КРЪСТЕН ПЪТ 14
I. Исус е осъден на смърт
“Свърши се, дойде часът: ето Син Човеческий се предава в ръцете на грешниците” (Мк 14,41).
О, Исусе!. Дай ми малка част от Твоето благородство и безропотна готовност за саможертва. Това ще ме направи силна за да се лиша и аз от нещо в името на другия до мен. Моите грехове, са твоята смъртна присъда. Безразличието ми към моите грехове, е моята смъртна присъда.
II. Исус приема кръста на рамото си
“Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва” (Мк 8,34).
О, Исусе! Дай ми сила и търпение за да се справям с тежестта на изпитанията в днешния ми живот. Нека ежедневните трудности не ме разколебават да следвам Твоите стъпки.
III. Исус пада за първи път
Много са нашите грехове, затова и тежестта е непосилна. О, Исусе, направи така, че и аз да намирам сили да се изправям отново.
IV. Исус среща прескръбната си майка
Майчиното сърце! Колко болка може то да побере? Колко вяра има в него, за да приеме предопределената жертва? О, Марийо, направи ме силна като теб.
V. Киринеецът помага на Исуса да носи кръста
“Тази е моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих. Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели” (Ио 15, 12-13).
О, Исусе! Помогни ми, да помагам на другите. Помогни и на другите, да помагат на мен. Само любовта и взаимопомощта между хората осмислят Твоята саможертва.
VI. Вероника избърсва лицето на Исус
О, Исусе! Нека ликът на Твоите страдания бъде вечен печат в моето сърце.
VII. Исус пада за втори път под кръста
“Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека не бъде Моята воля, а Твоята” (Лк 22, 42).
О, Исусе! Горчива е Твоята чаша и тежък е нашият кръст, който Ти носиш. Но Ти намери сили да я изпиеш и да се изправиш отново, поемайки по пътя на себеотрицанието. Бъди с нас Господи, когато и ние падаме на колене, за да не падаме духом!
VIII. Исус утешава Йерусалимските жени
“А Исус, като се обърна към тях, рече: дъщери Йерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си”
(Лк 23, 28).
Да, нашите грехове и греховете на нашите деца са нещото, за което наистина трябва да скърбим! Нека никога не губим способността да виждаме “гредата” в нашите очи и в очите на деца ни.
IX. Исус пада за трети път под кръста
“…и за тях Аз посвещавам Себе си та и те да бъдат осветени чрез истината” (Ио 17, 19).
Колко любов е нужна за едно такова посвещение? По силите на човек ли е една такава саможертва? Само Ти Господи можеш да обичаш света така, че да вдигнеш за трети път неговите грехове върху плещите си.
X. Войниците събличат дрехите на Исус
“Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребий, кой какво да вземе” (Мк 15, 24).
О, Исусе! Каква ли мъка си изпитал при тази гледка – да се жертваш за тези, които дори в смъртния Ти час не се посвиниха да проявят алчността и дребнавостта си. Но Ти прости, прости и на тях!
XI. Исус е закован на кръста
“А Исус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят що правят” (Лк 23, 24).
Трудно е, ужасно е трудно за нас хората да разберем тези Исусови думи. Дори в смъртния си час, Той се моли за нас, неговите палачи. Няма гняв, няма омраза. Само любов и прошка! А ние готови ли сме да прощаваме така? Понякога ни е трудно да простим на приятел, а Той прости на враговете си.
XII. Исус умира на кръста
“Исус като извика с висок глас, рече:Отче! в твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна” (Лк 25, 46).
О, Исусе! Помогни ни и ние да посрещнем с достойнство смъртния си час и с Твоето има на уста да предадем на Бог душата си.
XIII. Исус е снет от кръста
“А Йосиф като купи плащеница, сне Го, па Го обви в плащеницата и Го положи в гроб изсечен в скала” (Мк 15, 46).
О, майко скърбяща! Поклон пред болката, изпитана от теб, държейки в ръце снетия от кръста твой син!
XIV. Исус е сложен в гроба
Един велик край поставя едно велико начало! Исусовият земен живот е поканата. Нека се постараем нашият земен живот да бъде достоен неин отговор.
XV. Исус възкръсва
“Тома му рече: Господи, не знаем къде отиваш; и как можем да знаем пътя? Каза му Исус: Аз съм пътят, истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене”
(Ио 14, 5-6).
Три думи, съдържащи цялото Евангелие!
Пътят, защото вярата в Исус е компас, който привежда житейския ни кораб към спасителното пристанище.
Истината, защото Исус е Бог, а Бог е единствената и вечна истина.
Животът, защото Исус ни дава земния живот, дава ни повели как трябва да го живеем, и накрая – дава ни и вечен живот.