Един ден една жена сплетничела с една приятелка за един човек, когото малко познавала.
Същата нoщ сънувала сън; една огромна ръка се появила над нея и я посочила с пръст и жената била обхваната от едно мъчително чувство за вина.
На следващия ден отишла да говори с епископа, на когото разказала всичко.
-Клюката грях ли е?- попитала тя епископа; ръката на Бог всемогъщия ли беше която сочеше към мен? Направих ли грях?
Да! – отговорил й епископът ;ти изрече лъжи за себеподобния, изложи на опасност репутацията му ,трябва да се покаеш от цялото си сърце.
Жената казала, че се е разкаяла и поискала прошка.
-Не бързай!- казал епископът; иди вкъщи вземи една възглавница с пух и я сложи върху леглото. Разкъсай я с нож и ела при мен.
Така жената отишла вкъщи, взела една възглавница от леглото, един нож от кухнята и качвайки се по стълбата пожарогасителят разкъсал възглавницата. После се върнала при епископа както й бил казал той.
-Разкъса ли възглавницата с ножа?-попитал епископът.
-Да!
-И какъв е резултатът?
-Перушина! – казала тя.
-Перушина!- като ехо прозвучал епископът.
-Пух навсякъде.
-Сега искам, ти да се върнеш вкъщи и да събереш всички пера разпръснати навън от вятъра.
-Но! – отговорила жената; не е възможно, не зная къде са разпръснати, кой знае къде ги е отвял вятърът?
-Това е! – казал епископът; КЛЮКАТА!
Нашите пера къде са отишли?
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Клюката
Един ден една жена сплетничела с една приятелка за един човек, когото малко познавала.
Същата нoщ сънувала сън; една огромна ръка се появила над нея и я посочила с пръст и жената била обхваната от едно мъчително чувство за вина.
На следващия ден отишла да говори с епископа, на когото разказала всичко.
-Клюката грях ли е?- попитала тя епископа; ръката на Бог всемогъщия ли беше която сочеше към мен? Направих ли грях?
Да! – отговорил й епископът ;ти изрече лъжи за себеподобния, изложи на опасност репутацията му ,трябва да се покаеш от цялото си сърце.
Жената казала, че се е разкаяла и поискала прошка.
-Не бързай!- казал епископът; иди вкъщи вземи една възглавница с пух и я сложи върху леглото. Разкъсай я с нож и ела при мен.
Така жената отишла вкъщи, взела една възглавница от леглото, един нож от кухнята и качвайки се по стълбата пожарогасителят разкъсал възглавницата. После се върнала при епископа както й бил казал той.
-Разкъса ли възглавницата с ножа?-попитал епископът.
-Да!
-И какъв е резултатът?
-Перушина! – казала тя.
-Перушина!- като ехо прозвучал епископът.
-Пух навсякъде.
-Сега искам, ти да се върнеш вкъщи и да събереш всички пера разпръснати навън от вятъра.
-Но! – отговорила жената; не е възможно, не зная къде са разпръснати, кой знае къде ги е отвял вятърът?
-Това е! – казал епископът; КЛЮКАТА!
Нашите пера къде са отишли?