КРЪСТЕН ПЪТ 20
I. Исус осъден на смърт.
Този ден Исус е заставал по ред на съд пред Ана, Каяфа, Ирод и Пилат, които трябваше да Го осъдят. Най-накрая анонимната тълпа Го осъди на смърт чрез разпъване, най-жестоката смърт. Вината Му беше: „Това е Исус Христос, Цар Юдейски!”
Господи, Исусе, Ти мълчаливо прие несправедливата присъда – наказание, което не си заслужил. Колко пъти и аз съм Те осъждал на смърт? Колко пъти заедно с тълпата виках: „Разпни Го! Разпни!” Толкова лесно осъждам другите и издавам присъди. Но Ти не осъди нито прелюбодейката, нито митарите, нито мене – обичаш всички по равно.
Господи, научи ме на такава любов, че приемайки хорските присъди да не осъждам другите, да не осъждам близките си хора на Кръстен път, да не ставам Юда-предател.
II. Исус поема Кръста.
Войниците облякоха осъдения в пурпурно червена мантия и Му сложиха трънена корона, за да Му отдадат почести, като Го бичуват и плюят върху Него. Когато приключиха с подигравките над Него, принудиха Го да си носи Кръста до Голгота.
Господи, не ти стигна несправедливата присъда, но трябваше да бъдеш унизен, за да могат палачите с викове да заглушат гласа на съвестта си. Още не беше поел към последния си път, а вече трябваше да понасяш болка и обиди. Дали и мене си видял сред войниците? Дали си ме виждал как унижавам другите, тези които не са успели в живота, които никой не зачита? Дали си виждал как ненавиждам брат си, макар че вече не помня защо? Унижавам другите, за да мога поне за малко да се чувствам по-висш от тях? И ги унижавам, въпреки че те вече носят своя Кръст.
Господи, Ти си ги обикнал до край – и войниците, които Те унижаваха, и Апостолите, и мене. И затова пое Кръста заедно с тежестта на греховете от целия свят. Научи ме не само да прощавам така, но и да обичам. Научи ме да приемам Кръста си, вярвайки че Ти ще ми дадеш достатъчно сили, за да мога да го нося. Защото Ти си носил Своя Кръст до край, а сега помагаш на мене да нося своя. Позволи ми винаги да помня това.
III. Първото падане на Исус.
Исус тръгна към Голгота, заобиколен от войниците. Последва Го и тълпа от зяпачи. Не всички викаха пред Пилат: „Разпни Го!” Някои щяха да придружат Този, който ги беше учил през последните дни в Йерусалимския Храм. Гледаха как Този, който говореше толкова просто и същевременно толкова умно, изведнъж падна под тежестта на Кръста – като обикновен човек.
Паднал си Исусе. Нали не беше свръхчовек, а имаше същото слабо тяло, като моето. И си паднал така както и аз щях да падна, носейки тежката греда нагоре по хълма. Кожата прерязана от бичуването, а кръвта смесваща се с потта капеше от очите и Ти пречеше да виждаш пътя. И притискащата тежест на моите грехове…
Господи, всеки пада. Но дали всеки може да стане, да се изправи? Ти самият си излекувал хората, които не можеха да се изправят през целия си живот. Ти, самият се изправи, когато падна. Аз също падам. Моля Те, дай ми сили, за да мога да се изправя от падането, за да мога да продължа, за да не спирам по пътя към целта си.
IV. Исус среща Майка Си.
Огъвайки се под тежестта на Кръста, Исус среща Майка Си. Майката – тя беше до Него през цялото време, вървейки в тълпата подир своя Син. Едва сега Исус я зърна. Дали нещо й каза? Дали тя му отговори? Може би думите потънаха в крясъците на тълпата, но те си бяха казали всичко отпреди. Може би само огромен страх и болка се четяха в очите им.
Исусе, погледни, това е Твоята Майка. Тя също живееше за Господа и обичаше ближните. А сега страда, така както и Ти, приемайки смирено Божията воля. Тя знаеше, че ще страда така, но като Майка искаше до края да бъде със Сина си и колкото се може по-близо. Мария също извървя Кръстния път, носейки своя невидим Кръст.
Господи, понякога си мисля, че моят живот също е такъв път – Кръстен път. И ми се струва, че съм сам по този път, заобиколен от врагове, които ме принуждават да си нося Кръста. Защо не вярвам, че в тази тълпа от хора върви Мария, защо не се старая да погледна в очите изпълнени с любов? Защо не виждам този любящ поглед в моя собствен дом, на работа, в Църквата? Исусе, дай ми сили, за да си вдигна главата, позволи ми да Те разпозная в тези, които срещам в живота си.
V. Симеон помага на Исус да носи кръста.
Войниците принуждават минаващия Симеон да помогне на Исус. От милосърдие ли искат да помогнат на осъдения – или искат по-бързо да приключат с присъдата? Но Исус може да разчита на помощ от обикновения човек. Даже хората, които по-рано не чуваха Исус или бяха далече от Него изведнъж се оказало, че могат случайно да помогнат на Исус и стават част от плана на Спасението. До самият връх на хълма Исус и Симеон ще вървят вече заедно.
Колко ми се иска да съм Симеон! Да Те наметна с някоя дреха, да Ти помогна да повдигнеш тежестта на Кръста. Аз може да не съм светец, както не беше и Симеон. Но Симеон беше поне за кратко по-близо до Бога, отколкото учени в Писанията, които Бога не разпознаха. Но дали аз мога да отделя малко време за Господ? Както Симеон, който се е връщал уморен от работа на нивата? Колко често нямам време…
Господи, научи ме да съм до Тебе винаги, когато работя и когато почивам. Защото само тогава мога да разчитам на Твоята помощ, само тогава ще се възползвам от Твоята Любов. Ти идваш при мене, Ти даде живота си за мене, а на мен ми е толкова трудно да отделя поне частица от моето време да направя нещо малко, поне крачка към Тебе. Не ме изоставяй, понеже съм слаб и немощен.
VI. Вероника избърсва Лицето на Исус.
След Исус в тълпата вървят също и жените, които Го познаваха. Те Го обичаха с любов, която може би самите те не разбираха. Сред тях бяха Мария-Магдалена, Вероника и Мария. Може би поощрена от примера на Симеон – Вероника приближава се до Исус, за да Му избърше Лицето.
Погледни, Господи, кърпата на Вероника. Аз знам, че тази кърпа много няма да Ти помогне, след малко Лицето Ти ще бъде пак обляно в пот и кръв. Но тази кърпа, това е вик: „Господи, аз съм тук до Тебе, обичам Те и искам да Ти помогна, макар че не умея и не знам как”. За Тебе, Господи, тази помощ е също толкова важна, колкото помощта на Симеон.
Господи, спаси сърцето ми от безразличието! Ти си ни учил да се радваме с тези, които се радват и да плачем с тези, които страдат. А, аз седя пред телевизора, моята кърпа е скрита някъде отдавна неизползвана. Не ме интересува плачът в другия край на стаята или отдавна вече не го чувам. Исусе, Ти който имаше нужда от утеха, както има нужда всеки човек, позволи ми да стана като Вероника за другите хора.
VII. Второ падане на Исус.
Исус пак падна. А всяко падане на каменистата земя е нова болка, кожа одрана до кръв и синини. Може би повече нямаше сили, да си гледаш в краката, за да не се спънеш в някой камък. Или може би не гледаше в земята, защото беше зърнал някого в тълпата. С помощта на Симеон – Исус се изправя и продължава. Господи, пак падна, но Ти пак се изправи. И аз също съм паднал пак, но дали ще се изправя отново? Да, помня – Ти си до мене и ми помагаш да се изправя. Ти винаги искаш да ми помогнеш, само чакаш – аз да поискам и да приема Твоята помощ.
Господи, помогни ми да се изправя. Дори тогава, когато вече съм се предал. Посочи ми хората, които ще ми помогнат да се изправя, и на които аз ще помогна да се изправят, когато паднат. Помогни ми да Те следвам по всички пътища, по които ме водиш.
VIII. Исус утешава плачещите жени.
С приближаването на целта Исус чува все повече гласове на съчувствие и милост. Изведнъж Този, чиито часове са преброени се обръща към жените, които вървят до Него със съвета-да плачат по-скоро за себе си и за децата си, отколкото за Него, защото те са само клонки на това дърво, което е Исус.
Господи, аз искам да живея, но се опитвам да живея без Тебе. Забравям, че клонката откъсната от дървото умира без животворните си сокове. Струва ми се, че когато се моля доставям Ти удоволствие или Те утешавам, както жените на Голгота. Забравям, че чрез молитвата Ти ме утешаваш и Ти ми даваш живот. Защо човек мисли, че е по-голям от Господ? Защо клонката мисли, че е по-голяма от дървото и че може да живее без него?
Исусе, помогни ми да намеря моето място в живота, помогни ми да разбера кой съм аз и кой е Господ. Помогни ми да разбера… нека повече не се самоубивам, но да търся живот в Тебе, да се стремя към Възкресението. Да не се самозалъгвам, че съм най-важен и че всичко зависи от мене.
IX. Третото падане на Исус.
Целта на пътуването вече е близо. Вече се вижда, дори мястото, където ще изпълнят присъдата. Исус пада за пореден път. Струва ми се, пътят към целта е изпълнен с непрекъснати падания. Но за да се достигне целта-трябва да се изправим след всяко падане. Исус се изправя и продължава да носи Кръста си.
Исусе, за кой път падаш? Със сигурност вече не броиш паданията, но най-важното е да стигнеш до целта. Понеже, въпреки, че се страхуваше от смъртта и болката, като всеки човек, Ти знаеше, че целта е да победиш смъртта и да спасиш мене и целия свят. Аз също имам чудесни цели в моя живот, може би също искам да направя нещо за другите. Само, че не винаги постигам целта си. Не винаги успявам да се изправя.
Господи, Ти казваше, че пътят няма да е лесен. Понеже всичко, което има истинска стойност си има и съответна цена. Дай ми сили, нека стремейки се към постигането на вечното спасение, да не се страхувам от трудности, да не се пречупя от болката и да не се предам пред препятствията. Моля Те за устойчивост във вярата и в любовта към ближните.
X. Исус е съблечен от дрехите си.
Край на пътя, но не край и на болката. Войниците съдират дрехите на Исус и ги разделят по между си. По този начин на Исус му отнеха всичко, което човек може да притежава. Исус стана последен между хората – вече не притежаваше нищо, беше унижен дори повече от просяк. И всичко – заради това да стане по-близък до всеки човек.
Господи, аз също имам парче от Твоята дреха. Аз също взех нещо, което принадлежи на Тебе. Искам да притежавам всичко; искам да отнема дори от брат си, само и само на мене да не ми липсва. И какво толкоз, че друг няма да има повече нищо, докато аз имам малко повече, отколкото ми трябва? Толкова съм сляп, че не го виждам, а постоянно се нуждая от все повече и повече…
Господи, научи ме да уважавам другия човек, научи ме на собствено достойнство. Научи ме да уважавам човешкия живот и здравето, волята на другия човек и Твоята воля. Направи по-скоро да давам, това което имам, отколкото да отнемам от другите. Нека да бъда готов да дам всичко, да не се страхувам, че ще остана гол, като Тебе тогава под Кръста.
XI. Исус разпнат на Кръста.
Остри пирони прободоха ръцете и нозете Ти, за да удържат тежестта на осъдения на Кръста. Изтощеното тяло е усетило поредната болка – още по-голяма от досегашните. На Голгота се е изправил поредния Кръст. Но само на този Кръст имаше табела с надпис: „Това е Исус, Юдейският Цар”. Присъдата беше изпълнена.
Господи, аз сам съм забивал пироните в Твоето Тяло. Заради мене, Ти така страдаш. От любов към мене си приел болката и унижението, за да съм спасен. А аз постоянно забивам тези пирони и продължавам да наранявам Твоята Любов. Аз наранявам другите като предавам тяхното доверие и отхвърлям тяхната любов. Колко ли ще продължи още това?
Господи, моля Те, прости ми за моята вина. Забрави за болката, която Ти причиних и направи така, че това повече да не се случва. Нека Твоето тихо смирение в приемането на болката, причинена от човешките грехове да трогне моето сърце и да ме спре да не наранявам другите и особено Тебе.
XII. Смърт на Кръста.
Исус, висейки на Кръста се задушава. Когато иска да поеме дъх, трябва да се подпре на прободените си нозе. Най-накрая вече силите Му свършват и не може да си поеме повече дъх. В присъствието на Майката, учениците, жените и войниците – Исус умира. Над света за часове се възцари тъмнина, светлината на слънцето не стига до земята. Господи, Ти си прекрачил границата на смъртта. Границата, от която всеки човек се страхува. Но тази смърт беше нужна затова, аз да имам вечен живот. Бог-Човек умира – убит от хората, за да се изпълни Божия план. Толкова голяма може да бъде само ненавистта на човека. Толкова голяма може да бъде само Божията Любов.
Господи, страх ме е от смъртта. А може би, защото забравям, че смъртта това не е краят, а началото? Страх ме е от смъртта, затова не искам да умре в мене този стар човек, слаб и грешен. Дай ми, Господи, сили да не се страхувам от такава смърт нека умрат в мене егоизмът и високомерието. Нека умре в мене днес и грехът, за да стана Нов Човек – роден от Светия Дух.
XIII. Исус е снет от Кръста.
Виждайки, че Исус е мъртъв, един от войниците за по-сигурно прободе хълбока на осъдения. На другите осъдени, които не умряха до вечерта, войниците счупиха костите. Трябваше да се погребат всички тела, за да може достойно да се почете шабат. Господи, около Кръста стояха Твоите ученици. Дали разбраха, какво е станало? Нали чуха Твоите последни думи: „Боже Мой, Боже, защо Ме изостави?” Нали видяха Тялото на своя Учител, смъквано от Кръста. Тяло, в което вече нямаше душа. Аз също често се съмнявам, когато моята вяра е изпробвана. Често си мисля, че това е вече края, забравяйки за Твоите обещания.
Господи, дай ми силна вяра и надежда, да ме крепят в моментите на съмнение. Научи ме да се доверявам на Божието Слово. Да се доверявам даже тогава, когато ми се струва, че вече няма спасение за мен. Изпрати ми Дух Утешителят, който си дал на Апостолите, когато от страх затваряха вратата вечер.
XIV. Исус е сложен в гроба.
Тялото на Исус беше смъкнато от Кръста, увито в чисти платна и сложено в гроба издълбан в скалата. Входът към гроба беше затворен с голям камък. На следващия ден, когато запознатите с Писанията си спомниха пророчеството за Възкресението- поставиха стража пред гроба.
Господи, Твоето Тяло, лежи в гроба. Като семе, което е паднало на земята, за да умре. Но ще дойде пролет, която ще даде нов, по-прекрасен живот, а семето ще даде плод. След шабат, когато дойдат жените, за да намажат Твоето тяло, то ще живее вече с друг живот. Аз също често се приближавам към празния гроб с благовонни масла, забравяйки, че смъртта вече е победена, че сега има нов живот.
Господи, помогни ми да изляза от гроба на моите притеснения и слабости! Поведи ме към новия живот, в който смъртта няма да има власт над мене. За да мога да кажа, че сега не живея вече аз – а Дух Свети в мене.
XV. Възкресението на Исус.
Клонките на умират докато дървото е живо. Умиращо семе даде своя плод. Това е възкресението. Твоето възкресение Господи, което дава нов живот на мене и на другите. Обещанията са се изпълнили. Ти си пак със нас до свършека на света. Аз обаче Господи, не винаги изпълнявам дадените обещания, на Теб, на другите. Често не искам да възкръсна с Теб, защото това води до промяна в моя живот.
Господи помогни ми да изляза от гроба и да озари сърцето ми твоята светлина и аз да се докосна до теб и да стана истински свидетел на твоята любов, смърт и възкресение.
