Един камък, живял цял живот на брега на една река, но в един момент видял бутилка, останала заклещена в храсталака на няколко сантиметра от дома му. Той я погледнал, заинтригуван, предвид странната форма, която имала.
Тя била с много широко и късо гърло и едно кръгло и смешно коремче. Камъкът решил, че бутилката може да стане негов дом. За да влезе в нея решил да използва потока вода, който се спускал от брега към коритото на реката. И ето вече бил вътре. Чувствал се наистина добре в тази къща със стъклени стени, много елегантна и оригинална. Усещал се важен камък. За да разпространи събитието сред приятелите си, той организирал парти вечерта на следващата събота. Нямал търпение! И дошъл ден-събота.
Първите гости пристигнали навреме и били изумени от красотата на тази къща. Толкова много от тях пристигнали, че в крайна сметка бутилката се напълнила до ръба и нямало дори място за нито един допълнителен камък. И най-лошото дошло, когато някой дал налудничавата идея да започнат да танцуват, с ритмите идващи от крясъка на жаби и щурци. Било кошмар. За известно време бутилката и издържала, но после започнала да се напуква от всичките си страни и накрая от музиката на „халигали“, много раздвижена, тя се разбила на милиони малки парченца стъкло. Останала само формата на бутилката, тъй като камъните останали плътно заедно, сякаш нищо не се беше случило.
След неуспеха на партито, хазяинът предложил на приятелите-камъчета да останат и да живеят всички вътре, като в жилищна сграда, да имат повече компания помежду си, а също и за взаимна подкрепа и приятелство. Всички с радост приели. И така останали, плътно заедно, в бутилка, която вече не съществувала. Но идеята за бутилката ги обединила и те, почти като след магия,останали слепени и прегърнати заедно, без страх и без никакви ограничения, защото преди всичко имали прекрасното чувство за принадлежност заедно като душата на света.
А какви са отношенията ти с братята и сестрите по света?
Бог е Отец на всички и обича всички безкрайно, дори и тези, които отхвърляме.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Камъкът и бутилката
Един камък, живял цял живот на брега на една река, но в един момент видял бутилка, останала заклещена в храсталака на няколко сантиметра от дома му. Той я погледнал, заинтригуван, предвид странната форма, която имала.
Тя била с много широко и късо гърло и едно кръгло и смешно коремче. Камъкът решил, че бутилката може да стане негов дом. За да влезе в нея решил да използва потока вода, който се спускал от брега към коритото на реката. И ето вече бил вътре. Чувствал се наистина добре в тази къща със стъклени стени, много елегантна и оригинална. Усещал се важен камък. За да разпространи събитието сред приятелите си, той организирал парти вечерта на следващата събота. Нямал търпение! И дошъл ден-събота.
Първите гости пристигнали навреме и били изумени от красотата на тази къща. Толкова много от тях пристигнали, че в крайна сметка бутилката се напълнила до ръба и нямало дори място за нито един допълнителен камък. И най-лошото дошло, когато някой дал налудничавата идея да започнат да танцуват, с ритмите идващи от крясъка на жаби и щурци. Било кошмар. За известно време бутилката и издържала, но после започнала да се напуква от всичките си страни и накрая от музиката на „халигали“, много раздвижена, тя се разбила на милиони малки парченца стъкло. Останала само формата на бутилката, тъй като камъните останали плътно заедно, сякаш нищо не се беше случило.
След неуспеха на партито, хазяинът предложил на приятелите-камъчета да останат и да живеят всички вътре, като в жилищна сграда, да имат повече компания помежду си, а също и за взаимна подкрепа и приятелство. Всички с радост приели. И така останали, плътно заедно, в бутилка, която вече не съществувала. Но идеята за бутилката ги обединила и те, почти като след магия,останали слепени и прегърнати заедно, без страх и без никакви ограничения, защото преди всичко имали прекрасното чувство за принадлежност заедно като душата на света.
А какви са отношенията ти с братята и сестрите по света?
Бог е Отец на всички и обича всички безкрайно, дори и тези, които отхвърляме.