Исус осъден на смърт – пч

Оброчна Литургия 3 – Исус Осъден на Смърт

 

ПЪРВО ЧЕТИВО

Четене из книгата Премъдрост.                         2,20 – 24

Които умуват криво, думаха в себе си:

Да нагласим примки за праведника, защото той ни е в тягост и се противи на делата ни, укорява ни за грехове против закона и хули ни за греховете на нашето възпитание.

Обявява се за такъв, който има по знание за Бога, и нарича себе си син на Го спода, пред нас той е изобличение на нашите помисли.

Тежко ни е и да го гледаме, защото неговият живот не е като живота на другите, и пътищата му се различават от нашите.
16. Той ни смята за гнусота и бяга от нашите пътища като от нечистотии, облажава края на праведните и хвалбиво нарича Бога свой баща.

Да видим, прави ли са думите му, и да изпитаме, какъв ще бъде краят му; защото, ако тоя праведник е син Божий. Бог ще го защити и ще го избави от ръката на враговете.

Да го изпитаме с обиди и мъки, за да узнаем смирението му и да видим кротостта му; да го осъдим на безчестна смърт, защото, според думите му, имало кой да се грижи за него.

Тъй умуваха те, и се измамиха; за щото злобата им ги беше заслепила, и те не познаха тайните Божии, не очакваха награда за светост и не смятаха за достойни наградите на непорочните души

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ

 

Пс 68, 8-10  15-16  17-18 20.

 

О Чуй ме, Господи, защото е блага Твоята милост.

 

Заради Тебе понасям хули, и с безчестие покриват лицето ми. Чужд станах за братята си и странен за синовете на майка ми, защото ревността за Твоя дом ме яде, и хулите на ония, които Те хулят, падат върху мене. O

 

Извади ме из тинята, за да не затъна; да се избавя от ония, които ме мразят, и от дълбоките води; да ме не завлече водното течение, да ме не погълне бездната, да не затвори над мене пропастта своите уста. О

 

Чуй ме, Господи, защото е блага Твоята милост; по многото Твои щедрости милостно погледни на мене; не скривай лицето Си от Твоя раб, защото скърбя; скоро ме чуй. О

 

Ти знаеш моя позор, моя срам и моето посрамяване. Аз пък съм беден и страдам; Твоята помощ, Боже, да ме въздигне. Ще славя името на моя Бог в песни, ще Го превъзнасям в славословие, О

 

Алилуя Здравеи наш Цар, послушен на Отца: си бил придружен на Кръста, като кротко агне, водено на клане. Алилуя

 

ЕВАНГЕЛИЕ

 

Четене от светото Евангелие според Йоан.              19, 1 – 16

В онова време

Пилат хвана Иисуса и Го бичува.

И войниците, като оплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата, и Му облякоха багреница, и думаха: радвай се, Царю Иудейски! и Му удряха плесници.

Пилат пак излезе вън и им рече: ето, извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина.

Тогава Исус излезе вън с трънения венец и в багреница. И рече им Пилат: ето Човекът!

А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпнй Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпнете, защото аз не намирам у Него вина.

Юдеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий.

Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши.

И пак влезе в преторията и рече на Исуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор.

Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна?

Исус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.

От това време Пилат търсеше случай да Го пусне. Иудеите обаче викаха и казваха: ако пуснеш Тогова, не си приятел на кесаря. Всякой, който прави себе си цар, е противник на кесаря.

Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон, а по еврейски Гавата.

Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час. И рече Пилат на иудеите: ето вашия Цар!

Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря.

И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха.

Това е слово Господне.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.