Генерални Аудиенции

Исус за края на времето в Евангелието на Свети Матей

24 април 2013 – Папа Франциск

Исус за края на времето в Евангелието на Свети Матей

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

В Символа на вярата ние изповядваме, че Исус „ще дойде отново в слава, за да съди живите и мъртвите“. Човешката история започва със създаването на мъжа и жената по Божие подобие и завършва със Страшния съд на Христос. Тези два полюса на историята често се забравят; и понякога особено вярата в завръщането на Христос и в Страшния съд не са толкова ясни и твърди в християнските сърца. В обществения си живот Исус често размишляваше върху реалността на своето окончателно пришествие. Днес бих искал да размишлявам върху три евангелски текста, които ни помагат да проникнем в тази тайна: тези за десетте девици, за талантите и за Страшния съд. И трите са част от беседа на Исус за края на времето, която може да се намери в Евангелието на Свети Матей.

Нека си припомним преди всичко, че във Възнесението Божият Син донесе на Отца нашето човешко естество, което бе приел, и че иска да привлече всичко към себе си, да призове целия свят да бъде приет в Божиите прегръдки, така че в края на историята цялата реалност може да бъде предадена на Отца. И все пак има това „непосредствено време“ между Първото и Окончателното пришествие на Христос и това е самото време, в което живеем. Притчата за десетте девици се вписва в този контекст на „непосредственото“ време (вж. Матей 25:1-13). Те са десет моми, които очакват пристигането на Младоженеца, но той закъснява и те заспиват. При внезапното съобщение, че Младоженецът пристига, те се готвят да го посрещнат, но докато пет от тях, които са мъдри, имат масло за горене в светилниците си, другите, които са лекомислени, остават с угаснали светилници, защото няма масло за тях. Докато отиват да вземат масло, Младоженецът пристига и лекомислени девици откриват, че вратата към залата на сватбения празник е затворена.

Чукат отново и отново, но вече е твърде късно, Младоженецът отговаря: Не те познавам. Младоженецът е Господ и времето на очакване на неговото пристигане е времето, което Той дава, на всички нас, преди Неговото окончателно идване с милост и търпение; това е време на бдителност; време, в което трябва да поддържаме запалени светилниците на вярата, надеждата и милосърдието, време, в което да държим сърцето си отворено за доброто, красотата и истината. Време е да живеем в съответствие с Бога, защото не знаем нито деня, нито часа на завръщането на Христос. Това, което той иска от нас, е да сме готови за срещата – готови за среща, за красива среща, срещата с Исус, което означава да можем да видим знаците на Неговото присъствие, да поддържаме вярата си жива с молитва, с тайнствата, и внимавайте да не заспивате, за да не забравите за Бога. Животът на спящите християни е тъжен живот, не е щастлив живот. Християните трябва да бъдат щастливи с радостта на Исус. Нека не заспиваме!

Втората притча, притчата за талантите, ни кара да мислим за връзката между начина, по който използваме даровете, които сме получили от Бог, и Неговото завръщане, когато Той ще ни попита какво сме използвали от тях (вж. Матей 25:14- 30). Ние сме добре запознати с притчата: преди заминаването си господарят дава няколко таланта на всеки от своите слуги, за да гарантира, че те ще бъдат използвани добре по време на неговото отсъствие. Той дава пет на първия слуга, два на втория и един на третия. В периода на отсъствие на господаря си, първите двама слуги увеличават талантите си – това са древни монети – докато третият слуга предпочита да погребе своя и да го върне на господаря си както е бил.

На връщане майсторът преценява какво са направили: първите двама ги хвали, а третия изхвърля във външния мрак, защото от страх е скрил таланта си, затваряйки се в себе си. Християнин, който се затваря в себе си, който крие всичко, което Господ му е дал, е християнин, който… не е християнин! Той е християнин, който не благодари на Бог за всичко, което Бог му е дал!

Това ни казва, че очакването на завръщането на Господ е времето на действие – ние сме във времето на действие – времето, в което трябва да доведем Божиите дарове до плод, не за себе си, а за Него, за Църквата, за другите. Времето, в което винаги да се стремим да увеличаваме добротата в света; и особено в този период на криза, днес, е важно да не се обръщаме към себе си, заравяйки собствения си талант, нашите духовни, интелектуални и материални богатства, всичко, което Господ ни е дал, а по-скоро да се отворим, да бъдем подкрепящи, да бъдем внимателни към другите.

На площада видях, че тук има много млади хора: вярно е, нали? Има ли много млади хора? Къде са те? Питам вас, които тепърва тръгвате по пътя си през живота: мислили ли сте за талантите, които Бог ви е дал? Мислили ли сте как можете да ги поставите в услуга на другите? Не закопавайте талантите си! Заложете на велики идеали, идеали, които разширяват сърцето, идеали за служба, които правят вашите таланти плодотворни. Животът не ни е даден, за да го пазим ревниво за себе си, а ни е даден, за да го дадем на свой ред. Скъпи млади хора, имайте дълбок дух! Не се страхувайте да мечтаете за велики неща!

И накрая, няколко думи за пасажа за Страшния съд, в който се описва Второто пришествие на Господ, когато Той ще съди всички човешки същества, живи и мъртви (вж. Матей 25:31-46). Образът, използван от евангелиста, е този на овчаря, който разделя овцете от козите. От дясната си страна той поставя тези, които са действали според Божията воля, които са отишли на помощ на своя гладен, жаден, чужд, гол, болен или затворен ближен – казах „чужди“: имам предвид множеството чужденци, които са тук в епархията на Рим: какво правим за тях? Докато отляво са онези, които не са помогнали на ближния си. Това ни казва, че Бог ще ни съди по нашата любов, по това как сме обичали нашите братя, особено най-слабите и най-нуждаещите се. Разбира се, ние трябва винаги да имаме ясно предвид, че сме оправдани, че сме спасени чрез благодат, чрез акт на свободно дадена любов от Бог, който винаги върви пред нас; сами не можем да направим нищо. Вярата е преди всичко дар, който сме получили. Но за да даде плод, Божията благодат винаги изисква нашата отвореност към Него, нашата свободна и осезаема реакция. Христос идва, за да ни донесе милостта на Бог, който спасява. От нас се иска да се доверим на Него, да отговаряме на дара на Неговата любов с добър живот, съставен от действия, мотивирани от вяра и любов.

Скъпи братя и сестри, нека погледът към Страшния съд никога не ни плаши, а да ни подтиква да живеем по-добре настоящето. Бог ни предлага това време с милост и търпение, за да се научим всеки ден да Го разпознаваме в бедните и в смирените. Нека се стремим към добро и да бъдем будни в молитва и любов. Нека Господ, в края на живота ни и в края на историята, може да ни признае за добри и верни слуги. Много благодаря!

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 24 април 2013 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.