Исидоро де Лур

Блажени Исидоро Де Лур

 

Блаженият Исидоро Де Лур от Сан Джузепе е роден на 15 април 1881 г. във Врасене, град в Източна Фландрия, диоцеса на Гент (Белгия).

Син на фермери, той намира радостта си в работата на полето, в съзерцателната молитва и в практикуването на Кръстен Път. Един примерен млад мъж, той беше прилежен катехит и беше обичан в енорията.

На 26-годишна възраст той постъпва в пасионисткия новициат на Ере и изповядва обетите си като религиозен брат на 13 септември 1903 г.

Той отдаде своята скромна и щедра служба в различни общности, като води живот на интензивна молитва и много покаяние. За своето милосърдие и простота, съчетани с усърдие и памет на духа, за своята искрена и ведра добродетел, за постоянната си отдаденост, за своето смирено и мълчаливо присъствие, той изглеждаше възхитителен както за братята, така и за вярващите, които го познаваха.

Той винаги търсеше Божията воля; той се изостави напълно. Модулирайки деня си върху него, с него и в него, той намери мир и спокойствие.

Това беше програмата на живота му, изразена в навечерието на религиозните обети. „Аз, пише той, ще направя професията си единствено за да изпълнявам Божията воля”.

Това страстно изследване е отношението, което най-много го свързва отново с основателя, който препоръчва: „пълна трансформация в божествено съгласие“.

Исидор е наричан от всички „добрият брат… Брат на Божията воля“.

През 1911 г. дясното му око, страдащо от нелечимо заболяване, е отстранено.

Болестта, както се очакваше, се изроди в рак на червата. Исидор не губи спокойствие и пише: „Ако Бог е разпоредил така, аз се подчинявам без оплаквания и без стенания. Всичко, което Бог иска. Трябва да изпълняваме волята му във всичко. Сам не можех да понеса това страдание, но с Господ е добре. Душевно съм изключително доволен от състоянието си. Трябва да приемем нашите страдания в единение с Исус, моделът за нас на изоставяне на волята на Отец. Искам само да се пожертвам напълно за доброто на душите и нарастването на предаността към разпнатия Исус”.

Изтощен от плеврит и рак след месец на мъчителна болка, изживян като възможност да се съобрази все по-пълно с Разпятието, той умира на 6 октомври 1916 г. на 35-годишна възраст. Йоан Павел II го обявява за блажен на 30 септември 1984 г.

 МОЛИТВА

 Господи Боже наш, в смирението и в духа на делото на блажения Исидор Ти ни остави пример за живот, в уединение с кръста, дай ни ежедневната ни работа да бъде пред Теб молитва за  похвала и любовно служене към нашите братя.

 
 
източник: https://www.passiochristi.org/ (сайт на Конгрегацията на пасионистите).
Превод от англиски и испански: Луис и Вирджиня Сентено от енорията Русе.