КРЪСТЕН ПЪТ 16
Господи, ето заставаме на Твоя Кръстен Път, за да Те молим да ни кажеш истината за християнския живот. Пред нас се отварят много житейски пътища. Искаме да изберем този път, който със сигурност води към целта, този на който можем да спечелим живота.
I. Пилат издава присъдата на Исус.
Пилат трябваше да реши. От едно негово изречение зависеше съдбата на Исус. Можеше да Му даде свобода или да Му вземе живота. Младостта това е времето на влизане в света на отговорността. Това е времето на узряване на големите решения, от които зависи не само нашата съдба, но и съдбата на много други хора.
Научи ни, Господи, правилно да съдим себе си и другите.
II. Исус поема Кръста.
Кръстът това е трудно добро. По пътя на живота постоянно срещаме лесно добро, което ни привлича и иска да ни заблуди. Лесното добро често изкушава. Трудното добро плаши и нямаме желание да се пресегнем към него. То ни се струва много скъпо. То си е скъпо. Трябва много смелост, за да се противопоставим на изкушението на лесното добро, което ни примамва и да се докоснем до трудното добро, което ни плаши.
Господи Исусе, протягайки ръцете си към Кръста и към скритото в него добро научи ни на смелост и мъдрост, та те да ни помагат да избираме трудното добро. Защото то никога не ни заблуждава, а винаги ни обогатява.
III. Исус пада под тежестта на Кръста.
Тежестта на Кръста е свръх Твоите сили, Господи. Ето лежиш на земята. Решил си да тръгнеш по пътя на жертвата и искаш да ни убедиш, че само по него можем да израстнем наистина.
За нас жертвата – това е загуба. Гледайки Тебе, готови сме да кажем, че Твоят път няма смисъл. Само губиш стъпка по стъпка, губиш сили, губиш живот.
Според Тебе, Господи, жертвата не е загуба, а голяма печалба. Плащаш със Себе Си голяма цена, но печалбата е несравнимо по-голяма. Жертвата това е най-голямата инвестиция, чиито плодове можем да отгледаме на земята и да им се радваме в небесата.
Господи, Учителю наш и Спасителю, дай ни да разберем стойността на жертвата.
IV. Исус среща Майка Си.
Господи, Ти имаше чудесна Майка, най-великолепната сред жените, които живяха на земята. Вие се разбирахте без думи. Но дори между вас имаше болезнени недоразумения. Помниш ли, Господи, как дванадесет годишен Ти остана в Храма, а Тя Те търсеше с разкъсано от болка сърце?
Истинската любов на родителите към децата и на децата към родителите се формира в продължение на години. В младежките години са неизбежни напреженията. Става въпрос те да не са погубни нито за родителите, нито за децата. Нека да са съзидателни, за да усъвършенстват взаимното уважение и любов.
Господи, чрез ръцете на Твоята Майка Те молим за благословията на нашите родители. Направи така, че да умеем все повече да ги уважаваме и обичаме.
V. Симеон от Кирене помага на Исус.
Никой доброволно не Ти помогна, Господи. Симеон го направи под натиска на войниците. По улицата минаваха много набожни евреи и нито един от тях разпозна в Тебе прочутия пророк и Месия, никой не се приближи да предложи помощта си в носенето на Кръста. Ти вече беше обвинен и не трябваше да се занимават с Тебе.
Близо до нас има много хора, прекалено натоварени, които трудно се справят със своите задължения ден след ден. Толкова много хора, не ги забелязват, а тези пък които ги забелязват нямат интерес да им помагат, защо да губят сили и време? Симеон е направил най-добрата сделка в живота си, поемайки за няколко минути гредата на Твоя Кръст върху своите рамене.
Научи ни, Господи, да помагаме на нуждаещите се, защото обогатявайки тях обогатяваме и себе си. Научи ни особено да помагаме и на нашите колеги, засегнати от болести и недъгавост.
VI. Вероника избърсва лицето на Исус.
Вероника е видяла улиците изпълнени с хора, видяла е войниците и тримата осъдени, но в тази гледка е забелязала това, което е най-ценното – Твоето лице. Толкова хора от няколко часа правеха всичко възможно, за да Го обезобразят: удряха Го с юмруци, заплюваха Го, биха Му шамари, нараняваха Го с тръни. Струвало им се, че обезобразявайки Твоето лице, изпълнено с доброта и прошка те угасят светлината, защото искат да живеят в тъмнина и да действат на тъмно.
Вероника обаче знаеше, че истинската светлина, бликаща от Твоето лице не може да се угаси. Тя искаше да живее озарена от нея и в противовес на всички, тя избърса Твоето лице и Му върна човешкото величие.
Господи, нека никой от нас не се присъедини към хората, обичащи тъмнината и обезобразяващи човешкото лице. Искаме да стоим до Света Вероника и да живеем озарени от Твоята светлина.
VII. Второто падане на Христос.
За втори път искаше да се повдигнеш от земята. С помощта на войнишките ръце Го постигаш. Толкова много хора се възмущават от Твоята слабост. Ти, знаеш, Господи, че на земята всички презират слабите. Господи, Ти изобщо не си слаб, Ти си всемогъщ. Доброволно скри Своята сила и се съгласи да Те победят. Все едно, че гениален боксьор е излязъл на ринга и се е съгласил да го нокаутират. Всички, които вярваха в Тебе, ще Те напуснат разочаровани, но Ти си съгласен с поражението, за да убедиш противника, че премерването на сили на ниво загуба и победа – няма смисъл; по-добре да се откажем от съперничеството и да си подадем ръце за творческо сътрудничество.
Господи, малцина разбират Твоето отношение. На нас много ни харесва победата. Молим, Те Господи, научи ни днес да побеждаваме, но и разумно да приемаме поражението.
VIII. Исус прави забележка на майките.
Забележка трудно се прави, а още по-трудно се приема. Бунтуваме се, когато някой ни прави забележки, самите ние нямаме желание да правим забележки на другите. Ти, Господи, слаб, страдащ три часа преди смъртта Си правиш забележка на йерусалимските майки. Истинската обич умее да приема забележката и умее също да я направи. Това е знак за голяма загриженост за доброто на другия човек. Ако обичам някого не мога да се откажа от забележката към него, даже ако ми каже: „Какво те интересува това?”
Господи Исусе, научи ни разумно да приемаме забележките на другите. Научи ни да виждаме любовта в сърцата на тези, които ни правят забележки, защото те ни желаят доброто. Научи ни и на трудното изкуство да правим забележки на колегите си, ако залитнат по опасен път и попаднат в лоша компания.
IX. Исус пада за трети път под Кръста.
Ние познаваме идеала за красив живот, но не забелязваме хората, които реализират този идеал. Те са прекалено малко, за да можем да ги срещаме всеки ден. Заставайки до Тебе, Господи, ние откриваме колко е трудно да се постоянства в някои ситуации за реализацията на идеала. Вече не се учудваме, че не един се отказа от него. Благодарим Ти, Господи за Твоя пример. Ти не се отказваш, вдигаш се след падането отново, за да стигнеш до мястото на смъртта и до край да покажеш любовта Си към Отца и любовта си към нас- Твоите братя.
Господи, помогни ни да преодоляваме всякакви трудности и дай ни мъдростта да реализираме идеала на живота в справедливост, прошка, истина и любов. Помогни ни да приспособим живота си към идеал, а не идеала към изроден дребнав живот.
X. Исус разсъблечен от дрехите си.
Твоята голота, Господи, ни принуждава да се замислим върху голотата, която светът използва, за да събуди и подхранва телесните си страсти. Страстта – големият дар, решаващ в по-голямата си част любовта на мъжа към жената и на жената към мъжа, днес толкова често е използван за игра. Младостта това е време за поемането на отговорността за този дар.
Господи, разсъблечен – научи ни да преминаваме през света на видеокасетите, филмите и илюстрованите списания със съзнанието за величието на дара, който решава за достойнството на мъжа и жената. Направи така, че всеки от нас да намери в своя живот красотата и богатството на своето тяло и на другите открито в истинската любов.
XI. Исус разпнат на Кръста.
Гледайки Твоето Разпятие искаме да Те помолим, Господи, за дара на ясен поглед към жестокостта. Толкова често светът ни показва ужасяващи сцени, в които човек кара другия човек да страда. Толкова насилие, ненавист и жестокост.
Знаем, че нашите сърца, дълбоко в паметта си записват всяка такава сцена. Знаем, че остава завинаги там. Молим, Те Господи, нека всички тези сцени за жестокостта на човека към човека винаги да свързваме с Твоето Разпятие.
Дай ни благодатта никога и никому да не причиняваме болка, да не бъдем жестоки нито с думи, нито в дела.
Дай ни също сила, помнейки Твоето отношение към Разпятието да не отвръщаме на удара с удар, но да умеем да се молим в духа на прошката за тези, които ни нараняват.
XII. Исус умира на Кръста.
Господ умиращ на Кръста – толкова често ни представят християнството, като религия, изпълнена с красота, с Божията благословия, с небесната закрила и с живот от ръцете на Божието Провидение. Обаче Твоят път, изобщо не е толкова удобен, приятен и лесен. Къде е Твоят Отец, когото викаш? Той мълчи! Къде е Неговата любов? Ако викнем: Боже, мой, Боже мой, защо си Ме изоставил, няма ли да реагират нашите земни родители? Дали Твоят Отец има Сърце от камък? Толкова трудно ни е да разберем любов, която е съгласна със страданието на любимия човек.
Господи, за нас младите, да Те следваме не е изкушаващо предложение. Останалите предложения, които ни прави светът са много по-интересни. Не се учудваме, че Апостолите избягаха веднага след Твоето арестуване.
Дай ни да разберем, че по пътя на Твоята любов винаги се печели, даже тогава, когато поради принадлежността към Тебе трябва да умрем. Дай ни сила, да не се уплашим от трудностите на този път.
XIII. Христовото Тяло снето от Кръста.
Господи, можеше да направиш още толкова добро. Хиляди болни чакаха изцеление, гладните – хляб от Твоята ръка, сватбените гости – хубаво вино. Ти беше изпълнен със сили, отказал си се от толкова много добрини. Това не е рационално.
Разрушаваш, Господи, нашия земен начин на мислене. Ти изпълни задачата Си и Си отиваш, защото Твоята задача не беше спасяването на хората за земен живот. Много добре знаеш, че това не може да се направи. Земният свят е преходен. Изцерените – умряха, нахранените пак огладняха, а тези които си възкресил от мъртвите – след време пак легнаха в гроба.
Ти искаше единствено, Господи, да ни покажеш пътя как да се спасим от този преходен земен живот. Искаше да ни убедиш, че не трябва да се страхуваме от смъртта, защото зад нейния праг има нов живот.
Освободи ни, Господи, от чисто земното мислене и научи ни да гледаме на живота си в измеренията на вечността.
XIV. Исус положен в гроба.
Господи, в гроба чакаше Твоето Тяло за Възкресение. Когато То напусна гроба беше вече извън ръцете на лошите хора, от които има още много на този свят. Ръцете на Каяфа, Ана, Пилат, Ирод, Юда, войниците от екзекуционния взвод вече не можеха да Те докоснат.
Ти беше в ръцете на добри хора: на Майка Ти, Петър, Мария Магдалена, Йоан, Тома и учениците от Емаус.
Укрепи, Господи, в нас вярата в съществуването на чисто добро и помогни ни да преминем през този свят, в който има много лоши ръце, за да можем с радост да стигнем Твоята Възкръснала десница. Господи, дай ни вяра.
XV. Исус възкръсна от мъртвите.
Твоето възкресение Господи е утвърждение и утеха за вярващите сърца. Измама е заблуда за другите. Позволи ни Господи да утвърдим нашата вяра, позволи да проникне в нашите сърца светлината на Твоето възкресение, така да станем носителите на благата вест и свидетели на Твоята любов към всеки човек. И всичко това само, ако сме се докоснали и останали озарени от Твоята безкрайна любов.
Молитва
Господи, Исусе Христе, води ме по този свещен път, който веднъж те отведе до кръстна смърт, води моята мисъл, моите спомени над моето плахо сърце, и позволи ми да видя това, което си сторил от любов към мен и целия свят.
