КРЪСТЕН ПЪТ 21
I. Пилат осъжда Исуса на смърт.
Исус, застанал пред езическия съдия, приема с примирение несправедливата присъда и се оставя като агне да го отведат на заколение. Над невинния Спасител е извършена ужасна неправда. Той, който е вършил само добро, сега е обявен за виновен и осъден на кръстна смърт. На омразата и страстите на подкупения народ, Исус противопоставя примирението и смирението.
Спасителю мой! Дай ми благодатта да разбера, че да отмъщаваш е подло, а да прощаваш – божествено. Дай ми също така да разбера, че претърпяната неправда не е най-голямата глупост, а най-дълбока мъдрост, и че оттука извира изворът на благословията, че тука е ключът, който отваря вратите на вътрешния духовен живот.
II. Исус приема кръста на рамото си.
Войниците довличат тежкото кръстно дърво и го натоварват на раменете на Спасителя. Исус приема кръста заради тебе. Заради тебе нищо не му е тежко. А ти, защо се страхуваш от всичко, което изисква жертва? Защо избягваш неприятните задължения и не желаеш да се пренатоварваш? На кръста, който те спохожда ти казваш “не те познавам”.
Спасителю мой! Помогни на слабата ми воля да приема всекидневните изпитания. Само този, който си налага усилие побеждава и само победителят получава крайната награда.
III. Исус пада за първи път под кръста.
Пътят към Голгота е стръмен, дървото на позора тежи върху раменете на Исуса. Спасителят е измъчен до смърт. Затова той пада всред пътя. Но за Него няма милосърдие. Грубо Го издигат и Той едва се влачи нагоре. Исус пада, за да не паднеш ти. Неговото падане би трябвало да те изпълни с отвращение и страх от греха.
Исусе мой, зная, че грехът е най-голямото зло, което земята познава. И въпреки това, често падам в грях. Влей истинска омраза към това зло! Не позволявай да сключа съюз с това, което мразиш. Искам да изтрйеш от сърцето ми всяка омраза, освен омразата към греха.
IV. Исус среща прескръбната си майка.
Мария стои край пътя, откъдето ще мине любимото й чедо, натоварено с позорния кръст. Каква мъчителна среща. Исус страда, загдето майка му го вижда в такова плачевно състояние. Мария страда, защото синът й страда. Неговото страдание е нейно страдание. И на двамата страданието е бездънно като море, но и двамата са предадени на волята на небесния Отец. Тука няма никаква съпротивност, никакво огорчение, има само преклонение пред божественото решение.
Исусе мой, колко много благодати загубих поради това, че не бях предан на волята ти и не приемах с преклонение тежкото и неприятното, което се преплиташе в живота ми. Но отсега нататък искам с готовност да повтарям: “Нека твоята и моята воля бъдат само една воля”.
V. Симеон помага на Исус да носи кръста.
Неприятелите се страхуват, че Исус би могъл да издъхне преди да се насладят на жестокото зрелище на разпъването. Затова принуждават Симеон от Кирена да помогне на Исуса и да носи кръста.
Сигурно и ти би желал да заместиш Симеона и да помогнеш на Исуса. Това можеш да го сториш. Исусовото страдание още не е отминало. Исус продължава да страда в своите членове. Каквото направиш на най-малкия от Неговите братя, на Него го правиш.
Спасителю мой! Като наблюдавам днешните християни стигам до убеждението, че на закона на братската любов си отредил последно място. Обаче аз знам, че е обратно. Запали в сърцето ми любов към ближния. Нека неволята на другите бъде моя неволя, нека техните грижи станат мои грижи и тяхното страдание, мое страдание
VI. Вероника избърсва лицето на Исус.
Лицето на Исуса е обляно с кръв и покрито с прах, примесен с кървава пот. Но, ето, че Вероника идва и донася облекчение на божествения страдалец. Благородна постъпка и при това много решителна. Вероника се присъединява към Исуса в момента на неговия позор. Тя не обръща внимание на подигравките на фарисеийте. Не се страхува и от грубостта на суровите войници. Свободна от всякакъв хорски предрасъдък, тя извършва своето милосърдно дело.
Спасителят може ли да разчита и на тебе? Стъпваш ли така решително по пътя след Христа? Никой не може да стигне до светостта, ако няма смелост да принесе жертва.
Исусе мой, искам да Те следвам по пътя на задълженията си и възвестяване на благата вест. Дай ми смелост и великодушие за това и нека твоят свят образ стои запечатан в душата ми.
VII. Исус пада за втори път.
Въпреки това, че Симеон от Кирена помага на Исуса да носи кръстното дърво, все пак тежестта отново Го поваля на земята. Кръстът безмилостно Го притиска, но още по-безмилостно Го притиска безразличието на близките му. Също и по твоя вина Исус лежи на земята. Той ти даде много благодати, обаче ти ги пренебрегна и злоупотреби. Спасителят търси само тебе и твоето спасение, а ти търсиш само себе си и своето удобство. Твоята неблагодарност Го измъчва повече, отколкото неблагодарността и греховете на другите.
Исусе, моля Те да ми простиш. Искам да поправя злото и да се променя. Искам отсега нататък вместо себелюбие да ме въодушевява любов и вместо безразличие да се изпълня с усърдие.
VIII. Исус утешава йерусалимските жени.
Не всички са коравосърдечни и безмилостни. Благородни жени от народа оплакват и съжаляват Спасителя по време на мъчителния Му път към Голгота. А Той, потопен в морето на страданието и мъката, благосклонно се заема за тях: “Не плачете за Мене, а плачете за себе си и за потомството си”. Йерусалимските жени оплакваха с искрено сърце Исуса и му съучастваха заради горчивата участ. Само, че не разбираха причината за това страдание. Затова Исус ги съветва да се откажат от греха, единственото зло, заради което небесният Отец не пощади даже и единородния си Син, натоварил се доброволно с греховете на човешкия род.
Исусе мой, Ти имаш пълно основание и към мене да отправиш думи на упрек. Колко пъти нарушавах светите Ти заповеди и падах в нови прегрешения. Но сега е часът на милосърдието. Искам с готовност да оплача греховете си и да се разкая за тях.
IX. Исус пада трети път под кръста.
Спасителят е изтощен до краен предел. Той пада трети път под товара на кръста. Може би и в твоя живот е имало такива моменти, когато силите те напуснаха и когато отчаянието обхващаше цялото ти същество. Но разбра ли, че тези моменти означаваха за тебе великия час на упованието? Не ти ли шепнеше тогава гласът на Исуса: “Дерзай, и аз познавам такива часове”. Неговото падане ти спечели сили, за да се справиш с всички трудности. Затова не губи смелост. Там където човешката помощ липсва, на помощ идва божествената помощ и упованието в Бога.
Исусе мой, да размишляваш върху третото падане и при това да изпадаш в отчаяние, не означава ли това да вършиш грях, който не заслужава прошка нито в този, нито в онзи свят. Затова от днес нататък аз искам да се уповавам на Тебе и да не падам в отчаяние, защото колкото съм по-беден и притеснен, толкова по-голяма е нуждата ми от Тебе.
X. Исус съблечен от дрехите си.
Пристигнал на Голгота Исус е съблечен и лишен от дрехите си. Колко мъчително е било за Исуса да пожертва и последното нещо, което още притежаваше. Но той направи и тази жертва, за да те увери в любовта си към тебе. Само любовта е способна за такива жертви и лишения. Любовта и жертвата вървят ръка за ръка заедно. Готов ли си ти да пожертваш всичко най-обичано и ценно за Спасителя. Знай, обаче, че Спасителят няма да се задоволи само с привидно лишение. Той има правото да изисква всичко от тебе и ще го изисква дотогава, докато напълно не му се предадеш. Той иска всичката ти любов.
Исусе мой, Ти се лиши от всичко заради мене. Също и аз искам да се откажа от всичко заради Тебе. Не е необходимо предварително да имаш моето съгласие. Постъпи с мене както Ти е угодно.
XI. Исус е прикован на Кръста.
Сега се разгръща най-жестокото зрелище. Исус е прострян върху кръстното дърво, към което Го приковават. Ужасно страдание. Гвоздеите разкъсват нервите, пронизват ставите, раздробяват костите. Той не може вече да се движи. От него се изисква сега само да издържи до край и Той желае това. Не иска да изпълни поканата на фарисеите да слезе от кръста. Върху кръста Той иска да пролее всичката си кръв, за да спаси човешкия род.
Единадесетата спирка ти напомня, че е необходимо заедно с Исуса да издържиш на кръста. В часове на трудности и изпитания Той ти шепне от кръста: “Остани с мене на кръста като непрекъсната помирителна жертва”.
Исусе мой, не искам да се откажа от Тебе. Не искам да изневеря на думите, които стоят записани върху челото ми, в деня на кръщението ми: “Посветен на Бога”. Прикован с Тебе на кръста, искам да постоянствам до гроб.
XII. Исус умира на кръста.
Исус прекара три мъчителни часа върху кръста. След това, като произнесе думите: “Отче, в твоите ръце предавам духа си”, издъхна. Думите на пророка се сбъднаха. Чрез доброволното приемане на кръстна смърт, Исус се пожертва за спасението на човеците, като стана едновременно свещеник и жертва, жертвоприносител и жертва. Днес, върху олтара Исус прави същото. На Голгота жертвоприношението е кръвно, а върху олтара безкръвно. Жертвата и жертвоприносителят са същите. Исусе мой и аз принасям литургичната жертва, и аз трябва да страдам заедно с Тебе. Жертвоприношението трябва да намери отражение в живота ми. Пълна преданост, умиране на стария човек и задълбочен вътрешен живот са белезите на съединението ми с тебе. Разпнати Спасителю, който непрекъснато подновяваш твоята саможертва на любов и я поднасяш на Отца, направи и аз да стана жертва с Тебе.
XIII. Исус е свален от кръста.
Исус предаде дух. Страданието отмина. Но неговата майка е потопена в горчивината на страданието. Тялото на любимия й Син, разкъсано от раните е свалено от кръста. Скръбна Майко, остави ме да коленича до тебе. Остави ме да ти благодаря загдето страда заради мене. В същия момент до мене достига шепот: бъди уверен, че, ако имаше нещо по-хубаво и по-полезно от страданието моят Син щеше да ти покаже. Но понеже няма друго, затова не се отказвай да пиеш от чашата на страданието.
Скръбна майко, пробуди в сърцето ми разбиране за голямата стойност, която притежава апостолатът на страданието.
Научи ме да приемам страданието не само с примирение, но и с любов. Ако имам дял в Исусовото и твоето страдание, действително ще стана апостол и ще съдействам при спасението на света.
XIV. Исус е сложен в гроба.
По стар еврейски обичай Исусовото тяло е повито в плащеница и положено в новия каменен гроб на Йосиф Ариматейски. Всяко погребение е тъжно и печално. Също и при Исусовото погребение мъката ни обзема, но тази мъка е смесена с радост. Съвсем несъзнателно, ние мислим за възкресението, което е славно и величествено. Разпети петък е преход към възкресението. Смъртта и възкресението вървят заедно. Нас ни крепи надеждата, че заедно ще възкръснем на нов живот. Посланието на велика Събота казва: “Търсете онова, което е горе, където Христос седи отдясно на Отца си. Вие умряхте и вашият живот е скрит в Христа Господа.”
Спасителю мой, отведи ме милостиво в мястото, където отведе съкрушения разбойник, разпнат заедно с Тебе и където Ти заедно с Отца и Светия Дух живееш и царуваш за винаги.
XV. Исус е възкръснал от мъртвите.
Надеждата, която ни крепеше се изпълни. Исус е възкръснал за да ни даде живот вечен, за да възкръснем и ние с Него, да можем и ние да седнем на трапезата Господня, между ангелите и светците. Господи помогни ни да бъдем достойни за това, помогни ни да се доверяваме все повече на Теб. Да изчезне от нашите сърца притеснение, заблуда, злоба и да ни озари светлината на твоето възкресение.
