КРЪСТЕН ПЪТ 22
I. Исус е осъден на смърт.
Любовта гради върху истината.
Господи, Ти отговори на Пилат: “Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствам за истината; всеки, който е от истината, слуша гласа ми.” Ето, сега чуваш несправедливата присъда и мълчиш.
Истината няма нужда да се отбранява, рано или късно тя и така ще победи. Лъжата ще бъде разобличена дори, когато носи печата на властта.
Господи, дай ни винаги да помним, че основата на любовта е истината и в нея е силата.
II. Исус приема кръста на рамото си.
Любовта приема кръста.
Любовта не живее за себе си, но винаги всичко върши за ближния. Господи, Ти прие кръста за нас и затова го вземаш с радост. В Твоя кръст беше укрито всяко добро.
Дай ни да проумеем, че тежкото бреме на всекидневието може да се носи само тогава, когато го приемем заради някого, когато го носим от любов.
III. Исус пада за първи път под кръста.
Любовта побеждава умората.
Господи, заради себе си можеше да издъхнеш още при първото падане на земята, но заради нас трябваше да се вдигнеш и да продължиш към върха на Голгота. Събра остатъка от сили, за да станеш и продължиш.
И в нашия живот има моменти на умора. Не позволявай да останем с нея насаме. Посочи ни човека, заради когото трябва да преодолеем умората и да продължим напред.
IV. Исус среща прескръбната си Майка.
Любовта на Сина и любовта на Майката.
Две любящи сърца. Един поглед е бил достатъчен, за да се срещнат Сърцата и едното да изпълни със своята сила другото. Оттогава вървят заедно.
Щастлив е човекът, срещнал такива любещи сърца. Ще стигне до целта си. Стига му един поглед, за да добие сили и да издържи по пътя към зрялата любов.
V. Симон помага на Исус да носи кръста.
Любовта се ползува от помощта.
Дори чужди хора да ни помогнат да изпълним задачите си, особено в най-трудните моменти. Любовта умее да се ползува от помощта на другия човек. Това е трудно изкуство. Егоизмът се противопоставя, човек иска да остане сам със слабостите си, не желае другите да се интересуват от него, да му протягат ръка.
Господи, Ти прие помощта на Симон, дай ни благодатта да не искаме никога да оставаме сами със своите немощи.
VI. Вероника избърсва лицето на Исус.
Любовта е благодарна.
Който обича той винаги мисли как да обогати любимия. Вероника е вървяла към дома си щастлива с Твоето лице, изписано върху нейната кърпа. Тайната на нейното огромно щастие се е криела не в кърпата, а в сърцето. Тя е срещнала Теб и с Теб се е връщала вкъщи. Любовта достига винаги до сърцето и го обогатява.
Научи ни, Господи, на любов благодарна, която да цени външните знаци, но винаги най-високо да цени богатството на сърцето.
VII. Исус пада за трети път под кръста.
Любовта всичко понася.
Човек е слаб и крехък като сапунен мехур, а злото, което го дебне е преголямо. Но ако човек умее да обича, той става твърд като диамант и злото не може да му навреди. Силата на човека е неговата любов.
Господи, паднал за втори път под товара на кръста – ние знаем, че Ти си силния, а палачите – слаби. Ти си силен с любовта си. Напълни сърцата ни със същата сила, за да не се поддаваме на заобикалящото ни зло.
VIII. Исус утешава йерусалимските жени.
Любовта утешава.
Господи, Ти не мислиш за себе си: затова, че след минути ще приковат ръцете и нозете Ти и ще започне страшната агония. С огромна загриженост мислиш за тези, които стоят край пътя и ги призоваваш към размисъл: “Не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си. Защото, ако това правя със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?”
Истинската любов не мисли за себе си, но дори в моменти на най-голямо страдание мисли за другите.
Господи, научи ни на такава любов.
IX. Исус пада за трети път под кръста.
Любовта е издържлива.
По пътя на своето развитие любовта може да срещне трудности, пречки, кризи, моментна липса на вяра във всичко, непостоянство.
Но така трябва да бъде, защото тогава се формира едно от най-важните качества на любовта – издръжливостта. Издръжливостта е признак на истинска любов.
Молим те, Господи, дай този голям дар на всички, тръгнали по пътя към израстване в любовта.
X. Войниците събличат дрехите на Исус.
Любовта е целомъдрена.
Само любовта може да даде правилния образ на тялото и неговите закони. Само страдащото тяло може да очисти и възвърне блясъка на изгубената любов. Днешният свят не разбира това.
Христе, насилствено съблечен и цял покрит с рани, дай ни да разберем стойността на целомъдрената обич.
XI. Исус е прикован на Кръста.
Любовта към враговете.
“Отче, прости им, понеже не знаят, що правят.” Господи, те знаят, че приковават ръцете и нозете, те знаят, че причиняват болка. Но те не знаят какви ценности вътре в себе си унищожават в този момент. Защото всеки, който причинява мъка на друг, унищожава не само другия, но и себе си. Ти, Господи, с молитвата си ни поучаваш, че всеки, който не умее да прощава, обрича себе си на гибел. Научи ни, Господи, тази най-трудна форма на любов – любовта към враговете.
XII. Исус умира на Кръста.
Любовта пред лицето на смъртта.
Само любовта може да даде смисъл на смъртта. Ти ни учеше, Господи, че не бива да се живее и умира за себе си, а трябва да се живее, страда и умира за някого.
Учеше ни да отваряме сърцата с любов, а ние отворихме Твоето с желязо. Дай ни сили да пристъпваме само с любов към всяко човешко сърце. Тогава и нашата среща – на прага на вечността, ще се превърне в най-прекрасен акт на любов.
XIII. Исус е свален от Кръста.
Любовта ражда любов.
Любовта е като светлина от свещи. Едни искат да я унищожат, да я угасят, други копнеят да се запалят от нея. Приковаха Те на кръста, Господи, тези първите, но от него Те свалиха другите: Йосиф Ариматейски, Никодим, Йоан, Мария Магдалина…Те вече знаеха, че единственият начин да се изпълнят сърцата с любов е срещата със сърце, препълнено от любов.
Помогни ни, Господи, да помним, че ако искаме да пламнем от любовта, трябва да се приближим до този, който обича.
XIV. Исус е сложен в гроба.
Любовта ражда надежда и доверие.
Господи, молим Те пред Твоя гроб, да усъвършенстваш непрестанно нашата любов, защото ще възкресиш само това, което е деяние на любовта. Направи така, да не угасва в нас никога пламъкът на надежда, но да знаем да очакваме, с търпение и любов в сърцето.
XV. Исус е възкръснал.
Любовта е триумф.
Красотата, силата и слава на любовта се откриха във Великденското Утро. Този триумф на любовта забелязват само тези, които са я търсили и са израснали за нея. Възкресението е изпълнение на любовта. Покана за светостта и усъвършенстване на нашия ежедневен живот в любовта.
