библия за младежи - Новият Завет - Общественият живот на Исус

Исус поучава Своите ученици

Историята на Спасението

Исус поучава Своите ученици

На следващия ден слязоха от планината и отидоха при другите ученици. Намериха ги да спорят с книжниците. А около тях имаше много народ. Като видяха Учителя, хората се слисаха и се стекоха да Го поздравяват. Исус попита книжниците: „За какво се препирате?“

Един човек се приближи до Него, падна на колене и рече: „Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух. Господи, помилвай го! По новолуние го хваща бяс. Където и да го прихване, тръшка го на земята. Зле страда, защото често пада в огън и във вода – запеня се, скърца със зъби и се вцепенява. Водих го при учениците Ти, ала те не можаха да изгонят духа.“

А Исус отговори: „О, роде неверен! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!“

Доведоха го. Щом бесният видя Исус, духът го стресе. Момчето падна на земята, започна да се въргаля и от устата му излизаше пяна. Учителят попита баща му: „Откога му става така?“ Бащата отговори: „От детинство. Много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби. Ако можеш да направиш нещо, смили се над нас и ни помогни!“

Исус му рече: „Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия!“ И веднага бащата на момчето през сълзи извика: „Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми!“

Отвсякъде се стичаше народ. А Исус заповяда на нечистия дух: „Дух ням и глух, Аз ти заповядвам – излез и не влизай вече в него!“ Лошият дух изкрещя, жестоко стресе детето и излезе. Момчето лежеше като мъртво и мнозина казваха, че то е умряло. Но Исус хвана ръката му и го изправи. Момчето стана и в същия час оздравя.

После Исус влезе в една къща. Тогава учениците Го попцтаха насаме: „Защо не можахме ние да го изгоним?“ Отговори им: „Заради вашето неверие. Защото истина ви казвам – ако имате вяра колкото синапово зърно, ще заповядате на тая планина: „Премести се оттук там!“, и тя ще се премести. И нищо няма да бъде за вас невъзможно. А този род духове с нищо друго не може да се прогони, освен с молитва и пост.“

След малко учениците се приближиха до Исус и попитаха: „Кой е по-голям в Небесното царство?“, защото се бяха препирали помежду си кой от тях е по-голям. А Исус прозираше мислите на сърцата им и знаеше техните помисли. Затова ги попита: „За какво се разправяхте помежду си по пътя?“ Но те мълчаха, защото бяха разговаряли кой е по-голям. Исус седна сред дванадесетте апостоли и им каза:

„Който иска да бъде пръв, нека бъде най- последен от всички и на всички слуга.“

И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и рече: „Истина ви казвам – ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Небесното царство. И така, който се смири като това дете, той е по-голям в Небесното царство. И който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема. А който Мене приеме, приема Този, Който Ме е пратил. Наистина, който е най-малък между всички вас, той ще бъде най-голям.

А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбина. Горко на света от съблазни! Защото те трябва да дойдат. Обаче горко на онзи човек, чрез когото дохожда съблазън.

Затова, ако те съблазнява ръката ти, отсечи я. По-добре е за тебе без ръка да влезеш в живота, отколкото да имаш две ръце и да отидеш в геената – в неугасимия огън. И ако те съблазнява ногата ти, отсечи я. По-добре е за тебе без крак да влезеш в живота, отколкото да имаш две нозе и да бъдеш хвърлен в неугасимия огън. И ако те съблазнява окото ти, извади го. По-добре е за тебе с едно око да влезеш в Божието царство, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнената геена, където червеят не умира и огънят не угасва.

Ако твоят брат съгреши против тебе, отиди и го изобличи насаме. Ако те послуша, спечелил си своя брат. Ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама, за да бъдат свидетели и да се потвърди всяка дума. Ако ли не послуша и тях, обади на Църквата. Но ако не послуша и Църквата, нека бъде като езичник и митар за тебе.

Истина ви казвам – ако двама от вас на земята се съгласят да помолят за нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец, Който е на небето. Защото, където са двама или трима, събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.“

 

Притчата за безмилостния слуга

Тогава Петър се приближи до Исус и попита: „Господи, когато моят брат съгрешава против мене, колко пъти да му прощавам? Седем пъти ли?“ Исус отговори: „Не ти казвам седем, а седемдесет пъти по седем.

Затова Небесното царство прилича на цар, който поиска да уреди сметките си. Тогава при него доведоха един слуга, който му дължеше десет хиляди таланта. И понеже нямаше с какво да заплати, царят заповяда да го продадат заедно с жена му, децата му и всичко, което имаше, за да заплати. Слугата падна на колене и кланяйки се, каза: „Господарю, имай търпение към мене и всичко ще ти изплатя.“ И царят се смили. Пусна го и му прости дълга.

Когато излезе, слугата намери един от другарите си, който му дължеше сто динара. Хвана го и започна да го души, казвайки: „Изплати ми, което ми дължиш!“ Тогава неговият другар се хвърли в краката му и го помоли: „Имай търпение към мене и ще ти се издължа!“

Но той не пожела, а отиде и го хвърли в тъмница, докато не изплати дълга.

Когато другите слуги видяха станалото, много се огорчиха. Отидоха и разказаха на царя всичко, което се бе случило. Тогава царят го повика и рече: „Рабе лукави, аз ти простих целия дълг, защото ми се примоли. Не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както аз се смилих над тебе?“ И като се разгневи, предаде го на мъчители, докато не му изплати целия дълг. Така и Моят Небесен Отец ще постъпи с вас, ако всеки от вас не прости от сърце прегрешенията на своя брат.“

След тези думи Исус тръгна от Галилея и отиде отвъд Йордан, в Юдейските предели. Подир Него тръгнаха тълпи народ. И Той изцеряваше.

Когато вървяха по пътя, един книжник се приближи и каза: „Господи, ще те последвам където и да идеш.“ Исус му рече: „Лисиците имат леговища и небесните птици – гнезда. А Син Човечески няма къде глава да подслони.“ На един друг човек каза: „Върви след мене!“ А той отговори: „Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.“ Но Исус му рече: „Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти върви и проповядвай Божието царство!“ Един друг човек каза: „Аз ще тръгна след Тебе, Господи, но първо ми позволи да се сбогувам със семейството си.“ Исус отвърна: „Никой, който е сложил ръката си върху ралото и поглежда назад, не е достоен за Божието царство.“

 

Исус избира още седемдесет ученици

След това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати по двама за всеки град и място, където Сам щеше да отиде. Рече им: „Жътвата е голяма, а работниците са малко. Затова молете Господаря да изпрати работници на жътвата Си. Вървете! Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци. Не носете нито кесия, нито торба, нито сандали. Никой по пътя не поздравявайте. В която и къща да влезете, първо казвайте: „Мир на този дом!“ И ако бъде там синът на мира, върху него ще почива вашият мир. Ако ли не, ще се върне у вас.

И в тази къща останете. Яжте и пийте каквото ви дадат. Защото работникът заслужава своята заплата. Не прехождайте от къща в къща. В който град влезете и ви приемат, яжте каквото ви сложат. Изцерявайте болните и им казвайте: „Божието царство се приближи до вас!“

А когато влезете в град, където не ви приемат, излезте по улиците му и кажете: „И праха, полепнал по нас от вашия град, отърсваме! Обаче знайте, че се приближи Божието царство!“ Казвам ви, че в оня ден за Содом ще бъде по-леко, отколкото за тоя град.

Който вас слуша, Мене слуша. И който се отмята от вас, от Мене се отмята. А който се отмята от Мене, отмята се от Онзи, Който Ме е пратил.“

 

Милостивият самарянин

Един законник, за да изпита Исус, рече: „Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот?“ А Той му каза: „Какво е написано в закона? Какво четеш?“ Човекът отговори:

„Възлюби Господ, твоя Бог, от цялото си сърце и от цялата си душа, с всичката си сила и с всичкия си разум и обичай своя ближен като себе си!“

Исус му каза: „Правилно отговори. Така постъпвай и ще бъдеш жив.“ Но законникът искаше да се оправдае и рече: „А кой е моят ближен?“

Исус отвърна: „Един човек слизаше от Йерусалим в Йерихон. И налетя на разбойници, които го съблякоха, пребиха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. Случайно един свещеник слизаше по тоя път. И като го видя, отмина. Също и един левит, като стигна до мястото, приближи се, погледна и отмина.

А един самарянин, който пътуваше, го видя на пътя и се смили.

Приближи се, превърза му раните, изливайки елей и вино. След това го качи на добичето си, откара го в странноприемница и се погрижи за него. На другия ден, когато заминаваше, извади два динара, даде ги на съдържателя и му рече: „Погрижи се за него. И ако изхарчиш нещо повече, на връщане аз ще ти заплатя.“

И така, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на попадналия в ръцете на разбойниците?“

Човекът отговори: „Онзи, който му стори милост.“ Тогава Исус му каза: „Иди и ти прави така!“

 

Богатият младеж,

Когато Исус излезе на пътя, затече се един младеж, падна пред Него на колене и Го попита: „Учителю благ, какво да сторя, за да наследя вечен живот?“ Исус му рече:

„Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен Бог. Но ако искаш да влезеш във вечния живот, спазвай заповедите.“ Младежът попита: „Кои от заповедите?“

А Исус отвърна: „Знаеш ги. Не убивай! Не прелюбодействай! Не кради! Не лъжесвидетелствай! Почитай баща си и майка си! Обичай своя ближен като себе си!“

Момъкът отговори: „Учителю, всичко това съм спазвал от младини. Какво още не ми достига?“

Като го погледна, Исус го възлюби и му рече: „Едно не ти достига! Ако искаш да бъдеш съвършен, отиди, продай всичко, което имаш, раздай го на сиромаси и ще имаш съкровище на небето. Тогава ела и върви след Мене, като вземеш своя кръст!“

Но момчето се смути от тези думи.

Отиде си натъжен, защото имаше много имот. Исус погледна наоколо и каза на учениците Си: „Колко мъчно богатите ще влязат в Божието царство!“

Учениците се смаяха от Неговите думи.

Затова Исус пак им каза: „Чеда, колко мъчно онези, които се надяват на богатството си, ще влязат в Божието царство! Полезно е камила да мине през иглени уши* (* Има се предвид една много ниска и тясна порта в градската стена. За да преминат през нея, на търговците се е налагало да свалят товара от камилите си и да прекарат животните през портата с подвити крака), отколкото богат да влезе в Божието царство!“

Учениците много се учудиха и се питаха помежду си: „Тогава кой може да се спаси?“ Исус ги погледна и каза: „За човеците това е невъзможно, но не и за Бог. Защото за Бог всичко е възможно!“ Тогава Петър Го попита: „Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. Какво ще стане с нас?“ Исус отговори: „Истина ви казвам – вие, които ме последвахте, при Пакибитието* (* Пресъздаването на света при Второто пришествие на Христос), кога- то Син Човечески седне на престола на Своята Слава, ще седнете на дванадесет престола и ще съдите дванадесетте колена на Израил. И всеки, който остави братя или сестри, баща или майка, жена или деца, къща или ниви заради Моето име и Благовестието, ще получи стократно на тази земя и ще наследи вечен живот. И мнозина първи ще бъдат последни, а последните – първи.“

 

Притчата за работниците на лозето

„Небесното царство прилича на стопанин, който излязъл сутринта рано да наеме работници за лозето си. И като се уговорил с работниците за динар на ден, изпратил ги на лозето. Когато излязъл около третия час, видял други работници да стоят на площада без работа. Рекъл и на тях: „Идете на лозето ми. И каквото ви се полага, ще ви дам.“ Те отишли. Излязъл пак около шестия и около деветия час и направил същото. А когато излязъл около единадесетия час, намерил други работници да стоят без работа и ги попитал: „Защо стоите тук цял ден без работа?“ Те му отговорили: „Никой не ни е наел.“ Той им казал: „Идете и вие на моето лозе. Ще ви дам, каквото ви се полага.“

А когато се мръкнало, господарят на лозето казал на своя надзорник: „Повикай работниците и им заплати, като почнеш от последните та до първите.“ Дошли наетите около единадесетия час и получили по динар. А като дошли първите, помислили, че ще вземат повече. Но и те получили по динар. Тогава зароптали против собственика и казали: „Тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата.“

А той отговорил на един от тях: „Приятелю, аз не те онеправдавам. Нали за динар се спазари ти с мене. Вземи своето и си иди! А аз искам да дам и на последния, колкото и на тебе. Нима нямам власт да правя със своето каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър?“ Така последните ще бъдат първи и първите – последни!“

 

Притчата за изгубената овца

Около Исус се събираха митари и грешници, за да Го чуят. А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: „Той приема грешниците и яде с тях.“

Тогава Исус разказа тази притча:

„Ако някой от вас има сто овце и изгуби една от тях, нима не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докато не я намери? А като я намери, нима не я вдига на раменете си радостен? И нима, когато си дойде у дома, не свиква приятели и съседи, за да им каже: „Порадвайте се с мене, защото намерих изгубената си овца!“ Казвам ви, така е и на небесата. Повече радост има за един каещ се грешник, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

И ако някоя жена има десет драхми и изгуби една, не запалва ли светило и не помита ли къщата, като търси грижливо, докато не я намери? А като я намери, нима не събира приятелки и съседки, за да им каже: „Порадвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма!“ Казвам ви, такава е радостта и на Божиите ангели за един каещ се грешник.“

 

Притчата за блудния син

После Исус разказа: „Един човек имаше двама сина. Веднъж по-малкият от тях рече на баща си: „Татко, дай ми дела от имота, който ми се полага.“ И бащата се съгласи да раздели имота.

Не след много дни по-малкият син взе дела си и отиде в една далечна страна. Там прахоса своя имот, защото живееше разпътно. След време в онази страна настана голям глад. Но той вече бе пропилял всичко и изпадна в нужда. Отиде при един човек, за да му бъде слуга. А онзи го изпрати да пасе свинете. Момъкът щеше да бъде доволен да напълни корема си поне с храната за свинете, но никой не му даваше.

Като му дойде умът в главата, каза си: „Колко наемници при баща ми имат в изобилие хляб. А пък аз умирам от глад! Ще стана, ще отида при баща си и ще му река: „Татко, съгреших против небето и пред тебе! Вече не съм достоен да се нарека твой син! Нека бъда един от наемниците ти.“

Стана и отиде при баща си. А той го видя още отдалече и му домиля. Затече се, хвърли се на шията на сина си и го разцелува.

Тогава момъкът рече: „Татко, съгреших против небето и пред тебе и вече не съм достоен да се нарека твой син.“ А бащата каза на слугите си: „Изнесете най-хубавата премяна и го облечете. Сложете пръстен на ръката му и сандали на нозете му. Докарайте и заколете угоеното теле. Нека ядем и се веселим, защото този мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери.“ И започнаха да празнуват.

А по-големият син беше на нивата. На връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри. Повика един от слугите и попита: „За какво е тази веселба?“ Той му отговори: „Брат ти си дойде! Баща ти закла угоеното теле, защото се завърна здрав.“

По-големият син се разсърди и не искаше да влезне. Тогава бащата излезе да го покани. Но той отговори: „Ето, аз толкова години ти служа и нито веднъж не престъпих твоя заповед. На мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си. А като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.“ А баща му рече: „Чедо, ти си винаги с мене и всичко мое е твое! Но трябва да се радваме и да се веселим, защото твоят брат мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери!“

 

Притчата за богатия и за бедния Лазар

„Някой си човек беше богат. Обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво. Там живееше и един сиромах на име Лазар. Той беше покрит със струпеи и лежеше пред вратата на богатия. Беше доволен да се нахрани поне от трохите, които падаха от трапезата. А псетата дохождаха и ближеха раните му.

Умря сиромахът и ангелите го занесоха в лоното на Авраам. Умря и богаташът и го погребаха. И когато се мъчеше в ада, повдигна очите си, видя отдалеч Авраам и в лоното му – Лазар. И извика:

„Отче Аврааме, смили се над мене и прати Лазар да намокри края на пръста си във бода и да ми разхлади устата, защото се мъча в тоя пламък.“ Авраам му отговори: „Чедо, спомни си, че ти приживе вече получи доброто си, а Лазар – злото. Сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш. Освен това между нас и вас зее голяма пропаст. Така че онези, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, а също така и оттам към нас да не преминават.“

Богатият рече: „Тогава, моля ти се, отче, изпрати Лазар в бащината ми къща. Защото имам петима братя. Нека им засвидетелства, за да не дойдат и те в това място на мъката.“ Авраам му рече: „Имат Мойсей и пророците – нека ги слушат!“ Богатият пак рече: „Не, отче Аврааме! Ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.“ Тогава Авраам му каза: „Ако Мойсей и пророците не слушат, то дори и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.“

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.