Генерални Аудиенции

Йерархическата Света Майка Църква

5 ноември 2014 – Папа Франциск

Йерархическата Света Майка Църква

 

Скъпи братя и сестри, добро утро,

Слушахме какво казва Апостол Павел на Епископ Тито. Колко добродетели имаме ние епископите? Чухме всичко, нали? Не е лесно, не е лесно, защото ние сме грешници. Но ние се поверяваме на вашите молитви, за да можем поне да се доближим до тези неща, които Апостол Павел съветва всички епископи. Съгласни ли сте? Ще се молите ли за нас?

Вече имахме повод да подчертаем в предходните катехези как Светият Дух винаги изобилно изпълва Църквата със Своите дарове. Сега, чрез силата и благодатта на Своя Дух, Христос не пропуска да установи служения, за да изгради християнските общности като Негово Тяло. Сред тези служения може да се разграничи това на епископата. В епископа, подпомаган от свещеници и дякони, е самият Христос, който присъства и който продължава да се грижи за Своята Църква, като осигурява Неговата защита и Неговото ръководство.

  1. В присъствието и в служението на епископите, свещениците и дяконите можем да разпознаем истинското лице на Църквата: това е Йерархическата Света Майка Църква. И наистина, чрез тези братя, избрани от Господа и осветени чрез Тайнството на Светия сан, Църквата упражнява своето майчинство: тя ни ражда в Кръщението като християни, давайки ни ново раждане в Христос; тя бди над нашия растеж във вярата; тя ни придружава в ръцете на Отца, за да получим неговата прошка; тя приготвя за нас евхаристийната трапеза, където ни храни със Словото Божие и Тялото и Кръвта на Исус; тя призовава върху нас Божието благословение и силата на Неговия Дух, като ни подкрепя през целия ни живот и ни обгръща със своята нежност и топлина, особено в онези най-деликатни моменти на изпитание, на страдание и смърт.

  2. Това майчинство на Църквата се изразява по-специално в личността на епископа и в неговото служение. Всъщност, както Исус избра Апостолите и ги изпрати да прогласяват Евангелието и да се грижат за стадото Му, така и епископите, неговите приемници, са поставени начело на Християнските общности, като гаранти на вярата и като живи знаци за присъствието на Господ сред тях. Разбираме тогава, че това не е престижна длъжност, почетна титла. Епископството не е чест, това е служба. Така искаше Исус. В Църквата не трябва да има място за светски манталитет. Светският манталитет казва: „Този човек пое по пътя на църковната кариера, стана епископ“. Не, не, в Църквата не трябва да има място за това мислене. Епископството е служба, а не чест, с която да се хвалим. Да бъдеш епископ означава да държиш пред очите си примера на Исус, който като Добрия пастир дойде не за да Му служат, а за да служи (вж. Матей 20:28; Марк 10:45) и да даде живота си за своите овце ( срв. Йоан 10:11). Светите епископи – а има много в историята на Църквата, много свети епископи – ни показват, че това служение не се търси, не се иска, не се купува, а се приема в послушание, не за да се издигне човек, а да понижи себе си, както направи Исус, който „смири Себе Си и стана послушен до смърт, дори смърт на кръст” (Филип. 2:8). Тъжно е, когато човек види човек, който търси този офис и който прави толкова много, само за да стигне до него; и когато стигне там, той не служи, той се фука, живее само за собствената си суета.

  3. Има още един ценен елемент, който заслужава да бъде посочен. Когато Исус избра и призова Апостолите, Той не ги мислеше като отделни един от друг, всеки сам за себе си, а заедно, защото те трябваше да останат с Него, обединени, като едно семейство. Освен това епископите съставляват също една единствена колегия, събрана около папата, който е пазител и гарант на това дълбоко общение, което беше толкова близко до сърцето на Исус и на неговите Апостоли. Колко красиво е тогава, когато епископите, заедно с папата, изразяват тази колегиалност и винаги се стремят да бъдат по-добри служители на верните, по-добри служители в Църквата! Преживяхме го наскоро в Събранието на Синода за семейството. Само си помислете за всички епископи, пръснати по света, които, въпреки че живеят на много различни места, култури, чувствителност и традиции — един епископ ми каза онзи ден, че са му необходими повече от 30 часа със самолет, за да стигне до Рим — всеки от тях се чувстват част от другия и стават израз на съкровената връзка, в Христос, между техните общности. И в общата молитва на Църквата всички епископи се обединяват в слушането на Господ и Светия Дух, като обръщат дълбоко внимание на човека и на знаменията на времето (вж. Пастирска конституция Gaudium et spes, n. 4) .

Скъпи приятели, всичко това ни кара да разберем, че християнските общности разпознават в епископа голям дар и са призвани да хранят искрено и дълбоко общение с него, като се започне от свещениците и дяконите. Никоя църква не е здрава, ако вярващите, дяконите и свещениците не са обединени с епископа. Тази Църква, която не е съединена с епископа, е болна Църква. Исус иска това единение на всички верни с епископа, включително дяконите и свещениците. И това те го правят, съзнавайки, че именно в епископа става видима връзката с всяка църква, с апостолите и с всички други общности, обединени със своите епископи и папата в едната Църква на Господ Исус, която е нашата Йерархическа Света Майка Църква. Благодаря ви.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 5 ноември 2014 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.