КРЪСТЕН ПЪТ 24
Измъчени Исусе, Учителю и Спасителю наш, ние сега набожно ще размишляваме по какъв тежък път си достигнал небето.
Освен това ще размишляваме как трябва да живеем за да дойдем един ден до теб.
I. Исус е осъден на смърт.
Пресвета Майко, когато си чула от устата на Пилат присъдата за Твоя Син, с готовност си изговорила отново своето “нека бъде” пред Божията воля, която си е послужила с човешката власт и от тебе изисква страшната жертва: живота на Сина ти. Прескръбна Майко, научи ни без колебание да изговаряме нашето: “нека бъде” всеки път, когато Бог изисква от нас някаква жертва. Научи ни в събитията и човешките постъпки, които се преплитат в живота ни, да съумеем да открием Божията воля.
II. Исус взема кръста на рамото си.
Прескръбна Майко, твоя Син желае сам да носи кръста и позора за нашето спасение, защото него избра Отец за спасението на света.
И ти желаеш да сътрудничиш в изкуплението на света и затова с цялото си сърце и душа се присъединяваш към неговото страдание и позор.
Ти ни подтикваш към по-дълбока любов към Твоя Син, нашия Спасител. Научи ни как – по твоя пример – да го придружим по кръстния път и как да споделяме с него унижението и болката.
III. Исус пада за първи път под кръста.
Прескръбна Дево, ти гледаш как твоя Исус пада на земята. Знаеш значението на това падане – знаеш че така той желае да повдигне хората от моралното им падение. С това падане Той ни заслужи обръщане към живот според Божиите заповеди.
Ти, която никога не си била опетнена от греха, научи ни как най-сигурно да избягваме и най-малката грешка – заради любовта към твоя Исус.
IV. Исус среща прескръбната си Майка.
Пресвета Майко, ти искаш отблизо да следваш своя Син. Искаш винаги да е пред очите ти неговия страдалчески път. На този кръстен път искаш да засвидетелстваш на Сина си безграничната си любов и съпричастността в болката.
Молим те, остани и с нас на нашия кръстен път. Бъди съвсем близо до нас, особено тогава, когато ни споходят изпитания или когато Бог поиска от нас някаква жертва.
V. Симон помага на Исус да носи кръста.
Майко, с каква любов би подложила своето рамо под кръста, за да помогнеш на Сина си. Почувствала си неизказана благодарност към Симон, на когото Господ е дал тази чест.
Когато и на нас се падне ролята на Симон, покажи ни с каква любов трябва да следваме Спасителя. Научи ни да не се оплакваме, а да се радваме на възможността да носим кръста с Исус, сигурни че Той ни наблюдава изпълнен с любов и ни благославя.
VI. Вероника избърсва лицето на Исус.
Пресвета Дево, Христовия лик винаги е бил отпечатан в твоята душа, много по-дълбоко от този върху кърпата на Вероника.
Сега на кръстния път чертите на светото лице са обезобразени от злите постъпки на неприятелите. Все пак и сега се запечатват в твоята душа. В тях ти четеш най-прекрасните знаци на безкрайната любов на твоя Син към грешните хора.
Научи и нас да съзерцаваме измъчения Христос на пътя към Калвария и върху кръста, и нека в неговия изстрадал лик да откриваме величието на Неговата любов към нас.
VII. Исус пада за втори път под кръста.
Прескръбна Майко, второто падане на Исус, открива още по-ясно жестокостта на мъчителите. Но и на тази злоба – обърнала се с цялата си сила против Сина ти – ти отговаряш с любов, милосърдие и прошка.
Когато и нас неправедно ни нападне хорската злоба и когато поискаме да и отговорим със същото, научи ни да постъпваме към враговете ни с благост и да съумеем да им простим от сърце всичкото зло, което са ни направили.
VIII. Исус утешава йерусалимските жени.
Майко, когато чу как твоя Син предсказва нещастията, които ще се случат на еврейския народ, ти заедно с него си изпитала съчувствие към своя народ – това не те оставя безразлична.
Моля те Майко: бъди ни винаги Майка на милосърдието. Бъди наше прибежище в неволите и слабостите. Бъди приют където винаги ще намерим милосърдие, помощ и утеха. Колкото е по-голяма и по-мъчителна неволята и изпитанието, толкова е по-голямо упованието ни в тебе.
IX. Исус пада за трети път под кръста.
Прескръбна Дево, третото падане на твоя Исус беше нова болка за твоето майчино сърце. Въпреки това – ти не се оплакваш, че Бог иска от тебе толкова жертви, нито че твоята жертва и тази на Сина ти е прежестока.
И докато гледаш Сина си – как с мъка, но решително става, ти подновяваш в себе си решението да го следваш до края на неговия и твоя кръстен път. Направи и нас съучастници на това свое себеотрицание, та никога да не смятаме изпитанието си преголямо, но да го приемаме от Бога с отворено и готово сърце.
X. Войниците събличат дрехите на Исус.
Девице Майко, с болка наблюдаваш как мъчителите свалят дрехата на Твоя Син – тази дреха, която с толкова любов си му тъкала. Както и твоя Син, ти приемаш това унижение като удовлетворение за греховете, с които хората обиждат Светостта на Бога.
Когато небесния Отец и от нас поиска жертва или унижение, които много ни костват, помогни ни, Майко, да не отстъпим пред жертвата, а с любов да понесем всичко, което се изисква от нас.
XI. Исус е прикован на кръста.
Скръбна Майко, ти наблюдаваш как гвоздеите пронизват пресветите ръце и нозе на твоя Божествен Син. Но ти не се отдръпваш, а подновяваш своето предание, както и Той своето.
Безмилостните удари на чука удрят не само по гвоздеите, но и по твоето нежно сърце, но въпреки това – и сега от устата ти не се отронва и дума на оплакване.
Скръбна Дево, научи ни да мълчим в страданието и да приемаме ударите, с които Бог ни изпитва. Научи ни да бъдем скрити жертви за чест на Бога и за спасението на толкова души.
XII. Исус умира на кръста.
Исусова и наша Майко, твоя разпънат Син от кръста се обръща към теб – преди да предаде духа си. Показва с поглед обичния си ученик и казва на тебе: “Жено, ето сина ти”. В този миг ти стана и наша Майка. В мъки ни роди за живот на благодатта.
И ние бихме искали като Йоан да те вземем при себе си, да те приемем в своя живот със сърцето на дете, да те обичаме, но да направим така, че и другите да те обикнат като своя духовна майка.
XIII. Исус е свален от кръста.
Скръбна Майко, твоята болка достига пълнотата си, в мига, в който прие в ръцете си мъртвото тяло на своя Син. Докато наблюдаваше Неговото лице лишено от живот, сърцето ти е било разкъсано от неописуема болка и мъка.
Но колкото и да е била голяма и дълбока болката ти, ти и сега се изоставяш на волята на Бога. Поднасяш жертвата на Сина си и твоята за спасението на душите.
Научи и нас да съумеем в нашите жертви и изпитания да видим Божията воля и да знаем да поднесем всичко за спасението на неумиращите души.
XIV. Исус е сложен в гроба.
Майко измъчена, ти с дълбока тъга придружаваш мъртвото тяло на своя Божествен Син до гроба. Гледаш как го скрива от погледа ти гробния камък. Но в теб живее спомена за пророчеството за Христовото възкресение и тази вяра те изпълва с безгранично упование.
Майко, когато в живота ни обхване малодушие, покажи ни пътя на надеждата. Напомни ни как на онзи първи Велики петък – когато всичко изглеждаше изгубено – твоята надежда продължаваше да живее.
XV. Исус възкръсна.
Майко небесна, твоята надежда сега е увенчана със славното Възкресение. Обещанията на Бога са се изпълнили, и всички тия думи, които си държала и размишлявала, в твоето сърце, сега станаха ясни. Светлината на Възкресението на твоя Син, Ти озари, разбрала си вече всичко. Да, сега си станала пак Майка, майка на цялото човечество. Помогни ни о майко да имаме силна вяра и надежда, колкото твоята, но наде всичко научи ни да обичаме с безкрайната любов твоя възкръснал Син.
