Крепост, но не от камъни

Крепост, но не от камъни

          Имало едно време един могъщ владетел. Знаел, че броя на дните, които му оставали да живее, намалявал неумолимо. Какво щяло да стане с неговата голяма и красива империя, когато щял да бъде принуден да я изостави с всичките неприятели, които я обкръжавали от всички  страни? Какво би могъл да направи младият принц, онзи син, твърде млад и неопитен, който му се родил, уви на стари години? Къде би могъл да се приюти? Тези мисли мъчели стария крал, така че един ден казал на принца:

          -Сине мой, аз няма да царувам още дълго време и не зная какво ще се случи след моята смърт. Има много врагове около престола. Много се страхувам за империята, която построих също и за теб. Бих умрял спокоен, ако знаех, че имаш едно сигурно убежище, което ще те пази в случай на опасност. Затова те съветвам, да тръгнеш по царството и да издигнеш крепости във всички възможни отдалечени места, по всички граници на страната.

          Покорният младеж потеглил незабавно. Пребродил цялата страна, планини и долини, и където намирал подходящо място, построявал високи крепости – яки и внушителни. Крепостите се появили в дълбочините на горите, в най-отдалечените долини, по върховете на хълмовете, в пустините, по бреговете на реките и по склоновете на планините.

          След известно време младежът се върнал в двореца на краля, своя баща. Уморен, слаб, но удовлетворен, че е изпълнил задачата, бързал да се яви пред баща си.

          -И така, сине мой, как мина? Направи ли това, което ти бях казал?-запитал го царят.

          -Да, татко!-отговорил принца. По цялата страна се издигат непревземаеми крепости: в пустините, по планините, в дълбочините на горите.

          Ала старият цар, най-могъщият, който историята някога познавала, вместо да поздрави сина си за всичките му усилия, клател глава като в плен на силна болка.

          -Не това, сине мой, бях намислил аз. Трябва да се върнеш обратно и да започнеш отначало. Крепостите, които ти си построил, няма да те предпазят в случай на опасност. Ти ще бъдеш самичък и няма да можеш да избягаш поради тези стени и камъни от засадите и лъжите на твоите врагове. Ти, трябва да си построиш убежища в сърцето на честни и добри хора. Длъжен си да търсиш тези хора и да спечелиш тяхното доверие и приятелство; само тогава ще знаеш къде да намериш утеха в трудните мигове. Там, където човек има искрен приятел, там намира покрив да се подслони.

          Принцът тръгнал отново на път. Вече не през пустините, стръмнините, дивите гори, а за да отиде при хората, всред тях, за да построи убежища, както мислеше неговият баща, старият цар, пълен с мъдрост. А това изисквало много повече усилия и напрежение, но принцът никога не съжалил, защото когато след известно време старият владетел умрял и напуснал този свят, младият принц нямал повече никакъв враг, от който да се страхува.

          Един ден, една млада жена получила една дузина рози с бележка, която гласяла:           -Един човек, който те обича.

Обаче, липсвал подпис.

          Без да бъде омъжена, нейната мисъл се отправила към мъжете в нейния живот: стари увлечения, нови познанства. Или са били майка и татко? Някой колега от работа? Направила един бърз списък на ум. Най-после телефонирала на една нейна приятелка, за да и помогне да разкрие тайната. Една фраза на приятелката направила така, че внезапно да й хрумне една идея.

          – Кажи, ти ли си ми изпратила цветята?

          – Да,защо?

           -Защото последния път, когато сме разговаряли, беше в лошо настроение. Желаех да прекараш един ден, мислейки за всички хора, които те обичат.

-А, ти, колко крепости си издигнал днес?