Имало едно време един човек, който искал, да има голямо богатство. Мислил само за пари, за да бъде богат и могъщ. Сменял непрекъснато работата си, за да печели повече и повече . Това била неговата идея фикс.
Всички пари, които печелил, ги пазил в каса. Всяка вечер броял всичко, което имал, монета по монета, банкнота по банкнота. Никога нямал достатъчно. Най-голямото му желание било да може да превръща в пари всичко, до което се докоснел.
Желаел го толкова, че една нощ имал кошмар. Сънувал, че неговото желание било изпълнено. Всичко, до което се докосвал, се превръщало в пари. Когато пипнал един стол, той станал купчина банкноти. Ако докоснел стена, тухлите се превръщали в банкноти с всички цветове и стойност. Човекът полудял от радост. Сега като че ли, бил станал най-богатият човек в света. Имал толкова пари, че не знаел повече къде да ги слага?
Имал обаче, един проблем. Когато искал да яде нещо, то също се превръщало в пари. Когато му носели закуската, докоснел ли я с ръце, се превръщала в пари. Ако искал да изяде едно блюдо салата, слагайки я в устата, тя се превръщала в куп монети от различна големина.
Човекът започнал да се притеснява. Не знаел какво да прави. Бил отчаян. Бил най-богатият в света, а умирал от глад. Объркан хванал главата си с ръце и веднага тялото му се превърнало в куп пари, разпръснати по земята. След смъртта му, цялото му богатство било поделено между наследниците.
В този момент човекът се събудил от този кошмар. Докоснал ръцете и краката си и въздъхнал с облекчение. Било само един сън. Докоснал с боязън будилника близо до леглото и видял, че не се превръща в банкноти. Отново въздъхнал с облекчение.
Бил сънувал с такова напрежение този сън, че от този момент не искал повече да мисли за пари.
“Дай си сметка, че излишните пари служат само ако са споделени.
Една мъдра поговорка гласи: “Богатството е като солената вода, колкото повече я пиеш, толкова повече си жаден”!
Разбира се има нужда от пари за един достоен живот, но да не ги превръщаш в смисъл на живота. Да търсим непреходните богатства добротата и любовта към БОГ и ближния!!!
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Кошмарът
Имало едно време един човек, който искал, да има голямо богатство. Мислил само за пари, за да бъде богат и могъщ. Сменял непрекъснато работата си, за да печели повече и повече . Това била неговата идея фикс.
Всички пари, които печелил, ги пазил в каса. Всяка вечер броял всичко, което имал, монета по монета, банкнота по банкнота. Никога нямал достатъчно. Най-голямото му желание било да може да превръща в пари всичко, до което се докоснел.
Желаел го толкова, че една нощ имал кошмар. Сънувал, че неговото желание било изпълнено. Всичко, до което се докосвал, се превръщало в пари. Когато пипнал един стол, той станал купчина банкноти. Ако докоснел стена, тухлите се превръщали в банкноти с всички цветове и стойност. Човекът полудял от радост. Сега като че ли, бил станал най-богатият човек в света. Имал толкова пари, че не знаел повече къде да ги слага?
Имал обаче, един проблем. Когато искал да яде нещо, то също се превръщало в пари. Когато му носели закуската, докоснел ли я с ръце, се превръщала в пари. Ако искал да изяде едно блюдо салата, слагайки я в устата, тя се превръщала в куп монети от различна големина.
Човекът започнал да се притеснява. Не знаел какво да прави. Бил отчаян. Бил най-богатият в света, а умирал от глад. Объркан хванал главата си с ръце и веднага тялото му се превърнало в куп пари, разпръснати по земята. След смъртта му, цялото му богатство било поделено между наследниците.
В този момент човекът се събудил от този кошмар. Докоснал ръцете и краката си и въздъхнал с облекчение. Било само един сън. Докоснал с боязън будилника близо до леглото и видял, че не се превръща в банкноти. Отново въздъхнал с облекчение.
Бил сънувал с такова напрежение този сън, че от този момент не искал повече да мисли за пари.
“Дай си сметка, че излишните пари служат само ако са споделени.
Една мъдра поговорка гласи: “Богатството е като солената вода, колкото повече я пиеш, толкова повече си жаден”!
Разбира се има нужда от пари за един достоен живот, но да не ги превръщаш в смисъл на живота. Да търсим непреходните богатства добротата и любовта към БОГ и ближния!!!