КРЪСТЕН ПЪТ 19
I. Исус е осъден на смърт.
Исус застанал пред съдиите. Мненията и присъдите за Него бяха най-различни. Съдиите не забелязваха или не искаха да видят истината за Спасителя. В училище и на улицата срещаме най-различни момчета и момичета. Как се отнасяме с тях? Дали не ги съдим прекалено бързо? Дали не ги злепоставяме пред другите? А когато сме съучастници в злодеянието – счупено стъкло, стъпкани цветя – умеем ли да поемаме вината върху себе си? Помогни ни, Исусе, та да можем да видим в светлината на Твоя Кръст – истината за себе си и за другите.
II. Исус поема кръста.
Исус поема Кръста – доброволно с любов, защото знае, че този Кръст ще донесе добро на хората. Децата също имат своя Кръст, макар че за възрастните ние изглеждаме често незначителни и малки. Нашият Кръст може да бъде учението, отговорността към изискванията на родителите или учителите, дори понякога може да бъде просто всекидневната разходка на кучето.
Господи Исусе, помогни ни да поемем Кръста на своите всекидневни задължения. Помогни ни да виждаме стойността на Кръста и не позволявай на друг да го носи вместо нас.
III. Исус пада за първи път под кръста.
Паднал си Господи под тежестта на Кръста. Ти беше физически изтощен и слаб, а Кръстът беше тежък. Твоето физическо падане беше символ на нашето падение в грях. Въпреки, че сме малки ние полагаме началото на големите грехове, които можем да извършим като зрели хора. Но дали като деца вършим само малки прегрешения? А пропускането на Неделната Света Литургия?
Господи, Исусе, помогни ни правилно да разпознаем и да преценим злото, нека изпитвайки всекидневно съвестта си да не подценяваме нито едно прегрешение.
IV. Исус среща прескръбната си майка.
Присъствието на Твоята Майка на Кръстния път беше за Тебе, Господи, подкрепа, надежда и радост. Умирайки – Ти си ни оставил Мария, като наша Майка. Дали умеем да се възползваме от това? Колко често я молим за помощ и закрила в трудни моменти, както тичаме при нашите собствени майки, когато ни се случи нещо лошо, когато ни е мъчно, когато се чувстваме зле…
Господи, Исусе, научи ни да обичаме своята майка, както Ти обичаше Твоята.
V. Киренеец помага на Исус да носи кръста.
Симеон от Кирена, принуден, а може би подтикнат да помогне в носенето на Кръста, имаше толкова много задължения, толкова много работа и нямаше време … но в края на краищата намери време и сили, за да Те следва, носейки Твоя Кръст.
Понякога можем да помогнем на съучениците си – да си напишат домашните, можем да пренесем покупките на болната съседка, но мислим, че нашата игра, гледането на телевия и почивката са нещо много по-важно.
Господи, Исусе, научи ни, носейки своя собствен Кръст да помагаме на другите да носят своя Кръст.
VI. Вероника избърсва лицето на Исус.
Вероника, никой не я е принуждавал, никой не я е подтиквал. Тя намерила достатъчно сили в себе си, за да се промъкне между хората и да облекчи Твоето измъчено лице. Дали имаме смелост да благодарим на всички тези хора, които се грижат за нашето възпитание? На учителя в училище – за проведения урок. На чистачката – за чистотата в класната стая и в коридора. На Свещеника или Сестрата за вниманието или за напомнянето за молитва. На родителите – за всичко, което правят за нас.
Господи, Исусе, научи ни да сме благодарни на всички за всичко. Научи ни да се извиняваме за капризите и гримасите.
VII. Исус пада за втори път под кръста.
Твоето второ падане беше по-трудно и по-болезнено. Ти се надигна с любов, за да продължиш.
Толкова често повтаряме едни и същи грешки. Дали винаги сме готови, да пристъпим към Тайнството Покаяние? Дали се стараем да Те обичаме повече, за да можем по-искрено да се разкаем за греховете си?
Господи, Исусе, благодарим Ти за всяка една изповед; помогни ни да живеем постоянно в благодатта Ти.
VIII. Исус утешава йерусалимските жени.
Към плачещите йерусалимски жени Ти се обърна с думите: „Не плачете за Мене, а за синовете си”.
Нека се замислим дали не сме повод на сълзи за тези, които се срещат с нас? Има ли момичета и момчета, които с удоволствие играят с нас? Дали уличните котки не бягат като ни видят? Има ли сълзи в очите на нашите родители и учители, заради нас?
Господи, Исусе, помогни ни, да носим радост там, където има мъка, прошка там, където има несправедливост.
IX. Исус пада за трети път.
Твоето трето падане под Кръста е символ на непрекъснато повтарящите се грешки, които не искаме да поправим. Да си зададем въпроса дали сме в състояние да се откажем от любимата си телевизионна програма? За какво отделяме повече време за домашните си задължения и да помогнем вкъщи или за компютърните си игри? Дали съм в състояние да кажа, като Свети Станислав Костка: „Аз съм създаден за по-високи цели”.
Господи, Исусе, помогни ни да избираме истинските стойностни неща. А за лошото което сме направили да знаем да се извиним и да се коригираме.
X. Исус е съблечен от дрехите си.
Застанал си, Господи, пред тълпата съблечен от дрехите си. Не беше зачетено Твоето достойнство на Бог-Човек.
Имаме пред очите си всички грехове против човешкото достойнство, особено греховете против чистотата. В днешно време повече сме изложени на опасност от гледане на лоши филми, илюстрации и неподходящи списания. А какво става с чистотата на нашите думи? Дали не изричам, казвам или изписвам върху ученическия чин грешни или мръсни думи?
Господи, Исусе, помогни ни, колкото може по-дълго да запазим детската си чистота и невинност, дай ни смелост в трудните моменти да умеем да се обръщаме за помощ към нашите близки или възпитатели, а не към лошите колеги и неприлични списания.
XI. Исус е прикован на кръста.
Приковаха ръцете и нозете Ти към Кръста. Не можеш вече да слагаш ръце върху детските главички или да отидеш при болния, за да го излекуваш и да го вдигнеш на крака.
Дали сме Ти благодарни, Господи, за здравето и талантите, които ни даваш? Дали умеем да приемаме по-малко интелигентни и проблемните момчета и момичета, които не са много приятни на останалите? Дали умеем да признаваме нашите слабости и поражения, а да се радваме на постиженията на другите?
Господи, Исусе, научи ни да виждаме във всеки човек доброто и красотата. Научи ни да сме съпричастни с чуждите радости.
XII. Исус умира на кръста.
Христе, умирайки на Кръста, Ти стана жертва, за нашите грехове. Тази жертва Ти повтаряш във всяка Евхаристия. Дали с радост отивам на среща с Тебе всяка неделя? Дали се грижа за чистотата на моето сърце, за да мога да Те посрещна? Дали моето поведение по време на Литургия помага на другите в молитва или пречи? Дали Твоето Слово влиза дълбоко в моето сърце? Къде съм по време на Литургия – близо до олтара или в отдалечен потаен кът?
Господи, Исусе, направи така, че за Неделната Литургия да не идваме с празни ръце и сърца, да знаем да Ти поднесем себе си, нашето всекидневие, тези които обичаме и тези които не са ни приятели.
XIII. Исус е снет от кръста.
Твоите добри приятели Йосиф и Никодим смъкнаха Твоето тяло от Кръста и достойно Го погребаха в гроба. Те Те обичаха и така искаха да Ти покажат своята обич.
Дали виждаме обичта и благосклонността, които получаваме от другите? Дали сме благодарни за жестовете на обич и любезност? Дали умеем да показваме благосклонност и приятелство към тези, които срещаме? Дали тези жестове са искрени?
Господи, Исусе, помогни ни да сме истински приятели на тези хора, които познаваме.
XIV. Исус е сложен в гроба.
Сложиха Твоето тяло в гроба, намазаха Го с елей и затвориха гроба с камък. Колко често и ние затваряме нашите грехове, колко често скриваме лошите ни дела? Не искаме другите да знаят, че често, не сме толкова добри, колкото изглеждаме. Господи Исусе, помогни ни да освободим нашите сърца от мръсотията, която събрахме вътре, помогни ни да сме искрени и чисти по сърце.
XV. Възкресението на Исус.
Твоето тяло остана в гроба само за малко време, за да възкръсне след това. Възкресението е плод на твоето страдание и смърт. Помогни и на нас Господи да възкръснем, да даде нашият живот стократен плод.
Нека да умеем да подреждаме нашия живот според правилата на Десетте Божи Заповеди и Евангелието, да можем да изкажем благодарността си към нашите родители и възпитатели за техния труд и така да живеем в благодатта получена с Кръщението, в Тайнството Покаяние и в Евхаристията.