Когато навършил двадесет години Александър Велики успял да накара баща си, крал Филип, да му подари един кон, който никой досега не успявал да обуздае. Буцефал, бил един много хубав кон, но чудат и див по характер. Александър искал на всяка цена да го обуздае.
-От всичките коне, които имам, сине мой, защо не избра друг?- му казал добрият крал Филип.
Но, Александър искал да обуздае точно Буцефал. Опитвал почти три месеца непрекъснати ласки, думи, прошепнати като на приятел, но не успявал да го възседне дори за миг.
Онези, които опитвали преди него, казвали:
-Внимавай, Аленсандър, остави го да отиде в гората преди да ти причини зло!
Един ден, докато наблюдавал своя див приятел, Александър забелязал, че конят държи главата си много наведена, почти скрита между предните крака. Бил един много слънчев ден. Замисляйки се, Александър си спомнил, че Буцефал прави така в слънчеви дни и никога вечер или в мрачни дни. Осенила го една идея за причината:
-Може би се страхува от слънцето?
Докато на небето блестяло яркото слънце, Александър скочил пред Буцефал, хванал му главата енергично и с всички сили я вдигнал нависоко. Очите на коня се насочили за пръв път към слънцето. Александър забелязал, че очите му не блестели повече, но ставали все по-кротки. Изглеждало като че ли, се усмихвали.
Когато младежът отпуснал хватката, с която го хванал, главата на коня останала вдигната, горда и спокойна. Александър надал ликуващ вик, прегърнал го, скочил на гърба му и се впуснал в един неудържим галоп по равнините на Македония.
Ти също, може би се страхуваш да гледаш слънцето – Бог Отец и живееш с поглед, наведен към земята.
Вдигни глава, виж красотата на вселената и се остави в прегръдките на Бог Отец, който те обича с необятна любов.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Конят на Александър
Когато навършил двадесет години Александър Велики успял да накара баща си, крал Филип, да му подари един кон, който никой досега не успявал да обуздае. Буцефал, бил един много хубав кон, но чудат и див по характер. Александър искал на всяка цена да го обуздае.
-От всичките коне, които имам, сине мой, защо не избра друг?- му казал добрият крал Филип.
Но, Александър искал да обуздае точно Буцефал. Опитвал почти три месеца непрекъснати ласки, думи, прошепнати като на приятел, но не успявал да го възседне дори за миг.
Онези, които опитвали преди него, казвали:
-Внимавай, Аленсандър, остави го да отиде в гората преди да ти причини зло!
Един ден, докато наблюдавал своя див приятел, Александър забелязал, че конят държи главата си много наведена, почти скрита между предните крака. Бил един много слънчев ден. Замисляйки се, Александър си спомнил, че Буцефал прави така в слънчеви дни и никога вечер или в мрачни дни. Осенила го една идея за причината:
-Може би се страхува от слънцето?
Докато на небето блестяло яркото слънце, Александър скочил пред Буцефал, хванал му главата енергично и с всички сили я вдигнал нависоко. Очите на коня се насочили за пръв път към слънцето. Александър забелязал, че очите му не блестели повече, но ставали все по-кротки. Изглеждало като че ли, се усмихвали.
Когато младежът отпуснал хватката, с която го хванал, главата на коня останала вдигната, горда и спокойна. Александър надал ликуващ вик, прегърнал го, скочил на гърба му и се впуснал в един неудържим галоп по равнините на Македония.
Ти също, може би се страхуваш да гледаш слънцето – Бог Отец и живееш с поглед, наведен към земята.
Вдигни глава, виж красотата на вселената и се остави в прегръдките на Бог Отец, който те обича с необятна любов.