КРЪСТЕН ПЪТ 18
I. Исус е осъден на смърт.
„Какво е Истината?” – и Пилат си изми ръцете. Господ е осъден, Господ е обречен, Господ е отхвърлен. Истината изисква. Истината е скъпа, ако само за малко направя компромис, тя поражда лъжата и така дяволът почва да обикаля наоколо като ревящ лъв, търсейки кого да погълне, за да унищожи Истината, ще унищожи мене и така ще обрече на смърт Любовта в моето сърце. Исусе, пази ме, за да не обрека на смърт Любовта.
II. Исус поема кръста.
Кръстът – колко често се изправям срещу него, когато се появява в ежедневието ми, посрещам го като нежелан гост. „Извинявай, но това е грешка, сигурно си объркал адреса, Господи. Аз се страхувам от всичко, което е свързано с Кръста. А, Ти, постоянно ми повтаряш: „Който иска да Ме следва, нека поеме своя Кръст”. Господи, позволи ми всеки ден, въпреки страха си, да протягам ръце към Кръста, само така утрото на Възкресението ще бъде и мое.
III. Първо падание на Исус.
Още не си хванал здраво Кръста, още не си излязъл на Кръстния път, а вече падаш. Господ лежи на земята и никой не се притеснява за това. И аз много пъти съм сам в своя грях и няма никой наоколо, който да ми помогне. Не! Това не е вярно, непрекъснато чувам глас в ушите си – това е Исус, който ми казва: „Не се страхувай, Аз съм по-силен от твоя грях. Само, ела при мен и се потопи в морето на Моето Милосърдие”.
IV. Исус среща прескръбната си майка.
Майката – добре позната дума за всеки още в първия миг на живота. Майката на Господ обаче е същевременно Tебе и с мене. Тя ни разбира и ни води към Спасителя. Тя се появява винаги, когато изгубим надежда, когато изгубим лъча на светлината, когато се усъмним, че ще можем да носим Кръста си до край. Майко на седемте болки, бъди винаги до мен.
V. Киренеец помага на Исус.
Днес можем да кажем за него: Смелият мъж. Не се страхуваше и въпреки че беше принуден – не се поколеба. О, да бъде благословен, че се е потрудил с Господ за спасението на хората. Днес Исус разчита на мене, че ще помогна и че ще свидетелствам, когато всички ще Го разпъват пак чрез своя грях. Но дали съм готов за това?
VI. Вероника избърсва лицето на Исус.
Вероника – следващата, която Го е последвала смело и е копнеела за лицето на Спасителя. И днес аз срещам в болниците, хосписите и сиропиталищата, същото лице като лицето на Господ. Толкова много хора минават през страданието, за да помогнат на другите. Господ днес поглежда и мене и ме моли: „Ела при Мене, ела, Аз страдам с проблемите на останалите хора”.
VII. Второ падане на Исус.
Имаш все по-малко и по-малко сили, а освен това ритат Те, плюят и богохулстват. Те хубаво се забавляват, а Ти нямаш повече сили. Паднал си на земята с лице в пепелта, като червей, понеже хората, които са от прах и на прах ще станат, поискаха да заблестят с лъжовно величие. Паднал си, но си се изправил отново, защото да Обичаш-означава да се изправяш винаги.
VIII. Исус утешава йерусалимските жени.
„Не плачете за Мене, а за синовете си”. Толкова много пъти съм тъжен и потиснат понеже несправедливостта отново побеждава. А Ти ме утешаваш и продължаваш да ми казваш да се доверявам и да обичам. Утеши ме, Господи, понеже тъгата на греха е голяма. Утеши ме, чрез Твоето Милосърдие, което е по-голямо от всяка тъга на греха.
IX. Исус за трети път на земята.
Мислех си, че повече няма да се изправиш, Господи. Учудваш ме с Твоята издръжливост. Разбирам – в живота няма такъв Кръст, който да не мога да вдигна с Тебе. Само, че трябва да изискваме и от себе си, въпреки че никой не го изисква. Да изискваме отново, означава да внимаваме и да вървим, въпреки болката, въпреки че всички мислят, че няма смисъл. Исусе, научи ме да вървя с Кръста, да го нося с достойнство.
X. Исус съблечен от дрехите си.
Господ, Създател на всичко живо и неживо, Този който облича цветята е останал сега без дрехи. Взеха Ти всичко, дори и Твоята дреха. Ако бях там в този момент, щях да ги спра. Щях да викна: “Оставете Го!!!” Наистина ли щях да го направя? А всеки грях не е ли смъкване на дрехите от тялото на Исус? Нека моите очи, мисли и желания да бъдат като цветя, които разкрасяват света, а не да го обезобразяват.
XI. Исус е прикован на кръста.
Примирам от болка. Твоите ръце и нозе прободени кървят. Вече си разпнат но продължаваш да ни гледаш. Разпънат си и шепнеш: “Това е за тебе, отсега нататък да не живееш само за себе си, а и за Мене”. Помогни ми, милосърдни Боже, от днес да забивам греховете си на Кръста, и да живея в благодат. Исусе, поверявам се на Тебе.
XII. Исус умира на кръста.
„Свърши се”. Тишината на Голгота. Тишината на Любовта. Тишината на Милосърдието, защото Господ е починал. „Господ толкова обикна света – че даде Своя Единороден Син, та всеки който вярва в Него, да не загине, но да живее”. Истинската Тайна на Кръста тоест смърт – даде живот. Благодаря Ти, Господи, за всяка една изповед, защото точно в нея умира старият човек, и се ражда новият.
XIII. Исус е снет от кръста.
Милостта – Майка на Болката. Обожаването на мъртвото тяло. Съзерцаването на Господ. „Ще гледат Този, когото прободоха”. Никога не мога да забравя Исус. Трябва да Го обожавам в сърцето си. А Той ще ме води и ще ме подкрепва, за да ме издигне. Стига да не Го изпусна никога от погледа си.
XIV. Исус е сложен в гроба.
Обичаха Те Твоите близки, обичаха Те, затова Твоето Тяло беше за тях най-голяма святост. Положиха Те в Гроб, в който никой не беше погребван, нов и чист. Нека моето сърце да бъде винаги като този Исусов гроб: чисто, свободно и любящо. “Блажени тези, които имат чисти сърца, защото те ще видят Бога”.
XV. Исус възкръсна от мъртвите.
Празният гроб, светлина, възкресение, всичко това толкова очаквано, но същевременно възхищаващо. Много често и аз оставам с отворени уста, размишлявайки върху тези събитя, но нали Господ казал, че на третия ден ще възкръсне. Увеличи Господи нашата вяра, увеличи доверието ни към Теб. Да бъде твоето възкресение за всеки един от нас светлината в житейския ни път, който ни води към вечния живот.
Заключителна молитва
Исусе Христе, умрял и възкръснал, благодарим Ти за тайната на Твоето страдание, чието възпоменание е благоразумието на нашия живот.
Така както нашият основател Свети Павел от Кръста ни е завещал, ние подновяваме нашата вяра, в която страданието е най-великото дело на божествена любов и е врата към въвеждане в света на Божественото милосърдие. Това е най-ефикасното средство за всяка доброта. Ние вярваме, че това страдание съдържа всичко: цялата любов на Бога към нас, а така също нашата любов в Теб към Бога, прошката, надеждата, спасението.
Приеми, че Твоето страдание е винаги в сърцата ни.
