Генерални Аудиенции

Колосяни 1, 3.12-20

4 януари 2006 – Папа Бенедикт XVI

Колосяни 1, 3.12-20

 

„Цялата пълнота на Бога“

 

Скъпи братя и сестри,

  1. На тази първа обща аудиенция за Новата година нека спрем да размишляваме върху известния христологичен химн, съдържащ се в Посланието до колосяните, който съставлява, така да се каже, тържественото влизане в богатството на този текст на Павел; това е и врата, през която да влезете в тази година.

Предложеният за размисъл химн е рамкиран от богат израз на благодарност (вж. ст. 3, 12-14). Помага ни да създадем духовната атмосфера, необходима, за да живеем добре тези първи дни на 2006 г. и дългото ни пътуване през новата година (вж. ст. 15-20).

Хвалението на апостола, заедно с нашето хваление, се издига до „Бог, Отец на нашия Господ Исус Христос“ (вж. ст. 3), източникът на това спасение, което е описано с помощта на отрицателни и положителни образи: първо като имащо „избави ни от силата на тъмнината“ (вж. ст. 13), тоест като „изкупление, опрощение на греховете“ (ст. 14), и след това отново представен като „наследството на светиите в светлина“ (ст. 12) и като вход „в Царството на неговия възлюбен Син” (ст. 13).

  1. В тази точка се разгръща големият и пълен химн: неговият център е Христос и той издига Неговото първенство и дело както в Сътворението, така и в историята на Изкуплението (вж. ст. 15-20). Така песента има две части. В първата част Христос е представен като Първородния на цялото творение, Христос „роден преди всяко създание“ (вж. ст. 15). Наистина, той е „образът на невидимия Бог“ и този израз има същото въздействие, което „иконата“ има в източната култура: подчертава се не само подобието, но и дълбоката интимност със субекта, който е представен.

Христос видимо отново предлага сред нас „невидимия Бог“. В него виждаме лицето на Бога чрез общата природа, която ги обединява. По силата на своето най-възвишено достойнство Христос предшества „всичко“, не само поради своята вечност, но също така и особено в Своето творческо и провидително дело: „в Него беше създадено всичко на небето и на земята, видимо и невидимо … и в Него всичко се поддържа” (вж. ст. 16-17). Наистина, те също бяха създадени „за него” (ст. 16).

И така, Свети Павел ни посочва една много важна истина: историята има дестинация, посока. Историята се движи към човечеството, обединено в Христос и по този начин се движи в посока на съвършения човек, към съвършения хуманизъм.

С други думи, Свети Павел ни казва: да, има прогрес в историята. Има, можем да кажем, еволюция на историята. Прогресът е всичко, което ни доближава до Христос и по този начин до обединеното човечество, до истинския хуманизъм. И така, скрит в тези индикации, има и императив за нас: да работим за прогрес, нещо, което всички искаме. Можем да направим това, като работим, за да доведем другите при Христос; можем да направим това, като лично се съобразим с Христос, като по този начин поемем по пътя на истинския прогрес.

  1. Втората част от химна (вж. Кол. 1:18-20) е доминирана от фигурата на Христос Спасителя в историята на спасението. Неговото дело се разкрива преди всичко в това, че е „главата на Тялото, Църквата“ (ст. 18): това е привилегированият спасителен хоризонт, който проявява пълнотата на освобождението и изкуплението, жизненото общение, което свързва главата и членовете на тялото, тоест между Христос и християните. Погледът на апостола се простира до крайната цел, към която историята се сближава: Христос, „първородният от мъртвите“ (ст. 18), е Този, който отваря вратите към вечния живот, изтръгвайки ни от пределите на смъртта и злото .

Тук всъщност е онази плерома, онази „пълнота“ от живот и благодат, която е в самия Христос и която ни е дадена и съобщена (вж. ст. 19). С това жизненоважно присъствие, което ни позволява да споделяме Неговата божественост, ние сме вътрешно трансформирани, помирени и мирът е възстановен: това е хармонията на цялото изкупено същество, в което отсега нататък Бог ще бъде „всичко във всичко“ (I Коринтяни 15 : 28). Да живеем като християни означава да си позволим по този начин да бъдем вътрешно преобразени в подобие на Христос. Тук се постига помирение и мир.

  1. Нека сега да дадем съзерцателен поглед на тази грандиозна мистерия на Изкуплението, заимствайки думите на св. Прокъл от Константинопол, починал през 446 г. В първата си проповед за Мария, Майката на Бога, той представя мистерията на Изкуплението отново, като следствие от Въплъщението.

Наистина, Бог, припомня архиепископът, беше направен човек, за да ни спаси и по този начин да ни изтръгне от силите на тъмнината и да ни върне обратно в Царството на Възлюбения Син, точно както напомня тази песен от Посланието до колосяните: „Този, който ни изкупи“, отбелязва Прокъл, „не е чисто човек; всъщност цялата човешка раса беше поробена на греха; но той също не беше просто Бог, лишен от човешка природа: той всъщност имаше тяло. той не беше облечен в моята плът, той не би ме спасил, като беше оформен в утробата на Девата, той беше облечен в образа на един осъден, той даде своя дух и прие плът“ (8: Testi mariani del primo millennio, I, Рим, 1988, стр. 561).

Следователно ние стоим пред делото на Бог, който донесе Изкуплението точно защото той също беше човек. Той беше едновременно Син Божий, Спасител, но и наш брат, и именно с тази близост Той излива в нас божествения дар.

Наистина е Бог с нас. Амин!

 

Папа Бенедикт XVI

Генерална аудиенция

Сряда, 4 януари 2006 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.