Biblia Vulgata

Католическата Общност в Русе през Времето

In Hoc Signo Vinces

През 1871 г. в град Русе е открито мъжко католическо училище, което принадлежи на Никополската Епархия. То започва своята дейност с помощта на консулите на Франция, Австро-Унгария и Италия.

В началото възниква като енорийско. От септември 1873г. има и девическо отделение. Основната цел на мъжкото католическо училище е да се научат трите езика: френски, немски и български. По време на Руско-Турската война (1877-1878г.) училището временно преустановява дейността си, за да я поднови отново през 1879г.

В началото персоналът се състои от двама “граждански учители“ и един свещеник от енорията. От 1890г. училището носи името гимназия и учредява два курса – елементарен и гимназиален. Започва да функционира и пансион за момчета. Основно се изучават: български, старобългарски, френски, немски и латински.

В програмата са включени уроци по калиграфия, рисуване, география, история, аритметика, алгебра, геометрия, механика, ботаника, зоология, минералогия, химия, физика, астрономия, геология, антропология, логика, хигиена, национална икономика, гимнастика, пеене и музика.

След 1905г. гимназиалните класове отпадат. Вероятно са преместени в създадената по това време духовна семинария. Възникнало като енорийско, училището достига разцвет в края на ХІХ и началото на ХХ век.

Освен католици го посещават източноправославни, армено грегоряни, юдеи и протестанти. Още по-пъстра е етническата картина: българи, австро-унгарци, италианци, французи, поляци, румънци, сърби и арменци.

Поради липса на сведения за училището по време и след Балканските войни се смята, че то е прекратило дейността си през този период.

За девическото училище от 1874 г. се грижат ирландски сестри пасионистки. През 1890 г. те напускат епархията и на тяхно място идват френски монахини от конгрегацията Облатки на Успението Богородично.

Броят на ученичките расте и епископ Анри Дулсе се обръща към конгрегацията Нотр Дам дьо Сион. През януари 1897г. изземва училището от облатките и го дава на т.нар. сионки. През април идват първите шест сестри от Румъния. Директорка е работещата дотогава в Истанбул сестра Мария Таде. На 13 май 1897г. в сгради до катедралата започва обучението на 50 ученички. Основно се преподава френски, немски и български език.

В началото католичките са мнозинство, но се приемат и православни, еврейки и мюсюлманки. Училището се мести няколко пъти, докато бъдат построени негови собствени две сгради – построената през 1909г. сграда за пансион в „Алеите“ в Русе и в построената през 1932г. сграда на ул. „Борисова“, на гърба на сегашната епископска резиденция. От 1917г. училището съществува като интернат „Нотр Дам дьо Сион“ и екстернат „Санта Мария“. 

В интерната живеят децата от другите населени места, както и някои русенки в началните години на усвояване на чужд език. След разделянето на двете училища се открива детска градина и начално училище.

Пансионът в парка е с най-добрата материална база, която би могла да се желае по това време. Построен е върху закупена от епископа земя по проект на архитект Мишел Пернигони без да се скъпят средствата. 

Разполага с класни стаи, спални, стаи за самоподготовка, физкултурен салон на сутерена, където са и шивалните, пералните. Дворът е бил добре оборудван с игрища и дори пързалка през зимата. Разполагали са с лаборатории по физика и химия. 

На уроците по музика се е отдавало голямо внимание. Богатата библиотека на училището разполагала с най-разнообразна френскоезична литуратура.

С годините училището успява да се развие до пълна гимназия. Изпитите в края на обучението протичат по една седмица пред комисия от министерството на образованието и френското посолство. Издават се френски и български дипломи.

Също както и при мъжката гимназия, етническият и религиозен състав на учениците е разнороден. Липсва какъвто и да било опит за влияние върху останалите вероизповедания, а едно от основните правила е „Другият е наш брат“. Внимателно е отношението към еврейките, когато по време на Втората световна война е им забранено да ходят в нееврейски училища. Сестрите от Нотр Дам дьо Сион ги приемат в пансиона, където им преподават след часовете. Така всички еврейки успяват да си вземат изпитите и не изпускат учебната година.

За всички момичета сестрите са образец на  поведение. Особеният ореол на Нотр Дам дьо Сион печели трайно пет момичета, които стават сестри.

Времето на Сион в Русе обаче е ограничено. Идва войната. През Втората световна война сградата на пансиона е реквизирана за военна болница. През 1948г., когато частните училища са закрити, а мисионерите трябва да напуснат страната, 75-те сестри от Нотр Дам дьо Сион трябва да си заминат. Разпродават всичко на безценица – униформи, учебници, покъщнина.

И двете сгради през времето на комунизма са иззети и сега в интерната се помещава Английската гимназия, а в сградата на ул. “Борисова” – Икономическия техникум.

През 1997г. в Русе се чества 100-годишнината на френския колеж Нотр Дам дьо Сион. Тогава се събират от цял свят бивши възпитанички, идват и останалите живи сестри, някогашни преподавателки.

Католиците в град Русе преди 09 септември 1944г. са предимно чужди поданици – служители в консулствата на католическите европейски държави, служители в новите фабрики и търговски кантори, открити в града. 

След окупацията от Съветската армия и завземането на властта от комунистическия режим, тези хора напускат доброволно или по принуда града и се завръщат в родните си страни. Новата власт се страхува от свободомислещите хора от други националности и вероизповедания. За да държи българите в подчинение и страх, ги изолира от външния свят.

През 1949-1950г. в България се осъществява колективизация и национализация на земеделските земи и предприятия. Това води до обезлюдяване на селата. Хората не намират вече препитание в земеделието и са принудени да търсят реализация в градовете, където се развива промишлеността. 

Сегашното население – католици в град Русе идва от различни краища на България, предимно от католическите села (Бърдарски геран, Драгомирово, Ореш, Белене и др.), по същите причини. Комунистическият режим забранява посещението в църквите. 

Служители на милицията дежурят пред храмовете и преследват всеки, осмелил се да изповядва вярата си. Видяните около храмовете или влизащи в тях са прибирани в милицията, малтретирани и наказвани с уволнение от работа, отстраняване от членство в партийни структури, дори и затвор. 

Най-твърдо отстояващите вярата са наказвани и със смърт от съда. Поради тези преследвания, църквите, дори и на големи празници са празни или присъстват само по-няколко възрасни хора, вече пенсионери.

След разпадането на комунизма на 10 ноември 1989г. вярващите се завръщат в църквите.

Днес католиците в Русе наброяват 600-700 души.

От 2013г отново започват дейностите за да се развият детската градина и училището. Днес те са лиценцирани и действат в сградата в младешкия парк където едно време съществуваше семинарията (адрес: Алеи Възраждане 7), където днес се намира и параклиса „Бл. Евгений Босилков).

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.