КРЪСТЕН ПЪТ 13
Молитва за въведение
Спасителю, Исусе Христе, погледни нашата общност, събрана в името на Твоето страдание. Искаме да преживеем връхната му точка от присъдата до изпълнението. Знаем, че това не е последната фаза на Твоето земно присъствие, но обобщение на човешката промяна. Твоето пътуване към смъртта и Възкресението преосмисля пътя на всеки човек, семейство, общност.
Заставайки до Теб с тази мисъл, дай ни едно обновено разбиране на Твоята любов към Бога и човечеството и направи ни способни да намерим в Твоето страдание нашия живот и историята на света.
I. Исус е осъден на смърт
Да се реши, че някой трябва да умре е най-абсурдното. Никой няма право да отнема живот. Но дяволът, който поначало е убиец, трови човешките отношения, стигайки до тази точка. Разпнете го! Осъдете го на смърт! След разменените реплики между Пилат и тълпата, Пилат и Исус, става ясно, че омразата и любовта не могат да съществуват съвместно, че властта никога няма да разбере любовта и да приеме този акт като жертва.
Исус прие да бъде осъден, тъй като никой не можеше да си позволи да Го осъди и понеже щеше бъде убит се почувства свободен и сигурен, че живее, тъй като човешкото достойнство не може да се отнеме дори и в смъртта.
ІІ. Исус получава кръста
Получавайки Кръста, Исус прие света както и създаването на греха, а се подложи на смъртта, за да го изкупи. Това е последният стадий на Въплъщението: след като е приел задължението към човешкия род да бъде отпор на греха, без самия Той да го е поел, сега отива да освободи човешкия род от греха.
Да бъдеш християнин е да продължиш тези Христови дела: да получиш Кръста – това е всекидневния живот; а да си носиш Кръста с достойнство, така както ти е даден до края на живота – това е призвание. Това е желанието на Отца.
ІІІ. Исус пада под Кръста
Кръстът е тежък, трудно е да свикне да го носи. Исус не успява на време да събере малкото му останала сила. Пада на земята с лице в прахта.
Задълженията в живота могат да ни заварят неподготвени и да ни накарат да претърпим неуспех. Работата, учението, семейството, бащината и майчина отговорност, Енорията, изборът, приятелите, честността, религиозното посвещаване, могат да станат Кръст, който често пъти те поваля на земята. Исус споделя дори тази възможност, но не се отказва от пътя си. Няма трудност, която би го спряла, веднъж избрал да се отдаде, Той стига до край.
ІV. Исус среща майка си
Една среща на погледи, може би такава среща не ще се повтори. Оживява в съзнанието едно взаимоотношение, в което цари една топла атмосфера между майка и син. Близостта между Исус и майка му е дълбочината, с която Бог е свързал майката и детето. Да промълвим и да се присъединим към тази случка , която е Божието намерение. Укрепени, да продължим присъствието си в общността.Любовта, която майката дарява е присъща само на жена, която я притежава. Не може да се срещне Мария без да се върви напред с Кръста.
V. Киренеецът помага на Исус
Симон Киренеецът е уморен след прекарания тежък ден на полето. Предчувствам, че този нещастник би имал нужда от помощ. Но защо да се задълбочавам, няма смисъл. Кой би трябвало да мисли за това ? Това са въпросите, които вътрешно си задаваме. Ние носим в себе си гласът, който се мъчи да заглуши задължението да помогнем на по-слабия.
Когато успея да се освободя от егоизма си и споделя трудностите на ближния, тогава нося Христовия Кръст.
VI. Една жена избърсва лицето на Исус
И тази сцена ще се случи няколко пъти. Исус познава толкова хора. Жените не успяват да Му се надсмеят или да останат безразлични към обстановката. Има и групи, които Го следват, плачейки и изричайки думи на нежност. Някои Го следват с кърпа, за да Го избършат, често се срещат отпечатъци със следи от кръвта Му.
Всеки път, когато помагам на нуждаещ се, лицето на Исус се отпечатва трайно. ?
VII. Исус пада за втори път
Да паднеш, да претърпиш неуспех, да не успееш в нещо. Човешката история е пълна с падения, грешки и фалити в развитието на цивилизацията, на техниката, на човешките отношения, на връзките между народите. Падат самотници, групи, общности. Много падения се определят като греховни.
“Вечно същите падения” трябва ли да ги определим като униние. Няма нищо странно, просто това е положението. Удивлението идва от това, че е дадено да станем и да продължим. Исус пада, защото ние да можем да станем при нашите падения.
VIII. Исус и ридаещите жени
Погрешно е да смятаме, че можем да се доближим до страданията на Исус: а именно да наблюдаваме без да участваме, да ридаем без да променим живота си. Исус ни предупреждава за опасността: “Страданието е също и една ваша действителност не е само Моя”. Това е една лична реалност, но също социална и обществена.
Не е достатъчно да се ридае, необходимо е да се наемем да отстраним причините на страданието. Може да има невинни, може да има виновни, но какво значение има това.
IX. Исус пада за трети път
Неизбежно е осъдените да падат по пътя си, на земята от време на време. Два, три, че и повече пъти, по причина на праха и камъните по пътя, изнервени, обезкуражавани, изплашени. Някой би сметнал, че настъпва смъртта. Исус е изтощен от една безсънна нощ, от бичуването и от другите мъчения. Няколкократно се чувства изнемощял под Кръста.
Той си дава сметка колко е трудно за всяко човешко същество да върви напред с Кръста, да приема Божия промисъл, който неизбежно минава през кръстния път. Той върви напред, за да осигури на всички сила, за да могат да продължат.
X. Исус е съблечен от дрехите си
Да докараш едно човешко същество до пълно разсъбличане. Да отнемеш домът му, семейството, храната, удобствата в живота му, дори и дрипите от гърба му. Как по друг начин да го унищожиш?
Случва се всеки път да се отнеме на другите това, което притежават или притежават в повече от останалите, отрича се правото на уеднаквяване, накърнява се доброто име. Исус приема унижението на разсъбличането, за да защити достойнството на всички разсъблечени. Заедно с тях, призовава, че не е допустимо да се разпределя това, което не ни принадлежи. Не трябва да се насилва изтощава или злоупотребява с човешкото тяло, нито да се ограбват или похабяват даровете, които Бог е дал в живота на всеки.
XI. Исус е разпнат
Прикован на Кръста. Издигнат е на високо върху Кръста, добре набит в земята. Застигнат е от подигравки, които му причиняват повече болка от раните по ръцете и краката. Чувства се изоставен. Трудно е да си представим една по-тягостна обстановка: физическа болка, срам, самота. Но сред всичко това има нещо още по-голямо – любовта. Любовта Го кара да се чувства свободен, истински, господар на себе си – Цар, и промълвя :
“Господи, прости им, те не знаят какво вършат.” “Днес ще бъдеш с Мен в Рая” “Ето твоят син- ето твоята майка” “Жаден съм”. Ясно е, че изживява най-напрегнатия момент в своя земен живот. Разтворените Му ръце, като че обхващат цялата вселена.
XII. Исус умира
Изнемощял, краят Му не трая дълго. Той е изтощен от любов и от немощта на тялото си. Не умира, а дава живот на приятелите си, както им бе обещал. Какво е човечността? Той казва: “Отче, в Твоите ръце оставям духа си”, но когато поисква, когато осъзнава, че всичко е направено за добро и нищо не е забравено и “Всичко е изпълнено”Той е готов да тръгне.
Издъхва. С последният си дъх, разпръсква Духа си по света. Това е краят на греха и началото на новия съюз с Бог. Ново време може да започне. Това е новото начало на човешката история, започването и за отделни хора, може да е всеки момент. Това е последната Божия дума, няма защо да се чака друга.
XIII. Исус е свален от Кръста
Кратка пауза между двата бряга на живота – раждането и смъртта. Преди да Го положат в недрата на земята, Исус почива в скута на майка си Мария.
Смъртта е иконата на греха. Грехът се свежда до следното: отнема живота, унищожава хората, задушава стойностите, угася щастието.
В тази смърт е силата на любовта, посята като една мина в ядрото на греха, която ще се възпламени с Възкресението, разлагайки завинаги силата на злото, Мария държи в ръцете си надеждата.
XIV. Исус в гроба
Последна надежда за победа над силата на злото. Исус изчезва завинаги в гроба, отстъпен му от приятел.
В началото и по-късно светът продължава да се удивлява от Възкресението. Тишината, изчезването му, липсата …
Докато Исус затворен вътре не говори, не обикаля, не присъства, Неговата любов е активна и повече действаща от всякога. Гробът и недрата на земята се готвят за Възкресение.
XV. Исус възкръсна
Не може да умре този, който е живял по такъв начин. Не може да се убие любовта. Бог, който също изглеждаше изчезнал, сега се появява, за да направи равносметка и да каже последната си дума. Пробужда Сина си от смъртта и Го провъзгласява за Спасител.
Смисълът на Възкресението е в правотата на Христа. Това е верният начин да се живее. Това е било намерението на Бог за живота на човешкия род: да отдадеш живота си за другите. Днес това е ясно за вечни времена.
