Един ден, в един пашкул се появила малка дупка. Един мъж, който минавал случайно, започнал да наблюдава пеперудата, която от няколко часа се опитвала, да се измъкне от тази малка дупка. След дълго време изглеждало, че се е предала, а дупката оставала все толкова малка.
Навярно пеперудата направила всичко възможно и нямала възможност да направи нищо повече.
Тогава мъжът решил да помогне на пеперудата; той взел ножче и отворил пашкула. Пеперудата излязла веднага. Тялото й било малко и свито и крилата й били недоразвити и едва се движели. Мъжът продължил да я наблюдава, защото се надявал във всеки момент крилата на пеперудата да се отворят и да бъдат в състояние да издържат тялото, и тя да започне да лети. Нищо такова не се случило!
Междувременно пеперудата продължила да се влачи по земята със свито тяло и недоразвити крила. Тя никога нямала да бъде в състояние да лети. Това, което този човек, с неговия жест на доброта и с намерението да помогне, не се разбрало, че за преминаването през тясната дупка на пашкула било необходимото усилие, за да може пеперудата да предаде лимфата от своето тяло на крилата си. Така тя щяла, да може, да лети.
Понякога усилието е точно това, от което се нуждаем в живота си. Ако Бог би ни позволил да прекараме съществуването си, без да срещаме никаква пречка, бихме били ограничени. Не бихме могли да бъдем толкова силни, колкото сме, никога не бихме могли да летим.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Историята на пеперудата
Един ден, в един пашкул се появила малка дупка. Един мъж, който минавал случайно, започнал да наблюдава пеперудата, която от няколко часа се опитвала, да се измъкне от тази малка дупка. След дълго време изглеждало, че се е предала, а дупката оставала все толкова малка.
Навярно пеперудата направила всичко възможно и нямала възможност да направи нищо повече.
Тогава мъжът решил да помогне на пеперудата; той взел ножче и отворил пашкула. Пеперудата излязла веднага. Тялото й било малко и свито и крилата й били недоразвити и едва се движели. Мъжът продължил да я наблюдава, защото се надявал във всеки момент крилата на пеперудата да се отворят и да бъдат в състояние да издържат тялото, и тя да започне да лети. Нищо такова не се случило!
Междувременно пеперудата продължила да се влачи по земята със свито тяло и недоразвити крила. Тя никога нямала да бъде в състояние да лети. Това, което този човек, с неговия жест на доброта и с намерението да помогне, не се разбрало, че за преминаването през тясната дупка на пашкула било необходимото усилие, за да може пеперудата да предаде лимфата от своето тяло на крилата си. Така тя щяла, да може, да лети.
Понякога усилието е точно това, от което се нуждаем в живота си. Ако Бог би ни позволил да прекараме съществуването си, без да срещаме никаква пречка, бихме били ограничени. Не бихме могли да бъдем толкова силни, колкото сме, никога не бихме могли да летим.