КРЪСТЕН ПЪТ 25
О Исусе, ето ни събрани в подножието на Кръста, върху който Ти умря. Ние сме тук заедно с Дева Мария – Твоята майка, Свети Йоан – когото Ти обичаше, и Мария Магдалина, на която много прости, заради голямата й обич.
Ние знаем, че в този кръстен път ще се приближим до Твоите страдания според мярката на нашата вяра, и ще ги почувстваме според мярката на нашата любов. Господи, ние вярваме, но увеличи нашата вяра, ние Те обичаме, но усили нашата бедна и слаба обич.
И днес присъствайки на Твоите страдания, агония и смърт, дари ни спасение чрез проливането на пречистата Ти кръв.
I. Исус е осъден на смърт.
“Наказанието за нашия мир биде върху Него”(Ис VIII,V)
Исус обърква. Той пречи на съществуващия ред. Смущава управниците. Учудва книжниците и фарисеите. Той учудва и нас самите с изискването Си: да обичаме, учудва ни със своето предпочитание към бедните. И поради това ние много често искаме да сме далеч от Него. Исусе, Ти който дойде, за да ни смутиш в нашето спокойствие и да ни откриеш нов ред, този на любовта, дай ни сили да Те приемем и следваме до край.
II. Исус взема кръста на рамото си.
“Без красота и блясък да привлече погледа ни и без външен вид, който да ни съблазни” (Ис VIII,IIVI)
Исус, изнемощял, унижен, получава на рамото Си тежкия дървен товар – Кръста. Той приема това изпитание. Съгласен е със Своя Отец. Исус ни казва: “Не съм сам, понеже Отец е винаги с Мен” (Йо IVI,IIIII) Всеки от нас е повикан да посрещне изпитания и мъки, но не сме сами за да ги носим – Исус е с нас.
Исусе, дай ни силата на твоя Свети Дух, за да знаем да посрещаме изпитанията, които ни пречистват и така да дойде царството на любовта Ти.
III. Исус пада за първи път под кръста.
“Той беше презрян и изнуден пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице си” (Ис VIII,IIIа)
Изтощен, Исус пада. Той пада под тежестта на Кръста и жестокостта на човеците. Той не е вече Оня прав Учител, който говори с авторитет и върши чудеса. Ето Го немощен, мъж на болки, лежащ на земята. Кой ще Го изрази? Днес толкова хора изпадат в депресия, чувстват се смазани от тъга, от самота, подтиснати от чувство на виновност. Приятелите им ги изоставят, не знаейки какво да правят с тях. Кой ще ги дигне?
Исусе, помогни ни да изправим и да подкрепим страдащите наши братя и сестри.
IV. Исус среща прескръбната си Майка.
“И ние отвръщахме лице си от Него, Той беще презрян, и ние за нищо Го не смятахме.” (Ис VIII,IIIVI) Майката Исусова не отвръща лице. Тя знае Кой е Той: Любимият Син на Отца. Нейният любим син, нейният единствен Син. Исус среща погледа на Мария, поглед пълен с любов, с благост, поглед който приема и милва, който Го укрепва и Му помага да се жертва до край. Исусе, нека всеки от нас да може да срещне този Мариин поглед, за да намери нужната утеха и сила да продължи пътя си.
V. Симон помага на Исус да носи кръста.
“Но той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи: а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога.” (Ис VIII,IV) Симон, който се връщаше от нивата, бе заставен от войниците да помогне на Исуса. Войниците се страхуват да не би Исус, толкова да изнемощее, че да не може да достигне до Голгота. Симон оглежда Исуса, той се трогва от страданията Му и от страдалческото спокойствие на погледа му. Той му помага да носи Кръстното дърво, без да знае, че Исус е натоварен всъщност с нашите страдания. Исусе, направи ни готови да придружим мъжете и жените, премазани от страдания и да им помогнем да носят кръста си.
VI. Вероника избърсва лицето на Исус.
“А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония.” (Ис VIII,Vа) Една жена се отделя от тълпата и леко избърсва лицето на Исус. Той я гледа, трогнат е от нейната смела любов. Вероника обича Исуса, тя посмява да се отдели от безразличната и страхлива тълпа, за да избърше лицето Му, същевременно тъй хубаво и тъй обезобразено е запечатано завинаги в сърцето й. Исусе, дай ни силата на любовта, за да можем да излезем от себе си, от нашите удобства, от нашето безразличие, и да избършем Твоето лице, така че все едно избърсваме лицето на бедните.
VII. Исус пада за втори път под кръста.
“Чрез Неговите рани ние се изцелихме” (Ис VIII, VVI). Исус поема надолу. Той слиза в човешката низост, за да бъде с нас в нашата нищета и слабост. Исусе, Ти ни каниш да Те последваме в тоя надолен път, за да бъдем заедно с нашите братя и нашите нещастни и слаби сестри.
VIII. Исус утешава йерусалимските жени.
“Всички ние блуждаехме като овци, отбихме се всеки от пътя си”. Исус, виждайки плачещите жени, всъщност вижда тревогата и самотата на отхвърлените, на изключените от обществото. Днес толкова много хора бродят из градовете, загубени и без ориентир.
Исусе, направи да се появят в Твоята Църква, в обществото добри пастири, пътеводители и свидетели, които да обнадеждават и да показват пътя към единство и мир.
IX. Исус пада за трети път под кръста.
“…и Господ възложи върху Него греховете на всинца ни” (Ис VII,VIVI) Исус взима върху си нашите грехове. Премазан е от безсърдечността и ударите. Той, благия, обича всеки един от нас. Той дойде, за да ни призове към единство на сърцата ни. А Неговото сърце е разкъсано от това, което вижда в нас: страх, омраза, липса на прошка, и всичко това съставлява преграда, пречеща ни да отворим душите си към любовта. Исусе, премахни страха ни, строши каменните ни сърца и нека Твоята любов и Твоето присъствие да пълнят душите ни.
X. Войниците събличат дрехите на Исус.
“Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше:” (Ис VIII,VIIа) Исус е разсъблечен. Той няма вече ни сили, ни свобода да се движи. Той няма вече приятели, учениците Му избягаха. Той няма вече нито чест нито достойнство. Отнемат Му и дрехите. Той е гол пред всички, изложен на подигравките на заобикаляшите го хора. В пълна бедност, унизеността на Бога, на който се присмиват силните на този свят. Исусе, покажи ни как да възвърнем уважението към нашите братя, загубили своето достойство.
XI. Исус прикован на кръста.
“…като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стригачите си е безгласно, така и Той не отваряше устата си.” (Ис VIII,VIIVI)
В началото на обществения си живот Исус е прав като Добър Пастир, който проповядва, който показва правия път и който води овцете си към зелени пасбища. По-късно Той коленичи, за да изправи учениците си, измивайки краката им. Сега, Исус, цар на Любовта, лежи прикован на кръста – мълчи. Той дава живота си, принасяйки се в жертва като Божие агне, което взема греховете на света.
Той превръща омразата и насилието в прошка и нежност. Исусе, дай на всички които боледуват или страдат да разберат, че животът им може да се превърне в извор, който напоява сухата земя на нашия свят.
XII. Исус умира на кръста.
“…Кой повярва на това, що е чул от нас?” Цели три часа Исус виси на кръста. Едва диша. Всичко е загубил, но остава връзката с майка Му. Мария е там, близо до кръста. Присъствието й, му казва: “Имам доверие в Тебе и с Тебе се принасям на Отца.” Сърцето й е прободено с меч. Но тя остава жена на милосърдието. Исусе, дай ни сили да останем до кръста на толкова много хора по света.
XIII. Исус е свален от кръста.
“…но рода Му кой ще обясни? Защото Той бе изтръгнат от земята на живите; за престъпленията на Моя народ претърпя смърт.” Йосиф Ариматейски, Никодим и Йоан свалят тялото на Исуса от кръста и го полагат в скута на Мария. Кой може да повярва, че този умрял човек може да ни оживи? Кой може да повярва, че разпнатите в света могат да ни оживят? Мария е там. Мълчалива, съкрушена, смазана. Тя вярва. Исусе, дай ни вяра в невъзможното: че Бог може да направи от смъртта да протече живот.
XIV. Исус е сложен в гроба.
“Отредиха Му гроб със злодейци, но Той беше погребан у богатия, макар да не беше сторил зло и в устата Му да нямаше лъжа.” Камък покрива гроба – край на всичко. Петър и апостолите не знаят що да правят и са засрамени. Мария Магдалена плаче. Мария, майката Исусова, пази в сърцето си думите и обещанията на своя син. За нея започва голямото мълчание на Велика събота: ден на очакване, ден на надежда.
Когато всичко изглежда свършено, надеждата в Исусовите обещания, остава. Исусе научи ни да чакаме с надежда.
XV. Исус е възкръснал.
“Аз съм с вас до свършека на света”. Обещанията са се изпълнили, чрез славното възкресение на Исус. Вярата и надеждата която Мария имала в сърцето си, не били празни. Озарени от светлината на Възкресението и учениците повярваха пак, пак почнаха да проповядват, да свидетелстват Божията любов.
Научи ни Господи, да не загубваме никога нашата вяра, дори когато нещата ни се струват трудни и невъзможни. Пламъкът на нашата надежда да гори винаги в нашия живот и да бъде стимул и за другите братя, които са до нас.
Заключителна молитва
О Исусе, Твоята смърт и Твоето погребение са били доброволни. Нашата смърт и нашето погребение са неизбежни.
Благоволи Господи да присъстваш на смъртния ни час, за да можем в Твое присъствие да видим залог, че и нашето тяло един ден ще възкръсне прославено в небето. Амин.
