КРЪСТЕН ПЪТ 15
І. Исус е осъден на смърт
Защо, о, Боже, невежеството, завистта и злобата са толкова властни над човешката душа понякога? Кой бе по-праведен от Него, та се осмели да Го съди?!
Защо обрекоха на кръстна смърт Този, който дарява живот и светлина?!
И Той прие без да каже дума, защото любовта Му към нас и изкуплението на нашите грехове бяха по-силни от Него самия.
ІІ. Исус приема кръста на рамото си
Защо, Боже е толкова тежко за нас да приемем горчивата чаша на собствените си грехове, а камо ли на всички хора!
Единствен Твоят син прие върху себе си непосилния товар на човешките грехове, защото Ти искаш да станем по-чисти, Господи!
ІІІ. Исус пада за първи път под кръста
Защо, Боже, с такава омраза и злина се стоварват отвсякъде силите на мрака върху светлината, която носи сърцето Исусово?
Нима ще ни обгърне завинаги злото?! Исусе, Сине Единороден, ти си нашата надежда в това море от тъмни страсти, мисли и деяния! Твоята любов към нас ще ни дава сили и вяра всеки път да ставаме и да се изправяме срещу сатаната!
ІV. Исус среща прескръбната си майка
Исусе Христе дай, молим ти се, от своята милост на всички страдащи майки с черни забрадки по света.
Света Марийо, Майко Божия, Майко на всички нас! Дай ни от своята мъка и от своята вяра! За да се научим с много вяра и любов да пазим от силите на злото най-скъпото на света, с което ни е дарил Господ – нашите деца!
V. Киринеецът помага на Исуса да носи кръста
Боже, нека всеки от нас усети в себе си желание и сили да помага на ближния си в тежки мигове, да дава без да чака отплата, да бъде човек!
Симон Киринеец бе избран от Бога да помага на най-чистия и най-праведния в този така тежък миг!
В този тревожен свят, когато има толкова страдащи, нека им помогнем, както бихме помогнали и на Исуса!
VІ. Вероника избърсва лицето на Исуса
Блажена е тази простосмъртна, протегнала ръка да докосне ангелското Ти лице! Блажени са всички докоснали дрехата Ти. Защо, о, Исусе, твоят лик не е постоянно пред нашия поглед, та и нашите мисли да бъдат постоянно с Тебе!
VІІ. Исус пада за втори път под Кръста
Силни са ветровете на омразата и тъмнината, но те няма да могат да угасят пламъка на нашата вяра, защото Ти, Господи, чрез своя Син, когото пожертва заради нас, ще ни подкрепи да станем и укрепим вярата си.
Слаб е човек и многократно ни връхлитат силите на злото, но ти Исусе винаги ни подкрепяш!
VІІІ. Исус утешава Йерусалимските жени.
“Не плачете за Мене, а за себе си и за чедата си…” (Лк 23, 28).
Защото кое е по-страшно от това, да се обрече на смърт младостта, надеждата и светлината?! Какво остава след това?
Ще настъпи царството на мрака! Боже, дай ни разум, сили и вяра да възпитаме децата си според както Твоят Син ни научи! За да построят те един ден Твоето царство на земята!
ІХ. Исус пада за трети път под Кръста.
Исусе, никой не ще успее да вземе венеца Ти от тръни! Ти винаги ще бъдеш в снежнобели дрехи и злото никога не ще успее срещу Теб. Ето, всички ние ще добавим силата и на нашата вяра!
Х. Войниците събличат дрехите на Исус.
“… да се изпълни реченото от пророка: “Разделиха дрехите Му помежду си и за облеклото Му хвърлиха жребие;”
Исусе, невежите отнеха всичко каквото имаше; само вярата Ти никой не може да отнеме! Всички тези бяха слепи за богатствата, които Ти им раздаваше с пълни шепи! Никой не е толкова могъщ за да може да те унижи!
ХІ. Исус е закован на Кръста.
А Той единствен знаеше всичко, готов бе на всичко, за да се изпълни волята на Отца Си. Исусе, всеки от нас със своите слабости, изкушения и прегрешения забива своя гвоздей в тялото Ти! Отче, дай ни нова мисъл и разум да направим по-добър този свят в името на Исуса Христа!
ХІІ. Исус умира на Кръста.
“Отче! В твоите ръце предавам духа Си!” (Лк 23,46).
Свърши се! При своя Отец отиди Исусе. Събрал нашите грехове! Едва сега всички разбраха: “Тоя човек е бил Син Божий!”
Защо Господи, Ти даде такава свидна жертва заради нас, грешните, простосмъртни! Какво още трябва да разберем, за да приемем Исус в себе си, да чуваме непрестанно словата Му?
Дай ни сили, Исусе, да живеем по Твоите думи и Твоята смърт да бъде за нас нова вяра!
ХІІІ. Исус е снет от Кръста.
Плачете всички! И земя и небе и всички твари Божии! Плачи, Майко Божия! Прегърни Го за последен път! Погледни ангелското Му лице преди да поеме Той своя небесен път! Боже, Отче всемогъщи, приеми своя Син, който прие върху себе Си цялото човешко страдание!
ХІV. Исус е сложен в гроба.
Исусе, Спасителю наш, от пещерата на Витлеем до гроба на Голгота Ти бе с нас и винаги ще бъдеш с нас, за да ни водиш, за да ни изправяш когато падаме, за да ни лекуваш и осветяваш нашия път осеян със слабости и грехове.
Исусе, дай на всички нас от силата на Своята вяра да повдигнем както Теб, гробния камък на неверието и греха от своите души, за да те следваме винаги, а след нас и децата ни и децата на нашите деца довека.
XV. Исус възкръсна.
“…блажени, които не са видели, и са повярвали” (Ио 20, 29).
Така е! Синът Божи и Син човечески изпълни поръката на Отца Си! Ние винаги ще Го търсим, а Той ще е между нас, но ще можем да Го видим само с много любов и много вяра! Нашата вяра, нашата любов и нашето желание да бъдем като Него са най-красивите цветя за Неговата жертва и за Възкресението Му!
Нека в това тревожно време упеем да преодолеем в себе си омразата, злобата, алчността и завистта; да измием душата си и да се изпълним с Него и станем част от Възкресението Му, част от победата Му над мрака и злото!
Защото Той е Пътят и Истината и Живота!
