КРЪСТЕН ПЪТ 11
І. Исус е осъден на смърт
Исус бил осъден несправедливо, той, който беше направил добро на всички. Ние също можем да бъдем осъдени и да осъждаме. Някой път стига една дума, едно подозрение, едно положение на недоверие или отказване, един презрителен поглед, една лукава усмивка. Или по-лошо, чувства на омраза или отмъщение. Не трябва да бъде така.
Господи, Исусе, заради любовта, която показваше, преди да бъдеш осъден на смърт за спасението на света ни даде чувства и разположение на добрина, на благоволение и взаимна прошка, защото в семейството и на работа да не осъждаме никого, оставяйки на теб, милосърден и справедлив всяко осъждане.
ІІ. Исус е натоварен със своя кръст
Ако погледнем, обръщайки се назад забелязваме, че кръстът има място във всекидневния живот. Има ги и големи и малки, но всички са еднакво трудни за носене.
Ако един кръст е неразбираем той е безполезен. Моето страдание е това на моите братя, събрано в страданието на Христос, като животворна и тайнствена лимфа, от която се ражда нов живот. Христос отива към смъртта, но има като цел Възкресението.
Господи, Исусе, ти не попита защо ти сложиха на раменете един толкова тежък кръст. Как претърпя в мълчание осъждането и обидите, извървя в послушание пътя към Голгота.
Когато се показва че кръстът в нашия живот ни дава смелост и сила да го приемем и да те следваме по пътя на страданието.
Вървейки по твоите стъпки и гледайки живота с твоите очи, от тук нататък със страдание и умора, ще можем да следваме обещанията за надежда и спасение.
ІІІ. Исус пада за първи път
Времето, в което живеем е богато с надежда, но и с несигурност, страх от бъдещето. Често е време на насилие, на смърт, безчестие… Може би тези грехове са на тези, които постоянно, по телевизията, вестниците и радиото ги прокарват с голямо желание да са потопени в лошото без възможност за избавление. Усещаме върху нашата кожа греха на света.
Но къде се ражда всичко това лошо?
Не е ли сбор от нашите ежедневни грехове? Истината, осъждането, мирът, любовта започват от всеки от нас.
Господи, Исусе, вземайки върху себе си нашите грехове ти даваш възможност за един път на справедливост и надежда за нас и човечеството.
Освободи ни от злото, направи ни силни да променим живота и да следваме ученията на Евангелието също тези, които търсят отричането и тайнствата.
ІV. Исус среща своята майка
Сцената показва страданието на толкова майки,чиито синовете са потиснати от различни проблеми. Болни синове от СПИН, дрогирани, сакати, неориентирани, без работа… и колко пъти майките не могат да направят нищо.
В страданието на Мария всяка “страдаща” майка намира отражение на своето страдание и може да намери благоволението да премине с кураж същия Кръстен път, със силата, която идва от Исус.
Господи, Исусе, молим те за притеснените майки, за проблемите които им създават техните синове. Твоят опит със страдащия син познал вълнението на твоята Майка и също насърчението на нейната любов.
Дай на всяка майка да бъде като Мария, нежно близка към страданието на същия син, черпейки от Теб и нея сили да носи кръста.
V. Киренеецът помага на Исус да носи Кръста
Сега е трудно да носим нашия кръст, но да го слагаме на гърба на другите е далеч от нашия начин на мислене макар и да ни се струва че е невъзможно. При все това много го правят. Кой пита бедните, кой се грижи за бедните и изоставени деца, кой прави компания на възрастните, кой е съпричастен към проблемите на близките от семейството… Кой дарява една усмивка, една дума за радост и надежда… Споделейки проблемите на другите си помагаме да носим нашия кръст защото любовта, която се дава, става животворна любов.
Господи, Исусе, остави да помогне Симон от Кирене, но истинския киринеец на човечеството си ти. За да носим нашия кръст, имаме нужда от теб, и с твоята помощ и светлината, която идва от Евангелието, също и ние можем да бъдем киринейци за нашите братя, спомняйки си, че ти каза: “Доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.”
VІ. Вероника избърсва лицето на Исус
Спираме погледа си върху едно лице или върху един страдащ човек, които често ни трогват, но за да се отдаде внимание, помощ, младост, любов, на този който страда трябва голямо сърце и възможност да съзерцаваш страдащото и славно лице на Исус.
Господи, Исусе, в света има много “Вероники”, продължение на твоите ръце и на твоето сърце, което смекчава страданията на братята. Молим те за доброволците, за медицинските сестри и лекарите да ги осветиш и да ги поддържаш в тяхната работа, защото са гуру на твоята обич. Всеки жест на любов да бъде като замах с четка, която рисува твоето изображение в техния живот.
VІІ. Исус пада за втори път
Когато болестта е тежка и не оставя никаква възможност за надежда, когато войните не свършват, когато депресията се промъква във всички фибри на съществото, когато личните и социални ситуации са без изход падаме под кръста и много пъти не успяваме да се изправим и да намерим отново вярата, но също ежедневните малки неуспехи и контрасти, понякога ни дават яснота и желание да се живее. Да се носят малките кръстове на Исус на които да дадем едно измерение спасително предложение, за нас и за света, измерение, което можем да намерим в молитвата приемайки я в сърцето като бащинско представяне на Бог, който бди над нас.
Господи, Исусе, когато виждаме в черно, когато сме без надежда, когато самотата ни угнетява направи да усетим твоето присъствие. Така ще знаем да приемем пътя на живота съпроводен от теб, ти, който не показа слабост на кръста.
VІІІ. Исус среща жените от Йерусалим
Исус се обръща и вижда жените. Един поглед, който няма да забравят за цял живот. Един поглед, който показва деликатността на Исус, който също изнемощял от страдание, намира сила да даде един отговор на жеста на състрадание за тези жени. Това са незабравими думи на Исус по време на пътя към Голгота, представени от Евангелието. В момента на състрадание както и на Разпъването на Исус на кръста, жените имат специално място. Тяхното сърце на жени, на сестри, на майки, е предразположено към любов, към съжаление, към надежда. Следвайки Исус, са дошли до Голгота.
Господи, Исусе, думите отправени към жените не са изключение: Ти каниш всички да плачат за лошото в затвора да се разкаят и да променят живота. Тоест единственото състрадание, това е участие в твоето страдание което избра за нас, защото можем да бъдем спасени от теб, който си умрял за всички.
ІХ. Исус пада за трети път
Ние сме приели в очите и сърцето тези тълпи от хора, жени и деца, които с малко неща на раменете си са се отправили към една земя на надеждата, оставяйки зад себе си разрушенията и смъртта. По време на пътя много често падат, изтощени от глад, от умора и от безразличието на света. Една лоша страница от Кръстния път за човечеството към обещаната земя на Царството Божие. Кръстът е естествено тайнствена съставна част от човешката история, но Бог ни вика за живот, за радост и заради това е предложил своя Син за Кръста. Можем да му вярваме, защото знаем, че смъртта не го спира, но е станала “пътека” към Възкресението.
Господи, Исусе, благодарим за това, че си близо до нас за да ни помогнеш да преодолеем слабостите ни, уморите и нашите грешки. Благодарим, че носиш кръста с вътрешна доброта. Заради тайната на твоето възкресение след смъртта, ние имаме надеждата да живеем като нови хора, пречистени от твоята кръв.
Х. Исус е разсъблечен от дрехите си.
Всички бихме искали да бъдем богати, бихме искали дрехи, коли, удобни къщи, развлечения … Всъщност не бихме искали да ни липсва нищо. Но вътрешно какви сме? Да, търсим ли вътрешно спокойствие, стойности които ни дават основен смисъл на живота? Ние сами се затваряме за стойностите на живота, вярваме че можем да живеем сами щастливи, че в нашето всекидневно поведение, няма място за Бог и ближните, строим живота върху празнота и от тук нататък външно се намираме “съблечени” от това което има значение: любовта на Бог и ближния.
Господи, Исусе, събличането ни възвръща към твоите думи: “Блажени бедните по дух, защото те ще бъдат в царството Божие”. Заради твоето смъртно страдание направи ни способни да приемем спокойно откъснатостта и добрините на живота. Помогни ни да разделим с братята си духовни и материални дарове, които идват от теб и от нашите усилия.
ХІ. Исус е прикован на Кръста
Пред лицето на Исус, който се оставя да виси на Кръста, се възхищаваме от неговото смирение за спасението на човечеството. Изображението, което намира значение само в безкрайната любов на Бог към нас. Учим се и ние да повтаряме със св. Павел Апостол: “Сега се радваме в страданията си за вас и попълвам недостига от скърби Христови в моята плът за Тялото Христово, което е Църквата” (Кол 1,24).
Господи, Исусе, Ти каза:
Направи така, че осветени от твоя пример и твоето благоволение да можем да носим със спокойствие нашия ежедневен кръст.
ХІІ. Исус умира на Кръста
Да оставим умиращия Исус да проникне в нашия дух, благодарим му, че ни е дал Мария като майка и да оставим отворено нашето сърце за верността с думите на прошка отправени към прикованите и разбойниците. Да я оставим да съзерцава умиращия Исус, изоставен от Отца и да отдава самия себе си в неговите ръце. Ние сме му благодарни, че с жертвоприношението си на своя живот е благоволил вниманието на света.
Господи, Исусе, когато дойде момента на смъртта, дай ни благоволението да те призовем, за да ни чуеш да казваме: “Днес ще бъдеш с мен в Рая”. Направи ни да усетим майчинското присъствие на Мария, която ни остави като майка. Така ще представим чисто пред Бог живота, който ни е дал, казвайки като теб: “Всичко е свършено!” в яснотата да бъдем извикани да възкръснем с Теб.
ХІІІ. Исус е свален от Кръста
За Мария, която взема в ръце мъртвия си син се разбира тази тайна “да”, казана от ангела. Както във Витлеем му дадох детето днес го предлагам на човечеството, защото от смъртта, на Бог, направил човека, се ражда истинския живот. Защото чрез кръвта на Христос е очистен всеки грешник и всяка болка. Докато тялото ни е неподвижно, на мястото на кръста са чувствата на Мария, на жените и учениците, възхищаваме се на Исус, истинския Бог и истинския Човек.
Господи, Исусе, благодарим че можем да изминем пътя всички ние през тъмнината на смъртта. В твоята смърт се съдържа нашата смърт, на всички, които се доверяват на твоята тайнствена любов да могат да имат повече превъзходство в лошото. Помогни ни да вярваме на всичко това, защото мирът, който идва от теб, ни придружава до последния ден.
ХІV. Исус е положен в гроба
Нощта пада върху градината, където гробът пази тялото на Господ. Всички са дошли. В този момент на смутение никой не мисли за потвърждението на Исус:
Гробницата е печат на живота, гробница на истинския живот. Само който знае да умре заради любовта носи живот: Живот, който побеждава смъртта.
Господи, Исусе, времето на гробницата, за нас които познаваме известяването на Възкресението е време на обещание, за нашите очаквания и тези на човечеството, отбелязани от смъртта, и вече осветени от светлината на живота, съживявай нашата вяра, защото знаем да бъдем способни да правим наши страданията и самотата на света и да ги понесем заедно с тях.
ХV. Възкресението Господне
Господи, Исусе, да обединим нашата радост с тази на жените и заедно с тях да викаме: Алелуя, възкръсна! Също и ние искаме да сме вестители на Твоето възкресение. И ние искаме да викаме с всички, че ти си жив и вървиш всеки ден в близост с нас. Направи ни винаги носители на надежда, радост, и прошка. Направи ни винаги способни да разбираме и да правим да разбират всички, до които се доближаваме, че тъгата и страданието нямат повод да присъстват защото си възкръснал.