КРЪСТЕН ПЪТ 1
І. Исус е осъден на смърт
“А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали; тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Варава. И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Варава, или Исуса, наричан Христос? Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Варава. Пилат им каза: а какво да сторя с Исуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат!” (Мт 27, 15-17).
Тази същата тълпа, която няколко дни преди това те възхвалявала размахвайки палмовите клонки и славословела сина на Давид, сега крещяла: “Да бъде разпнат”. И така Агнецът бил изпратен на разпятие. Исус тогава приема часа, за който е дошъл. Господи, помогни ни да приемем дните на нашия живот и да разберем в “какъв час” сме се родили.
ІІ. Исус е натоварен с кръста
“Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници, и Му облякоха багреница и като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го; и почнаха да Го поздравяват: радвай се, Царю Иудейски! Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се. След като Му се наприсмиваха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат” (Мк 15, 16-20).
Ето нашите грехове, Господи. Те всички са струпани върху Теб и тяхната тежест е ужасна. Всички са там. Тези от вчера и днес-нашите слабости, нашите нужди, нашият егоизъм и нашият отказ. Прости ни, Господи, ако често отвръщаме поглед от Теб, търсейки да отстраним Твоето страдание, за да не ни изоставиш да бъдем въвлечени от него.
ІІІ. Исус пада за първи път
“И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота” (Ио 19, 17).
Измъчен от тежестта на кръста, с измъчено и ранено от ударите на камшика тяло, Исус пада за първи път. Трудно се изправя и продължава своя страдалчески път. Смисълът на мисията е дълбоко жив в него. Смисълът е в съгласието с волята на Отца. Както Исус се е изправил пред страданието ето така и ние не трябва да се оставяме да ни победи нещастието. Господи, помогни ни да намираме винаги вярата да вървим напред.
ІV. Исус среща прескръбната си Майка
“И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израил и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата за да се открият мислите на много сърца. Той тръгна с тях и дойде в Назарет. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си” (Лк 2, 34-35).
Докато върви към Голгота, олюляващ се, окървавен, потен и прашен Исус среща своята майка. “Един меч ще ти прониже сърцето”-пророчеството на стария Симеон се сбъдва. На Мария, приелата тайната на въплъщението, видяла го с пълна вяра и смирение, и се иска отново да вярва, че ще може да обича безгранично. Марийо, Ти, която прие в себе си волята на небесния ни Отец и никога не се разбунтува, помогни ни да живеем във вярата със смирение и разцвет на духа.
V. Киренеецът помага на Исус
“И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Исуса” (Лк 23, 26).
Симон от Кирена, един който минавал, един, който се намирал там случайно, е принуден да носи кръста на Исус. Често и ние сме принудени да носим кръстове, които не смятаме за свои, и се опитваме да им се противопоставим. Но ако успеем да ги приемем, ще можем да бъдем участващи в спасителното дело на Исус. Господи, дай ни тази увереност и радостта да я изживеем.
VІ. Вероника избърсва лицето на Исус
“Гърба Си подложих на биещите, и страните Си – на удрящите; лицето Си не скривах от поругание и заплюване. И Господ Бог Ми помага; затова не се срамувам, затова държа лицето Си като кремък, и зная, че няма да остана посрамен.” (Ис 50, 6-7)
Една жена, развълнувана от състрадание, се приближава до Исус и изчиства окървавеното му лице. Вероника не се страхува от войниците и прави това, което трябва, за да облекчи страданието на Исус и му предлага своята помощ. Да помислим обаче колко пъти ние, от страх, от стеснение, от безразличие не сме направили и най-малкия жест, за да облекчим страданията на другите. Господи, прости ни, ако си запушваме носа пред един беден, защото е мръсен, ако се отвръщаме от един безнадеждно болен, защото “се вълнуваме”, ако не спираме до един старец, защото не знаем какво да му кажем. Помогни ни да разберем, че един жест, една дума, една усмивка, ако са искрени и от сърце, също помагат да облекчат страданията на нашите братя и да им върнат светлината на твоята любов.
VІІ. Исус пада за втори път
“Защото Той изникна пред Него като младочка и като израстък из суха земя; няма в Него ни изглед, нито величие; ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него. Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице си; Той беше презиран, и ние за нищо Го не смятахме” (Ис 53, 2-3).
Труден е пътят към изкуплението и много тежки са грешките на хората. Исус пада за втори път и изглежда, че не може да се изправи, но с върховно усилие изправя отслабналото си тяло, и поема отново по пътя. Колко пъти ние изпадайки в изкушение, в грях, в безразличие и неразположение; недоволни от всекидневието си сме изкушени да спрем да вървим, да не се изправяме повече, намирайки нещо по-удобно, да останем седящи “в очакващи на нещо”. Но Исус се е изправил и ни вика да последваме неговия пример. Помогни ни, Господи, да излезем от нас самите и от нашия егоизъм, за да изберем очевидно по-трудния път на любовта и в служба на другите!
VІІІ. Исус среща жените от Йерусалим
“А Исус, като се обърна към тях, рече: дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си; понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили! Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни и на хълмовете: затрупайте ни! Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?” (Лк 23, 28-31).
Някои жени плачат за съдбата на Исус и той ги упреква:“Не плачете за мен, но плачете за вас и за вашите чеда”. Това е едни тежък упрек, който удивлява при един повърхностен прочит, но обикновените думи крият дълбок смисъл. Христос не иска безполезни и безплодни състрадания, вълнението от думите и сълзите не води до нищо и се превръща само в емоционален отдушник.
ІХ. Исус пада за трети път
“Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога. А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме”
(Ис 53, 4-5).
Още един път коленете му се огъват и Исус пада. Като че ли няма край този страдалчески път и така понякога са безкрайни нашите страдания, нашите проблеми и нашите греховни падения. Но той е винаги тук с неговия пример, с трудностите по пътя към Голгота, за да ни утеши и окуражи. Господи, ако падаме, знаем кои сме-твоята протегната ръка е винаги готова да ни подкрепи и да ни помогне, ако в нас продължава да живее надеждата за спасението.
Х. Исус е съблечен от дрехите си
“Войниците пък, като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му (и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки войник,) и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял отгоре до долу. Тогава рекоха си един другиму: да го не раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде; за да се сбъдне реченото в Писанието: „разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие“. Тъй направиха войниците” (Йо 19, 23-24).
Още едно оскърбление, още едно унижение–удрян, съблечен, подигран, Исус завършва своя земен път. Изпитал всичко, претърпял всичко, приел всичко, в своята безгранична любов към човечеството. Често и ние сме унижавани и оскърбявани заради нашата вяра. Трудно ни е понякога да понасяме и най-малките обиди. Преди всичко ни е трудно да се освободим от нашето високомерие, от нашия егоизъм, за да се облечем със скромност пред Бога и пред другите. Господи, дай ни скромност и кураж.
ХІ. Исус е прикован на Кръста
„И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво. А Исус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие“ (Лк 23, 33-34).
Не Ти остава нищо, Господи. Твоите ученици са разпръснати, Твоите думи като че ли са забравени. Нито един от изцерените не си помръдна пръста, за да те спаси. Разпънаха Те на Кръста с бруталност и безразличие, без да си дават сметка за чуждото страдание, и Те приковаха със сила. И ние самите, наричайки се християни, често сме в дълг заради нашето безразличие към онези, които страдат, и забиваме гвоздеи в твоето тяло, без да чуваме вика на страданието, на болката и както и молбата за помощ. Господи, освободи ни от безразличието и ни направи съпричастни към нуждите на нашите братя.
ХІІ. Исус умира на кръста
„Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час; и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата. Исус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна” (Лк 23, 44-46).
Ето, това е краят. Изправен на Кръста, увиснал между небето и земята, завинаги между Бог и хората, Исус умира. Това е момент на тишина, на вечност, на самота, на завладяване на съзнанието. “Отче, в твоите ръце предавам духа си”. В часа на смъртта човекът е сам със себе си, създанието се връща при Създателя, носейки в ръцете си дарове, надежди, разочарования, неуспехи или радости на цял един живот. Господи, в часа на нашата смърт, позволи ни да можем да покажем плодовете на един живот, живян с любов.
ХІІІ. Исус е славен от кръста
“И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат. Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него.
А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите; но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода” (Ио 19, 31-34).
Понякога сме безразлични пред страданието а друг път оставаме неспособни за една дума, като вкаменени сме от болка, която не е наша, но която успяваме преди всичко да възприемем с цялата и сила. Все пак е достатъчно усилието на един жест, дори най-обикновен, за да позволим на любовта да потече от нас към другите. Под кръста на Исус е стояла Мария, Исусовата майка. И Тя е била неподвижна, вкаменена от болка пред жестоките страдания на Сина си. Но сърцето му било изпълнено с любов и страдание не заради самия него, но за цялото страдащо човечество. Марийо, върни ни способността да направим наши страданията и очакванията на света.
ХІV. Исус е погребан
„И като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган“ (Лк 23, 53).
Всичко е свършено. Камъкът се търкулва, за да затвори гроба на онзи, който беше наречен Исус Назарянина. Но това, което приличало на край, в действителност е Начало. Гробът подготвя към Възкресението, Светият Петък ускорява Неделята на Великден.
XV. Исус възкръсна от мъртвите
“И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. А той им казва: не се плашете. Вие търсите Исуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал” (Мк 16, 2-7).
Исус – нашата надежда и нашето спасение, живее и винаги е представен в честването на Евхаристичното жертвоприношение. Представен е в жестовете на любов и солидарност към нашите близки. “Ще бъда с вас от край до край на всички времена…” Господи Исусе, направи така, че да можем да бъдем вестители на твоето възкресение, всеки ден от нашия живот.
Заключителна молитва
Исусе Христе, умрял и възкръснал, благодарим Ти за тайната на Твоето страдание, чието възпоменание е благоразумието на нашия живот.
Така както нашият основател Свети Павел от Кръста ни е завещал, ние подновяваме нашата вяра, в която страданието е най-великото дело на божествена любов и е врата към въвеждане в света на Божественото милосърдие. Това е най-ефикасното средство за всяка доброта. Ние вярваме, че това страдание съдържа всичко: цялата любов на Бога към нас, а така също нашата любов в Теб към Бога, прошката, надеждата, спасението.
Приеми, че Твоето страдание е винаги в сърцата ни.