библия за младежи - Старият Завет - Създаването на света и патриарсите

Йосиф и неговите братя

Историята на Спасението

Йосиф и неговите братя

Яков живееше в Ханаанскаша земя, по която багца му Исаак бе странствал.

Йосиф пасеше овцете заедно със своите братя. Израил обичаше Йосиф повече от останалите си синове, защото се беше родил в старините му. Затова му направи шарена дреха.

Когато братята видяха, че баща им обича Йосиф повече от тях, намразиха го и не можеха да говорят с него спокойно.

Веднъж Йосиф сънува сън и го разказа на братята си: „Слушайте какъв сън съну­вах. Връзваме снопи сред полето, а моят сноп стана и се изправи. Вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.“

Братята му рекоха: „Нима ще царуваш над нас? Нима искаш да ни станеш госпо­дар?“

И намразиха Йосиф още повече заради сънищата и заради думите му.

А той сънува друг сън и пак го разказа на братята си:

„Присъни ми се още един сън. Слънцето, месе­цът и единадесет звезди ми се поклониха.“

Но когато разказа това, баща му го смъмри и му рече:

„Какъв е тоя сън? Нима аз, майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним дo земята?“ Но запомни неговите думи.

 

Братята завиждат на Йосиф

Братята на Йосиф се ядосаха и му зави­дяха.

Веднъж, когато отидоха да пасат ста­дата в Сихем, Израил рече на Йосиф: „Не пасат ли братята ти добитъка в Сихем? Хайде да те изпроводя при тях.“

А той му отговори: „Добре.“

Израил му нареди: „Иди да видиш дали са здрави братята ти и дали е цяло стадо­то. И ми донеси отговор.“

Така Израил проводи Йосиф в Сихем. Момчето се луташе из полето, когато един човек го намери и го попита:

„Какво търсиш?“

Той отговори: „Търся братята си. Ако знаеш, кажи ми къде пасат стадото.“ Онзи човек отвърна: „Те заминаха от­тук. Чувах ги да казват, че отиват в Дотан.“

Йосиф отиде в Дотан и намери братята си.

А те го видяха отдалеч. И преди да се приближи, се наговориха да го убият. Рекоха помежду си:

„Ето, съновидецът идва. Нека да го уби­ем и да го хвърлим в някой ров. После ще кажем, че го е изял лют звяр. Ще видим какво ще излезе от сънищата му.“

Но Рувим не се съгласи и рече:

„Да не го убиваме. Не проливайте кръв. Хвърлете го в ямата насред пустинята, но ръка не вдигайте на него.“

Той каза това, за да го избави от ръцете им и да го върне при баща им.

 

Йосиф, хвърлен в ямата

Когато Йосиф дойде при братята си, те му съблякоха шарената дреха, която но­сеше. После го хвърлиха 6 рова. А ровът беше празен и в него нямаше вода. Тогава седнаха да ядат.

После повдигнаха очи и видяха, че от Галаад идва керван измаилтяни. Камили­те им бяха натоварени със стиракса, бал­сам и ливан* (*Стиракса е дърво, а ливан – благовонна смола. В Египет те са се използвали при балсамирането на мумии). Те бяха търговци и отиваха в Египет.

Тогава Юда рече на братята си: „Каква полза имаме, ако убием брат си и скрием кръвта му? Хайде да го продадем на изма- илтяните. Да не вдигаме ръка на него, загцото е наш брат и наша плът.“ Братя­та го послушаха.

Но по това време край рова минаха ма- диамски търговци. Те извадиха Йосиф от рова и го продадоха на измаилтяните за двадесет сикли сребро. Измаилтяните отведоха Йосиф в Египет.

Рувим се върна при рова, но не намери Йосиф. Братята взеха шарената дреха, заклаха един козел и я натопиха в кръвта. После изпратиха да я занесат на баща им с думите: „Виж какво намерихме. Тази дреха не е ли на сина ти?“

Израил я позна и рече:

„Това е дрехата на моя син. Навярно Йосиф е разкъсан и лют звяр го е изял.“

И раздра дрехата си* (*Раздра дрехата си – жест на силна скръб), препаса с врети- ще* (*Вретище – дреха от груб плат, носена при покаяние и скръб) кръста си и оплаква сина си много дни. Събраха се всички синове и дъщери да го утешават. Но той не искаше да се утеши, а казваше: „Със скръб ще сляза при сина си в преизподнята.“

Така Израил оплакваше Йосиф.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.