библия за младежи - Новият Завет - Общественият живот на Исус

Исус призовава дванадесетте апостоли

Историята на Спасението

Исус призовава дванадесетте апостоли

Разказът за призоваването на първите ученици, сред които Симон Петър е главният, е допълнен от известията на евангелист Йоан /1, 35-51/. Крайният избор на дванадесетте апостоли и пълният списък с техните имена присъстват в първи­те три евангелия – Матей /10, 1-4/, Марко /3, 13-19/ и Лука /6, 12-16/. Призоваването на учениците е описано също така и в Деяния на светите Апостоли /1, 12-14/.

 

Веднъж Исус проповядваше при Генисаретското езеро. Народът се бе скупчил около Него, за да слуша Божието слово. Тогава Той видя два кораба. Те стояха край брега. Рибарите бяха излезли от тях и плавеха* (* Плавя – промивам, плакна) мрежите си.

Исус влезе в един от корабите, който принадлежеше на Симон. Помоли го да се отдалечи малко от брега. Седна и започна да поучава народа от кораба. Когато свърши Своята проповед, рече на Симон: „Отплавай към дълбокото. Там хвърлете мрежите си за улов.“

Симон Му отговори: „Учителю, цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме. Но по Твоята дума ще хвърля мрежата.“ Сториха така, както им каза. И уловиха толко­ва много риба, че мрежата им се разкъсваше. Дадоха знак на рибарите, които се намираха на съседния кораб, да дойдат на помощ. Те пристигнаха и напълниха двата кораба толкова много, че едва не потънаха.

Като видя това, Симон Петър падна пред нозете на Исус и рече: „Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек.“ А Исус му рече: „Не бой се! Отсега ще ловиш човеци!“

Ужас беше обзел всички, които присъстваха на този улов. Страх бе обхванал и Петър, и синовете на Зеведей, Яков и Йо­ан, които бяха негови другари.

Исус рече на Симон и на брат му Андрей: „Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци!“ Те изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.

Малко по-нататък Исус видя Яков и брат му Йоан, които заедно с баща си Зеведей кърпеха мрежи. Повика и тях. И те тръгнаха след Него, а баща си оставиха в кораба с надничарите* (* Надничар – човек, който работи ден за ден).

На другия ден Исус поиска да отиде в Галилея. Видя Филип и му каза: „Върви след Мене!“ А Филип беше от Витсаида, града на Андрей и Петър.

Филип срещна Натанаил и му рече: „На­мерихме Исус от Назарет, син на Йосиф, за Когото Мойсей писа в закона и говориха пророците.“ А Натанаил го попита: „От Назарет може ли да излезе нещо добро?“ Филип му отвърна: „Ела и виж!“

Когато Исус видя Натанаил да се приближава към Него, каза му: „Ето истински израилтянин, в който няма лукавство.“ Натанаил Му рече: „Откъде ме позна­ваш?“ Исус отговори: „Още преди Филип да те повика, Аз те видях под смокинята.“ Натанаил каза: „Раби! Ти си Божи Син, ти си Царят на Израил!“ А Исус рече: „Ти повярва, понеже ти казах, че те видях под смокинята. И по-големи неща от това ще видиш! Истина, истина ви казвам – отсега ще виждате небето отворено и Божиите ангели да възлизат и слизат над Сина Човечески.“

Веднъж през онези дни Исус възлезе на планината, за да се помоли. Прекара цяла нощ в молитва към Бог. А когато се развидели, повика учениците при Себе Си и им рече: „Жетвата е голяма, а работниците малко.“ И избра от тях дванадесет, за да бъдат Негови апостоли* (*Апостол – пратеник, вестител, защитник на определена идея) – Симон, когото нарече Петър* (* Петър – гръцка дума, която означава „камък“), и брат му Андрей, Яков и Йоан, Филип и Вартоломей, Матей и Тома, Яков Алфеев и Симон, наричан Зилот* (* Думата „зилот“ означава „ревнител“. Предполага се, че апостолът се е наричал Зилот, защото за известно време е принадлежал към групировката на зилотите. За зилотите освобождението на еврейския народ е било възможно единствено чрез насилие и бунт), Юда Яковов и Юда Искариот* (* Искариот – означава, че Юда е от град Кариот), който Го предаде.

Тези дванадесет апостоли Исус изпрати да проповядват. Даде им власт да изгонват нечисти духове и да изцеряват всяка болест и немощ.

Исус им казваше: „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека вземе своя кръст и Ме следва.

Както Мене гониха, така и бас ще гонят. Защото ученикът не е по-голям от учителя си.

Блажени сте бие, когато би похулят и изгонят. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата би на небесата. Така да светне пред човеците вашата светлина, че да видят добрите ви дела и да прославят вашия Небесен Отец.“

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.