Генерални Аудиенции

Камък

5 февруари 1964 – Папа Павел VI

Камък.

 

Възлюбени синове и дъщери!

Поздравът, който предхожда нашата благословия, е пълен с привързани намерения за вас, за вашето освещаване и за вашето щастие, и за изпълнението на всичките ви добри желания, за всички ваши най-добри утехи. Господ знае, че тези Наши намерения се издигат към него като молитви, за да намерят ефективност в неговата милостива доброта.

Но едно от тези намерения заслужава специално споменаване от нас; и се отнася до желанието, което трябва да оставим щастливо впечатление в душите ви от тази кратка, но велика и красива публика. Не че се грижим да насочим ума и паметта ви към Нашия малък човек; не това. Ние сме доста загрижени да съобщите точна и светла концепция за вашата среща с папата.

И тогава въпросът се връща към Нашия дух, който със сигурност в този момент е във вашите мисли; кой е папата? Вярваме, че вие ​​вътрешно формулирате отговор, който е по-малко прост и по-малко лесен, отколкото може да изглежда на пръв поглед. Кой е папата? Молим ви, както казахме, да не спирате отговора си на нашето оригинално име и фамилия, което няма да ви даде никаква адекватна концепция, а да насочите мислите си към това на Господа, който сам искаше да определи личността на този, когото Той избра като първи от своите ученици, от функцията, от мисията, която самият Господ му възложи: той вече нямаше да се нарича Симон, син на Йона, родното му име, а Петър, официалното му име ; където е очевидно, че Исус е дал на избрания от него определена добродетел и определена длъжност, и двете изобразени в образа на камъка, камъка, скалата; това е добродетелта на твърдост, стабилност, солидност, неподвижност, непоправимост, както във времето, така и в несгодите на живота; и службата да действа като основа, като крайъгълен камък, като опора, както самият Исус каза на последната вечеря на самия Петър: „Укрепи братята си“ (Лука 22, 32). Петър трябваше да бъде основата, върху която е изградена цялата Църква на Господ. Мисълта на Господ е много ясна; и това е, което формира уникалността и чудото на папството. За онези, които имат известно познание или известен опит за крехкостта на човешките неща, думите на Исус към Петър изглеждат така в неговата божествена дързост, която преодолява човешката слабост и предизвиква преходността на конструкциите, основани върху пясъка на времето. Чудо на баланса, на устойчивостта, на жизнеността, което намира своето обяснение в присъствието на Христос в лицето на Петър!

Това, скъпи деца, трябва да остави във вашата душа срещата с папата: впечатлението, дори учудването и радостта от срещата с викария на Христос.

Трябва да се помни, че в Свещеното писание тази фигура на камъка първо се отнася до Бог, както често се среща в Стария завет; след това се отнася до Месията, до самия Исус, крайъгълният камък (Мат. 21, 42). Самият св. Петър го припомня в първото си писмо, наричайки Христос живия и крайъгълен камък (2, 4-6), но след това Исус приписва фигурата на камъка на първия от апостолите. Свети Лъв Велики го казва добре: Исус иска Петър да носи името, което определя Него самия, Исус: id quod Ipse erat voluit (Petrum) nominatiri (Ep. X, 1; P.L. 54, 629).

Тоест медитация върху Божия план, върху мислите на Христос, върху функцията на неговия викарий трябва да възникне от аудиенцията на папата, за да разберем и потвърдим нашето общо призвание като католици, като деца на Църквата, като хора, които знаят и живеят великият план на спасение, предложен на света от божествената доброта.

И това е, което Ние желаем за вашето духовно добро в този момент, със сигурност не, казвахме, да се извиним за Себе Си, което също отговаря на друго име, това на „слуга на Божиите слуги“; но да направиш извинение за божествените планове и да се надяваш, че те ще бъдат светлина и спасение за теб.

С тези сърдечни пожелания даваме на всички нашата апостолска благословия.

 

Папа Павел VI

Генерална аудиенция

Базилика Свети Петър, сряда, 5 февруари 1964 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.