Генерални Аудиенции

Как преживяваме Евхаристията?

12 февруари 2014 – Папа Франциск

Как преживяваме Евхаристията?

 

Скъпи братя и сестри, добро утро.

В последния катехизис подчертах как Евхаристията ни въвежда в истинско общение с Исус и неговата тайна. Сега нека си зададем няколко въпроса, които произтичат от връзката между Евхаристията, която извършваме, и живота ни като Църква и като отделни християни. Как преживяваме Евхаристията? Когато отидем на неделна литургия, как да го изживеем? Дали е само момент на празник, установена традиция, възможност да намериш себе си или да се почувстваш оправдан, или е нещо повече?

Има много специфични сигнали за разбиране как живеем това, как преживяваме Евхаристията; сигнали, които ни казват дали живеем Евхаристията по добър начин или не много добре. Първият показател е начинът ни да гледаме или да се съобразяваме с другите. В Евхаристията Христос винаги подновява своя дар на себе си, който направи на Кръста. Целият му живот е акт на пълно споделяне на себе си от любов; затова той обичаше да бъде с учениците си и с хората, които имаше шанс да познава. Това означаваше за него да споделя техните стремежи, техните проблеми, това, което вълнува душата и живота им. Сега ние, когато участваме в светата литургия, се намираме с всякакви мъже и жени: млади хора, възрастни хора, деца; бедни и заможни; както местни, така и непознати; хора със семействата си и хора, които са сами… Но Евхаристията, която отслужвам, кара ли ме наистина да почувствам, че всички те са като братя и сестри? Увеличава ли способността ми да се радвам с тези, които се радват и да плача с тези, които плачат? Подканя ли ме да отида при бедните, болните, маргинализираните? Помага ли ми да разпозная в тяхното лице лицето на Исус? Всички ходим на литургия, защото обичаме Исус и искаме чрез Евхаристията да участваме в Неговите страдания и възкресение. Но дали обичаме, както желае Исус, онези братя и сестри, които са най-нуждаещите се? Например в Рим тези дни видяхме много социален дискомфорт или поради дъжда, който причини толкова много щети на цели квартали, или поради липсата на работа, следствие от световната икономическа криза. Чудя се и всеки един от нас трябва да се чуди: аз, който ходя на литургия, как живея това? Опитвам ли се да помогна, да се обърна и да се моля за тези в затруднение? Или съм малко безразличен? Или може би просто искам да говоря: видяхте ли как е облечен този или онзи? Понякога това се случва след литургия, а не трябва! Трябва да се грижим за нашите братя и сестри, които се нуждаят от нас поради болест, проблем. Днес би било много добре да мислим за тези наши братя и сестри, които са обхванати от тези проблеми тук в Рим: проблеми, които произтичат от тежката ситуация, причинена от дъжда и социалната нестабилност и безработицата. Нека помолим Исус, когото приемаме в Евхаристията, да ни помогне да им помогнем.

Втора индикация, много важна, е благодатта да се чувстваш простен и готов да простиш. Понякога някой може да попита: „Защо трябва да се ходи на църква, като се има предвид, че тези, които редовно участват в светата литургия, все пак са грешници като другите?“ Чували сме го много пъти! В действителност този, който извършва Евхаристията, не го прави, защото вярва, че е или иска да изглежда по-добър от другите, а точно защото признава, че винаги има нужда да бъде приет и прероден от Божията милост, станал плът в Исус Христос. Ако някой от нас не се чувства нуждаещ се от Божията милост, не вижда себе си като грешник, по-добре е да не ходи на литургия! Ходим на литургия, защото сме грешници и искаме да получим Божията прошка, да участваме в изкуплението на Исус, в неговата прошка. “Изповедта”, която правим в началото, не е “проформа”, тя е истински акт на покаяние! Аз съм грешник и го изповядвам, така започва литургията! Никога не трябва да забравяме, че Тайната вечеря на Исус се състоя „в нощта, в която той беше предаден“ (1 Коринтяни 11:23). В хляба и във виното, които предлагаме и около които се събираме, дарът на Христовото тяло и кръв се обновява всеки път за опрощение на нашите грехове. Трябва да отидем на литургия смирено, като грешници и Господ ще ни помири.

Последното ценно указание идва от връзката между евхаристийното тържество и живота на нашите християнски общности. Винаги трябва да имаме предвид, че Евхаристията не е нещо, което правим ние; това не е нашето собствено възпоменание на казаното и направеното от Исус. Не. Това е точно действие на Христос! Христос е този, който действа там, който е на олтара. Това е дар на Христос, който се представя и ни събира около Себе Си, за да ни храни със Словото Си и с живота Си. Това означава, че мисията и самата идентичност на Църквата произтичат от там, от Евхаристията, и там винаги придобиват своята форма. Едно празненство може да е безупречно отвън, много красиво, но ако не ни доведе до среща с Исус Христос, едва ли ще подхрани сърцето и живота ни. Чрез Евхаристията обаче Христос иска да влезе в нашия живот и да го проникне със Своята благодат, така че във всяка християнска общност да има съгласуваност между литургията и живота.

Сърцето се изпълва с доверие и надежда, като размишлява върху думите на Исус, предадени в Евангелието: „който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден“ (Йоан 6:54). Нека живеем Евхаристията с духа на вяра, на молитва, на прошка, на покаяние, на обща радост, на загриженост за нуждаещите се и за нуждите на толкова много братя и сестри, с увереността, че Господ ще изпълни това, което ни е обещал: вечен живот. Така да бъде!

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 12 февруари 2014 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.