КРЪСТЕН ПЪТ 2
I. Исус е осъден на смърт
Пилат си изми ръцете и остави Исуса в ръцете на свещениците. Присъдата не е справедлива! Исус има право да каже нещо. Но не го направи, не каза нищо….. Остави да го направят. Всичко друго ще дойде като последица, дори Голгота, дори гроба. Колко е различно неговото държание от нашето! Стига да сме съдени или обвинени, дори за неща без значение, веднага опонираме “Не сьм бил аз! Не е справедливо!” Често се случва да обвиняваме другите…
Каква несправедливост! Не искаме тогава да изпием чашата, която е изпил Исус.
И Исус мълчи! Мълчание на скромността.
II. Исус поема кръста на рамото си
Явно, че кръстът е тежък за неговото тяло, което е измъчвано и изтощено, но той не протестира приема го с обич, защото той трябва да ни спаси. Ние на против, ако кръстът ни е малко по-тежък, се пробуждаме: “Не мога повече, изпитанието е много тежко… не издържам повече”. Когато са ни поискани “невъзможни неща….според нас”.
Той взел големия кръст изпълнен с вяра в Божията помощ.
И Исус мълчи. Мълчание на вярата в Бога.
III. Исус пада за първи път под кръста
Исус не е казал нищо, кръстът действа сам. След малко време Исус пада, смазан под тежестта. Ние какво ще кажем?. “Виждаш ли казах ти, че беше невъзможно… аз ви казах!” Исус става без нито една дума, без нито една жалба.
Мълчание на изоставянето.
IV. Исус среща прескръбната си Майка
Скрита между хората, тя го е видяла, когато е паднал, и се е приближила веднага… и ето ги един срещу друг… Неописуема среща … ни една дума, но двоен поглед в който са се отразили цели две сърца…! И то какви сърца…! Ето какво ни очаква, ако знаем да страдаме в мълчание, поглед изпълнен с любов и утеха от Исуса и Мария. Исус и Мария мълчаха! Девственост на страданието
V. Киренеецът помага на Исус да носи кръста
Като резултат от Исусовото страдание и неговото падане, палачите се притесняват. Един човек, който пада така и поема отново своя кръст, без да каже нито една дума, трябва да бъде в положение на морално отчаяние; как може да достигне до края. Вземаха един селянин който се бе върнал от работа, той отказа и тогава го принудиха. Бавно, бавно срещу сладкото примирение на Справедливия, той също се примирява, приема с желание и бързо носи кръста с радост. Исус може да разчита на неговата помощ, той е повече от един вярващ. Първото смирение на мълчанието. Ние също трябва да бъдем сигурни, че това ще стане и за нас, ако се научим да приемаме изпитанията без да се оплакваме. Исус мълчи. Мълчание на приемането.
VI. Вероника избърсва лицето на Исус
Истината се засилва и от другата придобивка, по-непосредствена, по-вътрешна, онази на Вероника. С един жест, тази бедна жена, останала неизвестна и след това, каквато беше и преди. Тя избърсва лицето на Исуса. Исус можеше да й направи нещо по-голямо, думите отлитат, написаното остава. И така той изписа своето лице на лененото платно. И Исус мълчи. Мълчание на благодарността.
VII. Исус пада за втори път под кръста
По-тежко и по-мъчително от първото падане. Въпреки помощта на Кириенееца Исус се изчерпва. Пада, но се повдига отново, винаги в тишина. Тихо осъждане на нашите жалби при повторни падания, няма да правя нищо, винаги се връщам назад, не ще се поправя никога! Обида, обезсърчение. Забравяме, че паданията са част от кръстния път. Ние не ги пожелаваме нито на нас, нито на другите… но са ни много нужни, за да убият нашата горделивост и нашата самонадеяност, за да ни направят търпеливи и милостиви. И Исус мълчи. Мълчание, което осъжда нашата слабост.
VIII. Исус утешава йерусалимските жени
Ето, първите думи на Исуса от кръстния път, към жените, отговаряха на тяхното искрено но повърхностно съчувствие едно по-страховито предупреждение от евангелието, една заплаха против безплодните думи и думите без любов, една покана за истинско обръщане на сърцето, и също покана за мълчание, не ненужен плач и жалби, не напразни оплаквания и протести, но дела, добри постъпки и постоянно упорство към себе си. Мълчание в практиката на дейни добродетели.
IX. Исус пада за трети път под кръста
Трето падане. Последно. Исус е на края на своите сили, в едно положение на пълно изчерпване, дори няма повече сила да се оплаква. Мълчанието е наложено. Да знаем да приемаме, също и ние невъзможността и отчаянието в известни часове, защото погубването на нашите сили е прелюдия към смъртта. Да знаем да се унижаваме пред Бога без да го питаме защо и за колко време. Ние не разбираме. Но той го знае и това трябва да ни стига. И Исус мълчи. Мълчание на погубването, поискано и обгърнато.
X. Исус съблечен от дрехите си
Ужасна болка от раните, които се отварят. Но винаги всичко в тишина. Още не е дошъл моментът за говорене.
Приемаме ли ние събличането и страданието от бедността, изчервяването на унижения, като последица за нашите грешки?.
Колко оплаквания, колко повърхностни извинения……тук също: нищо не искай, нищо не питай, мълчи…
И Исус мълчи. Мълчание на Агнеца.
XI. Исус е закован на Кръста
Сега е дошъл моментът за говорене, защото кръстът е една катедра, от където трябва да се казва истината. Ще говори тогава: но колко кратко! С каква дълбочина! Последните думи, с които Словото е въплътено, те изглеждат като сребърни букви на златен фон. Те му отнеха няколко минути, докато мълчанието е продължило три часа. Ето, защо точно в мълчанието те получиха отпечатък на величие и придобиха най-голяма власт.
Всяко изречение има върховно въздействие от онези другите, които бяха казани на земята. Не е възможно да размишляме за тях като цяло, чрез кръстния път, трябва да спираме над всяко изречение, кое е по-добро в този момент за моята душа.
Липсва ли ни любов към неприятелите? Да помислим: “Отче помилвай ги”. Липсва ли ни вярата, когато виждаме нашата бедност и когато не вървим напред? Да чуем обещанието направено на добрия крадец: “Днес ще бъдеш с мене в рая”.
Ако искаме да разберем по-добре какво Мария е за нас и ние за нея, размишляваме тайно:’Жено,…ето твоя син….ето твоята майка”. Исус казал тези думи за мене.
Мълчание на наслада и добро приложение на Божите думи.
XII. Исус умира на кръста
Ето часът на великата тишина, мълчанието на смъртта. Какво по-чудно от страданието на Мария, спокойно и дълбоко като морето.
Ние много лесно се оставяме да бъдем повалени от нашите вътрешни изпитания и нашата печал, Мария обаче е там, стои права под кръста. За да вземем кураж стига да повторим на себе си, гледайки Богородица:”Stabat Mater”.
Продължаваме в мълчание с нея! Знаем да чакаме Господа! Каква сила!.
XIII. Исус е снет от кръста
Под кръста, Мария ставаше на крака с куража, както свещеник на олтара, започваше със състрадание своята мисия като майка на хората, в този момент ние бяхме приети като истински Божии чеда.
Ето, сега да получи своя Син в положението, в което го бяхме оставили ние. Може отново да прегръща детето, което е родено в една пещера. Така Мария започва службата на съзерцание на църквата, която обгражда Христос-мъченика с цялата своя любов, своето обожаване и своята молитва.
Също в това наше задължение, влагаме цялото си сърце. С нея плачем над Разпятието, през нощта и в тишината.
И Мария мълчи. Мълчание на състраданието.
XIV. Исус е сложен в гроба
Изключителна тишина, тази на гроба…
Тишина на опечалената природа на земята, която се отваря да приеме своя Създател… Мълчание на душата скрита в Исуса. Трябва да бъдем умрели за себе си, за да живеем в Него, както и нашата душа да бъде повече потопена във вечността.
XV. Исус възкръсна от мъртвите
Господи, голямото изпитание свършва. Хората, когато се отдалечават от Евангелието, винаги намират смъртта и самотата. Най-голямото му обещание е станало истина. Вече нямаме друго освен надеждата в твоето завръщане. Но ние последните, те очакваме. Ще те очакваме всеки ден, и цялата нашата любов, която имаме в нашите сърца ще бъде за тебе, Разпятието. За тебе, който си страдал за нас.
Твоето Възкресение потвърждава нашата вяра, искаме както тебе един ден да възкръснем от нашите проблеми от нашите денонощни дела и да живеем с тебе, в твоя мир и в твоята любов.