло е покрито с рани, показващи жестокостта на хората. Благодарение на капки кръв, които се стичат навсякъде, тялото на Сина Господен стана Живо Слово на любовта. Ето Агнецът Божи, ето този който носи върху себе си греховете на света. Господи, когато гледам един човек, нека да виждам в него твоето творение, образ и подобие на Бог. Нека да ценя духовните му качества, които говорят за твоята любов и твоето могъщество.
XI. Исус е прикован на кръста.
Исус се оставя да бъде разпънат на кръст без да промълви нито дума, без да протестира с нито един жест. Неговите ръце не могат повече да лекуват, да благославят, да разчупват хляба. Неговите крака не могат повече да вървят по пътищата на света. Върху кръста победи смъртта. Но той е по-силен от нея.
Чудеса, Господи, чудеса! Откакто те приковаха на кръста, твоите ръце правят чудеса. Откакто те приковаха на кръста твоите стъпки достигнаха до края на света. От твоите рани текат реките на живота, те идват и до нас за да ни направят по-силни.
XII. Исус умира на кръста.
“Отче, в твоите ръце предавам духа си”. Повече от II000 години кръстът е знак на любов и победа. И когато Синът Господен умира, той гледа смъртта в очите. Той я приема. Исус придава на смъртта и болката друг смисъл. Господи, ти който мина през страданието и смъртта, помогни ни да ги разберем. Нека победим страданието заедно с тебе. Ти умря, за да можем ние да усетим истински вкус на живота. Първо на земята, а след това и на небето. Остани с нас от изгрев до залез. Остани с нас когато дойдем в твоето царство.
XIII. Исус е свален от Кръста.
Исус предава своя дух на Отца. Той е свален от кръста. Той е мъртъв. Тялото му слагат в скута на майка му. Няколко жени, Йоан, Йосиф и Никодим изразяват своето съболезнование. Те с големи усилия придружиха Сина, Брата, Приятеля, Учителя, чак до края. Господи, много пъти ти като, че ли отсъстваш от нашите молитви, говорим ти, а ти не отговаряш, скрит си за нас. Много често притеснени от твоето мълчание, ние сме готови да се отречем от тебе. Нека в тази тишина успеем да чуем шума от покълващото семе, да чуем идването ти при нас.
XIV. Исус е сложен в гроба.
Малка група от хора придружава мълчаливо Исус до гроба. Те го полагат в земята. Внезапно се чува шум от падащи камъни, които затварят отвора на гроба. Жените остават за един момент пред гроба, за да се върнат тук отново след три дни. Тогава ще станат свидетели на празния гроб. Дълбоко в своите сърца те запазиха чувството на надежда, че със смъртта не свършва всичко. В действителност, от създаването на света, не винаги на смъртта се пада последната дума. Надеждата е по-силна от смъртта. Господи, Ти искаше твоята Майка, твоите апостоли, твоите приятели да познаят момента, в който всички връзки за нас с другите са прекъснати. Кажи ни защо пламък продължава да осветлява сърцата и душите ни? Кажи ни защо този пламък остава вечен и нищо не може да го угаси?
XV. Исус е възкръснал.
Надеждата не умира никога, даже носи плодове. Надеждата и вярата на жените се променят в радост заради твоето възкресение. Ти си победил смъртта, за да ни дадеш живот вечен и да ни кажеш, че и нашето тяло един ден ще възкръсне в небето. Господи увеличи вярата ни в Теб, озари ни с твоята светлина, дай да следваме твоя път с вярност и радост, както бе направила твоята майка Мария.
Заключителна молитва
О Исусе, Твоята смърт и Твоето погребение са били доброволни. Нашата смърт и нашето погребение са неизбежни.
Благоволи Господи да присъстваш на смъртния ни час, за да можем в Твое присъствие да видим залог, че и нашето тяло един ден ще възкръсне прославено в небето. Амен.
